Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №70
гр.Враца,06.07.2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 27.06.2017
год. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N124 по описа за 2016 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№9124 от 11.11.2016 год.
са предявени при условията на субективно съединяване искове от М.Д.Ш., ЕГН **********, л.к. № 6******,
изд. на 12.11.2010г. от МВР София,и Д.А.Ш.,
ЕГН**********, л.к. № *********,
изд. на 04.09.2010г. от МВР София, и двамата с адрес: гр.София, ж.к.
"Люлин", ******чрез адвокат Н.А.А. с ЕГН **********, личен номер 1*****,
с адрес на адвокатската кантора: гр. София, 1000, ул. „Цар Самуил" ******-Адвокатско дружество „Нинов и А." срещу „ИН
ПРЕС БГ" АД, ЕИК 1******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ситняково" N2 ******, вх. В, ап. 45,
представлявано от К.С.Д., ЕГН ********** и „ТУБЕАЛ" ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Алабин" *, ет. 2, aп.1, представлявано от Я.К.Д.,
ЕГН ********** с посочено Правно основание: чл. 124 ГПК във вр. с чл. 135, ал.
1 и 3 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЗД с посочена
цена на иска : 203 000 лева.
Съдът
е сезиран с искане да призове страните на съд и след като обсъди изложеното
заедно с представения доказателствен материал в неговата цялост на основание
чл.135, ал. 1 ЗЗД да обяви за недействителна покупко-продажбата, извършена на
17.02.2016г. на имоти с идентификатори 12259.1010.134.1 и 12259.1010.134,
съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписана в СВ -
Враца под акт № 90, том 2 от 2006 с № от дв.вх.рег. № 755/17.02.2016г. по
отношение на М.Д.Ш. и Д.А.Ш..
Алтернативно, ако сметне искът по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД за неоснователен моли да се постанови решение, с което да обяви
покупко-продажба извършена на 17.02.2016г. на имоти с идентификатори
12259.1010.134.1 и 12259.1010.134, съгласно нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот, вписана в СВ - Враца под акт № 90, том 2 от 2006 с № от
дв.вх.рег. № 755/17.02.2016г., за недействителна по отношение на М.Д.Ш. и Д.А.Ш.
на основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Моли при
уважаване на исковете да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Според изложено
в исковата молба,на 23.11.2006г. първият ответник - „Ин Прес БГ" АД,
представлявано от К.С.Д. с ЕГН **********,сключва като кредитополучател договор
за банков кредит N2 81200КР-АА-5518 с Централна кооперативна банка АД за сумата
от 500 000 лева с цел финансиране изграждането на „Цех за производство на туби
за лекарства" - СМР, закупуване и монтаж на поточни линии за производство
на алуминиеви туби (Приложение 4). Съгласно договора кредитът се усвоява както
следва:
-сума в размер на 180 000 лв. - в срок до
31.03.2007г. - след учредяване на обезпеченията по договора;
-сума в размер на 140 000 лв. - в срок до
15.05.2007г. след представяне на документи, доказващи завършването на цеха в
„груб строеж";
- сума в размер на 180 000 лв. - в срок до
20.05.2007г. - за закупуване на машини, съоръжения, резервни части и материали.
Ищците
М.Д.Ш. и Д.А.Ш. твърдят,че не са страна по договора за банков кредит и
допълнителните споразумения по него,както и не са кредитополучатели,
поръчители, солидарни длъжници или съдлъжници по договора за банков кредит,а
само и единствено ипотекарни длъжници към кредитора по договора за банков
кредит „Централна кооперативна банка" АД. Като обезпечение по кредита М.Д.Ш.
и Д.А.Ш. учредяват първа по ред договорна ипотека с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 25, том IX, peг. № 4916,
дело № 1639 по описа на нотариус Кирил Божков с № 069 на НК и район на действие
PC - Сливница, който е вписан в СВ - гр. Сливница под акт № 130, том 1 от
29.12.2006г., на съсобствения си недвижим имот, а именно: ВТОРИ ЕТАЖ от масивна
двуетажна жилищна сграда, състоящ се от кухня, спалня и сервизно помещение с
обща площ от 79,20 /седемдесет и девет цяло и двадесет стотни/ кв. м., заедно с
гараж с площ от 14.85 /четиринадесет цяло и осемдесет и пет стотни/ кв. м.,
ведно с 1/2 (една втора) идеална част от общите части на сградата, мазето и
тавана, и заедно с 1/2 (една втора) идеална част от УПИ I - 96 /първи отреден
за имот планоснимачен номер деветдесет и шест/, в кв. 10 /десет/ по плана на
град Божурище, общ. Божурище, Софийска област, целият с площ от 476
/четиристотин седемдесет и шест/ кв. м. при граници: улица, УПИ II - 97 (втори
отреден за имот планоснимачен номер деветдесет и седми), УПИ XIV -95
(четиринадесети отреден за имот планоснимачен номер деветдесет и пети) и улица
с административен адрес на имота гр. Божурище, ул. "Явор" № 12.
(Приложение 1 и Приложение 5).
Описаната
договорна ипотека е учредена от ищците за обезпечаване изпълнение на
задълженията по договор №81200КР-АА-5518/23.11.2006г. на третото задължено по
договора за кредит лице „ИН ПРЕС БГ" АД.
С
оглед невъзможността на длъжника за точно и навременно погасяване на вноските
по кредита следват множество анекси за изменение на договора в периода от май
2007 до октомври 2014г.. (описани в Приложение 6)
На
26.11.2014г. е подписан анекс, с който към договора за кредит са присъединени
като длъжници К.С.Д., ЕГН ********** и С.И.Д., ЕГН ********** като физически
лица, които са управителят на дружеството длъжник и съпругата му - свързани
лица по смисъла на §1, ал.1 от ТЗ. (Приложение 6)
На
06.03.2014 от Софийски районен съд, 35 състав на основание чл. 417 и 404- 409 ГПК по гражданско дело № 10434 по описа за 2014г. е издаден изпълнителен лист в
полза на „Централна кооперативна банка" АД за сумата от 269 000 лв. заедно
с лихви и разноски по делото срещу длъжниците по договора за банков кредит „Ин
Прес БГ" АД, К.С.Д. и С.И.Д.. На базата на този изпълнителен лист през
2016 година при ЧСИ В. *** действие Софийски окръжен съд, е образувано
изпълнително дело 20169260400027. (Приложение 7)
На
13.05.2016г. на М.Д.Ш. и Д.А.Ш. е връчено съобщение за насрочване на публична
продан на съсобствения им недвижим имот, ипотекиран в полза на взискателя по
изпълнителното дело „Централна кооперативна банка" АД. (Приложение 8) След
публична продан на 05.07.2016г. е издадено възлагателно постановление, с което
имотът е възложен на купувача Георги Момчилов П., ЕГН **********. (Приложение
9)
С
постановление от 16.09.2016г. на ЧСИ В. Цачев М.Д.Ш. и Д.А.Ш. са конституирани
като взискатели по изп. дело 20169260400027. (Приложение 10).
Междувременно,
на 17.02.2016г., а именно след издаването на изпълнителния лист и преди
публичната продан на имота на М. и Д. Шишкови, ответното дружество „Ин Прес
БГ" АД продава собствената си промишлена сграда с площ по документ 602.000
кв. м. - цех за производство на лекарства, с идентификатор 12259.1010.134.1,
заедно с поземлен имот с площ по документ 830.000 кв.м., с идентификатор
12259.1010.134, двата с административен адрес гр. Враца, ул. „Кольо
Фичето" *. Купувач на имота е „Тубеал" ЕООД, ЕИК 2*****, втори
ответник по настоящото дело, с едноличен собственик на капитала и управител Я.К.Д.,
ЕГН **********, който е син на управителя на първия ответник - „Ин Прес
БГ" АД К.С.Д.. (Приложение 11)
С
изложеното обосновават правния интерес
на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да искат да бъде обявена спрямо тях
за недействителна покупко-продажбата от 17.02.2016г. на имоти с идентификатори
12259.1010.134.1 и 12259.1010.134, съгласно нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот, вписана в СВ - Враца под акт № 90, том 2 от 2006 с № от
дв.вх.рег. № 755/17.02.2016г.
Излагат следните правни съображения:
От
обективна страна следва да се установи в процеса,дали вземането на ищеца е
възникнало преди атакуваната сделка и дали последната уврежда правата на
кредитора и ограничава възможността му да се удовлетвори от имуществото на
длъжника.
Ищците
твърдят,че са кредитори на ответното дружество „ИН ПРЕС БГ" АД, съгласно
разпоредбата на чл. 155, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗЗД, по силата на която
собственикът, който е ипотекирал своя вещ за чуждо задължение и претърпи
принудително изпълнение, встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу
длъжника, какъвто е настоящият случай. Настъпила
е частична законова суброгация, тъй като с продажбата на ипотекирания имот е
удовлетворено част от вземането на „Централна кооперативна банка" АД като
кредитор по договора за банков кредит. Доколкото искът е предявен от ищците,
суброгирайки се в правата на банката - кредитор по договора за кредит, то
вземането на същите е възникнало от усвояване на банковия кредит през 2007г.,
поради което те могат да оспорят увреждащото ги действие при същите условия и
предпоставки, при които е могъл и увредения, вече частично удовлетворен
кредитор, в чиито права ищците встъпват. Твърдят,че
те упражняват от свое име чуждо право.
Излагат
съображения,че предмет на отменителния иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД е увреждане,
извършено след възникването на качеството кредитор на ищците. Оспорваната в
настоящото производство възмездна разпоредителна сделка е извършена от
ответниците на 17.02.2016г., а ищците са встъпили в правата на удовлетворения
кредитор, считано от 2007 г., когато е усвоена сумата по договора за кредит.
Позвават
се на постоянната съдебна практика, която,според тях следва да се приложи и към
процесната фактическа обстановка,и която приема, че приложението на чл. 135,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е обусловено от факта, че вземането на кредитора-ищец
възниква от усвояването на банковия кредит, т.е. предхожда увреждащото
действие. С иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД ищецът от свое име упражнява чуждо
право.
В
подкрепа на твърденията си се позовават на съдебна практика обективирана в посочени от тях решения.Приложение 14,15,16).
Твърдят,че
сделката, сключената от страна на ответниците, е увреждаща кредиторите „Централна
кооперативна банка" АД и ищците в настоящото производство, тъй като
затруднява удовлетворяването на ищците и чрез нея се препятства възможността да
се насочи принудително изпълнение срещу недвижимия имот, предмет на същата,
като се намалява имуществото на длъжника. Фактът, че сделката е възмездна не
променя увреждащия й характер. Не е доказано, че дължимата сума е заплатена
реално, а и това да е така, до извършването на публичната продан, както и до
настоящия момент няма данни тази сума да е послужила за погасяване на вземането
към ищците.
Застъпват
становище,че изложеното,обосновава правен извод, че са налице обективните
предпоставки за прилагането на чл. 135, ал. 1 и 2 от ЗЗД, а именно вземането на
кредиторите-ищци е възникнало преди прехвърлянето на имота, което е действие по
своя характер увреждащо техните интереси и сериозно намаляващо тяхната
възможност да удовлетворят интереса си чрез намаляване на имуществото на
длъжника „ИН ПРЕС БГ" АД.
От
субективна страна,според ищците следва да се установи дали длъжникът и лицето,
с което длъжникът е договарял, са знаели за увреждането.
Позовават
се на съдебна практика,според която „знанието на длъжника за увреждане е
съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или предприетото
действие ще затрудни удовлетворяването на кредитора".(Приложение 14). В процесния случай,според ищците,към
момента на прехвърлянето на имота длъжникът „ИН ПРЕС БГ" АД е знаел, че
има кредитор - „Централна кооперативна банка" АД, както и че има издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело за остатъчната сума, дължима
по кредита, т.е. знаел е, че с разпореждането със своите имуществени права
уврежда правата на този кредитор и съответно на суброгиралите се в правата му
трети лица. Що се отнася до знанието на третото лице, в случая е приложима
презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като едноличния собственик на капитала
и управител на дружеството-купувач „Тубеал" ЕООД е син на управителя на
дружеството - продавач „ИН ПРЕС БГ" АД.
Твърдят,че
според правната теория и съдебната практика
„юридическото лице „знае" за увреждането, ако физическите лица от
съответните органи или съответните отговорни за това служители знаят за него -
р. 1016-2004-11 ГО" (А. Калайджиев, Облигационно право, обща част, стр.
609).
От
друга страна представляващите двете дружества имат качеството на свързани лица
по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, поради което е налице субективния елемент от
фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, а именно знание за увреждането, както
от страна на длъжника, така и от страна на лицето, с което същият е договарял.
В този смисъл е постоянната съдебна практика и правната доктрина (Решение № 7
от 24.02.2010 на Апелативен съд - гр. Бургас по гр.д. № 6/2011г.). (Приложение
17)
При
така изложеното,твърдят,че са налице и субективните предпоставки за прилагането
на чл. 135, ал. 1 и 2 от ЗЗД.
Според
тях,установяват се всички елементи на състава на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД:
ищците са кредитори на длъжника - ответник „ИН ПРЕС БГ" АД на твърдяното
по - горе основание, има увреждащо действие, извършено от длъжника спрямо
кредитора след придобиването на качеството кредитор, както и знание на длъжника
за увреждането и на третото лице, с което последния е договарял, доколкото е в
сила презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Алтернативно,
ако съдът приеме иска за неоснователен на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за
неоснователен, молят да се обяви покупко-продажбата от 17.02.2016г. на имоти с
идентификатори 12259.1010.134.1 и 12259.1010.134, съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, вписана в СВ - Враца под акт № 90, том 2 от
2006 с № от дв.вх.рег. № 755/17.02.2016г., за недействителна спрямо тях на
основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Поддържат,че тази норма е приложима и излагат
следните правни съображения:
Ако
се приеме, че ищецът става кредитор на ответника след извършването на
публичната продан на имота на ищците, то тогава приложим е чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, тъй като увреждащото действие е извършено преди ищецът да придобие
качеството личен кредитор на първия ответник „ИН ПРЕС БГ" АД. В такъв
случай следва да бъде санкционирано намерението за увреждане на обезпечилия със
свой имот вземането. Към момента на прехвърлянето на имота ответникът „ИН ПРЕС
БГ" АД е бил наясно, че е сключил договор за кредит, обезпечен с чуждо
имущество, също така, че на база на този договор има издаден изпълнителен лист
и е образувано изпълнително дело. Ответното дружество, и по-специално неговият
управител, е било наясно, че не разполага с активи, с които да заплати
задължението си и че разпореждайки се с имота уврежда имуществените права на
третото лице, предоставило имота си в гаранция за кредита.
Твърдят,че
в този случай по отношение на втория ответник „Тубеал" ЕООД е приложима
презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. (Определение № 34 от 08.01.2016г. на ВКС
по гр.д. № 5958/2015г., IV ГО) (Приложение 18)
Молят
при уважаване на исковете да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Препис
от исковата молба с приложенията е връчен на ответниците и в срока по чл.367
ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор вх.№1375 от 20.02.2017 год. от „ИН ПРЕС БГ“ АД, гр.София, бул.“Ситняково“№46,бл.18, вх.В,
ап.45, ЕИК: 1******, представлявано от К.С.Д. - изпълнителен директор и „ТУБЕАЛ“ ЕООД, гр.София,ул.“Алабин****,ап.1,ЕИК:2*****,представлаван
от Я.К.Д. - управител - и двамата чрез адв.В.Ч. *** с адрес на кантората: гр.
Враца, ул.“Лукашов“№***, ет.5.
С
отговора ответниците,оспорват изцяло исковата молба, като застъпват становище
за неоснователност на същата по следните съображения:
Ответниците
твърдят,че по силата на чл.496, ал.2 от ГПК ищците са изгубили правото на
собственост върху притежавания от тях недвижим имот в гр.Божурище на
15.07.2016г., когато е влязло в сила постановлението за възлагането му по
изп.д.№ 27/2016г. по описа на ЧСИ В. *** действие Софийски окръжен съд. От този
момент те придобиват качеството на кредитор спрямо първия ответник. Към момента
на извършване на процесната сделка - 17.02.2016г. ищците нямат качеството
„кредитор“ спрямо „Ин Прес БГ“АД. Невъзможно е ответниците да са знаели, че
след пет месеца ищците ще се окажат техен кредитор, при което е очевидно, че не
са имали намерението да ги увредят.
Според
изложеното в отговора,правните въпроси, които са от значение за правилното
решаване на спора се свеждат до следното: могат ли ищците да упражнят
потестативното право по чл.135 от ЗЗД на друг кредитор и това право прехвърлимо
ли е, т.е. възможна ли е законова суброгация в това неимуществено право на
предишния кредитор. От съществено значение е и субективното намерение на ищците
при учредяване на договорната ипотека върху собствения им имот при сключване на
договора за кредит, тъй като те се явяват трето лице предоставило реално
обезпечение за чужд дълг. За да бъде установена обективната истина следва да
бъде изяснено намерението на ищците при учредяване на ипотеката /субективното
отношение/.
Ответниците
поддържат,че на първо място от предмета на суброгацията се изключват непрехвърлимите
права на кредитора, сред които е и правото на отменителен иск, което е лично и
е предоставено на личната преценка на кредитора дали ще го упражни или не.
Върху третото лице не могат да преминат непрехвърлимите по естеството си права
на кредитора,като неимуществените, несамостоятелните имуществени права и
правата, свързани с личността на кредитора - например правото да се унищожи
сделката. Като второ ограничение трябва да се посочи
зависимостта на суброгацията от регресните права на третото лице. Третото лице
встъпва само в онези права на кредитора, които благодетелстват събирането на
личното вземане на третото лице по вътрешните му отношения с длъжника. В
конкретният случай правото на отменителен иск не е за лично вземане на ищците и
не произтича от вътрешните им отношения с първия ответник. Суброгацията за
разлика от цесията е насочена към погасяване на правото, като тя винаги е до
размера на платената за имота цена - в случая 52 700 лв.
Според
ответниците,ищците не разполагат е иска по чл.135 от ЗЗД. Правото на
отменителен иск не е вземане, т.е. то е неимуществено право, което е
непрехвърлимо и не преминава върху третото лице. Правото на иск по чл.135 от ЗЗД има вторичен характер, доколкото възниква и се упражнява само при наличието
на друго правоотношение. Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника възниква по силата на закона и при наличието на фактически
състав с установени от законодателя елементи. Възникването на правото по чл.135 ЗЗД се предпоставя от наличието на действително вземане, което не е прекратено
или погасено по давност. Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди
извършването на действието, чието обяявяване за недействително се иска -
чл.135, ал.З от ЗЗД. В случая действието предхожда възникването на вземането на
ищците спрямо първия ответник, респективно конститутивният иск по чл.135 се
явява неоснователен. Състоянието на длъжниковото имущество следва да се преценява към
момента, в който кредиторът е придобил вземането си. Към датата на
влизане в сила на постановлението за възлагане, когато евентуално ищците
придобиват качеството на кредитори, „Ин Прес БГ“АД не разполага с процесния
имот в патримониума си. В този случай кредиторът разчита на общото обезпечение,
което имуществото на длъжника представлява при възникване на неговото вземане. Ако
длъжникът е вече обеднял, кредиторът трябва да понесе последиците от
неговата неплатежоспособност. Интересът на третото лице, в чиято полза е
извършено атакуваното действие, трябва да бъде предпочетен пред интереса на
кредитора, щом правото на това лице е възникнало преди вземането на кредитора.
Застъпва се становище,че е абсурдно да се твърди, че ищците се суброгират в
непрехвърлимо неимуществено право на предходния кредитор и то със задна дата.
Това нарушава принципа на правна сигурност в търговския оборот, тъй като би
накърнило правото на третото лице, придобило имуществено право от длъжника
преди възникване на вземането на ищците.
С
отговора се оспорва и алтернативния иск по чл.135, ал.З от ЗЗД, тъй като от
доказателствета по делото не се установява по никакъв начин атакуваното
действие да е било предназначено от длъжника и третото лице да увреди ищците.
Независимо от наличието на свързаност между продавач и купувач, намерението за
увреждане не се предполага, а подлежи на доказване. Това е така, защото
атакуваното действие е извършено много преди възникване на вземането на двамата
ищци и ответниците няма как да са знаели, че ищците ще станат техни кредитори в
бъдещ момент. Тежестта за доказване на факта на притежаването на вземане, на
момента на неговото възникване и на намерението за увреждане в хипотезата на
чл.135, ал.З от ЗЗД е върху кредитора. Презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД няма
сила за случаите по ал.З на чл.135 от ЗЗД.
Следващият
елемент от фактическия състав е извършването на действие, което уврежда
кредитора. Действието е винаги съзнателен волеви акт, който може да бъде
извършен от длъжника, но този акт трябва да уврежда кредитора. Увреждането от
своя страна е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на
длъжника, нито от преценката на кредитора. Между действието и увреждането
трябва да има причинна връзка. Кредиторът може да иска да бъде обявено за
недействително и действие, което макар и да не обеднява длъжника, затруднява
удовлетворяването на кредитора. Според
ответниците,ако длъжникът продаде недвижим имот /какъвто именно е процесния
случай/, той не намалява своето имущество, тъй като срещу имота получава
насрещна престация, но ако укрие продажната цена, ще затрудни удовлетворяването
на кредитора. Видно от нотариален акт № 168, том I, рег.№ 899, дело №
98/17.02.2016г. на нотариус Венцислав Василев № 338 с район на действие PC
гр.Враца, процесният недвижим имот е продаден на втория ответник срещу цена в размер
на 203 000 лв., която многократно надвишава регресните права на ищците. В
исковата молба не се твърди, че „Ин Прес БГ“АД е укрило продажната цена и по
този начин затруднява удовлетворяването на двамата си кредитори. Самата продажба
с нищо не уврежда ищците, нито намалява имуществото на продавача и след като не
твърдят, че последният укрива получената срещу имота сума, то искът им дори
само на това основание се явява неоснователен. Тежестта на доказване на наличие
на затруднено удовлетворяване поради укриване на продажната цена е винаги за
кредитора.
Третата
предпоставка за възвикване на правото да се иска да бъдат обявени за
недействителни действията на длъжника има субективен характер. В случая
атакуваното действие е възмездно - двустранен договор за покупко-продажба. В
тези случаи при еквивалентно имуществено разместване между длъжника и лицето, с
което той е договарял , е основание интересът на третото лице да бъде
предпочетен пред този на кредитора, освен ако това лице е било недобросъвестно.
Знанието на третото лице, че длъжникът има дългове, не е достатъчно. Проявената
от третото лице небрежност за узнаване на увреждането не дава основание за
обявяване на недействителността на действието.
Според
изложеното в отговора,сложния фактически състав на законната суброгация и
елементите му се извеждат от чл.74 ЗЗД - „Този, който е изпълнил едно чуждо задължение,
като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора". При законната
суброгация съществен елемент е наличието на правен интерес, какъвто в случая
твърдя, че липсва по отношение на ищците. Не само, че липсва правен интерес, но
е налице и липса на регресни права срещу длъжника. Регресните
права са допълнителен елемент от фактическия състав на законната суброгация. Тази зависимост
има основанието си в принципа за забрана на неоснователното обогатяване.
Принципно задължените заради длъжника лица - личните и реални гаранти, се
суброгират в правата на удовлетворения кредитор, но ако те платят без да са се
обеднили за сметка на длъжника - например при дарение, изпълнение на свой дълг
и др., те не се суброгират - арг. от чл.127, ал.2, изрТ-во, чл.146, ал.2,
чл.155, ал.1 от ЗЗД. В конкретният случай ищците са имали качеството „скрити
акционери“ в „ИН ПРЕС БГ“АД към момента на учредяване на ипотеката и поради
тази причина ипотекират жилището си в гр. Божурище с цел привличане на външно
финансиране за дейността на дружеството, от което те получават или са очаквали
да получават допълнителни доходи. При учредяване на договорната ипотека ищците
са изпълнили един свой нравствен дълг спрямо първия ответник като са обезпечили
негово задължение със свой недвижим имот и са съзнавали, че при неплащане на
предоставения на дружеството заем, те рискуват ипотекираното в негова полза
свое имущество. В тази хипотеза за тях не възникват регресни права спрямо
длъжника и не се суброгират в правата на „ЦКБ“АД.
Препис
от отговора и приложенията към него е връчен на ищците,но те не са упражнили
правото си да подадат допълнителна искова молба.
При
така изложените позиции на страните в правния спор съдът квалифицира главния
иск,като такъв по чл.135 ал.1 ЗЗД,а алтернативния като такъв по чл.135 ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЗД.
Предявените искови претенции са процесуално
допустими Правният интерес е обоснован
от вида на търсената защита.
Налице е и процесуална легитимация на
страните.Искът е предявен от надлежна страна против надлежни страни.
Между
страните не се спори относно фактите.Страните спорят относно правото,а именно
налице ли е фактическият състав на чл.135 ал.1 ЗЗД респективно чл.135 ал.3 ЗЗД
във вр. с чл.155 ЗЗД.
Съгласно чл.153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото,но
това се отнася само за положителните такива.Ако дадена страна в процеса твърди
отрицателен факт същата не е длъжна да го доказва,а в тежест на другата страна
е да докаже положителния факт,свързан със спорния въпрос.
В процесния случай ,ищецът
следва да докаже качеството си на кредитор на длъжника на твърдяното
основание,наличие на увреждащо действие,извършено от длъжника спрямо кредитора
след придобиване на качеството кредитор,знание на длъжника за увреждане и на
третото лице,с което последния е договарял,доколкото твърдяното увреждащо
действие е възмездно.В случая знанието на третото лице се предполага,поради
което ответниците следва да оборят презумпцията.
По делото от фактическа страна
се установява следното:
На 23.11.2006г.
първият ответник - „Ин Прес БГ" АД, представлявано от К.С.Д. с ЕГН **********,сключва
като кредитополучател договор за банков кредит N81200КР-АА-5518 с Централна
кооперативна банка АД за сумата от 500 000 лева с цел финансиране изграждането
на „Цех за производство на туби за лекарства" - СМР, закупуване и монтаж
на поточни линии за производство на алуминиеви туби (Приложение 4). Съгласно
договора кредитът се усвоява както следва:
-сума в размер на 180 000 лв. - в срок до
31.03.2007г. - след учредяване на обезпеченията по договора;
-сума в размер на 140 000 лв. - в срок до
15.05.2007г. след представяне на документи, доказващи завършването на цеха в
„груб строеж";
- сума в размер на 180 000 лв. - в срок до
20.05.2007г.- за закупуване на машини, съоръжения, резервни части и материали.
Установява
се от събраните писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели
в производството,че М.Д.Ш. и Д.А.Ш.,не са страна по договора за банков кредит и
допълнителните споразумения по него,както и не са кредитополучатели,
поръчители, солидарни длъжници или съдлъжници по договора за банков кредит.Те
са само и единствено ипотекарни длъжници към кредитора по договора за банков
кредит „Централна кооперативна банка" АД. Като обезпечение по кредита М.Д.Ш.
и Д.А.Ш. учредяват първа по ред договорна ипотека с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 25, том IX, peг. № 4916,
дело № 1639 по описа на нотариус Кирил Божков с № 069 на НК и район на действие
PC - Сливница, който е вписан в СВ - гр. Сливница под акт № 130, том 1 от
29.12.2006г., на съсобствения си недвижим имот, а именно: ВТОРИ ЕТАЖ от масивна
двуетажна жилищна сграда, състоящ се от кухня, спалня и сервизно помещение с
обща площ от 79,20 /седемдесет и девет цяло и двадесет стотни/ кв. м., заедно с
гараж с площ от 14.85 /четиринадесет цяло и осемдесет и пет стотни/ кв. м.,
ведно с 1/2 (една втора) идеална част от общите части на сградата, мазето и
тавана, и заедно с 1/2 (една втора) идеална част от УПИ I - 96 /първи отреден
за имот планоснимачен номер деветдесет и шест/, в кв. 10 /десет/ по плана на
град Божурище, общ. Божурище, Софийска област, целият с площ от 476
/четиристотин седемдесет и шест/ кв. м. при граници: улица, УПИ II - 97 (втори
отреден за имот планоснимачен номер деветдесет и седми), УПИ XIV -95 (четиринадесети
отреден за имот планоснимачен номер деветдесет и пети) и улица с
административен адрес на имота гр. Божурище, ул. "Явор" № 12.
(Приложение 1 и Приложение 5).
Описаната
договорна ипотека е учредена от ищците за обезпечаване изпълнение на задълженията
по договор № 81200КР-АА-5518/23.11.2006г. на третото задължено по договора за
кредит лице „ИН ПРЕС БГ" АД.
С
оглед невъзможността на длъжника за точно и навременно погасяване на вноските
по кредита следват множество анекси за изменение на договора в периода от май
2007 до октомври 2014г.. (описани в Приложение 6)
На
26.11.2014г. е подписан анекс, с който към договора за кредит са присъединени
като длъжници К.С.Д., ЕГН ********** и С.И.Д., ЕГН ********** като физически лица,
които са управителят на дружеството длъжник и съпругата му - свързани лица по
смисъла на §1, ал.1 от ТЗ. (Приложение 6)
На
06.03.2014 от Софийски районен съд, 35 състав на основание чл. 417 и 404- 409 ГПК по гражданско дело № 10434 по описа за 2014г. е издаден изпълнителен лист в
полза на „Централна кооперативна банка" АД за сумата от 269 000 лв. заедно
с лихви и разноски по делото срещу длъжниците по договора за банков кредит „Ин
Прес БГ" АД, К.С.Д. и С.И.Д.. На базата на този изпълнителен лист през
2016 година при ЧСИ В. *** действие Софийски окръжен съд, е образувано
изпълнително дело 20169260400027. (Приложение 7)
На
13.05.2016г. на М.Д.Ш. и Д.А.Ш. е връчено съобщение за насрочване на публична
продан на съсобствения им недвижим имот, ипотекиран в полза на взискателя по
изпълнителното дело „Централна кооперативна банка" АД. (Приложение 8) След
публична продан на 05.07.201бг. е издадено възлагателно постановление, с което
имотът е възложен на купувача Георги Момчилов П., ЕГН **********. (Приложение
9)
С
постановление от 16.09.2016г. на ЧСИ В. Цачев М.Д.Ш. и Д.А.Ш. са конституирани
като взискатели по изп. дело 20169260400027. (Приложение 10).
Междувременно,
на 17.02.2016г., а именно след издаването на изпълнителния лист и преди
публичната продан на имота на М. и Д. Шишкови, ответното дружество „Ин Прес
БГ" АД продава собствената си промишлена сграда с площ по документ 602.000
кв. м. - цех за производство на лекарства, с идентификатор 12259.1010.134.1,
заедно с поземлен имот с площ по документ 830.000 кв.м., с идентификатор
12259.1010.134, двата с административен адрес гр. Враца, ул. „Кольо
Фичето" *. Купувач на имота е „Тубеал" ЕООД, ЕИК ****, втори ответник
по настоящото дело, с едноличен собственик на капитала и управител Я.К.Д., ЕГН **********,
който е син на управителя на първия ответник - „Ин Прес БГ" АД К.С.Д..
(Приложение 11)
Предявеният
главен иск е с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД.За уважаването му е
необходимо установяване на две обективни и една субективна предпоставка,а
именно:ищецът е кредитор на ответника-прехвърлител,увреждаща кредитора сделка и
знание/съзнаване/ на увреждането от страна на прехвърлителя и в процесния
случай,понеже сделката е възмездна съзнаване на увреждането и от втория
ответник-приобретател на имуществото.Предпоставките са кумулативно
предвидени,което означава,че липсата и на една от всичките води до отхвърляне
на иска.
По първата предпоставка/кредитор/
Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е
всяко лице,титуляр на парично или непарично вземане по отношение на
ответника.Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане-вземане,което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с
влязло в сила решение.Съдът по Павловия иск не може да проверява,съществува ли
вземането,което легитимира ищеца като кредитор,освен ако вземането не е
отречено с влязло в сила решение/така Решение №639/6.10.2010 г. на ВКС по
гр.д.№754/2009 г.,4-то ГО/.Страна ,поискала отмяната по чл.135 от ЗЗД,има
задачата да установи само качеството на кредитор,като материална предпоставка,а
не да провежда пълно и главно доказване
на правата си,от които черпи правен интерес/Решение №328 от 23.04.2010 год.
на ВКС по гр.д.№879/2009 год.,3-то ГО.
Изложеното установява
твърдението на ищците,че са кредитори на ответното дружество „ИН ПРЕС БГ"
АД,доколкото е приложима разпоредбата на чл. 155, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗЗД, по силата на която собственикът, който е ипотекирал своя вещ за чуждо
задължение и претърпи принудително изпълнение, встъпва в правата на
удовлетворения кредитор срещу длъжника, какъвто е настоящият случай. Настъпила е частична законова суброгация,
тъй като с продажбата на ипотекирания имот е удовлетворено част от вземането на
„Централна кооперативна банка" АД като кредитор по договора за банков
кредит. Доколкото искът е предявен от ищците, суброгирайки се в правата на
банката - кредитор по договора за кредит, то вземането на същите е възникнало
от усвояване на банковия кредит през 2007г., поради което те могат да оспорят
увреждащото ги действие при същите условия и предпоставки, при които е могъл и
увредения, вече частично удовлетворен кредитор, в чиито права ищците встъпват
т.е.те упражняват от свое име чуждо
право.
Предмет
на отменителния иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД е увреждане, извършено след
възникването на качеството кредитор на ищците. Оспорваната в настоящото
производство възмездна разпоредителна сделка е извършена от ответниците на
17.02.2016г., а ищците са встъпили в правата на удовлетворения кредитор,
считано от 2007 г., когато е усвоена сумата по договора за кредит.
Сключената от страна на ответниците сделка е увреждаща,доколкото
затруднява удовлетворяването на ищците и се намалява имуществото на длъжника.Именно
това е и предназначението на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД,кредиторът да се
удовлетвори от имуществото,предмет на разпоредителната сделка.
С оглед формираната задължителна
практика,съдът не споделя наведените в отговора на ответниците доводи,че ищците
са придобили качеството кредитор на 15.07.2016 год.,когато е влязло в сила
постановлението за възлагане по изп.д.№27/2016 год. по описа на ЧСИ В. *** действие Окръжен съд София.
С Решение постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика №179 от 11.05.2011 год. по
гр.д.№1198/2010 год. на Трето ГО е прието,че ако искът е предявен от
ищеца,суброгирайки се в правата на банката-кредитор на главния дълг,вземането
на кредитора възниква от усвояването на банковия кредит.Това предхожда
увреждащото действие и обуславя приложението на нормата на чл.135,ал.1 от ЗЗД,защото с иска от свое име ищецът упражнява чуждо право.Разглеждания случай
е такъв и през 2007 год. ищците са придобили качеството кредитор,суброгирайки
се в правата на банката по банковия кредит.В този смисъл е и Определение №224
от 01.03.2016 год. на ВКС по гр.д.№4671/2015 год.,4-то ГО,ГК.
Не се споделят и доводите на ответниците,че
ищците не разполагат с иска по чл.135 от ЗЗД.
Легитимиран да предяви иска по чл.135 ЗЗД е всеки кредитор в
случаите,когато длъжникът с действията си е намалил имуществото,тъй като то
служи за обезпечение на неговите кредитори.Общият принцип възприет и в
практиката е,че увреждащо кредитора е действие е всеки правен и фактически
акт,с който се засягат права,които биха осуетили или затруднили осъществяването
на правата на кредитора спрямо длъжника.
Константна е практиката на ВКС,че кредитор
ако е предявил Павлов иск,без да го е съединил с иск за вземането
си,правоотношението от което произтича вземането не става предмет на делото.Третото
лице не е задължено да доказва качеството си на кредитор в производството по
чл.135 ЗЗД.Достатъчно е вземането да произтича от твърдените от ищеца факти.
По
втората предпоставка/увреждане/:
Съгласно установената практика на
ВКС,увреждащщо кредитора действие е всеки правен и фактически акт,с който се
засягат права,които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника.Така,увреждане е налице,когато длъжникът се лишава от
свое имущество,намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора/в този смисъл Решение №18 от 04.02.2015 год. на
ВКС по гр.д.№3396/2014 г. 4-то ГО,решение №639 от 06.10.2010 год. на ВКС по
гр.д.№754/2009 г.,4-то г.о/.
Сделката, сключената от страна на
ответниците, е увреждаща за ищците, тъй като затруднява удовлетворяването на
ищците и чрез нея се препятства възможността да се насочи принудително
изпълнение срещу недвижимия имот, предмет на същата, като се намалява
имуществото на длъжника. Фактът, че сделката е възмездна не променя увреждащия
й характер. Не се доказа тази сума да е послужила за погасяване на вземането
към ищците. В хода на съдебното дирене ответниците многократно декларираха, че
продажната цена е отишла в полза на първоначалния кредитор „ЦКБ" АД. За
това, не бяха представени годни доказателства. В представените по делото и недопуснати като доказателство платежни
документи, нито посочените суми, нито основанията за плащане кореспондират с
процесната продажба. Що се отнася до свидетелските показания в тази посока, те
не могат да бъдат кредитирани, тъй като на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК са недопустими.
Ако се приеме, че наистина продажната цена
е отишла в полза на първоначалния кредитор „ЦКБ" АД, това само доказва
факта, че с нея не е удовлетворено вземането на ищците.
Прави впечатление също така разликата между
посочената в нотариалния акт цена на сделката от 203 000 лева и декларираната
от претендиращата да е добре информирана свидетелка М.Г. цена в размер на 284
000 лв.
По
третата предпоставка/знание/
Длъжникът
винаги знае за увреждането,когато разпоредителната сделка е извършена след
възникване на кредиторовото вземане/Решение №264 от 18.12.2013 год. на ВКС по
гр.д.№915/2012 год. 4-то г.о,Решение №18 от 04.02.2015 год. на ВКС по
гр.д.№3396/2014 год.,4 то ГО/.
Съгласно
постоянната съдебна практика „знанието на длъжника за увреждане е съзнание, че
с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или предприетото действие ще
затрудни удовлетворяването на кредитора" (Решение № 798 от 05.05.2015 на
ОС - гр. Пловдив по гр.д. № 758/2015г.). В настоящия случай към момента на
прехвърлянето на имота длъжникът „ИН ПРЕС БГ" АД е знаел, че има кредитор
- „Централна кооперативна банка" АД, както и че има издаден изпълнителен
лист и е образувано изпълнително дело за остатъчната сума, дължима по кредита,
т.е. знаел е, че с разпореждането със своите имуществени права уврежда правата
на този кредитор и съответно на суброгиралите се в правата му трети лица.
Що се отнася до знанието на третото лице
„ТУБЕАЛ" ЕООД, в доклада по делото е определено, че знанието на третото
лице се предполага, поради което ответниците следва да оборят презумпцията. В
хода на процеса не бяха наведени никакви доказателства в посока оборване на
презумпцията. Напротив от свидетелските показания стана ясно, че Янис Донов,
едноличен собственик на капитала и управител на „ТУБЕАЛ" ЕООД от години не
само, че е бил наясно с бизнеса на баща си, но и активно е участвал в него,
лично, чрез дружеството и чрез семейни приятели и трети лица.
Според правната теория и съдебната
практика „юридическото лице „знае"
за увреждането, ако физическите лица от съответните органи или съответните
отговорни за това служители знаят за него - р. 1016-2004-11 ГО" (А.
Калайджиев, Облигационно право, обща част, стр. 609).
От
друга страна представляващите двете дружества имат качеството на свързани лица
по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, поради което е налице субективния елемент от
фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, а именно знание за увреждането, както
от страна на длъжника, така и от страна на лицето, с което същият е договарял.
В този смисъл е постоянната съдебна практика и правната доктрина (Решение № 7
от 24.02.2010 на Апелативен съд - гр. Бургас по гр.д. № 6/2011г.). (Приложение
17)
Съдът
приема за недоказано твърдението на ответниците,че ищците са били "скрити
акционери" и като такива са изпълнили свой "нравствен дълг",като
със свой имот са обезпечили договора за кредит.Разпитаните свидетели не
установяват "явните акционери"да са държали акции за ищците,не ги
познават и не са виждали акционерната книга.Не знаят за уговорки между ищците и
"официалните акционери" К.Д.и С..Д..Св.М.Г. ,която счетоводно е
обслужвала"ИН Прес БГ",не установява да са получавали дивиденти и
финансирали дейността. Със свидетелски показания ответниците се опитват да
доказват сделки и прехвърляне на суми, далеч надхвърлящи предвидения в ГПК
максимум от 5000лв.Твърдят се сключването на договори и споразумения, за които
не бяха представени писмени доказателства.
Твърдят,
че продажната цена на имота е отишла за погасяването на кредита на „ИН ПРЕС
БГ" АД към „ЦКБ" АД, но същевременно свидетелката М.Г. изрично заяви,
че продажната цена е използвана за погасяване на кредит на „ТУБЕАЛ" ЕООД.
За
свидетеля К.П. понятията „акционер" (скрит или явен), „съдружник",
„капитал на дружество", „дивидент" и т.н. са неясни и той няма преки
и непосредствени впечатления от ситуацията.Свидетелят дори не можа да обясни на
съда собствените си финансови отношения с ответниците, но от друга страна
говореше за плановете и намеренията на човек, когото не познава.
С
оглед горното съдът приема ,че свидетелските показания не следва да бъдат
кредитирани, тъй като те не се основават на непосредствено възприетото от
свидетелите, а на разкази на ответниците, и защото засягат суми и сделки, които
следва да се доказват с писмени доказателства.
Що
се отнася до представената електронна кореспонденция, то тя също не се кредитира
от съда, защото електронните писма, представени на хартиен носител, не
отговарят на законовите изисквания за електронен документ и не са подписани с
електронен подпис. Не може да бъде доказана и тяхната автентичност - от една
страна поради липсата на електронен подпис, от друга, макар и подписани „М.",
техен подател е Даниела Даскалова. В процеса по никакъв начин не се доказа, че
те изхождат от ищеца М.Ш.. Дори да приемем, обаче,
твърденията, че М. Ш. е в бил в някакви делови отношения с ответниците, те отново не
доказват липсата на правен интерес у него за водене на настоящия иск. Това не изключва, а
напротив налага заложилият и загубил имуществото си да получи защитата, която
му се полага по закон.
При
така изложеното,съдът приема,че са налице и субективните предпоставки за
прилагането на чл. 135, ал. 1 и 2 от ЗЗД.
Установяват
се всички елементи на състава на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД: ищците са
кредитори на длъжника - ответник „ИН ПРЕС БГ" АД на твърдяното по - горе
основание, има увреждащо действие, извършено от длъжника спрямо кредитора след
придобиването на качеството кредитор, както и знание на длъжника за увреждането
и на третото лице, с което последния е договарял, доколкото е в сила
презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Сключената от страна на ответниците сделка
е увреждаща кредитора,доколкото затруднява удволетворяването на ищците и чрез
нея се препятства възможността да се насочи принудително изпълнение срещу
недвижимия имот,предмет на същата и се намалява имуществото на длъжника.Именно
това е и предназначението на иска по чл.135,ал.1 ЗЗД,кредиторът да се удовлетвори от
имуществото предмет на разпоредителната сделка.Увреждащо кредитора действие е
всеки правен и фактически акт,с който се засягат права,които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.Фактът,че
това действие е възмездно не променя
увреждащия характер на сделката,доколкото на първо място не е доказано,че
дължимата сума е заплатена реално,а дори
това да е така до извършването на публичната продан и до настоящия момент няма
данни тази сума да е послужила за погасяване на задължението на суброгиралите
се в правата на банката ищци.Също така не е установено дали имотът е продаден
по действителната му цена.
По изложените сображения настоящият съдебен
състав приема,че предявеният от ищците иск следва да бъде уважен,доколкото чрез
проведеното от тях пълно и главно доказване установиха,че са налице всички
елементи от състава на иска по чл.135,ал.1 ЗЗД.
При уважаване на главния иск,съдът не дължи
произнасяне по предявеният евентуален иск с правно основание чл.135 ал.3 ЗЗД.
При този изход на правния спор на ищците на
основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят сторените в производството
разноски в размер на сумата 9725.11 лв.
Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН,на
основание чл.135,ал.1 ЗЗД договор за покупко-продажба, извършена на 17.02.2016г.
на имоти с идентификатори 12259.1010.134.1 и 12259.1010.134,с адрес гр.Враца,съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписана в СВ - Враца под
акт № 90, том 2 от 2006 с № от дв.вх.рег. № 755/17.02.2016г. по отношение на М.Д.Ш., ЕГН **********, л.к. № 6******,
изд. на 12.11.2010г. от МВР София,и Д.А.Ш.,
ЕГН**********, л.к. № *********,
изд. на 04.09.2010г. от МВР София, и двамата с адрес: гр.София, ж.к.
"Люлин", ******ОСЪЖДА „ИН ПРЕС БГ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Ситняково" N2 46, бл. 18, вх. В, ап. 45, представлявано от К.С.Д., ЕГН **********
и „ТУБЕАЛ" ЕООД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Алабин" ***, ет. *, aп.1,
представлявано от Я.К.Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.Д.Ш., ЕГН **********, л.к. № 6******, изд. на
12.11.2010г. от МВР София и Д.А.Ш., ЕГН**********, л.к. № *********, изд.
на 04.09.2010г. от МВР София, и двамата с адрес: гр.София, ж.к. "Люлин",
******деловодни разноски за тази
съдебна инстанция в размер на 9725.11 лв./девет хиляди седемстотин двадесет и пет
лева и единадесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: