Р Е Ш
Е Н И Е № 757
01.12.2014г., гр. Хасково
Том VІІІ, стр.128-129
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковския районен
съд Трети
граждански състав
на
тридесети октомври през две хиляди и четиринадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Съдия: Нели
Иванова
секретар Елена Стефанова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1110
по описа за 2014г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е делбено във фаза по допускане на делбата.
Образувано е по
предявения от Д.Д.Ч. с ЕГН:**********
със съдебен адрес ***, офис 13, адв.Л.С., против М.А.Ч. с ЕГН:********** със
съдебен адрес ***, офис 7, адв.Ина Вескова, Х.А.Ч. с ЕГН:********** и Д. М.Ч. с
ЕГН:**********,***, иск за делба на недвижим имот.
Ищцата твърди, че по силата на договор за покупко-продажба
от 1997г. придобила в съсобственост с ответниците следния недвижим имот :
жилище-апартамент с идентификатор 77195.719.248.1.4 по КК на гр.Хасково,
одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-Хасково, застроен на
115кв.м., на първи жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда, находяща се в
гр.Хасково, ул.“****, построена на основание отстъпено право на строеж и
разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.719.248. Ищцата притежавала в
имота ¼ ид.ч. след прекратяване на брака й с ответника М.А.Ч. с влязло в
сила решение, постановено по гр.д.№4380/2011г. по описа на РС-Хасково. Освен
това ½ ид.ч. от процесния недвижим имот била закупена от съпруга й по
време на брака с нотариален акт от 1997г. Средствата за която покупка били
лични на ищцата, произхождащи от наследството на родителите й Д.И.К., починала
на 13.08.1995г., и Д. Н.К., починал на 22.04.1996г. С нотариален акт за замяна
на недвижим имот също от 1997г. ищцата и нейния брат Н. Д. К. заменили
наследствения им имот и получили за уравняване на дяловете сумата от 232300лв.,
от която тя получила половината /116150лв./. Твърди, че същата тази сума
използвала веднага, като последваща сделка за закупуване на ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот. Независимо, че последващата сделка била записана само
на името на съпруга й, собствеността на този имот била придобита само с лични
средства на ищцата. Твърди, че е налице пълна трансформация на нейни лични
средства, използвани изцяло за закупуване на процесния недвижим имот. След
развода ищцата правила опити за доброволно поделяне на съсобствения им недвижим
имот и прекратяване на съсобствеността, но не срещнала разбиране от страна на
ответниците. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което
да се допусне извършването на делба на съсобствения на страните недвижим имот,
при квоти – ½ ид.ч. за ищцата, придобита по време на брака й с отв.М.А.Ч.,
но закупена само с нейни лични средства, вследствие на което настъпила пълна
трансформация и ищцата била индивидуален собственик на имота, съгласно чл.22
вр.чл.23 от СК; за ответниците Х.А.Ч. и Д. М. Ч. също ½ ид.ч. от
процесния имот. В случай, че се приеме, че не са налице основанията на чл.22
вр.чл.23 от СК делбата на процесния имот да се допусне при квоти ¼ ид.ч.
за ищцата; ¼ ид.ч. за отв.М.А. Ч. и ½ ид.ч. за отв.Х.А.Ч. и отв.Д.
М. Ч. в СИО.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците
депозират отговор на исковата молба, в който заявяват, че оспорват иска за
делба, като считат същия за допустим, но неоснователен. Според отв.М.А.Ч.,
договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот, подписан между него,
брат му и техните родители през 1997г., представлява привидна сделка, поради
което е нищожна, тъй като прикрива дарение, чиито правни последици страните са
желали в действителност. Сделката била именувана продажба само с цел да се
избегнат по-високи такси относно прехвърлянето на имота. При извършване на
сделката ищцата не била плащала никакви суми, като дори не била присъствала на
изповядването й. Тя не получила никаква сума при замяната на апартамента на
родителите й, като средствата по тази сделка били изплатени по сметка на нейния
брат Николай Димитров Колев и последният не й предоставил полагащата се сума.
По отношение квотите на собственост достатъчно доказателство било постигнатото
споразумение, утвърдено със съдебно решение за развод. Освен това се твърди, че
по отношение на претенцията за пълна трансформация е настъпила преклузия. В
същото време се твърди, че иска за делба на процесния имот е недопустим, тъй
като реално имота е поделен на два самостоятелни обекта и се ползва от
ответниците, поради което липсва какво да се дели.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установена следната фактическа обстановка:
С решение
от 25.01.2012г., постановено по гр.д.№4380/2011г. по описа на РС-Хасково, е
прекратен брака между ищцата Д.Д.Ч. и ответника М.А.Ч. по взаимно съгласие,
като е утвърдено постигнатото между тях споразумение. Видно от нотариален акт
от 16.05.1997г. за покупко-продажба на недвижим имот А. Х. Ч. и съпругата му Т.А.Ч.
продават на синовете си Х.А.Ч. и М.А.Ч. следния свой недвижим имот-СИО: първи
жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда, построена в парцел 12-3465,
съдържащ 460кв.м., при неуредени регулационни отношения, в кв.455 по плана на
гр.Хасково, одобрен със заповед №377/1986г., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж на парцела, за
сумата от 58032лв., която сума продавачите заявили, че са получили напълно и в
брой от купувачите. Също на 16.05.1997г. по силата на нотариален акт за замяна
на недвижим имот Н. Д.К. и Д.Д.Ч. прехвърлят на В.А.П. и Е.С. П. собствения си
недвижим имот, придобит по наследство: апартамент №45, находящ се на адрес
гр.Хасково, ул.“******, в замяна на който получават апартамент №27, находящ се
на адрес гр.Хасково, ж.к.“**** За уравняване разликата в стойностите на двата
недвижими имота В.А. П. и Е. С. П. изплатили на Н.Д. К. и Д.Д.Ч. сумата от
232300лв., получена от последните напълно и в брой. Видно от представените
удостоверения за наследници Д.И. К.е починала на 13.08.1995г., а съпругът й Д.
Н. К. на 22.04.1996г., като оставили за свои наследници сина си Н.Д. К.и дъщеря
си Д.Д.Ч.. Ответниците Х.А.Ч. и Д. М. Ч. са сключили граждански брак на
17.10.1994г. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено на
17.10.1994г. от Община Поморие/. От приложените с отговора на исковата молба
служебна бележка, издадена от „ВиК“ЕООД, гр.Хасково, и удостоверение от „ЕВН
Електроснабдяване България“ЕАД се установява, че ответника Х.А.Ч. е титуляр на
партидите за ел.енергия и вода на адрес гр.Хасково, ул.“****
От
показанията на св.Т. А. Ч., която е майка на ответниците М.А.Ч. и Х.А.Ч., се
установява, че след като починали родителите на жената на М., брат й, който
живеел в гр.София, поискал да продадат наследения от родителите им апартамент.
Така малкия й син М. останал без жилище. Искали да дойдат да живеят при тях,
затова решили да разделят по равно апартамента, който бил около 120кв.м. на две
части, за да има къде да живеят децата им. Свидетелката твърди, че адвокат ги
посъветвал да извършат сделката като покупко-продажба, защото таксите по
дарението били по-високи. На сделката присъствали само синовете им, от които
свидетелката и съпругът й не получили никакви пари. Волята им била да дарят
имота на синовете си, защото и двамата нямали къде да живеят. Свидетелката
заявява, че на нейната малка снаха брат й продал апартамента от родителите им.
Другият й син със снахата били в гр.Поморие, после дошли в гр.Хасково и те
нямали къде да живеят. Тогава тя и съпругът й пристроили гаража и задгаражната
стая и слезли там да живеят долу на приземния етаж. Направили ремонт на
приземния етаж, средствата за който били от една холна секция и холна гарнитура,
които продали. Всичко това станало в рамките на един месец. Продажбата станала
предварително, след това децата им започнали да правят ремонт на техния си етаж
и понеже коридора бил много широк, първо изградили стена, за да преградят апартамента
на две части.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
относно основателността на предявения иск:
От
представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.05.1997г.
се установява, че А.Х. Ч. и съпругата му Т.А.Ч. продават на синовете си Х.А.Ч.
и М.А.Ч. собствения си жилищен етаж, делбата на който се иска в настоящото
производство. Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че и двамата купувачи са имали сключен граждански брак към момента
на извършената покупко-продажба, съответно Х.А.Ч. с Д. М. Ч. и М.А.Ч. с Д.Д.Ч..
При тези данни по делото следва извода, че процесния недвижим жилищен имот е
придобит от двамата братя /купувачи по договора за покупко-продажба/ в режим на
СИО, т.е. ½ ид.ч. от имота е собственост на ищцата и ответника М.А.Ч., а
другата ½ ид.ч. е собственост на другите двама ответници Х.А.Ч. и Д. М. Ч..
В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците, че
така сключения договор за покупко-продажба е привиден и със същия са имали за
цел да прикрият всъщност договор за дарение. На първо място ответниците не
разполагат, нито с обратно писмо, нито с друго начално писмено доказателство,
което да сочи на привидност на сключената между тях и родителите им сделка за
покупко-продажба на недвижим имот. Несъмнено с показанията на св.Ч. не може да
се установи наличието на привидна и прикрита сделка, съответно прикритото с
покупко-продажбата дарение. От една страна тази свидетелка е заинтересована от
изхода на делото, предвид наличието на близката й роднинска връзка с
ответниците М. и Х. Ч., които са нейни синове. От друга страна съвсем нелогично
е даденото от същата обяснение на причината за сключване на договор за
покупко-продажба, с който да прикрият дарение, касаещо различието в размера на
дължимите такси. Ето защо, съдът намира договора за покупко-продажба на
процесния имот за валиден и съответно произвел целения ефект. Въз основа на
този договор собствеността върху жилищния имот е придобита от купувачите и
техните съпруги към онзи момент. Неоснователни и недоказани съдът намира и
възраженията на ищцата за наличието на пълна трансформация на придобития по
време на брака й с ответника М.А.Ч. недвижим имот. По никакъв начин от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че именно тя е
изплатила изцяло покупната цена на придобития от съпруга й недвижим имот.
Действително от приложения нотариален акт за замяна на недвижими имоти се
установява, че в същия ден, в който съпругът й заедно с брат си закупува
апартамент, ищцата от своя страна заедно със своя брат заменя един апартамент
за друг и получава като доплащане визираната в документа парична сума. Самият
факт, че двете сделки са извършени в един и същи ден не доказва, че получените
от ищцата пари са използвани изцяло за заплащане на придобития жилищен имот.
Освен наличието на нотариалния акт за замяна по делото не се ангажираха други
доказателства, от които да се установи основателност на твърдението на ищцата,
че е заплатила изцяло на своите бивши свекър и свекърва стойността на
придобитата половина от процесния апартамент. Неоснователни са също така
доводите на ответниците, че не следва да се допуска делба на процесния
апартамент, тъй като фактически същият е преграден, т.е. разделен на две жилища
и от години се използва от страните по този начин. Обстоятелството, че
процесния апартамент е разделен фактически на два обекта и всеки от тях се
ползва самостоятелно не е пречка за допускане на делбата, тъй като този обект
съществува като едно цяло в кадастралната карта и кадастралните регистри на
града, поради което следва извода, че представлява един цял обект на
собственост. Няма данни по делото, че страните са предприели необходимите
действия, изискуеми от закона, за да узаконят направените от тях преустройства
в жилищния имот. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява наличието на
съсобственост между страните по отношение на процесния жилищен имот, придобит
от ответниците М. и Х. Ч. по време на брака им съответно на първия с ищцата, а
на втория с ответницата Д.Ч.. По отношение на квотите, при които следва да се
допусне делбата съдът взе предвид, че с влязло в сила решение брака между
ищцата и ответника М.Ч. е прекратен, поради което всеки от тях двамата следва
да получи по ¼ ид.ч. от процесния апартамент, а ответниците Х. и Д. Ч.
следва да получат другата ½ ид.ч. от имота в режим на СИО.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Д.Д.Ч.
с ЕГН:**********, М.А.Ч. с ЕГН:**********, Х.А.Ч.
с ЕГН:********** и Д. Миткова Ч. с ЕГН:**********, на следния техен
съсобствен недвижим жилищен имот, придобит по силата на договор за
покупко-продажба: самостоятелен
обект с идентификатор 77195.719.248.1.4
по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК-Хасково, застроен на 115кв.м., на първи жилищен етаж от четириетажна жилищна
сграда, находяща се в гр.Хасково, ул.“****, построена на основание отстъпено
право на строеж и разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.719.248,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, при съседи: на същия етаж – няма; под обекта – 77195.719.248.1.2;
77195.719.248.1.3; 77195.719.248.1.1; над обекта – 77195.719.248.1.5; при квоти: ¼ ид.ч. за Д.Д.Ч.
с ЕГН:**********; ¼ ид.ч. за М.А.Ч.
с ЕГН:**********; ½
ид.ч. за Х.А.Ч. с ЕГН:********** и Д. М. Ч.
с ЕГН:********** в режим на СИО.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа
експертиза, която да се извърши от вещото лице Екатерина Александрова Стоева,
което да даде заключение за действителната пазарна стойност на допуснатия до
делба имот и неговата поделяемост предвид квотите на страните, при
възнаграждение в размер на 300лв., платими от страните съобразно квотите им в
съсобствеността по сметка на Районен съд-Хасково.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.