Решение по дело №157/2021 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 28
Дата: 4 август 2021 г. (в сила от 19 август 2021 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20213520200157
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. П. , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
в присъствието на прокурора Пламен Стоянов Трифонов (РП-Търговище)
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200157 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия АЛТ. Б. ЯЙ. -роден на 16.06.1975 г. в гр.П., община П.,
обл.Търговище, живущ в гр.П., община П., обл.**, български гражданин, основно
образование, шофьор, месторабота „Окан транспорт“ ЕООД, женен, неосъждан, ЕГН
**********;
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13.04.2017 г., в град П., е потвърдил неистина и е затаил
истина – относно наличието на данъчни задължения на ** в размер на 49 595,04 лв., в
писмена декларация, която по силата на чл.264, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс се дава пред орган на властта – нотариус П.Д. с рег. № 680 от регистъра на
Нотариалната камара на РБ, за удостоверяване на верността на някои обстоятелства – че **,
като прехвърлител на собствеността на моторни превозни средства няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци и осигурителни
вноски, свързани с МПС, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на
дължими данъци – престъпление по чл.313, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като го
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) на
основание чл.78а, ал.1 от НК.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес, пред
Търговищки окръжен съд, по реда на Глава ХХІ от НПК.

1
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по АНД № 157/2021 г. по описа на РС П..
Производството е по реда на Глава XXVIII-ма от НПК.
Против обвиняемия АЛТ. Б. ЯЙ. от гр.П. било образувано и водено ДП № 261/2020
г. по описа на РУ П. за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК. След приключване
на същото с мнение за съд, наблюдаващият прокурор е установил, че са налице основанията
по чл.78а от НК, поради което и на осн. чл.375 НПК е изготвил постановление за
освобождаването му от наказателна отговорност по реда на Глава ХХVIII-ма НПК за това,
че „на 13.04.2017 г., в гр.П., е потвърдил неистина и е затаил истина – относно наличието
на данъчни задължения на „*** в размер на 49 595.04 лв., в писмена декларация, която по
силата на чл.264,ал.2 от ДОПК се дава пред орган на властта – нотариус П.Д. с рег.№ 680
от регистъра на Нотариалната камара на РБ, за удостоверяване верността на някои
обстоятелства – че „*** като прехвърлител на собствеността на МПС няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци и осигурителни
вноски, свързани с МПС, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на
дължими данъци“ - престъпление по чл. 313,ал.2,вр. с ал.1 НК.
Обвиняемият Я. се явява в с.з., не оспорва констатациите по изготвеното
постановление и моли за налагане на административно наказание в минимален размер.
Районна прокуратура–Т., ТО П., чрез прокурор Т. поддържат внесеното
постановление, пледира се за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание в минимален размер.
Съдът, след запознаване с доказателствата по приложеното ДП № 261/2020 г.по
описа на РУ П. и постановлението на РП-П., както и с оглед разпоредбите на чл.378,
ал.2 и ал.3 от НПК, в рамките на събраните по делото доказателства, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият АЛТ. Б. ЯЙ. живеел със семейството си в гр.П., бил с основно
образование, по професия шофьор, работел като управител на „Окан транспорт“ЕООД гр.П.,
не бил осъждан.
Повече от 20 години обв.Я. се занимавал с превоз на товари, като бил собственик и
управител на „*** със седалище гр.П.. През 2017 г. обв. Я. изпитвал затруднения в
осъществяване на дейността си, поради което решил да прехвърли собствеността на това
търговско дружество на съпругата си Н.О. Айова, като за тази цел на 30.03.2017 г. в ТР било
вписано ново дружество - *** **** /справка от ТР, л.29/. На 13.04.2017 г. пред нотариус П.Д.
с рег.№ 680 с район на действие ПпРС, обв.Я. прехвърлил собствеността на МПС, в т.ч. 2 бр.
т.а. и 4 бр. полуремаркета, на купувача ***, еднолична собственост на неговата съпруга Н.О.
Я.а. При прехвърляне на собствеността и в съответствие с изискванията на чл.264,ал.2 от
ДОПК, пред нотариус Д. обв.Я. саморъчно декларирал /декларация л.11/, че
представляваното от него дружество „*** няма непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски или други
публични задължения свързани с МПС.
Всъщност обаче обв.Я. много добре знаел, че „*** има такива задължения и в
частност изпълнителни основания, подлежащи на принудително изпълнение съгласно
чл.209,ал.2,т.2 от ДОПК – възникнали от декларации, подадени именно от него с изчислени
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, по които срокът за
доброволното изпълнение бил изтекъл към 13.04.2017 г. /виж справка от ТД на НАП, л. 74 и
сл. от ДП/. Поради тази причина и съгласно трайната практика на ВАС /коректно посочена в
постановлението на прокуратурата/ към 13.04.2017 г. е било налице задължение, което е
1
било подлежащо на принудително изпълнение, без значение дали последното е започнало.
Казано по друг начин вземанията, определени от закона като публични, чийто срок за
доброволно изпълнение е изтекъл, подлежат на принудително изпълнение. В случая, видно
от приложената към Уведомление изх.№ **** г. от Директора на дирекция „Събиране“ към
ТД на НАП гр.В.Търново „Справка за общите задължения“ /л.12-14/, към 13.04.2017 г.
сроковете за доброволно изпълнение на част от публичните задължения са били изтекли и те
са придобили качеството на „подлежащи на принудително изпълнение“ и след като
умишлено не ги е декларирал пред нотариус Д., обв.Я. е имал за цел да избегне плащането
на дължимите данъци в размер на 49 595.04 лв. Съдът приема, че е правно ирелевантно за
отговорността обстоятелството, че обратната разписка от 21.08.2017 г. , с която на обв. Я. е
било изпратено съобщение за доброволно изпълнение, е била върната в цялост с отбелязване
„непознат на адреса“ /закрита фирма/, т.е. тя не му е била връчена. Това обстоятелство не
може да доведе до недоказаност на обвинението от субективна страна, тъй като още преди
13.04.2017 г. публичните задължения на „*** са имали характер на задължения подлежащи
на изпълнение, което ясно е било съзнавано от самия обвиняем и обстоятелство, което той
умишлено е затаил пред нотариуса.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим
начин от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 261/2020 г. по
описа на РУ П. доказателствени средства, преценени от съда по реда на чл.378, ал.2 НПК.
При съвкупната оценка на приобщеният по делото доказателствен материал съдът направи
категоричен правен извод за това, че обв.АЛТ. Б. ЯЙ. от гр.П. е осъществил състава на
инкриминираното престъпно деяние, описано в прокурорското постановление, за което
следва да се ангажира отговорността му. Самият обвиняем в разпита си в ДП, а и пред съда
признава, че „*** е имало задължения, но твърди, че е бил подведен от нотариус П.Д. като е
мислел /обяснения л.95/, че декларираната липса на задължения касае само местните данъци
– твърдения, които представляват негова защитна теза изцяло опровергана от останалите
доказателства.
При безспорно установената фактическа обстановка, съдът прие, че декларацията по
чл.264,ал.2 от ДОПК подписана на лично от обвиняемия на 13.04.2017 г. пред нотариус П.Д.
с рег.№ 680 с район на действие ПпРС, представлява документ, в който и с цел избягване на
заплащане на дължими данъци в размер на 49 595.04 лв., съзнателно е потвърдил неистина и
затаил истина – че „*** като прехвърлител на собствеността на МПС няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци и осигурителни
вноски, свързани с МПС. По този начин, обв.Я. е превърнал декларацията във вид
неистински документ, като по този начин е извършил лъжливо документиране в своя полза
и е осъществил състава на престъплението по чл.313,ал.2,вр. с ал.1 от НК. ДОПК изрично
указва, че истинността на декларираните обстоятелства, може да се доказва и по този начин.
Подадената от обв. Я. декларация е доказателство за отразените в нея обстоятелства по
силата на закона и именно затова верността на съдържанието им се охранява с наказателна
санкция, тъй като подсъдимият саморъчно е отбелязал това. Налице безспорно е и
субективният елемент на престъплението, като деянието на обвиняемия е извършено
виновно, при пряк умисъл, обективиран в действията му, за който съдът посочи
допълнителни съображения по-горе в мотивите си.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице
кумулативните условия за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание: 1.) за извършеното престъпление е предвидено
наказание до 3 г. лишаване от свобода или глоба до 1000 лв.; 2.) деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Глава VIII, раздел IV на НК; 3.) не са причинени имуществени вреди от престъплението.
2
При определяне размера на глобата, съдът съобрази размера и с тежестта на
престъплението, както и с материалното и имотното състояние на дееца. Същият посочва
/декларация л.91/, че е семеен, живее със съпругата си и двете им малолетни деца в собствен
апартамент в гр.П., работи като управител на друго търговско дружество, като получава
МРЗ - обстоятелства, при наличието на които, съдът определи наказанието "глоба" в
минималния по чл. 78а, ал.1 НК размер от 1000 лв. /хиляда лева/.
Всички обсъдени по-горе обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и
имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока
степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в
предвиденото по закон наказание за този род престъпления. Ето защо съдът счете, че с така
наложеното минимално административно наказание глоба ще се постигне както специалната
превенция, така и генералната превенция, а именно да се въздейства предупредително и
възпитателно на останалите членовете на обществото да спазват законите в страната и
установения правен ред.
По делото няма данни за извършени разноски, които да се възложат на обвиняемия.
Мотивиран от горните съображения съдът обяви решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни