Р Е
Ш Е Н
И Е
№376,20.10.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
На петнадесети октомври две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Ганка Атанасова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 759 по описа за 2020г.:
Предявени са
обективно-съединени искове по чл.128 КТ, чл.224 КТ, чл.221 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от И.С.И.,
които твърди, че е бил назначен на длъжност “водач на МПС-международен
шофьор” с място на работа товарен автомобил“, при уговорено последно месечно
трудово възнаграждение в размер на 680лева на безсрочен договор. През годините
с анекси е преназначаван в същата фирма, като трудовото му възнаграждение е
било съобразявано с минималната за страната. При ответника работил до
15.06.2020г., като поискал на тази дата да се прекрати трудовият договор,
поради неплащане на заплати и командировки от страна на работодателя. Със
заповед №15/15.06.2020г. трудовото правоотношение било прекратено на основание
чл.327 т.1 т.2 КТ, поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение.
Първите
години ответникът плащал редовно дължимите заплати. През последните две години
започнал постепенно да забавя на плащането на трудовите възнаграждения.
Налагало се постоянно да напомня, че ми се дължат пари. Това го натоварвало
допълнително защото работел извън страната. Ответникът му дължи неплатени
трудови възнаграждения за два месеца, както и командировки за тази месеци. За
м.април 2020г.- 680лв.; за м.май 2020г.-680лева.; общо дължими 1320лв. Според трудовият договор заплатите
ответникът следвало да ми плаща до 5 число на следващият месец. Тъй като
ответникът е изпаднал в забава дължи обезщетение за това от 99.07лв., от което:
за априлското възнаграждение- 45,18лв. и за майското-43,89лв.
Освен тези
суми ответникът му дължи и командировъчни в размер на 54 евро на ден, за 62
дни, касаещо месеците април и май 2020г. в размер на 6442лв., ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното и
заплащане.
Ответникът
му дължи и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 44дни
/17дни за 2018г., 15дни за 2019г. и 12дни за 2020г./ за периода 2018-2020г. в
общ размер 1290лв.
Дължи му
се едно брутно трудово възнаграждение от 680лв. за забавено плащане.
Освен тези
суми ответникът му дължи и 250евро/500лв./, представляваща гаранция за руска и
беларуска виза, както и разноските по делото.
Въпреки
многократните покани ответникът отказва да му плати заработеното.
Моли съда
да задължи ответника да представи трудовото му досие, ведомостите за заплати за
претендирания период, пътни листи на управлявани от него товарни автомобили за
процесния период, както и да се назначи съдебносчетоводна експертиза със задача
на вещото лице след проверка в счетоводството на ответниковото дружество да
даде заключение за размера дължимите към него суми за заплати, обезщетения и
командировъчни за периода на действие но трудовия договор.
Представя:
заповед за прекратяване на трудово правоотношение; копие от трудова книжка,
заявление за напускане на работа
Ответникът Логис Транс ЕООД при
редовно връчена искова молба, не е отговорил.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С
трудов договор ищецът е назначен при ответника на длъжност „водач на МПС“, с
място на работа товарен автомобил. Със Заповед №15/15.06.2020 година на Управителя на
дружеството трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, считано от 15.06.20г.
По делото е назначена ССЕ
според която, ответникът е изплатил частично трудовото възнаграждение
на ищеца за м.април, като му дължи още 43.16лв. Дължимото тр.възнаграждение за
м.май е в размер на 763.65лв. или общо 1201.81лв. Работодателя е начислил и
тр.възнаграждение за м.юни от 250.44лв., което не е предмет на делото.
Работодателят е начислил, но не
е платил обезщетения по чл.224 КТ за 43дни неползван платен годишен отпуск в
размер на 1745.53лв. и по чл.221 КТ от 730.69лв.
Неизплатените командировъчни за
м.април и м.май са в общ размер от 6919.02лв. Вещото лице е установило, че през
м.юни ищецът не е имал командировки. Дължимата лихва за забава върху трудовото
възнаграждение е в размер на 8.71лв. Вещото лице е изчислило и обезщетение за
забава върху дължимите командировъчни, каквато
претенция от ищеца не е правена. Внесеният от ищеца гаранционен депозит е в
размер на 391.17лв.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира исковите претенции за частично основателни.
Не се спори от страните, че са
били в трудовоправни отношения, като ищецът е работил при ответника до края на
м.май 2020г., когато е прекратил договора, поради забава в плащането на
дължимите трудови възнаграждения.
В хода на процеса се установи,
че ответникът е изплатил частично на ищеца дължимото трудово възнаграждение за м.април
2020г. и не е платил дължимото трудово възнаграждение за м.май. Двете са в общ
размер от 1201.81лв.,като за горницата до претендираният размер от 1320лв.
искът се явява неоснователен.
Предвид липсата на плащане е
налице забава, за която ответникът държи обезщетение от 8.71лв. Остатъкът до
размера на 99.07лв. се явява неоснователен.
Не се спори по делото, че ищецът
е бил в командировки и му се дължат командировъчни. Вещото лице е установило
техния размер на 6919.04лв., като ищецът е не изменил претенцията си до този
размер, поради което му се дължат до размера на претендираните 6642лв.
На ищеца се следва обезщетение
за неползвания платен годишен отпуск от 43дни, но до претендирания размер от
1290лв., а не до установения от 1745.53лв. за 44 дни, отново с оглед липсата на
изменение на иска.
Не се спори между страните, че
при постъпването си на работа ищецът е платил гаранционен депозит, като при
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи установения от
вещото лице размер от 391.17лв., а не претендирания от 500лв.
Ищецът претендира обезщетение
по чл.221 КТ от претендирания размер от 680лв., което е кръстил обезщетение по
чл.245 КТ. Според вещото лице дължимият размер е 708.82лв.
Ответникът дължи на ищеца
сторените по делото разноски в размер на 500лв., а на съда дължимите държавни
такси и разноските за вещо лице.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ООСЪЖДА ЛОГИС ТРАНС ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
И.С.И. ***, ЕГН ********** сумата от 1201.81лв./хиляда
двеста и един лева и осемдесет и една стотинки/ дължими трудови възнаграждения
за м.май и м.юни 2020г., сумата 8.71лв./осем
лева седемдесет и една стотинки/ обезщетение за забава върху неизплатените
трудови възнаграждения за м.май и м.юни 2020г., сумата 6642лв./шест хиляди шестстотин четиридесет и два лева/ дължими командировъчни,
сумата 1290лв./хиляда двеста и
деветдесет лева/ обезщетение по чл.224 КТ, сумата 680лв./шестстотин и осемдесет лева/ обезщетение по чл.221 ал.1 КТ,
сумата от 391.17лв./триста
деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ гаранционен депозит и сумата от
500лв./петстотин лева/ съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Ю. Т.
против ЛОГИС ТРАНС ЕООД искове за заплащане на дължимо трудово възнаграждение
за размера над 1201.81лв. до 1320лв., за обезщетение за забава за размера над 8.71лв.
до 99.07лв., за размера над 391.17лв. до 500лв. върху внесения гаранционен
депозит като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЛОГИС ТРАНС ЕООД, ЕИК *********
да заплати по сметка на Районен съд-Разград сумата от 408.55лв./четиристотин и
осем лева и петдесет и пет стотинки/ дължими държавни такси по отношение на уважените
искове и сумата от 250лв./двеста и петдесет лева/ разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване
пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: