№ 3151
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ в публично заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110135543 по описа за 2021 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 17395/22.06.2021 г. по чл. 8 от ЗЗДН,
подадена от АЛ. АЛ. ИВ. с искане за издаване на заповед за защита от
домашно насилие по ЗЗДН по отношение на нея и сина й АЛ. АНТ. ЯН.
срещу АНТ. Р. ЯН., за който твърди, че е лице, с което до 2019 г. е била във
фактическо съжителство и от което има родено дете. В молбата са изложени
твърдения за осъществено домашно насилие от ответника спрямо
молителката и детето А.Я. на 16.06.2021 г., описани по място и начин на
извършване.
С разпореждане № 2124/23.06.2021 г., постановено по настоящото дело,
съдът е конституирал на основание чл. 12, ал. 2 от ЗЗДН като молител по
делото, наред с АЛ. АЛ. ИВ., и малолетното дете АЛ. АНТ. ЯН., действащо
чрез своята майка и законен представител АЛ. АЛ. ИВ..
Молителите пледират за налагане на мерки за защита по ЗЗДН на
ответника. Развиват подробни съображения за основателност на молбата.
Ответникът по молбата АНТ. Р. ЯН. се явява лично в съдебното
заседание по делото, като не оспорва същата и признава фактите и
обстоятелствата, изложени в нея.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
По отношение на молбата за защита:
Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН. Описаният в молбата акт представлява
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице
твърдение за осъществено от АНТ. Р. ЯН. спрямо АЛ. АЛ. ИВ. и АЛ. АНТ.
ЯН. психическо насилие.
По делото са представени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН /л. 6 от делото/, удостоверение за раждане /л. 7 от делото/, разпечатка
от електронна кореспонденция /л. 8-23 от делото/, социален доклад /л. 70-72
от делото/, преписи от материали, съдържащи се в преписка вх. № 227000-
8784/21 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 26619/2021 г. по описа на СРП
/л. 76-105 от делото/.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са
представени.
Ответникът, в проведеното съдебно заседание на 06.10.2021 г., е
направил признание на обстоятелствата, изложени в молбата. Същият заявява,
че твърдяното в молбата насилие действително се е случило по време и
начин, посочен в същата.
Признанието, направено от ответника в откритото съдебно заседание,
представлява признание на факта за извършено от него спрямо молителите
домашно насилие на процесната дата, като съгласно чл. 175, ал. 1 от ГПК
същото следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото.
В конкретния случай признанието на ответника изцяло кореспондира с
представените и приети по делото доказателства. Ето защо съдът счита за
доказано, че АНТ. Р. ЯН. е осъществил на 16.06.2021 г. акт на домашно
насилие спрямо молителите.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на
нормалната комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за
агресия, изразена от страна на ответника към молителите, с които свои
действия е осъществил домашно насилие под формата на психическо такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне
само при наличие на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в
случая е налице.
По вида на мярката за защита:
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 от ЗЗДН не е обвързан от
искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече
2
защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/. Въпреки това, настоящият съдебен
състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат наложени именно
претендираните от молителите мерки за защита, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и
т. 3, предл. 1 от ЗЗДН /втората само по отношение на А.И./.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение и на двамата молители – чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, само
по себе си ще даде защита на пострадалите, тъй като предвидените в чл. 21,
ал. 3 от ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на
насилието.
Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН в полза на А.И. ще създаде
и допълнително гаранция за тази пострадала, че в бъдеще няма да бъде
отново обект на домашно насилие. На ответника следва да му бъде забранено
да се приближава до А.И. на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от 12
месеца, считано от издаване на заповедта.
По размера на наложената глоба:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие,
настъпилите последици за пострадалите от извършеното спрямо тях деяние,
както и обстоятелството, че по делото липсват данни за доходите на
ответника, счита, че на АНТ. Р. ЯН. следва да бъде наложена глоба в размер
на 200 /двеста/ лева.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат единствено
молителите, но същите не са претендирали присъждането на такива.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи на АНТ. Р. ЯН.. Дължимата по делото държавна такса
по чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, като
ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда, доколкото
съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
срещу АНТ. Р. ЯН., ЕГН **********, с адрес в гр. София, жк Връбница 1, бл.
510, вх. А, ет. 8, ап. 23, като
ЗАДЪЛЖАВА АНТ. Р. ЯН., ЕГН **********, да се въздържа от
3
извършване на домашно насилие по отношение на лицата АЛ. АЛ. ИВ., ЕГН
**********, и АЛ. АНТ. ЯН., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. София,
жк „Красна поляна 2“, бл. 234, вх. Г, ет. 4.
ЗАБРАНЯВА на АНТ. Р. ЯН., ЕГН **********, да приближава лицето
АЛ. АЛ. ИВ., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 50 /петдесет/
метра, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 19.10.2021 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА АНТ. Р. ЯН., ЕГН **********, че при
констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед,
на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на
настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от
Наказателния кодекс /НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 от
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на АНТ. Р. ЯН., ЕГН
**********, глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА АНТ. Р. ЯН., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в
размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
7-дневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4