№ 1497
гр. София , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502846 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 05.02.2020 г., поправено с решение №1908 от 09.03.2020 г.,
постановени по гр. д. № 5397/2018 г. по описа на Софийски градски съд, И. К. Г. е
осъдена да заплати на С. С. М. сумата 22500 евро, представляваща отчетна сделка
по договор за поръчка по иска с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.284, ал.2 от
ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2018 г. до
окончателното й изплащане; сумата 6860 евро, представляваща лихва за забава за
периода 23.04.2015-23.04.2018 г.; както и разноски в размер 2340 лева. С
решението ответницата е осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса и
разноски в общ размер 2543,93 лева. С определение от 22.06.2020 г. е оставена без
уважение молбата на ответницата за изменение на решението в частта за
разноските.
Недоволна от постановеното решение е останала ответницата в
първоинстанционното производство, която го обжалва изцяло с доводи за
неговата недопустимост в частта за присъдената мораторна лихва, неправилност –
в останалата част. Сочи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл.86 от
1
ЗЗД. Счита, че от съдържанието на пълномощното за предоставяне
представителна власт следвала волята на упълномощителката пълномощникът да
задържи парите от продажбата на имота, затова за нея не е възникнало отчетно
задължение. Това следвало и от факта, че приживе упълномощителката не е
търсила ответницата за отчитане на продажната цена. Сочи, че М. не е имала
представителна власт за изпращане на нотариалната покана от 30.01.14 г. Оспорва
съществуването на връзка между мандата за извършване на продажбата и
упълномощаването за получаване на продажната цена по банковата сметка на
ответницата и за изтегляне на сумата от името на упълномощителката. Оспорва
действителността на саморъчното завещание, направено в полза на ищцата. Моли
се съдът да обезсили атакувания съдебен акт в частта, с която е уважен иск по
чл.86 от ЗЗД, а в останалата част да го отмени.
Ответницата по жалба я оспорва като моли да бъде оставена без уважение, а
постановеното решение като правилно и законосъобразно – потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.
1 ГПК, във връзка с доводите на страните, съдът намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Оплакването във въззивната
жалба за недопустимост в частта по иска за обезщетение за забава е
неоснователно. Искането за заплащане на законна лихва върху претендираната
сума, считано от 12.02.2014 г. е било заявено с исковата молба и уточнено с
период и размер в молба от 04.01.2019 г. Решението е постановено в съответствие
с направеното искане и е допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с
правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 вр. чл. 284, ал.2 от ЗЗД, предявени от С. С.
М. срещу И. К. Г. от гр.София за заплащане на сумата 22500 евро – получена от
ответницата продажна цена на имот, и сумата 6860 евро- законна лихва за
периода 23.04.2015-23.04.2018 г.
Ищцата е изложила, че е наследник по завещание на Г. Р., починала на
13.03.2014 г. Последната продала свой недвижими имот чрез пъномощника си И.
Г., която получила продажната цена от 22500 евро, но не я предала на
продавачката.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е представила писмен отговор, в който
оспорва действителността на завещанието; твърди, че Г. Р. е превела сумата от
2
продажбата по банковата сметка на И. Г..
От фактическа страна не се спори между страните и се установява от
доказателствата по делото, че между Г. Р. и ответницата е бил сключен договор за
поръчка, с който И. Г. се задължила да извърши продажба на недвижим имот,
собственост на Р.. Продажбата е извършена на 26.04.2013 г. и по нея И. Г., като
пълномощник на продавачката Г. Р., е получила 22550 евро – 2550 евро по банков
път преди сделката и 20000 евро чрез кредит, отпуснат на купувачите от Банка
ДСК ЕАД. Банката е превела сумата по кредита в служебно открита сметка на
името на Г. Р., а впоследствие – в сметката на И. Г. в ПИБ. Не се спори, че
ответницата не е предавала сумата нито на Г. Р., нито на ищцата.
Г. Р. е починала на 13.03.2014 г. Със саморъчно завещание от 20.01.2014 г.
тя е завещала на ищцата С. М. цялото си имущество. Завещанието е написано и
подписано от Р., видно от заключението по съдебно-графическата експретиза,
което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Няма данни към съставяне
на завещанието Р. да е страдала от заболявания, засягащи дееспособността й
(заключение по съдебно -медицинската експертиза).
Правният спор, който се очертава от твърденията и становищата на
страните, е относно възникването на задължение за ответницата да предостави на
продавачката Р., респективно на нейната наследница по закон М. получената по
договора за продажба цена в размер на 22500 евро; относно валидността на
завещанието, от което ищцата черпи правата си. По тези въпроси съдът намира
следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.79, ал.1, изр.1, предл.1 вр.
чл.284, ал.2 от ЗЗД. Договорът за поръчка по правило е неформален. Тежестта да
докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди.
Пълномощието е отделна правна сделка, която може да се извърши за
осъществяване на договора за поръчка. Когато довереникът трябва да продаде от
името и за сметка на доверителя негов недвижим имот, мандатното
правоотношение може да се установи от упълномощителната сделка и от
съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата, когато в него е
записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя.
В случая от доказателствата по делото (пълномощно от 26.02.2013 г.,
нотариален акт от 26.04.2013 г.) следва извод, че между Г. Р. и ответницата И. Г. е
3
бил сключен договор за поръчка, по който ответницата се е задължила да продаде
недвижим имот, собственост на Р., да получи продажната цена по банковата
сметка на пълномощника и да изтегли сумата от името на продавачката. По
сключването на договора не се спори между страните. Ответницата оспорва
задължението за отчитане на получената от продажбата сума.
Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми
доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. Тежестта
да докаже отчета по мандата е за довереника. Необосновано е твърдението на
ответницата, че от съдържанието на пълномощното, предоставено й от Г. Р.,
следвала волята на упълномощителката ищцата да задържи получената продажна
цена. Пълномощното служи за доказване предоставената представителна власт на
упълномощения в отношенията му с третите лица, с които довереникът действа от
името и за сметка на доверителя. В пълномощното е посочено, че И. Г. има право
да получи продажната цена по посочената банкова сметка (на която титуляр е
упълномощената) и да изтегли сумата от името на Г. Р.. Когато едно лице действа
от името и за сметка на друго, това означава, че последиците от действията
възникват в правната сфера на упълномощителя – в този случай предоставеното с
пълномощното право на ответницата да изтегли парите от собствената си банкова
сметка от името на Г. Р. означава, че в отношенията между пълномощник и
упълномощител именно Р. е собственик на парите, а Г. действа от нейно име. В
пълномощното няма и намек за желание или намерение на Г. Р. да дари сумата на
ищцата. След като изтегли парите от името на доверителката, ответницата трябва
да й ги предаде, защото ги е получила в изпълнение на поръчката. На този извод
не противоречи обстоятелството, че приживе Г. Р. не е търсила ответницата за
отчитане на продажната цена. Без значение за настоящия спор е, че ищцата С. М.
не е имала представителна власт за изпращане на нотариалната покана от
30.01.2014 г. от името на Г. Р.. Дори и да е имала дарствено намерение, Р. не го е
заявила в изискуемата форма за доказване, затова не може да се приеме, че тя се е
разпоредила с парите в полза на ответницата. Правото да получи сумата е
принадлежало на Р. към момента на смъртта й и по силата на универсалното
правопремство е преминало в патримониума на ищцата. Ето защо предявеният от
нея иск за предоставяне от ответницата на всичко, което е получила в изпълнение
на поръчката, е основателен.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
4
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на изпадането в забава. Задължението по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за връщане на
доверителя на полученото в изпълнение на поръчката - в случая на получената
цена, няма определен ден за изпълнение, поради което на основание чл. 84, ал. 2
ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (така напр.
решение № 102 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3762/2017 г., III г. о.) Без
съмнение задължението на довереника по договор за поръчка е изискуемо от
получаване на даденото в изпълнение на поръчката. За да бъде поставен в забава
обаче, той трябва да бъде поканен от доверителя. Това е така, защото
задължението за извършване на отчетната сделка не е срочно - законът не въвежда
изискване отчетът да се извърши незабавно, нито е предвидил довереникът да
дължи лихва върху полученото в изпълнение на поръчката (както е предвидено в
чл.285 от ЗЗД за разноските на довереника). В случая покана за заплащане на
задължението по чл. 284, ал. 2 ЗЗД е отправена едва с исковата молба.
Нотариалната покана от 30.01.2014 г., изпратена от името на Г. Р., е подписана от
С. М., съгласно заявеното в с.з. на 15.05.2019 г. и обявеното от съда като
безспорно обстоятелство, че поканата не е подписана от Г. Р., а от ищцата. Към
този момент тя не е притежавала представителна власт да представлява Г. Р..
Пълномощното в полза на М. е предоставено на 05.02.2014 г. и е за
представителство пред нотариуса за съставяне на констативен протокол по
изпратена от упълномощителката нотариална покана до И. Г., с право на
упълномощената да преговаря с Г., да подпише констативния протокол и да
получи от Г. личните вещи на Г. Р.. От съдържанието на пълномощното не може
да се направи извод, че с него са потвърдени действията на С. М. по изпращане на
нотариалната покана до И. Г.. В него упълномощителката е визирала покана,
която лично е изпратила, следователно не се касае за поканата от 30.01.2014 г.,
подписана от М.. Липсват доказателства Г. Р. приживе или ищцата след откриване
на наследството да са поканили ответницата да предаде получената продажна
цена преди датата, на която е подадена исковата молба, поради което обезщетение
за забава върху вземането за сумата от 22500 евро за времето от 23.04.2015 г. до
23.04.2018 г. не може да бъде присъдено. Ето защо искът за заплащане на
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено изпълнение на главното задължение
за горния период в размер на 6860 евро подлежи на отхвърляне.
С оглед съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния
в частта относно главния иск, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
5
тази част. То следва да бъде отменено в частта, с която ответницата е осъдена да
заплати сумата 6860 евро, представляваща лихва за забава за периода 23.04.2015-
23.04.2018 г. по акцесорния иск и същият следва да бъде отхвърлен.
По частната жалба срещу определението от 22.06.2020 г. Оплакванията в
нея са неоснователни, предвид разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК. Без
значение дали ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски,
при уважаване на иска ответникът дължи сумите в единия случай на ищеца (ако
ги е заплатил), в другия случай дължи същите суми на съда. С оглед променения
резултат по акцесорния иск, разноските следва да се преизчислят. Дължимата от
ответницата държавна такса е в размер 1760,25 лева; дължимите разноски са
191,59 лева. За присъденото над тези суми в полза на съда решението следва да се
отмени. То следва да се отмени и в частта, с която ответницата е осъдена да
заплати на ищцата разноски над 1793,26 лева.
При този изход от спора и направеното искане всяка от страните следва да
заплати част от направените от насрещната страна разноски пред настоящата
инстанция. При основателност на възражението за прекомерност на заплатеното
от въззиваемата адвокатско възнаграждение, последното следва да се намали до
2300 лева. Въззивницата дължи на въззиваемата разноски в размер 1762,60 лева;
въззиваемата дължи сумата 267,97 лева съответно на отхвърлената част от
претенцията. След компенсация ответницата следва да заплати на ищцата
разноски в размер на 1494,63 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.02.2020 г., поправено с решение №1908 от 09.03.2020 г.,
постановени по гр. д. № 5397/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта,
с която И. К. Г. е осъдена да заплати на С. С. М. сумата 6860 евро,
представляваща лихва за забава за периода 23.04.2015-23.04.2018 г., както и
разноски над 1793,26 лева; в полза на СГС държавна такса и разноски над 1951,84
лева общо и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. М. срещу И. К. Г. иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху сумата 22500 евро за периода
6
23.04.2015-23.04.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на И. Г. срещу определение от
22.06.2020 г., постановено по гр. д. № 5397/2018 г. по описа на Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА И. К. Г. да заплати на С. С. М. сумата 1494,63 лева (хиляда
четиристотин и деветдесет и четири 0,63) лева разноски пред въззивната
инстанция след компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7