Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
гр.Габрово,
1.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря Мариела
Караджова и в присъствието на прокурора Надежда Желева като разгледа
докладваното от съдия Рачев к.а.н.д.
№ 152 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
В законния срок е постъпила касационна жалба от „***“ ЕООД – Габрово, ул. ***№ 66, с ЕИК ***, чрез адвокат Х.Б. срещу Решение № 260087 от 30.12.2020 година на Районен съд – Габрово,
постановено по АНД № 1084 по описа за 2020 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 07-001270 от 13.10.2020
година на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово, с което за нарушение
на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал. 3 от същия кодекс
на Дружеството е наложена имуществена санкция в размер 1 500.- /хиляда и
петстотин/ лева.
В жалбата се твърди, че
обжалваното решение на Габровския районен съд е немотивирано и
незаконосъобразно. До потвърждаване на наказателното постановление е стигнало, след
като неправилно и необосновано е прието, че случая не е маловажен, както и че в
случая наказващия орган е следвало да съобрази, че това е първо нарушение на
дружеството и е следвало да предупреди нарушителя, вместо да му налага санкция.
Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП.
Ответната
страна Дирекция “Инспекция по труда” Габрово, редовно призовани, не се
представлява в открито съдебно заседание. Надлежно упълномощен процесуален
представител, в подробно писмено становище счита жалбата за неоснователна,
поради което решението на Районен съд - Габрово следва да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност
на решението на районния съд, поради което последното следва да бъде оставено в
сила.
Пред настоящата съдебна
инстанция не са представени и приети нови доказателства.
Касационната жалба е допустима като
подадена в срок от процесуално легитимирано лице – страна във въззивното
производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
Приетата от съда
фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства
на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на
съда.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че
нарушението представлява маловажен случай и по тази причина дружеството е
следвало да бъде предупредено вместо да бъде санкционирано.
Санкцията на дружеството е наложена поради това, че
при извършена проверка на място и по документи е констатирано, че същото в качеството си на работодател не е изпратило
в НАП уведомление за сключен трудов договор, в тридневен срок от сключването на
същия. Това деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ в
тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в
седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от
него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за
приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции
"Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите
договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното
заверено уведомление. Същото изискване се съдържа и в чл.3, ал.1, т.1, б. „а“
от Наредба №5 за СИРИУ.
В случая, районният съд е изложил подробни мотиви,
защо не е възможно приложението на чл. 28 от ЗАНН, както и на чл.415в от КТ. Съгласно
чл. 9, ал.2 от НК приложим по
силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН “не е престъпно деянието, което
макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна”. В чл. 93, т.9 от НК се съдържа легално определение
на понятието "маловажен случай" - този, при който извършеното
престъпление /в случая административно нарушение/ с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В случая деянието, за което е наказано
дружеството е, че в тридневен срок от сключването на трудов договор не е
уведомило НАП чрез подаване на заявление. Деянието не е резултатно за да имат
значение липсата или незначителността на вредните последици. Достатъчно е
наличието на бездействие за да възникне административно-наказателна отговорност
за работодателя неподал уведомлението. За това нарушение законодателят е
предвидил диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация
на конкретното наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай. При преценката дали е налице маловажен случай следва да се има
предвид, че закъснението е значително – 4 месеца и 26 дни. Подобно закъснение не
следва и не може да бъде прието за такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на неподаване на уведомление.
Административен съд Габрово е непоколебим в практиката си
да приема за маловажен случай, закъснение от само няколко дни. Случаят не е
такъв.
Следва да се имат предвид и целите поставени
от законодателя с оглед постигане на т.нар. “генерална превенция”. Предвидените
в закона правила и задължения са създадени за да се спазват. Спазването им
гарантира обществения порядък. Изводи, че неотразяването на сума превишаваща
регистрирания оборот, не следва да бъде санкционирано, в никакъв случай не води
до дисциплиниране на всеки отделен субект, който е задължен да извършва такова
служебно въвеждане. Напротив подобен извод и подобна практика би довела да
масово неглижиране на административните задължения, което съвсем не е целта,
която законодателя си е поставил при уреждането на подобен род обществени
отношения.
Решението е правилно,
законосъобразно и обосновано и не следва да бъде касирано.
С оглед изхода на съдебния спор,
основателно се явява искането на процесуалния представител на Дирекция
„Инспекция по труда“ Габрово за присъждане на разноски. Такива следва да бъдат
присъдени в минимален размер по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно 80 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260087 от 30.12.2020 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 1084 по описа за 2020 година на същия съд.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД – Габрово, ул. ***№ 66, с ЕИК *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН сумата
80 /осемдесет/ лева, представляваща разходи по делото - възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: