РЕШЕНИЕ
№ 2290
Пазарджик, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
Членове: | ГЕОРГИ ПЕТРОВ СВЕТОМИР БАБАКОВ |
При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА и с участието на прокурора СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ канд № 20247150700343 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на Агенция “Пътна инфраструктура”, гр. София, площад “Македония” № 3, чрез юрк. В., срещу Решение № 70 от 08.02.2024г., постановено по а.н. дело № 20235220200934 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г., с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Сердика, ул. Одеса, № 49, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 36 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева, като дружеството е задължено да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното от „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД, ЕИК *********, пътно превозно средство в размер на 119.00 лв..
3. Поддържаните възражения се субсумират в твърдение, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, тоест касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.
Според жалбоподателя, към момента на извършване на нарушението, „противоречие“ между национална и европейска норма, каквото е намерил съда, липсва. Сочи се, че от своя страна, администрацията чийто акт се обжалва по делото се е съобразила с националното законодателство- чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и чл. 15, ал. 2 от ЗНА, именно защото не е изпълнен фактическият състав на последно посочения законов текст.
Възразява се, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО е приложим, считано от 19.10.2021 г., а процесното нарушение е извършено на 25.04.2021 г.
Според жалбоподателя, относно електронни фишове от категорията на процесния такъв, липсва нормативно установен издаващ акта орган, а електронния фиш се генерира(създава), чрез събиране, проверка и съхранение на данни от софтуера на електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.
Поддържа се, че новата редакция на чл. 10б от Закона за пътищата е в сила от 01.01.2024 г., като тя няма обратно действие и ще бъде прилагана занапред. Тя не е санкционна норма, поради което не е по-благоприятна за извършителите. Тя е нов, а не по.-благоприятен закон.
Сочи се, че както Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204, така и новата редакция на чл. 10б от Закона за пътищата, възлагат задължението за уведомяване относно преминаването през определен тол сегмент без заплатена такса на доставчика на услугата по електронно събиране на данни, а не на Агенция „Пътна инфраструктура“. В този смисъл се пояснява, че отношенията между доставчика на услугата по електронно събиране на данни и ползвателя на тази услуга са договорно определени по съответната търговска сделка. При това положение се формира заключението, че в случая нарушителя сам не е предприел необходимите действия, да иска от неговия доставчик изменение на сключения помежду им договор с оглед разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 и новата редакция на чл. 10б от Закона за пътищата. Сочи се също така, че банковата сметка на Агенцията за заплащане на всички видове такси е публична и не е имало пречка дължимата в случая тол такса да бъде заплатена.
Поддържа се, че в случая извършването на административното нарушение е несъмнено установено.
Иска се, касационната инстанция „ … при разглеждане на жалбата да има предвид абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 от НК….“.
Иска се също така, касационната инстанция „…да постанови собствени мотиви, като не се ползва от благините на чл. 221,ал. 2 от АПК….“.
В становището по същество на делото се възразява, че е налице разлика между национален доставчик на услугата и доставчик на Европейската услуга за електронно пътно таксуване.
Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като процесния електронен фиш бъде потвърден. Иска се присъждане на разноските по производството и в двете съдебни инстанции. Възразява се, че хонорарът платен на ответника в касационното производство е прекомерен.
4. Ответното „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Сердика, ул. Одеса, № 49, чрез процесуалния си представител адв. С. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. В подробни съображения, съдържащи се в представения по делото писмен отговор, изцяло се поддържат фактическите констатации и правните изводи формирани в първоинстанционното съдебно решение.
Поддържа се, новите разпоредби на чл. 10б, ал. 7 и ал. 8 от ЗДвП следва да се квалифицират като по-благоприятен за дружеството закон във връзка с процесното нарушение. Счита се, че в случая е нарушен принципа на пропорционалност установен в чл. 9а от Директива 1999/62.
Счита се, че в случая дружеството не е извършило вмененото му нарушение, то има сключен договор по силата на който моторното превозно средство е било снабдено с бордово устройство, към датата на нарушението е имало предплатена сума/неусвоен кредитен лимит към доставчика на услуга. Възразява се че електронния фиш не съдържа необходимата яснота относно извършеното нарушение; не става ясно, каква е била дължимата такса; не е посочено и не е ясно, за кое разстояние, между кои две точки от съответния път се твърди да не е изцяло платена дължимата пътна такса. Възразява се, че електронния фиш е издаден и административно наказателната отговорност е ангажирана след изтичане на едногодишния срок по чл. 34 от ЗАНН. Счита се, че относно нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не може да се издава електронен фиш.
Иска се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като в полза на дружеството се присъдят сторените разноски по производството.
5 Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита се, че в случая е нарушен принципа на пропорционалност при налагане на санкцията, както и че новите разпоредби на чл. 10б, ал. 7 и ал. 8 от ЗДвП, следва да се квалифицират като по-благоприятен за дружеството закон
ІІ. За допустимостта :
6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. В обстоятелствената част на процесния електронен фиш, са описани следните данни: 25.04.2021г., в 14:15 часа, е установено нарушение № С1956770С74957В9Е053011Р160А6В2А, с ППС влекач „Скания Г450“, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2,екологична категория Евро 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в Община Пазарджик, за движение по път І-8 км. 196+643, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство №10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-8 км 196+643.
Констатирано е, че собственик на пътното превозно средство е „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД, ЕИК *********.
При тези данни, с процесния Електронен фиш № ********** на АПИ, , на дружеството за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 36 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева, като дружеството е задължено да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното от „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД, ЕИК *********, пътно превозно средство в размер на 119.00 лв.
8. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети:
• Справка за тол такси заплатени относно ППС с рег. № [рег. номер];
• Тристранен договор от 28.02.2020 г., сключен между „Интелигентни трафик системи“, АД, гр. София, „А1 България“ЕАД, София и „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД, ЕИК *********, по силата на който първопосочените две дружества са се задължили да предоставят на „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД, ЕИК ********* срещу заплащане, услуга за електронно събиране на пътни такси;
• снимки и данни от информационната система на администрацията във връзка с процесното нарушение;
• Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 г. на и.д. Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за одобряване на образци на електронни фишове;
• Становище от системен администратор в отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в Национално тол управление, за това, че на датата на процесното нарушение за пътното превозно средство няма получена тол декларация; няма получена маршрутна карта; няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението;
• Справка относно с история на обработката на документ във връзка с нарушение № **********;
• Писмо изх. № 2007 от 31.07.2023 г. на „Интелигентни трафик системи“ АД, със седалище и адрес на управление София, ул. Опълченска, бл. 42а, офис 6, за това че бордовото устройство, което е асоциирано към ППС с рег. № [рег. номер], в периода от 11:47 часа на 25.04.2021 г. до 16:09 часа на 25.04.2021 г. е било изключено или неправилно включено в електрическото, в резултат на което няма постъпили данни от бордовото устройство;
• Писмо изх. № 21557 от 02.11.2023 г. от „А1 България“ЕАД, София съдържащо същата информация;
В хода на първоинстанционното производство е било изслушано и прието заключение по назначена съдебно техническа експертиза. Според вещото лице, бордовото устройство, асоциирано към ППС рег.№[рег. номер] е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване или с изчерпана батерия в периода от 25.04.2021г. от 11:47ч. до 25.04.2021г., 16:09ч. Констатирано е, че на 25.04.2021 г., в периода 09:53:34 часа до 16:26:28 часа, ППС с рег. № [рег. номер] са описани 43 тол сегмента от републиканската пътища за които се събира такса за изминато разстояние и за които са заплатени тол такси.
9. При разрешаване на правния спор с който е сезиран, първоинстанционния съд е приел, че по същество, от събраните по делото доказателства несъмнено се установява извършването на нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като в случая е без значение, какви точно са причините - поведение на шофьора или технически проблем, довели до изключено или неправилно включено бордово устройство в електрическото захранване, тъй като същото е било във фактическо разпореждане на жалбоподателят - той е бил длъжен да провери, да проследява технически работата на монтираното бордово устройство и да не допуска движението на процесното ППС, ако не е заплатена съответната такса.
Счетено от съда е, че електронният фиш, предмет на производството е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП и съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП.
За неоснователен е счетен, доводът на жалбоподателя, че приложеният в случая ред за санкциониране на деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, чрез издаване на ЕФ, не е допустим от гледна точка на действащото законодателство, като в тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП.
За неоснователно е прието възражението на дружеството относно неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като е прието, че съобразно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по т.д. № 1/2013 г., за законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. Пояснено е, че след установяване и заснемане на нарушението, следва да бъде съобразен единствено общият срок за административно - наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3 НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който в случая не е изтекъл.
Според първоинстанционния съд, в случая не е нарушен принципа на пропорционалност/съразмерност на правото на Европейския съюз, като дружеството е уведомено, че може да се освободи от административно наказателна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на електронния фиш бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750лв. при спазване на чл.189е ал. 3 и 4 от ЗДвП, като с плащането на компенсаторна такса фишът ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал. 5 ЗП ще се счита за изпълнено, но то не се е възползвало от така създадения механизъм.
Счетено е още, че процесният случай не може да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Прието от решаващия съд обаче е, че действащите норми към датата на процесното нарушение, тоест 25.04.2021г. са поставяли в по-неблагоприятно положение дружеството, но влезлите в сила изменения, тоест добавянето към текста на чл. 10б от ЗП на нови ал. 7 и ал. 8, считано от 01.01.2024 са по-благоприятен закон. Посочено е, че след 01.01.2024 г., наказващият орган, преди да санкционира съответния нарушител, а и след образувано административно -наказателно производство, следва да провери дали на нарушителя е била предоставена възможност да декларира липсващите данни, по реда на чл.10б, ал.7 и ал. 8 от ЗП и да заплати съответната такса.
ІV. За правото :
10. Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Съобразно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а според чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
11. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съобразно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
В чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е указано, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.
12. Според чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. В този контекст, съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Това ще рече, че правилото установено в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е приложимо и по отношение на административни нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки и за които се издава електронен фиш.
Според чл. 189, ал. 10, т. 3 от ЗДвП, влизат в сила електронните фишове, които са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Казано с други думи процесният електронен фиш не е влезнал в сила.
13. Според чл. 10б, ал. 7 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство(курсива наш).
14. Тоест, действащата понастоящем уредба, изключва изцяло осъществяването на административно наказателната отговорност на дееца, при осъществяване на предпоставките възведени в хипотезата на цитираната правна норма. Сиреч, новото, действащо понастоящем правило е материално правно, а не процесуално правно.
Според чл. 10б, ал. 8 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.
Както се цитира в т. 11 от настоящото решение, административно наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3 б от ЗДвП, обявява за административно нарушение, не нещо друго, неспазването на материалните правила за поведение установени в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата.
15. След като административно наказателната норма, обявява по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, за административно нарушение деянието, което нарушава установения в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата ред на държавно управление, то очевидно е, че последвалото момента на извършване на деянието приемане на нормата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), която предвижда хипотеза, изключваща възможността да бъде образувано административно наказателно производство, следва да бъде определено, като нов нормативен ред, който е по благоприятен за нарушителя. В случая, този по-благоприятен ред не е бил приложен.
16. С оглед възраженията на касационния жалбоподател, следва да се добави, че предвидената в чл. 10, ал. 2 от ЗП възможност, при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице, да може да заплати компенсаторна такса не е хипотеза, която е равнозначна по своите последици на правилата предвидени в чл. 10б, ал. 7 от ЗП. Очевидно е, че с оглед размера на така наречените компесаторни такси( виж Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа), те не съставляват равностойност на предоставената услуга по преминаване и ползване на платената пътна мрежа и освен заявения компенсаторен, тоест обезщетителен характер, несъмнено имат характер и на наказателна санкция. Именно затова, в чл. 10, ал. 2 от ЗП е предвидено, че при заплащане на компенсаторна такса, нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност, доколкото е явно, че при налагане на глоба или имуществена санкция и при заплащане на компенсаторна такса, реално би се стигнало до понасяне от нарушителя на две санкции за едно и също административно нарушение.
Обратно, в хипотезата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП, при заплащане на дължимия(а не компенсаторен или санкционен) размер на таксата в определения срока, въобще не се образува административнонаказателно производство.
17. Ето защо, в рамките на посочената материално и административно наказателно правна уредба и разрешенията дадени от Съда на Европейския съюз, районният съд е изложил подробни мотиви, фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по делото доказателства.
Въз основа на правилно установените факти, са направени принципно обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и административно наказателния и на процесуалния закони.
Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят в основните им части от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
В този смисъл, нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК, не предоставя „благини“ за касационната инстанция, какъвто изказ е използвал представителя на жалбоподателя, а конкретно, нормативно установено проявление на принципа за процесуална икономия.
V. За разноските
18. С оглед констатираната неоснователност на касационната жалба, на ответното по нея дружество се дължат сторените разноски в настоящото производство, които съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 05.04.2024 г. се констатираха н размер на 450,00 лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение. В случая уговорения и заплатен фактически хонорар е напълно съответен на фактическата и правна сложност на спора, както и на предприетите от пълномощника процесуални действия.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70 от 08.02.2024г., постановено по а.н. дело № 20235220200934 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”, адрес: гр. София, пл. Македония, № 3 да заплати на „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Сердика, ул. Одеса, № 49, сумата от 450,00(четири стотин и петдесет) лева, представляваща извършени от дружеството разноски по настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: | |
Членове: |