№ 76
гр. С., 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора Я. Вл. П.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251800600134 по описа за 2025 година
С присъда № 8 от 17.06.2024 г. на Районен съд - Е. П., постановена по
н.о.х.д. № 75/2022 г. по описа на същия съд, подсъдимият П. Р. Д., с ЕГН
**********, от гр.С., е признат за виновен в това, че на 04.05.2020 г., около
23,50 ч., на общински път SFO 1232, в района на кръстовището с асфалтиран
път, водещ към манастир „С. С. С. и С. П.“, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Инфинити“, модел „ФХ 45“, с
регистрационен номер ******, с посока на движение от с. О., общ. Е. П., обл.
С. към с. Г. Р., общ. Е. П., обл. С., нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, както следва:
- чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата – „На водача на
пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози;
- чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – „Водачите са
1
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват” и
- чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата – „При избиране
скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта: за пътно превозно средство от
категория „В“ извън населено място 90 км/ч.”,
като при движение със скорост около 134 км/ч., изгубил контрол върху
управляваното от него пътно превозно средство - гореописания лек
автомобил, в резултат на което автомобилът излязъл от пътя, по който се
движел, влязъл в контакт с препятствия и се преобърнал няколко пъти през
тавана си,
и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно
лице, а именно - на пътуващите в същия автомобил лица, както следва: на Б. Г.
П. - мозъчна контузия с дифузна аксонална увреда, реализирала критериите на
медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за
живота (средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК), на Г. Р. Т. - контузия
на мозъка, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота
(средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК), наличие на въздух в
черепната кухина (пневмоцефалия), реализирало медико-биологичния
признак нараняване, проникващо в черепната кухина (средна телесна повреда
по чл. 129, ал. 2 от НК), на С. С. Х. - черепно–мозъчна травма, изразяваща се в
счупване на челната кост, мозъчна контузия, епидурална колекция вдясно
темпоропорално, мозъчен едем и пневмоцефалия, причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота (средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2
от НК), наличие на въздух в черепната кухина (пневмоцефалия), реализирало
медико-биологичния признак нараняване, проникващо в черепната кухина
(средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК), травма на лицевия скелет,
изразяваща се в счупване на външна стена на дясната орбита, дясната ябълчна
кост, носните кости, предни стени на максиларни синуси и счупване на
долната челюст в областта на брадичката и на десния ставен израстък,
осъществила медико - биологичния признак счупване на горна и долна челюст
(средна телесна повреда по чл.129, ал. 2 от НК), контузия на белите дробове,
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота (средна
телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК), травматичен шок, причинил
2
разстройство на здравето, временно опасно за живота (средна телесна повреда
по чл. 129, ал. 2 от НК), фисура на тялото на девети гръден прешлен,
причинила трайно затруднение в движението на снагата за срок, по-голям от
един месец (средна телесна повреда по чл.129, ал.2 от НК), разкъсване на
слезката, последвано от нейното оперативно отстраняване, осъществило
медико-биологичния признак загуба на слезка (тежка телесна повреда по чл.
128, ал. 2 от НК), като деянието е извършено в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта 0,66 на хиляда, установено с протокол за
химическо изследване № 276/05.05.2020 г. на УМБАЛ „С. А. - С.“ АД, поради
което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 и
във вр. с чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 3 /три/ години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1
НК, за изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на
присъдата.
С горепосочената присъда, подсъдимият П. Р. Д. е лишен на основание
чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три години, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК, е
приспаднато времето, през което подсъдимия е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
29.03.2022 г.
Със същата присъда е осъден подсъдимия П. Р. Д. да заплати на
основание чл.189 ал.3 от НПК, по сметка на Районен съд – гр.Е. П.
направените във фазата на съдебното производство разноски в размер на
1218,97 лева, както и по сметка на ОСлСО при СОП, направените във фазата
на досъдебното производство разноски в размер на 1866,60 лева.
С присъдата е осъден подсъдимия П. Р. Д. да заплати на основание
чл.189 ал.3 от НПК, направените по делото от частните обвинители разноски
за адвокатски възнаграждения, както следва: на частния обвинител С. С. Х. –
сумата в размер на 1800 лева и на частния обвинител Б. Г. П. – сумата в размер
на 1500 лева, както и на А. В. С. - сумата в размер на 1800 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена пред
първоинстанционния съд безплатна правна защита и съдействие по
отношение на частния обвинител Б. Г. П..
С горепосочената присъда е постановено приобщените по делото като
3
веществените доказателства - 1 брой компактдиск Sony CD-R 700 MB, 1 брой
компактдиск CD-R 700 MB и два броя електронен носител флаш памет, да
останат на съхранение по делото, до изтичане срока за унищожаването им.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адвокат Д. Т. – упълномощен защитник на подсъдимия П. Р. Д., с оплакване за
нейната неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че този съдебен акт е
постановен от първата инстанция при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по чл.13, чл.14, чл.107 ал.2, 3 и 5 от НПК. В този
смисъл са изложени съображения, че първоинстанционният съд е ограничил
правата на подсъдимия, като в нарушение на процесуалните си задължения по
чл.305 ал.3 от НПК, е направил извод за виновността му, който почива на
предположения за елементите от фактическия състав на предметното
престъпление. Сочи се още, че мотивите към атакуваната присъда са
декларативни, тъй като решаващият съд не е извършил обективен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, както и не е дал
никакъв отговор на направените от защитата доводи и възражения. В този
аспект, като основни се изтъкват от защитникът тези, насочени към оспорване
авторството на процесното транспортно престъпление. Аргументите в тази
насока се свеждат до липсата на несъмнени и еднопосочни доказателства,
установяващи управлението на процесния автомобил от подсъдимия Д. и
употребата на алкохол от негова страна. Релевира се оплакване от защитата и
за друго допуснато съществено нарушение на процесуалния закон при
постановяване на атакуваната присъда, мотивирано с нарушения в оценъчната
дейност по събирането и проверката на доказателствените източници. Изтъква
се и оплакване за неправилно приложение на материалния закон, доколкото
оспорената осъдителна присъда е постановена при липса на доказателства
подсъдимия Д. да е осъществил каквито и да било действия, съставляващи
проявни форми на изпълнителното деяние на инкриминираното му
транспортно престъпление. Сочи се и, че първостепенният съд е допуснал
нарушение на материално правните норми за определяне на наказанието, тай
като е индивидуализирал това, наложено на подсъдимия, при неясно
обективирани съдебни аргументи за естеството, броя и относителната тежест
на приетите за налични смекчаващи и отегчаващи отговорността на същия
обстоятелства. В този аспект, защитникът изтъква, че неправилно
първоинстанционния съд е отчел в насока утежняване наказателно-правното
4
положение на подсъдимия такова обстоятелство, което е взето в предвид от
законодателя при квалификацията на процесното деяние – неговата висока
степен на обществена опасност. С тези доводи се твърди от защитата,
допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон при
индивидуализацията на наложеното на подсъдимия Д. наказание, като
несъответно на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК.
Иска се от въззивния съд, на основание чл.335 ал.2, вр. чл.334 т.1 от НПК да
отмени обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се заявява искане пред
въззивната инстанция, за отмЯ. на оспорената присъда и постановяване на
нова такава, с която подсъдимия П. Д. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се релевира искане за
изменение на атакувания съдебен акт, посредством намаляване размера на
наложените на подсъдимия наказания или „чрез замЯ. с по-лека санкция”.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният
защитник на подсъдимия П. Д. – адвокат Т., поддържа жалбата срещу
първоинстанционната присъда, съобразно оплакванията и исканията,
изложени в същата. В частност, поддържа основните си искания, изнесени по
реда на чл.320 ал.4 НПК в допълнителното изложение към жалбата – за отмЯ.
на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първата
инстанция, поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла
на чл.348 ал.3 от НПК; за отмЯ. на присъдата и постановяване на нова от
въззивната инстанция, изцяло оправдателна спрямо подсъдимия; за изменение
на атакувания съдебен акт, посредством намаляване размера на наложените на
подсъдимия наказания.
В съдебно заседание пред настоящата втора инстанция, представителят
на СОП предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена, като правилна,
обоснована и законосъобразна. Излага доводи, че районния съд не е допуснал
твърдяните в жалбата нарушения на материалния и на процесуалния закон.
Според прокурорът от СОП, атакувания съдебен акт е постановен след
извършен от първия съд, обективен и всестранен анализ на всички
обстоятелства по делото и при преценка на всички доказателства. Твърди се и,
че наложеното на подсъдимия наказание е справедливо определено, при
отчитане на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, и
5
съобразяване на целите по чл.36 от НК.
Във въззивното съдебно заседание частният обвинител С. С. Х., чрез
повереника си адвокат М. Й., изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и пледира присъдата да бъде потвърдена, като обоснована и
законосъобразна. Твърди, че наведените в жалбата оплаквания и възражения
са несъстоятелни. Не излага конкретни доводи в подкрепа на тези си доводи.
Пред настоящата втора инстанция, частният обвинител Б. Г. П., чрез
повереника си – адвокат Явор С., отправя искане обжалваната присъда да
бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. В тази насока
повереникът единствено заявява солидарността си с доводите и
съображенията, изложени от представителя на държавното обвинение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, частният обвинител Г.
Р. Т., чрез повереника си – адвокат К. Д., моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а атакуваната присъда – потвърдена, като правилна и
законосъобразна. Не излага конкретни доводи в подкрепа на това искане.
В предоставената му във въззивното производство последна дума,
подсъдимия П. Р. Д. моли да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Настоящата въззивна инстанция, при изпълнение на задължението си по
чл.313 и чл.314 от НПК, да извърши цялостна проверка на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, включваща и проверка на правилността на
доказателствената дейност на първата инстанция, констатира допуснато в тази
насока от първостепенния съд, особено съществено процесуално нарушение, с
оглед разпоредбата на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК, съставляващо
самостоятелно отменително основание по чл.335 ал.2 от НПК. Недостатъците
в решаващата дейност на районният съд се отнасят, както до оценката на
доказателствата и формирането, и обективирането на изводите по фактите,
така и до липса на изложени съображения за изведените от първостепенния
съд правни заключения по приетите фактически констатации.
При постановяване на атакуваната присъда, първоинстанционният съд
не е изпълнил процесуалното си задължение да изготви мотиви в съответствие
с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, включващи посочване на
доказателствената основа на възприетите фактически обстоятелства и
обсъждане на съдържанието на доказателствените материали /евентуалното
6
противоречие по между им/, с мотивиране на изводите за кредитирането им.
Събраните по делото доказателства изобщо не са обсъдени от районният съд в
тяхната взаимовръзка и обусловеност, включително и с оглед тяхната
противоречивост, и отсъства какъвто и да било анализ и оценка на всяко едно
от тях.
Несъмнено е, че първият съд е формулирал фактическите обстоятелства,
които е приел за установени, и че е извеждал аргументи от доказателствените
източници, но същевременно на практика липсва анализ на доказателствата и
противоречията в тях, както и излагане на съдебни доводи защо се кредитират
едни, а други се лишават от доверие. Не е направено каквото и да е, а още по-
малко обективно и пълно изследване и оценка на доказателствените
източници, което да информира как е било изградено убеждението на
първостепенния съд по фактите и приложимия материален закон. Вместо
подробно, ясно и систематично да анализира доказателствената съвкупност в
съгласие с правилата по чл.13 и 14, чл.305 ал.3 от НПК и открои кои факти от
кои доказателствени средства се установяват, като същевременно и изрази
своето становище по тяхната относимост, достоверност и правно значение,
първоинстанционният съд е предпочел само да ги изброи /л.15,16 от
мотивите/.
Така, в хода на съдебното следствие пред първостепенният съд е
проведен разпит на свидетелите С. Х., З. Д., Г. Т., Л. М., Б. П., А. П., Е. Г., Д.
К., Б. Г., Г. Я., Р. А. и Р. Д., както и е осъществена процедурата по чл.281 от
НПК на различни основания, предвидени в нормата, за прочитане на
показанията на част от тях, дадени на досъдебното производство. В мотивите,
обаче не е направен анализ и оценка на нито един от изброените гласни
доказателствени източници /кои от тях се кредитират и на кои не се дава вяра
от решаващия съд, и какви са правните съображения за това; въз основа на кои
доказателства, се приемат за установени релевантните обстоятелства/.
Единствено при коментирането на доводите и възраженията на защитата, и в
частност в отговор на защитното възражение относно авторството на деянието
/л.20 от мотивите/, първостепенният съд се е задоволил да посочи, че
възприема „показанията на всички разпитани свидетели, пътували в
автомобила по време на ПТП, които са категорични, че никой друг освен
подсъдимия Д. не е управлявал процесния автомобил, като съпоставени с
7
другите свидетелски показания на незаинтересованите от изхода на спора
свидетели – З. Д., Р. А., Д. К., Б. Г. и Г. Я., показанията на свидетелите С. Х., Б.
П., Г. Т. и А. П. са логични, последователни и непротиворечиви”.
Тези декларативни изрази не удовлетворяват изискването за конкретен анализ
на свидетелските показания, включващ такъв на изводимата от тях
информация, с посочване на обстоятелствата, които се приемат за установени
въз основа на тези доказателствени източници. Липсва конкретно съпоставяне
на изводимото от тези гласни доказателствени средства – дали те са
еднопосочни по отношение на фактическите обстоятелства, значими за
предмета на доказване или са в противоречие по между си. Това е необходимо
не само защото показанията на посочените свидетели са значими по
отношение на предмета на доказване, но и защото се констатират съществени
противоречия между сведенията, дадени от отделните свидетели, разпитани
пред съда, касаещи въпроса, дали подсъдимия Д. е управлявал процесния
автомобил към момента на транспортното произшествие. Липсата на
дължимия анализ на доказателствата при налични противоречия в
доказателствените източници, не дава яснота за процеса на формиране на
вътрешното убеждение на съда и това рефлектира на правото на защита на
страните, и в частност на това, да разберат основанията за постановяване на
съдебния акт.
Такива пороци в процеса на формиране на вътрешното убеждение на
първостепенният съд се констатират и по отношение оценката на приетите по
делото експертни заключения. В рамките на проведеното от първата
инстанция съдебно следствие са изслушани и приобщени общо девет на брой
експертизи – автотехническа експертиза /л.16,17, т.1 от ДП/, допълнителна
автотехническа експертиза /л.80-84, т.2 от ДП/, видео-техническа експертиза
/в съдебното производство/, съдебномедицинска експертиза /л.20-23, т.1 от
ДП/, съдебномедицинска експертиза /л.36-38, т.1 от ДП/, съдебномедицинска
експертиза /л.29, т.1 от ДП/, съдебномедицинска експертиза /л.71-76, т.2 от
ДП/, видео-техническа експертиза /л.108, т.2 от ДП/, съдебно-психиатрична и
психологична експертиза /л.120-124, т.2 от ДП/. Въпреки това, в мотивите на
атакуваната присъда, първият съд не е извършил обективно и пълно
изследване на изводимите от тези заключения експертни констатации, и
съответно не е изложил доводи по основните въпроси, а именно тези, относно
механизма на причиняване на констатираните при пострадалите телесни
8
увреждания, техния вид и характер, причинната им връзка с настъпилото
автопроизшествие; конкретните параметри на платното за движение в района
на произшествието, мястото на реализиране на произшествието, по дължина и
широчина на пътното платно; скоростта на движение на процесния автомобил
в зоната на ПТП; механизма на възникване и развитие на процесното
автопроизшествие; причините /от техническа гл.т./ за настъпване на пътния
инцидент и възможностите за неговата предотвратимост; установеното от
видеотехническата експертиза, относно заснетите изображения от
електронните устройства /мобилни телефони/, предадени от свидетелите Б. П.
и А. П.. Предвид особеният характер на експертизата като доказателствено
средство /способ/ в наказателния процес, нейната роля е да направи извод от
едни факти, които са известни, за други факти, които не са известни и за които
са нужни специални знания. На така посочените доказателствени факти и
връзката им с останалите доказателства по делото, няма и следа от направен
анализ от страна на решаващия съдебен състав, в проверяваната присъда. С
изнесената в мотивите на същата констатация, че „от заключението на
изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
подсъдимия Д. преди реализиране на ПТП е управлявал лекия автомобил със
скорост от 134 км/ч., която е била значително по-висока от допустимата за
конкретния пътен участък – 90 км/ч. /л.18 от мотивите/, първият съд не е
изпълнил задължението си по чл.305 ал.3 от НПК.
Неизпълнението на тези задължения, визирани в разпоредбата на чл.305
ал.3 от НПК, от районният съд при изготвяне на мотивите му към
постановения съдебен акт, не позволява да бъде извършена проверка от
контролиращата инстанция на действителната воля на съда и на съдържанието
на взетото от него решение по въпросите, визирани в чл.301 ал.1 от НПК, като
от процесуалноправна гледна точка съставлява липса на мотиви по смисъла на
чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Известно е, че липса на мотиви на съдебният акт
се констатира когато такива отсъстват изобщо, или когато липсва такава част
от мотивите, която се отнася до въпроси, на които следва да се отговори с
присъдата, както и когато те са толкова формални и незадълбочени, че не
дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващия съд и по
какъв начин е формирано вътрешното му убеждение /в този смисъл решение
№ 17/2015 г. на ВКС, 3 н.о./.
9
Въззивният съд констатира и липса на мотиви за решаващите изводи на
първата инстанция, относно приетата обективна и субективна съставомерност
на стореното от подсъдимия П. Д.. С неангажирани с правни съображения
изводи и без каквато и да е конкретика, районният съд е обосновал
заключението си за осъществено от подсъдимия, съставомерно по своето
обективно и субективно проявление деяние. По отношение на тези основни
въпроси, мотивите като неразделна част на оспорения съдебен акт на първата
инстанция, не могат да изпълнят законовото си предназначение, което е да
аргументират убедително вътрешното убеждение на съда и еднопосочно да
разкрият действителната му воля.
Гореобсъжданите пороци на мотивите на контролирания съдебен акт се
приравняват на пълната им липса, което нарушение на процесуалните правила
е особено съществено по смисъла на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК и е от
категорията на абсолютните основания за неговата отмЯ., защото накърнява
процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на своите
интереси, чрез достъп до съд и разглеждане на депозираните от тях жалби или
протест, по реда на инстанционната проверка. Предвид характера на
допуснатото нарушение, въззивният съд намира, че същото може да бъде
отстранено единствено при ново разглеждане на делото от
първоинстанционния съд. Противното би означавало страните да бъдат
„лишени от една инстанция по същество”, с решението на която могат и
следва да получат категоричен и непротиворечив отговор на въпросите,
обсъждани при постановяване на присъдата. В противен случай, опитвайки се
да „доразвие” липсващите мотиви, въззивният съд недопустимо ще пререши
делото, замествайки изцяло първоинстанционното производство.
Гореизложеното от своя страна обуславя и извод за отмЯ. на атакуваната
присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия
първоинстанционен съд, в съответствие с притежаваната от въззивната
инстанция процесуална компетентност да упражни правомощията си,
предоставени й с разпоредбата на чл.334 т.1, пр.2 във вр. с чл.335 ал.2 от НПК.
Както бе посочено и по-горе, липсата на мотиви на атакуваната
присъда, представлява пречка за проверка по останалите доводи в жалбата на
защитата в подкрепа на оплакването за необоснованост на съдебния акт,
неправилно приложение на закона и за явна несправедливост на наказанието.
10
По изложените съображения и на основание чл.334, т.1, във вр. с чл.335
ал.2 от НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 8 от 17.06.2024 г. на Районен съд – гр.Е. П.,
постановена по н.о.х.д. № 75/2022 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11