Решение по дело №553/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 843/11.5.2022г.

 

гр. Пловдив, 11 май 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при секретаря Станка Журналова, като разгледа докладваното от съдия С. адм. дело № 553 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство е по реда на на чл. 145 и следващите от АПК

, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Б.Р.Х., ЕГН **********,***, представляван от адвокат С.Х.  против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/№ 22-1030-000021 от 06.01.2022г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП – "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца".  

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Претендира разноски.

Ответният административен орган –М.В.М.- началник на група в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, не се явява, като в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна, като оспорената ЗПАМ е правилна и законосъобразна.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. По делото не са ангажирани доказателства за датата, на която оспорената заповед (лист 7) е връчена на жалбоподателя, поради което следва да се приеме за установено, че подаването на жалбата (лист 4) е направено в законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

 Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.01.2022г., около 20:20ч. е извършена проверка на място, в гр. Пловдив, ул. “Парк отдих и култура“ до №40 /въжен мост на река Дерменка/, от служители на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Х. управлява лек автомобил “АУДИ А6“, с Рег.№***, лична собственост.

На жалбоподателя Х. е направена проверка с дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARKJ-0023, за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози, при което е отчетена употреба на амфетамин (АМР) от негова страна. Според Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), амфетаминът е включени в Списък І- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

От А.Е.Г.- младши автоконтрольор в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив е попълнен Талон за изследване с №088564 (лист 10), представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 (понастоящем към чл.3, ал.2) от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).

Според отразеното в талона за изследване, Х. е уведомен, че в срок до 40 мин. от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване в “УМБАЛ Свети Георги“- Пловдив. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя на 06.01.2022г. в 22:00ч.

Попълнен е нарочен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 06.01.2022г. (лист 11), съгласно Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Лист за преглед на пациент в КБД/СО с №002121 от 06.01.2022г. (листи 6 и 13), издаден от д-р М.Н.от “УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД. Според посочения лист за преглед на пациент, Х. постъпва в лечебното заведение на 06.01.2022г. в 22:18ч. и го напуска на 06.01.2022г. в 22:38ч. Отразена е Анамнеза: “Взета кръв и урина за наркотични вещества в 22:20 часа на 06.01.2022г., в присъствието на мл. инсп. К.М., от др. М.Н.по нареждане на инсп. А.Г.. Талон номер 088564…“.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Протокол за медицинско изследване и взимане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (лист 12), съгласно Приложение №4, към чл.14, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г.

Освен посоченото, А.Е.Г. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АД, бл.№153102 от 06.01.2022г. (лист 9), с който деянието на жалбоподателя Х., изразяващо се в управление на процесния лек автомобил под въздействието на наркотични вещества или техни аналози- амфетамин (АМР), установено с техническо средство, представляващо дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARKJ-0023, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя Х. са иззети: свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с №*********; контролен талон (КТ) с №6524851, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), вероятно част ІІ-ра (малък талон) с №*********; както и два броя регистрационни табели с №***.

Пак според процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателя Х., с вписване на възражение “ШТЕ ДАВАМ КРЪВ“. Също така, в съставения АУАН е отразено обстоятелството, че на Х. е издаден Талон за изследване с №088564.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 19) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 18) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на групи в Сектор “Пътна полиция” са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-6152 от 07.05.2020г. (лист 20) на министъра на вътрешните работи, с която заповед М.В.М., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА ГРУПА „Административно-наказателна дейност, информационно-аналитична дейност и отчет на пътно-транспортни произшествия и водачите“ (Г”АНДИАДОПТПВ”) в С”ПП” към Отдел ”Охранителна полиция” (О“ОП“) при ОД на МВР- Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност (точка 1. от заповедта).

Така посочените определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

На следващо място, според разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се издава ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

 Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.

В случая, като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-3230 от 11.04.2022г. (листи 41-42), изготвена от експерти във Военномедицинска академия (ВМА) за нуждите по досъдебно производство (ДП) №10 по описа на Второ районно управление (II- ро РУ) при ОД на МВР- Пловдив за 2022г., отразяваща резултатите от извършеното изследване на взети от жалбоподателя проби на 06.01.2022г.

Като резултати в посочената експертиза (лист 42) се посочва, че в представените за анализ кръвна проба и проба от урина, резултатът е отрицателен за тетрахидроканабинол/метаболити, метадон, кокаин, опиати, амфетамин, метамфетамин, екстази (МDMA), барбитурати и бензодиазепини, както и трициклични антидепресанти. Пак според експертизата, част ІV Заключение, “От извършените изследвания на предоставените биологични проби (кръв и урина), взети от лицето Б.Р.Х., ЕГН **********, не се установи присъствие на наркотични/упойващи вещества“.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя Х., представляващо управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, се явява оборено, поради което оспорената по делото заповед е издадена в нарушение на материалния закон.

Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на заповедта и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По Договор за правна защита и съдействие от 17.02.2022г. (лист 35) с адвокат Х. е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, а за образуваното съдебно производство е заплатена държавна такса в размер от 10,00 лева (лист 27а). При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение очевидно не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.

За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорената заповед, каквато в случая се явява ОД на МВР- Пловдив.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-1030-000021 от 06.01.2022г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която на Б.Р.Х., ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП- "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца".

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Б.Р.Х., ЕГН **********, сумата от общо 510,00 (петстотин и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Административен съдия: