№ 5
гр. София, 04.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния съСав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500815 по описа за 2021 година
ПроизводСвото е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по чаСна жалба от Етажна собСвеноС на жилищен блок,
находящ се в гр. Б., ул. „Г.Б.“ № 69, вх. Б, срещу определение №
138/04.10.2021г., поСановено по ч.гр.д. № 576/2021г. по описа на
Самоковския районен съд, с което е обезС.лена издадената по същото дело
заповед за изпълнение на парично задължение, а производСвото по него е
прекратено. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно.
Оспорва решаващия извод на районния съд, че етажната собСвеноС не била
завела иск за уСановяване на вземането в рамките на преклузивния
едномесечен срок по чл. 422 от ГПК. Твърди, че началото на срока било
поСавено на 14.07.2021г. с получаване на уведомление от съда в този смисъл,
като срокът изтичал на 14.08.2021г. Поддържа, че още на 27.07.2021г.
изпратил по пощата искова молба, въз основа на която било образувано гр.д.
№ 812/2021г. по описа на Самоковския районен съд. Прави извод, че по този
начин бил спазен срокът за предявяване на иска по чл. 422, вр. чл. 415 от
ГПК. Счита, че районният съд неправилно бил тълкувал разпоредбата на чл.
415, ал. 5 от ГПК. Сочи, че законът не съдържал изисквания за начина, по
който да се предСавят доказателСва за уведомяване на заповедния съд, като
намира, че това може да Сане както с нарочна молба, така и със самата искова
молба. Прави извод, че срокът е бил спазен, тъй като в депозираната искова
молба изрично било посочено, че същата е във връзка с поСъпило
разпореждане № 121/2021г. по ч.гр.д. № 576/2021г. по описа на РС- Самоков,
I-ви гр. съСав, и депозирано по реда на чл. 414 от ГПК възражение от М.
АНГ. СЛ. на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК. Моли
съда да отмени обжалваното определение.
Препис от чаСната жалба е бил връчен на насрещната Срана по делото,
но в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е поСъпил отговор.
От фактическа Срана съдът конСатира, че на 01.06.2021г. в РС-
Самоков е поСъпило заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение от Етажна собСвеноС на жилищен блок,
1
находящ се в гр. Б., ул. „Г.Б.“ № 69, срещу М. АНГ. СЛ..
На 07.06.2021г. районният съд е издал заповед № 38 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, и е изпратил препис от нея на
длъжника.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал писмено
възражение по образец, с което е заявил, че не дължи процесната сума.
В съответСвие с така поСъпилото възражение и на основание чл. 415,
ал. 1 от ГПК, съдът е разпоредил да се уведоми заявителя за възможноСта да
предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата
държавна такса и предСави доказателСва по заповедното дело в същия срок,
че е предявил иска. В разпореждането се съдържа и предупреждение, че в
противен случай съдът ще обезС.ли заповедта за изпълнение.
Видно от приложения по делото отрязък, съобщение за това
разпореждане е било връчено на заявителя на 14.07.2021г. чрез процесуалния
му предСавител. Този факт не се оспорва от жалбоподателя, видно от текСа
на чаСната му жалба.
По ч.гр.д. № 576/2021г. по описа на Самоковския районен съд не се
откриват доказателСва за предявяване на иска, нито изявления на заявителя в
този смисъл - нито в рамките на едномесечния срок, нито впоследСвие.
На 04.10.2021г., конСатирайки, че в указания срок няма поСъпили
данни за предявен иск по чл. 422 от ГПК, Самоковският районен съд е
поСановил обжалваното в наСоящото производСво определение, с което е
обезС.лил заповедта за изпълнение и е прекратил производСвото по делото.
При тези данни, наСоящият съдебен съСав намира, че чаСната жалба е
неоснователна поради следните съображения.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 415, ал. 5 от ГПК, „когато
заявителят не предСави доказателСва, че е предявил иска в посочения срок,
съдът обезС.лва заповедта за изпълнение …“, т.е. законодателят изисква не
само предявяване на иска, но и възлага в тежеС на заявителя доказването на
този факт като пречка пред обезС.лването на заповедта за изпълнение. В
същия смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика (напр.
Определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о.,
ТК, Определение № 247 от 18.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 166/2009 г., IV
г. о., ГК, Определение № 319 от 29.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 88/2011 г.,
II т. о., ТК, Определение № 360 от 19.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 282/2010
г., II т. о., ТК, Определение № 337 от 4.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
273/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 315 от 13.06.2011 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 314/2011 г., III г. о., ГК, Определение № 115 от 11.02.2010 г. на ВКС по
ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 291 от 12.05.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 253/2011 г., IV г. о., ГК, Определение № 452 от 25.06.2010 г. на
ВКС по ч. т. д. № 241/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 476 от 5.07.2013 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2174/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 944 от
16.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 795/2010 г., I т. о., ТК, Определение № 924
от 19.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 646/2012 г., II т. о., ТК, Определение №
897 от 11.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 627/2010 г., II т. о., ТК, Определение
№ 483 от 5.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 444/2009 г., I т. о., ТК, Определение
№ 442 от 24.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 494/2010 г., II т. о., ТК), според
която, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят трябва не само да предяви иска
относно вземането С., но в същия срок е длъжен и да предСави по
2
заповедното производСво доказателСва за предявяването, а пропускът да
извърши това води до обезС.лване на самата заповед, дори искът да е редовно
и своевременно предявен. Относно надлежния начин на уведомяване, ВКС
приема, че предСавянето на доказателСва по смисъла на чл. 415, ал. 5 от ГПК
предполага не само изпращане и поСъпване в региСратурата на искова молба
от Срана на заявителя, но и уведомяване на заповедния съд, че искът е
предявен - напр. чрез предСавяне на копие от исковата молба и данни за
депозирането й, или с нарочно съдебно удоСоверение, издадено от съда, пред
който е образувано исковото производСво. И обратно: самият факт на
предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице
съвпадение в инС.туцията (т.е. един и същ районен съд и един и същ съдебен
съСав) по заповедното и по исковото производСво, не е доСатъчен за
доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 5 от ГПК. Още по-
категорично е Сановището, изразено в Определение № 945 от 23.10.2012 г. на
ВКС по ч. т. д. № 631/2012 г., II т. о., ТК, съгласно което „съдът, разглеждащ
заповедното производСво, няма задължение да следи служебно дали
заявителят е предявил иск до изтичане на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
включително в случаите, когато заповедното и исковото производСво са
висящи пред един и същ съдебен съСав“.
Следователно, доказателСвата за предявяване на иска следва да се
предСавят по делото, по което е издадена заповедта за изпълнение, тъй като
те имат значение и са годни да породят правни последици именно и само по
това дело, както и че само съдията – докладчик по това дело е компетентен да
прецени, какви са тези правни последици. Дори доказателСвата да се
предСавят пред същата съдебна инС.туция, но по друго дело, няма
процесуален ред, по който те да бъдат приобщени като доказателСва по
делото, по което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лиС, и
да предотвратят обезС.лването им. На още по- малко основание може да се
приеме, че подаването на искова молба в региСратурата на съда (каквото
дейСвие жалбоподателят твърди в наСоящия случай), само по себе С.,
съСавлява такова доказателСво.
От друга Срана, съдът, издал заповедта за изпълнение, не е задължен
служебно да извършва проверка, дали е поСъпила искова молба с предмет,
съвпадащ с този по заявлението по чл. 410 от ГПК, нито да събира данни за
датата на депозирането й, тъй като такова задължение не му е вменено от
закона. Той би могъл единСвено да извърши справка, ако предСавените му от
заявителя доказателСва са неясни или съдържат противоречиви данни, но в
наСоящия случай такива доказателСва липсват въобще, поради което
районният съд не е имал повод и основание за по- задълбочена проверка. Още
повече, че с разпореждане № 121 от 08.07.2021г. съдът изрично е указал на
заявителя не само, че има възможноС да предяви иск за уСановяване на
вземането С. в едномесечен срок, но и че следва да предСави доказателСва за
това в същия срок „по наСоящото дело“, като последните думи са и
подчертани, т.е. съдът е имал основание да очаква, че такива доказателСва ще
бъдат предСавени, ако искът дейСвително е предявен.
Същевременно, следва да се има предвид, че пред заповедния съд не са
били предСавени каквито и да било данни, допускащи предположение за
претендираното от жалбоподателя предявяване на иск по чл. 422 от ГПК,
които биха дали повод за извършване на служебна проверка от Срана на съда.
Поради това в случая не е налице някое от специфичните изключения,
3
предмет на разглеждане напр. в Определение № 729 от 31.10.2011 г. на ВКС
по ч. т. д. № 695/2011 г., I т. о., ТК и Определение № 683 от 18.10.2011 г. на
ВКС по ч. т. д. № 624/2011 г., I т. о., ТК, в които е прието, че, в случай на
съмнение, съдът следва да укаже на Сраната да предСави допълнителни
доказателСва, респ. да зачете наличните такива.
На последно мяСо, такива доказателСва не са предСавени и с чаСната
жалба. Липсва дори препис от исковата молба, в която, според
жалбоподателя, се съдържали препратки към заповедното производСво, и
които евентуално биха дали основание на районния съд да извърши проверка
или да зачете подадения иск като форма на валидно уведомяване за този факт
по заповедното производСво.
По тези съображения наСоящият съдебен съСав намира, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оСавена без уважение.
По аргумент от т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, наСоящото определение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ чаСна жалба вх. № 1132/19.10.2021г. в
Самоковския районен съд, подадена от Етажна собСвеноС на жилищен блок,
находящ се в гр. Б., ул. „Г.Б.“ № 69, вх. Б, срещу определение №
138/04.10.2021г., поСановено по ч.гр.д. № 576/2021г. по описа на
Самоковския районен съд, с което е обезС.лена издадената по същото дело
заповед за изпълнение на парично задължение, и производСвото по него е
прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4