№ 946
гр. Плевен, 29.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и девети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
и прокурора Д. Люб. И.
Сложи за разглеждане докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
Частно наказателно дело № 20234400200722 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А. М. С., редовно призован, доведен от Затвора –
град Плевен, се явява лично и заедно с адвокат К. А. от Адвокатска колегия –
град София, редовно упълномощен.
За ЗАТВОРА – град ПЛЕВЕН, редовно призован, се явява ГЛ.ИНСП. –
Н.К..
ГЛ.ИНСП.К.: Уважаема госпожо Председател, представям пълномощно
по делото от началника на Затвора – Плевен.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – град ПЛЕВЕН, редовно призована, се
явява прокурор Д. ИЛИЕВА
СВИДЕТЕЛЯТ от Затвора – град Плевен – ИСДВР В.С. К.К., редовно
призован, се явява лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ГЛ.ИНСП.К.: Да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А. С.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА:
А. М. С. – роден на *** година в село ***, общ.В., обл.П. с постоянен
адрес: село ***, община П., област Т., българин, български гражданин, със
средно образование, женен, осъждан ЕГН:**********.
Съдът РАЗЯСНЯВА на страните правата им по чл.274 и чл.275 от
НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
искания.
ГЛ.ИНСП.К.: Нямаме искания за отвод на председателя на състава,
съдебния секретар и прокурора. Моля по делото да бъде допуснат, като
свидетел, ИСДВР В. К.К., който водим.
АДВ.А.: Не правя отводи на председателя на състава, съдебния секретар
и прокурора. Не възразявам да бъде разпитан поисканият свидетел.
Представям благодарствени писма до обвиняемия от храм „Рождество
Христово“ град София във връзка с направено дарение от него, 2 броя писма
от Министерство на правосъдието – до началника на затвора и до лишения от
свобода, те са свързани с негови жалби и искания, и дипломи и грамоти за
участие в литературни конкурси.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат доказателствата.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А. С.: Не правя отводи. Поддържам
становището на защитника си. Нямам искания за отводи
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се разпита поисканият свидетел.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде открито съдебното следствие,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА молба от защитника на лишения от свобода А. М. С. –
адвокат К. А. от Адвокатска колегия – град София, за условно-предсрочно
освобождаване.
2
АДВ.А.: Поддържам молбата за условно-предсрочно освобождаване.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А. С.: Поддържам изцяло подадената
молба.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е допустима да бъде разгледана.
ГЛ.ИНСП.К.: Считам, че молбата е допустима, но е неоснователна.
СЪДЪТ намира, че с оглед изясняване обстоятелствата по делото
следва да се допусне, в качеството на свидетел, ИСДВР В. К.К., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА в качеството на свидетел ИСДВР В. К.К. от Затвора – град
Плевен.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
В.С. К.К. – 54 години, с висше образование, неосъждан, без родство.
Съдът РАЗЯСНИ на свидетеля правата и задълженията, както и
наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и същият обеща да
говори истината пред съда.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля ИСДВР В.С. К.К..
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ ИСДВР В. К.К.:
Лишеният от свобода С. е в осма група от края на 2015 година. Аз работя с
него някъде от края на 2017 година. Многократно е награждаван, съвестно си
изпълнява работните задължения. Председател е на Самодейните
затворнически органи, за което е и награждаван. Освен написаното в
становището, бих желал да добавя, че въпреки показаните добри резултати до
този момент все още не приема присъдата за справедлива и не изпитва
емпатия към жертвата. Моето мнение е, че трябва да се продължи работата с
лишения от свобода С., за да се възползва от прогресивните системи, които
дава законът, тоест да бъде изведен в затворническо общежитие от открит
тип, да се наблюдава неговото поведение и мислене дали е трайно променено
в положителна насока, да бъде награден с домашна отпуска, да се види
неговото поведение по време на тази отпуска и тогава не е проблем да се
възползва от правото си на условно предсрочно освобождаване.
3
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
ГЛ.ИНСП.К.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ.А.: Като председател на тези самодейни затворнически органи,
какво представляват неговите задължения?
ИСДВР В. К.К.: Неговите задължения са да участва в събранията на
тези самодейни затворнически органи на председателите на различните групи,
да дава мнение пред администрацията.
АДВ.А.: От кога е такъв той?
ИСДВР В. К.К.: Ще ми изневери паметта, не мога да кажа. Отдавна.
АДВ.А.: Казвате, че трябва да си промени отношението към присъдата.
Какво точно трябва да вършите с него?
ИСДВР В. К.К.: Има специализирани групови работи, които се
провеждат и в затворническото общежитие от открит тип, които са насочени
към промени в оценката към риска от рецидив и вреди и се правят отчети и
анализи.
АДВ.А.: Нямам повече въпроси.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ счита, че като писмени доказателства по делото следва да се
приемат съдържащите се такива в личното досие на лишения от свобода,
както и изисканите: актуална справка за изтърпяно наказание „Лишаване от
свобода“, становище от администрацията на Затвора – град Плевен и
експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на
лишения от свобода А. М. С., както и представените от защитата на лишения
от свобода в днешното съдебно заседание писмени доказателства.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
съдържащите се такива в личното досие на лишения от свобода, както и
изисканите: актуална справка за изтърпяно наказание „Лишаване от свобода“,
становище от администрацията на Затвора – град Плевен и експертна оценка
4
на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода А.
М. С., както и представените от защитата на лишения от свобода писмени
доказателства.
Председателят ПРОЧЕТЕ писмените доказателства.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства. Да се приключи съдебното
следствие.
ГЛ.ИНСП.К.: Няма да сочим доказателства и нямаме други
доказателствени искания. Да се приключи съдебното следствие.
АДВ.А.: Няма да сочим доказателства. Да се приключи съдебното
следствие.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А. С.: Да се приключи съдебното
следствие.
СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за
приключване на съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ .
ДАВА ХОД НА ПРЕНИЯТА ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, считам че така
подадената молба от лишения от свобода е неоснователна поради следните
съображения – с оглед събраните писмени и гласни доказателства по
настоящото производство се стига до извода, че не са налице
материалноправните предпоставки, които регламентира чл.70 от НК. На
първо място е налице първата предпоставка, тъй като лишеният от свобода е
изтърпял повече от една втора от наложеното му наказание, но тук искам да
отбележа, че остатъкът, който остава към днешна дата твърде голям – седем
години, четири месеца и двадесет дни. На следващо място считам, че не са
налице доказателства за това, че лишеният от свобода е дал доказателства за
своето поправяне. Реално може да го определим като един примерен
затворник, както заяви и свидетелят в днешното съдебно заседание, той е
5
награждаван, няма наложени наказания, забелязва се и позитивна промяна в
поведението му. Рискът от рецидив, видно от приложеното становище е
намалял с 13 точки, което е един добър показател, но все пак искам да
отбележа, както заяви и свидетеля, че затворническата администрация
констатира необходимост от бъдеща дейност с лишения от свобода, тоест
корекционната работа с него следва да продължи, което е основание да се
приеме молбата за неоснователна и следва да се остави без уважение.
ГЛ.ИНСП.К.: Уважаема госпожо Председател, субектите на
наказателноизпълнителното право са органите по изпълнение на наказанията,
както и физическите лица, които са извършили престъпления и на които е
наложено наказание с влязла в сила присъда, като този метод е малко
властнически, но съществуват норми, които дават право на субектите
извършили престъпления сами да определят своето поведение в затвора.
Както чухме и от свидетеля по делото лишеният от свобода има добро
поведение, но в същото време социалната дейност и възпитателна работа е
основната дейност за превъзпитание и ресоциализация на лишените от
свобода. Още с постъпването в затвора, за всички лишени от свобода се
изготвя така нареченият „план за присъдата“, който като индивидуален план
има за цел да се разделя вида и характера на извършеното престъпление,
размерът на наложеното наказание, оценката на осъдения и факторите, които
формират риска от рецидив и вреди, като в основа на оценката на осъдения в
процеса на изпълнението на този план се правят и предложения за промяна на
режима каквото в случая на лишения от свобода е направено още през 2019
година. В последствие, следваща стъпка е евентуално извеждане в общежитие
от открит тип и към края на изпълнението на плана на присъдата евентуално
и предлагане на Уважаемия съд за прилагане цялостния институт на
условното предсрочно освобождаване. Предвид свидетелските показания и
доказателства, които сме представили по делото – психологическото
заключение, текущия доклад на настоящия етап планът на присъдата за
лишения от свобода А. М. С. все още не е изпълнен. Администрацията като
цяло не подкрепя на този етап молбата му за условно предсрочно
освобождаване и същата следва да не бъде уважена.
АДВ.А.: Уважаема госпожо Председател, аз смятам, че са налице
предпоставките по чл.70 от НК, а именно лишения от свобода е изтърпял
6
фактически повече от половината от своята присъда, трябва да отбележа, че
той влиза за първи път в затвора, вярно за много тежко престъпление, но е
факт, че за първи път влиза в затвора и да се надяваме да е за последен,
каквато е и целта на това наказание. Считам, за разлика от представителите на
прокуратурата и затворническата администрация, че с цялостното си
поведение до този момент – от 2009 година до сега 2023 година лишеният от
свобода е показал, че е дал доказателства за своето поправяне. Той е дал
достатъчно доказателства за това. Това, което казаха представителя на
прокуратурата и представителя на затворническата администрация е, че
според тях лишеният от свобода трябва да мине така наречената прогресивна
система и едва тогава той може да получи условно предсрочно
освобождаване. Това твърдение не почива по никакъв начин на закона. От
измененията през 2018 година става ясно, че хората, които за първи път
влизат в затвора, при фактическо изпълнение на половината от техните
присъди имат право на условно предсрочно освобождаване. От там насетне
нищо в закона не говори за тази прогресивна система и моите опити въобще
да я намеря някъде уредена в някакъв законов акт до този момент са
неуспешни, такава система няма. Ще посоча също така на представителя на
затвора, че в ЗИНЗС, в членът, който урежда план за изпълнение на присъдата
е посочено, че цел на плана на изпълнението на присъдата трябва да бъде
условното предсрочно освобождаване. Ако отворим цялото това досие ще
видим, че тази цел така и не е ясно посочена точно в кой момент смята
затвора, че този човек може да получи това условно предсрочно
освобождаване. В този смисъл, смятам, че за тази прогресивна система, за
която говори затвора и прокуратурата не би трябвало съдът да й отдава
някакво значение, тя липсва в закона. Не съм съгласен и със становището на
прокуратурата, че големия остатък следва да се взима предвид. От текста на
НПК е ясно, че остатъкът не може да бъде единствена причина за това да бъде
отказано условно предсрочно освобождаване. Опитът ми с тези условни
предсрочни освобождавания ми показва, че когато затворникът поиска сам от
съда да бъде условно предсрочно освободен някак си почват да липсват в
становищата на затвора неща, които всъщност са посочени в затворническото
му досие. Ще посоча, че успях да изброя в това затворническото досие 25
награди на лишения от свобода и нито едно наказание. 25 награди повечето,
от които са с удължено свиждане, тоест това е максималната награда, която в
7
този момент може да получи, това трябва да бъде отчетено. Никъде не
пишеше в становището, този човек работи ли, не работи ли, обаче, видно от
затворническото досие е,че лишеният от свобода С. работи плътно от 2015
година, всеки месец той работи плътно. Преди това е работил между 2011 и
2012 година, има някакъв промеждутък, който защо не е работил, това трябва
затворът да каже, ние не може да отговаряме за това, но това са практически 8
години, през които той плътно работи. Ще посоча също така, че той е
председател на самодейните затворнически органи, както и свидетелят
потвърди, като това е една изборна длъжност, която е между
администрацията на затвора и лишените от свобода и тук ми стана много
странно когато прочетох за него, масово имаше едно повтарящо се изречение
в текущите докладите, че основен проблем при него е, че се влияе от другите.
Човек, който е с такава длъжност няма как да се влияе от другите, напротив,
той по-скоро води другите и това е ясно, той е на тази длъжност от 2019
година. В тази връзка и това, което Ви представих, тези писма до него, едното
е, че е искал по някакъв начин по-рационално в Министерство на
правосъдието да бъдат използвани тези гривни за наблюдение и другото е, че
наистина установени проблеми в затворническата лафка, тоест този човек
активно работи и действа за това, за което е избран. Направи ми впечатление
в това предложение на затвора, че е посочено, че рискът за затвора е бил
среден, обаче ако обърнете внимание от 2020 година насам в неговите текущи
доклади е посочено, че рискът за затвора е лек, защо внезапно пред Вас този
риск стана на среден аз не мога да си обясня. Последното твърдо изречение,
че има някакъв риск за затвора е от текущия доклад от 2018 година, където е
посочено, че е бил с неоправдани претенции, каквото и да означава това. Но
при всички положения, след 2019 година затворът твърди в текущи доклади,
че той е с лек риск от рецидив спрямо затвора. По отношение на обществото,
самото му престъпление е такова, че то не може да бъде с лек риск, тоест той
тук това не може да го промени каквото и да прави. Накрая ще завърша, че в
докладите се виждаше някаква ехидност от страна на затвора по отношение
на това какви са неговите литературни заложби, но отново ще Ви посоча
благодарственото писмо от храм „Рождество Христово“, както и наградите,
тоест, каквито и да са литературните му заложби явно се оценяват по някакъв
начин от хората. В този смисъл, смятам че няма какво повече да искаме от
този човек и Ви предлагам да го освободите условно предсрочно.
8
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А. С.: Уважаема госпожо Председател,
благодаря Ви, че уважихте молбата ми за УПО и, че ми давате право да
изкажа моето виждане за годините, през които съм търпял присъдата си. Още
в самото начало започнах да преосмислям всичко сторено и разбрах грешката
си, осъзнавайки вината си. Добре преосмислих вредата, която съм нанесъл и
точно това преосмисляне ми начерта пътя на съжалението за
противозаконното ми деяние, с което не се гордея изобщо, а се срамувам.
Поех по път, който не само ме водеше към градация на личността, но се
превърнах и в пример за подражание за другите лишени от свобода, по който
път поеха и други лишени от свобода. Станах дисциплиниран в поведението
си спрямо ЗИН, точно това е и причината да не съм наказван дисциплинарно.
Поех по пътя на културно извисяване. През годините по мои молби, както
каза адвоката и тук е посочено, бе въведена 2015 година мюсюлманската
религия в затвора, с което затворът се утвърди като толерантен към
религиите. Преминах през множество групови дейности, литературни
мероприятия, умения за мислене, селективно поведение и ред други. Изкарал
съм курсове по кулинарство, заварчик. Работя в кухня вече осем години и
десет месеца, от които без прекъсване седем години и девет месеца.
Едновременно с това съм пет години групов председател, кмет и председател
на СЗО на Затвора – Плевен. За всичките дейности, които извършвам, целта
ми е единствено извисяване името на затвора, който с моя малка помощ от
най-малкия затвор в България се превърна в един голям гигант в културно
естество. Обръщал съм се към съответни институции за промяна на правила,
въвеждане на гривни, искал съм защита със законови промени срещу дейност
на ЧСИ към лишените от свобода, цени на лафка, срещи с официални лица,
Норвежки център и друго. Всичко в името на подобряване на условията за
лишените от свобода, с цел тяхното удобство, придобивки и по-добри
условия за промяна на тяхното мислене и подготовката им за въвеждане във
външния свят. Едновременно започнах да пиша. Имам три издадени книги в
различни жанрове, официално поет и писател станах в Затвора – Плевен. По
мой сценарий има направена театрална постановка и всичко това е от
самофинансиране, от отделени пари от заработка, а всичките получени суми
от продажби и книги съм ги дарявал. Правил съм дарения към католически
храмове. Целта ми е да могат да усетят тези дечица, най-вече тази кампания,
която беше за деца на затворници. Аз загубих правото, не дарих децата си да
9
бъдат галени и уважавани от баща си. Книгите ги дарих – 20 броя с една цел,
да бъдат значими и те, а не да бъдат в неравностойно положение като
другите. А парите, които съм ги дарявал за лечение и други, да знаят поне, че
това е моята молба за прошка, за това деяние, което съм го сторил. Участвал
съм в конкурси, вътрешни в затвора и външни, дори и с чуждестранно
участие. Това също е награда от конкурс на ръката ми( сочи ръчен часовник,
поставен на лявата му ръка). Имам множество награди, грамоти, дипломи,
сертификати, книги. Моите книги не само, че са „продавани“, но и са и в
Националната библиотека за българско културно наследство. С общ режим
съм от 2019 година. Трудолюбив и отговорен съм. На мен може да се разчита
за задачи от всякакво естество. Както е посочено тук, при сваляне на режима
ми, признавам вината си за извършено нарушение и изказвам съжаление,
добре разбирам мотивите си за престъпното си поведение, което е било и с
което съм сгрешил, въпреки че вън нямам дори лек сблъсък със закона, но се
случи. Осъзнавам това, осъзнавам и вредата, която съм причинил. Но всичко
това нямаше да се случи, тази моя дейност, винаги съм бил до управата на
Затвора – Плевен във всяко едно отношение, даже последното ми искане,
уважение, молба от страна на началника беше да направим миналата седмица
във вторник представяне на моята стихосбирка, която е заедно с председателя
на Дружеството на писателите в град Плевен, госпожа Албена Декова. По моя
молба тя дойде. Писатели идват по мои молби в затвора. Толкова съжалявам
за това сторено от мен деяние госпожо Председател, че не мога да Ви опиша.
Загубих това, да знаеш, че детето ти да ти каже думите по телефона „ Баща
ми до единадесет часа работя, след единадесет часа бягам да уча, да вървя, да
пътувам, да студувам“, да не зная на майка ми гроба къде е, да пиша стихове,
да я увековечавам, да не знам дали на гроба на баща ми има сянка, дали има
храсти. Майка ми, когато си е отивала думите й били, прегърнала моя дреха:
„Когато си дойде А., не го пускайте вкъщи, доведете го, аз ще го чакам горе“.
Всичко това е, целият ми продукт за растеж, за развитие е продиктуван от
съжалението, един вид търсене на прошка. Търся прошка към всичко за тази
моя грешка. Животът ми спря 2009 година в съда. В същия момент спечелих
това децата ми да кажат „Баща ми, гордеем се, че сме деца на писател, а
преди се срамувахме дори да излезем на улицата“. Това всичко е от
страданието, госпожо Председател и си живея с тази моя молба, всички тези
творби ги пиша с молба за прошка, било към народ, било към държава. Имам
10
една двойна мечта, да отида, като не забравям, че имам задължение към
близките на пострадалия, да отида на гроба на майка си и на баща си, да се
изплача и изляза ли вън да започна да работя, защото вече 50-те години
минават, с болни бъбреци съм, с полинефрит. Оставям на Вас и на Уважаемия
съд да прецените дали съм достоен да ползвам условно предсрочно
освобождаване. Искрени Ви моля да уважите молбата ми и желанието ми да
бъда освободен предсрочно.
ПОСЛЕДНА ДУМА на ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА А. М. С.: Моля да
бъда освободен условно предсрочно.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови определението
си.
СЪДЪТ, след като се запозна и прецени доказателствата по делото и
становищата на страните, намира за установено следното:
Лишеният от свобода А. М. С. към настоящия момент изтърпява
наказание, определено му по НОХД №92/2010 година по описа на Окръжен
съд – град Т. в размер на ДВАДЕСЕТ и ПЕТ години „Лишаване от свобода“.
Начало на наказанието – 08.12.2009 година.
Към 29.08.2023 година лишеният от свобода е изтърпял фактически
ТРИНАДЕСЕТ години, ОСЕМ месеца и ДВАДЕСЕТ и ТРИ дни.
Неизтърпян остатък към 06.09.2023 година – СЕДЕМ години,
ЧЕТИРИ месеца и ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дни.
За да се постанови условно-предсрочно освобождаване следва да са
налице кумулативните предпоставки на чл.70 от НК. В конкретния случай е
налице първата от предпоставките, а именно тази, че осъденият А. С. е
изтърпял повече от една втора от определеното му и наложено наказание
„Лишаване от свобода“.
Втората кумулативна предпоставка е обвързана с чл.439а от НПК,
където са посочени принципно доказателствата, като вид, за поправяне на
осъдения. Видно от досието на този осъден, както и от показанията на
разпитания в днешното съдебно заседание свидетел ИСДВР – Плевен е, че
11
същият е спазвал режима при изтърпяване на наказанието, многократно е
награждаван, упражнява трудова дейност, председател е на Самодейните
затворнически органи от 2019 година. В следствие на активната му дейност е
постигната промяна на условията на договора, въз основа на който се
осъществяват доставките на стоки в лафката на затвора. Предоставил е
дарение на негови авторски книги, за което дарение е получил
благодарствено писмо от храм „Рождество Христово“ град София, участвал е
в концерт по случай 3 март и прочие дейности. Но това е едната страна на
нещата. Следва да се посочи, че условното-предсрочно освобождаване в
никакъв случай не е задължително. То е една възможност. В конкретния
случай, отдавайки значение и тежест на становището на администрацията на
затвора, съдът счита, че не са изпълнение задачите на присъдата. Не е малък
остатъкът от наказанието, което има да се доизтърпява, което, обаче,
съобразно разпоредбата на чл.439а, ал.3 от НПК, не може да е самостоятелно
основание за отказ да се постанови условно-предсрочно освобождаване.
Отразеното като становище на затвора е, че за осъдения предстои
ресоциализация, което се постига с определени стъпки, които в случая не са
извървени. Планът на присъдата не е изпълнен. Предстои продължаване на
индивидуално- възпитателната и корекционната работа. При изтърпяване на
присъдата планът е бил насочен към снижаване на риска от рецидив и на
риска от вреди, който е 40 точки – средни стойности. Посоченото се потвърди
и от становището на началника на затвора, че следва да продължи
възпитателната и корекционна работа с лишения от свобода.
При това положение, съдът намира, че на този етап не са налице
условията на чл.70 от НК за условно-предсрочно освобождаване и следва
молбата на лишения от свобода А. М. С. да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно-предсрочно
освобождаване на лишения от свобода А. М. С., ЕГН:********** от
изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание по НОХД
№92/2010 година по описа на Окръжен съд – град Т. в размер на СЕДЕМ
години, ЧЕТИРИ месеца и ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дни „Лишаване от
12
свобода“, като неоснователни.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на началника на Затвора –
Плевен и на Окръжна прокуратура – град Плевен, за сведение и изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред
Апелативен съд – Велико Търново в седемдневен срок от днес с частна жалба
или частен протест.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 13:50
часа.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
Секретар: _______________________
13