№ 15052
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110121277 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба „Е...” АД против ЗК „Л...” АД, с която са предявени
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.411 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1790,85 лв., представляваща частична претенция /50%/
от иск в общ размер на 3581,71 лв., заедно със законната лихва върху застрахователното
обезщетение от датата на подаване на исковата молба - 24.04.2023 г. до окончателното й
изплащане, представляващ регресно вземане за платено обезщетение по имуществена
застраховка за вреди по лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ РВ 3187 СК от ПТП,
настъпило на 01.02.2022 г. на автомагистрала „Струма“, в обхвата на община Радомир с
посока на движение от гр.Перник към гр.Дупница, в района на километър 38+200,
причинено по вина на застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ СО 5664 СН, както и мораторна лихва върху главницата в
размер на 179,09 лв. за периода от 29.04.2022 г. до 23.04.2023 г.
Ищецът „Е...” АД твърди, че на 01.02.2022 г. на автомагистрала „Струма“, в обхвата
на община Радомир с посока на движение от гр.Перник към гр.Дупница, в района на
километър 38+200 е настъпило ПТП, причинено по вина на водач на лек автомобил „Пежо
206“ с рег.№ СО 5664 СН и втори участник л.а. „Тойота Авенсис” с рег.№ РВ 3187 СК.
Вследствие на процесното ПТП, поради нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което на
нарушителя е съставен АУАН серия СТ № 53641/01.02.2022 г. от КАТ – ПП – Перник, са
причинени вреди на л.а. „Тойота Авенсис” с рег.№ РВ 3187 СК, за който към момента на
процесното ПТП има сключена имуществена застраховка при ищеца, който твърди, че е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3581,71 лв. Тъй като определеният от
застрахователя размер на щетите възлизал на сумата от 5587,55 лв., а определената от
застрахователя действителна стойност на МПС в размер на 5280,31 лв., процесната щета
била приключена като тотална щета по чл.390 КЗ. Ищецът твърди, че гражданската
отговорност на причинителя на вредата е била застрахована при ответника, който, след
отправена покана за заплащане на платеното обезщетение, не погасил претендираната сума.
Поради това ищецът моли ответникът да бъде осъден да плати дължимото обезщетение,
доколкото за причинените вреди отговоря другият участник в процесното ПТП (и съответно
1
застрахователят на гражданската му отговорност), която е в размер на 1790,85 лв.,
представляваща частична претенция /50%/ от иск в общ размер на 3581,71 лв., заедно със
законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на подаване на исковата
молба - 24.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на
179,09 лв. за периода от 29.04.2022 г. до 23.04.2023 г. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Л...” АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и вината на
водача, на автомобила застрахован в ответното дружество. Оспорва наличието на причинна
връзка между щетите и механизмът на настъпване на ПТП.
Третото лице – помагач А... изразява становище за неоснователността на
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на производството са искове с правна квалификация чл.411 от КЗ и чл.86
ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят по договор за имуществено застраховане встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/
наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено
застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения
автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит
съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и
вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП, по
силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди
на виновния водач.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването
на главен дълг, допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение на главното
парично задължение, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от
ползването на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
По реда на чл. 153 ГПК, вр.чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът с доклада по делото е
приел за безспорни между страните и поради това за ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, относно наличие на сключена застраховка Гражданската отговорност на
лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ СО 5664 СН при ответника, както и извършено плащане
на посочената в исковата молба стойност на собственика на автомобила.
По делото не се спори относно наличието на договор за застраховка „Каско на МПС“,
полица № 00500100421447 от 06.07.2021 г. с период на застрахователно покритие от
07.07.2021 г. до 06.07.2022 г. относно лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ РВ 3187 СК.
Относно събитието, противоправността и вината:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с ПТП от
01.02.2022 г. била образувана застрахователна преписка по щета № **********/2022 г. при
„Е...” АД, приключила с изплащане на зстрахователно обезщетение в размер на 3462,90 лв.
при условията на тотална щета и след приспадане на 118,81 лв., представляващи последна
2
застрахователна премия по полица „Каско на МПС“.
От приетия по делото Протокол за ПТП № 1773393/01.03.2022 г. се установява, че на
01.02.2022 г. на автомагистрала „Струма“, в обхвата на община Радомир с посока на
движение от гр.Перник към гр.Дупница, в района на километър 38+200 е настъпило ПТП
между лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ СО 5664 СН и втори участник лек автомобил
„Тойота Авенсис” с рег.№ РВ 3187 СК, поради движение на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.
№ СО 5664 СН, несъобразено с пътните условия- снеговалеж, мокра пътна настилка,
намалена видимост, неосветен пътен участък.
От свидетелските показания на Б. В. Ц. се установява, че е участвал в ПТП през 2022
г., като водач на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ СО 5664 СН, настъпило на
автомагистрала „Струма“, след отбивката за гр. Радомир. ПТП станала около 18-19:00 ч.
вечерта на прибиране, било тъмно и валяло сняг. На пътя имало две катастрофирали коли в
дясна пътна лента и той се ударил като трета кола. След това му съставили акт за нарушение.
Посочва, че ударил другия автомобил в предната част, защото автомобилът бил завъртян
след първия удар. Посочва, че ударът е настъпил поради несъобразена скорост, но в
последния момент възприел автомобилите и се ударил. Движел се с около 60 км./ч. Двете
коли се ударили челно, но ударът поради ниската скорост не бил силен. Другото МПС било
доста смачкано, тъй като то било ударено вече от първия удар с друг автомобил. Отдалече
имало човек, който светел с фенер, но той не му обърнал внимание и го възприел за друга
светлина.
Съдът, при преценка на заключението на изслушаната съдебно - автотехническа
експертиза, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като
е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установяват обстоятелства от
които да се направи извод, че вещото лице е недобросъвестно или заинтересовано от изхода
на правния спор. От изслушаната по делото заключение на допуснатата съдебно -
автотехническа експертиза се установява, че на 01.02.2022 г. на автомагистрала „Струма“, в
обхвата на община Радомир с посока на движение от гр.Перник към гр.Дупница, в района на
километър 38+200 е настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ СО 5664 СН
и втори участник лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ РВ 3187 СК, поради движение на
лек автомобил „Пежо 206 с несъобразено с пътните условия скорост. ПТП настъпило с
намиращия се в средна лента за движение, в спряло състояние, насочен с предната си част
срещу посоката на движение лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ РВ 3187 СК, който
преди това претърпял ПТП с друго превозно средство, вследствие на което се е завъртял
обратно по посоката на движение. От техническа гледна точка, причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ СО 5664
СН, който управлявал автомобила със скорост, която не му е позволила да спре в рамките на
опасната зона, без да настъпи съприкосновение с катастрофиралия лек автомобил „Тойота
Авенсис” с рег.№ РВ 3187 СК. Видимите щети за лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№
РВ 3187 СК са предна броня, преден капак, преден ляв калник, ляв фар и др. Същите се
намират в причинно-следствена връзка с настъпилите на 01.02.2022 г. две произшествия на
автомагистрала „Струма“. Вещото лице посочва, че действителната /средната
пазарна/стойност на лекия автомобил, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 5843 лв. Стойността необходима за възстановяване на лекия
автомобил надвишава неговата действителна стойност към датата на произшествието,
поради което е налице тотална щета. Стойността на застрахователното обезщетение за лек
автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ РВ 3187 СК, определена при условията на тотална
щета и след приспадане на запазените части в размер на 30% е 4090 лв. Вещото лице
посочва, че ПТП е било предотвратимо за водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ СО
5664 СН, ако същият е управлявал превозното средство със скорост по – ниска от 58 км./ч. и
своевременно е задействал спирачната система.
3
При изслушване в открито съдебно заседание, вещото лице Й. посочва, че са налице
два удара, но без снимков материал не може да се каже кои увреждания са настъпили в
следствие на първия удар и кои са следствие на втория удар. Уточнява, че поради ниската
стойност на автомобила, най-вероятно още след първия удар е бил тотална щета.
След изискване на допълнителен снимков материал във връзка с настъпилото първо
ПТП е изслушана допълнителна автотехническа експертиза от която се установява, че
първият удар е настъпил в същия ден на автомагистрала „Струма“, в обхвата на община
Радомир с посока на движение от гр.Перник към гр.Дупница, в района на километър
38+200, между лек автомобил „Нисан Кашкай“, рег. № и лек автомобил „Тойота Авенсис” с
рег.№ РВ 3187 СК е бил със значително по-голям интензитет от втория, като от силата на
удара лек автомобил „Нисан Кашкай“ се е изместил значително напред и се е ударил в
предпазната мантинела. При този удар са получени почти всички увреждания в предната
част на лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ РВ 3187 СК. Последвалият удар от страна
на лек автомобил „Пежо 206“ в предната част на лек автомобил „Тойота Авенсис” би могъл
да допринесе единствено за степента на увреждане на следните детайли: калник преден ляв
– след първия удар степен 1, след втория удар степен 2, подкалник метален преден ляв –
след първия удар степен 3, след втория удар подмяна, рог преден ляв – след първия удар
степен 3, след втория удар подмяна, рог преден десен – след първия удар степен 3, след
втория удар подмяна, кош на двигателя – след първия удар степен 1, след втория удар степен
2. Всички останали детайли, описани в описите на ищцовото дружество, при втория удар са
били вече увредени вследствие на първия удар. Стойността на уврежданията по процесния
автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ РВ 3187 СК, получени вследствие на първия удар /като
вещото лице е взело предвид само уврежданията настъпили от първия удар, които
съвпадат и при втория удар, а не всички увреждания на автомобила от първия удар/,
определена на база средни пазарни цени, изчислени към датата на ПТП е 1248,00 лв.
Стойността на уврежданията по процесния автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ РВ 3187
СК, получени вследствие на двата удара, определена на база средни пазарни цени,
изчислени към датата на ПТП е 4512,35 лв., респ. допълнителната стойност необходима за
отстраняването на уврежданията по автомобила, получени вследствие само на втория удар е
3264,36 лв.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства и изслушаните по делото основна и
допълнителна съдебно - автотехнически експертизи, които като еднозначни и
безпротиворечиви, кредитира изцяло на основание чл.202 ГПК. Съдът кредитира
показанията и на свидетеля Ц., като пълни, точни и безпротиворечи, намиращи подкрепа в
останалия събрани по делото писмени доказателства
Спорен между страните е механизма на настъпване на ПТП и вината на
застрахования при ответника водач, в която връзка са събрани писмени и гласни
доказателства, изслушано е заключение на САТЕ.
В конкретния случай съдът намира, че са налице предпоставките за възникване на
отговорността на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ СО 5664 СН и по този начин
на застраховалото гражданската му отговорност ответно дружество. От представените по
делото доказателства се установява, че водачът на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ СО
5664 СН се е движил с несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост, поради
което неговото поведение е станало причина за настъпване на инициалния контакта между
двата автомобила лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ СО 5664 СН и лек автомобил „Тойота
Авенсис”. Видно от свидетелските показания на свидетеля Ц., лицето е възприело човек с
фенерче, който е сигнализирал за настъпилото вече ПТП, но той го помислил за друга
светлина и не му обърнал внимание, след което е настъпил ударът между превозните
средства. В тази насока е и схемата към протокола за ПТП. Този протокол е подписан и от
4
двамата участници в ПТП, без в него да са обективирани възражения от тяхна страна. С
оглед на изложеното до тук, настоящият съдебен състав намира, че застрахованият при
ответното дружество водач е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при
избиране на скоростта на движение не е съобразил поведението си с атмосферните условия,
както и със създадената опасност за движението – намиращият се в дясна пътна лента лек
автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ РВ 3187 СК, който е участник в ПТП, като го удря в
предната част със своята предна част. За това правонарушение на водача на лек автомобил
„Пежо 206“ с рег. № СО 5664 СН е наложена и административна отговорност с Наказателно
постановление № 22-1158-000313 на ОДМВР - Перник.
Относно причинната връзка между събитието и обезщетените вреди:
Предвид изложеното, за ищеца е възникнало регресно вземане за заплатено от него
застрахователно обезщетение по повод процесното ПТП, но следва да се уточни, че за ищеца
е възникнало регресно вземане спрямо застрахователя по гражданската отговорност за вреди
на виновния водач, настъпили само от удара между лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № СО
5664 СН и лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ РВ 3187 СК, а не по отношение на
всички вреди описани в описа на „Е...” АД. Процесният удар от страна на лек автомобил
„Пежо 206“ в предната част на лек автомобил „Тойота Авенсис” би могъл да допринесе
единствено за степента на увреждане на следните детайли: калник преден ляв – след първия
удар степен 1, след втория удар степен 2, подкалник метален преден ляв – след първия удар
степен 3, след втория удар подмяна, рог преден ляв – след първия удар степен 3, след втория
удар подмяна, рог преден десен – след първия удар степен 3, след втория удар подмяна, кош
на двигателя – след първия удар степен 1, след втория удар степен 2. Всички останали
детайли, описани в описите на ищцовото дружество, при втория удар са били вече увредени
вследствие на първия удар, поради което и не подлежат на обезщетяване в настоящото
производството.
Относно размера на суброгационното вземане:
Обемът на суброгационното вземане зависи от размера на платената сума (чл. 411, изр.
1 КЗ), но не повече от размера на действително причинените вреди (чл. 386, ал. 2 КЗ) и от
размера на задължението, което ищецът е имал към увреденото лице. Съдът кредитира
заключението на изслушаната допълнителна експертиза, която разграничава вредите
настъпили от първия и втория удар, като намира, че размерът на вредите от втория удар
възлиза на сумата от 3264,36 лв., поради което и с оглед действителната /средната
пазарна/стойност на лекия автомобил, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие в размер на 5843 лв., стойността на разходите за необходимия
ремонт не надвишава 70 на сто от действителната му стойност и на основание нормата
на чл. 390, ал. 2 КЗ, следва да се приеме, че в случая не се касае за хипотеза на тотална щета.
С оглед предявяване на иска, като частичен за сумата от 1790,85 лв., представляваща
частична претенция /50%/ от иск в общ размер на 3581,71 лв., искът следва да бъде уважен
за сумата от 1632,18 лв., представляваща 50 % от подлежащите на обезщетяване вреди и
отхвърлен за разликата до 1790,85 лв., представляваща частична претенция /50%/ от иск в
общ размер на 3581,71 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването
на главен дълг, допуснато неточно във времево отношение изпълнение на главното парично
задължение, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването
на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода. Съгласно
разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, е
5
предявил претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с
доказателствата, с които разполага. В случая, с неоспорено писмо получено от ответника на
29.03.2022 г., последният е поканен да заплати процесната сума. След изтичане на 29.04.2022
г. на срока за плащане, без в него да е извършено плащане. Определен от съда по реда на чл.
162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, размерът на законната мораторна лихва
върху установения като дължим размер на регресното вземане на ищеца за сочения от него
период, чийто начален момент е именно денят на настъпването на забавата, възлиза на
сумата от 170,49 лева, поради което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на
частично уважаване.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски на основание чл. 78,
ал. 1 и чл.78, ал.3 ГПК. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и платен депозит за изготвяне на
експертиза и за призоваване на свидетел в размер на общо 797,63 лв. В полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение и платен депозит за изготвяне на експертизи и за призоваване на свидетел в
размер на общо 47,55 лв. По възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, тъй като сумата от 500 лв. не се
явява прекомерна, с оглед материалния интерес по делото, проведените четири открити
съдебни заседания, изслушаните две експеритизи и събраните свидетелски показания. На
третото лице – помагач не се следват разноски по производството на основание чл.78, ал.10
ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л..." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „С..., да заплати на „Е...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Х..., сума в размер на 1632,18 лева, представляваща частична претенция /50%/ от иск в
общ размер на 3581,71 лв., заедно със законната лихва върху застрахователното обезщетение
от датата на подаване на исковата молба - 24.04.2023 г. до окончателното й
изплащанепредставляващ регресно вземане за платено обезщетение по имуществена
застраховка за вреди по лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ РВ 3187 СК от ПТП,
настъпило на 01.02.2022 г. на автомагистрала „Струма“, в обхвата на община Радомир с
посока на движение от гр.Перник към гр.Дупница, в района на километър 38+200,
причинено по вина на застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ СО 5664 СН, както и мораторна лихва върху главницата в
размер на 170,49 лева за периода от 29.04.2022 г. до 23.04.2023 г., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 797,63 лева деловодни разноски, като отхвърля иска за главница до
размера от 1790,85 лв. и иска за мораторна лихва за забава върху главницата до пълния
размер от 179,09 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Е...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Х..., да заплати на ЗК „Л..." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „С..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 47,44 лева, разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на А... като трето лице-помагач, на
страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7