Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260117 03.02.2022
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на 17.01.2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 14581 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1,
предл. I ЗЗД на Г.М.П., ЕГН **********, адрес: ***, aп. 18 против „КРЕДИТ ТАИМ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Анна
Ахматова“ № 9, представлявано от управителя М. И., за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от сумата от 409, 69 ( четиристотин и девет лева и
69 ст.) лева, представляваща недължимо платена неустойка за непредоставено
обезпечение по договор за паричен заем/кредит от **** г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 24.11.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че
между страните е сключен договор за паричен заем от ******г. за сумата 800 лева
– главница, при уговорена възнаградителна лихва от 39% и годишният процент на
разходите от 46.35%. В договора е посочено, че общата сума за плащане възлиза
на 1854.40 лева, в която се включвала сумата от 949.80 лева и 904.60 лева
неустойка. Изложено е, че неустоечната клауза е неравноправна, поради което се
дължи връщане на платените въз основа на нея суми.
Ответникът „КРЕДИТ ТАИМ“ ЕООД,
ЕИК *********, в писмен отговор, възразява за отхвърляне на предявения иск.
Поддържа, че неутаечната клауза е действителна.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за допустим и
основателен, по следните съображения:
Установява се от приетите по
делото доказателства, че между страните е сключен договор за паричен заем от *****
г. за сумата 800 лева – главница, със срок до 19.07.2020 г., при уговорена
възнаградителна лихва от 39% и годишният процент на разходите от 46.35%. В
договора е посочено, че общата сума за плащане възлиза на 1854.40 лева, в която
се включвала сумата от 949.80 лева и 904.60 лева неустойка. Съгласно т.3 от
договора и т.16.3 от общите условия, ако в тридневен срок от подписването му,
заемополучателят не учреди обезпечение на задълженията си измежду: запис на
заповед или поръчители, то дължи неустойка в размер на 904.60 лева. Общата сума
за плащане от 1854.40 лева следва да бъде върната с погасяването на 10 месечни
погасителни.
При така установено се налага
извод, че потребителят-ищец е поел задължение за заплащане на неустойка в
размер на 904, 60 лева, която съществено
е оскъпила ползвания от него паричен ресурс. Съдът приема, че неустоечната
клауза е неравноправна. Същата по своето правно естество представлява скрита
възнаградителна лихва, възнаграждение за ползвания паричен ресурс, което не е
отразено в годишния процент на разходите по кредита и води до неоправдано от
гледище на разпоредбите на ЗПК - чл. 19,
ал. 4, обогатяване за кредитора. По
делото не са ангажирани доказателства, че оспорената клауза е индивидуално
договорена. Установява се от приетата по делото експертиза, която съдът
кредитира изцяло, че платената въз основа на неустоечната клауза сума възлиза
на размера на исковата претенция. Даденото по недействителна клауза, подлежи на
връщане на основание, чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, като получено
без основание, което да оправдава имущественото разместване.
При този изход на делото,
отговорност за разноски носи ответникът, който следва да заплати на ищеца
държавна такса в размер на 50 лева и 120 лева за експертиза. Процесуалният
представител на ищеца има право на разноски по чл. 38 ЗА за осъществената
правна защита и съдействие в минимален размер от 360 лева за осъществената в
производството правна защита и съдействие, като съдът намира, че претендираните
допълнително 360 лева на основани чл. 7, ал. 9 от НМРАВ не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.
55, ал. 1, предл. I
ЗЗД „КРЕДИТ ТАИМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Анна Ахматова“ № 9 да заплати на Г.М.П., ЕГН **********, адрес: ***, aп. 18 сумата от сумата от 409,
69 (четиристотин и девет лева и 69 ст.) лева, представляваща недължимо
платена неустойка по т.3 от договора и т.16.3 от общите условия по договор за
паричен заем/кредит № **** от **** г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 24.11.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК „КРЕДИТ ТАИМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9 да заплати на Г.М.П., ЕГН **********,
адрес: ***, aп. 18 сумата от 170 (сто и
седемдесет) лева – разноски по делото, както и да заплати на основание чл.
38 ЗА сумата от 360 (триста и шестдесет)
лева в полза на Адвокатско дружество „Г.“, БУСТАТ № ******, с адрес: *** за
осъществената в полза на Г.М.П. правна защита и съдействие.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.