ОПРЕДЕЛЕНИЕ №265
гр. Варна, 19.05..2020г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 170/20г., намира
следното:
Производството
е образувано след изпращането по
компетентност с определение № 166/04.05.20г. по ч.гр.д. № 1039/20г. на ВКС, ІІІ
г.о. на частната жалба, подадена от М.С.Д. от гр. Варна чрез
адв. В. А. ***, насочена срещу определение № 453/04.02.20г., постановено по в.гр.д.
№ 1985/19г. на ВОС, с което е била оставена без уважение нейна молба с вх. №
1228/15.01.20г. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото
решение № 1538/19.12.19г., на осн. чл. 248 от ГПК. В частната жалба се
поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като пред въззивния съд
е бил представен писмен договор за адвокатска защита, в който е било уговорено
възнаграждение в минималните размери от по 300 лв. съобразно нормите на чл. 7,
ал. 1, т. 4 и т. 6 от Наредба № 1 на ВАдв.С, имайки предвид обжалването,
предприето от насрещната страна срещу първоинстанционния акт по двата предявени
иска по делото – относно изменението на режима на лични отношения и относно
размера и падежа на дължимата издръжка на детето. В тази връзка е била
предприета и съответната процесуална защита пред въззивния съд. На последния
своевременно е бил представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателства за заплащането им. Предвид изхода на делото и невъзможността да
се намалява заплатеното адвокатско възнаграждение под минимално определения с
наредбата размер, то присъждането на възнаграждение в размер на 150 лв. вместо
на 600 лв., се счита освен за неправилно, но и за недопустимо. Претендира се
отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на
въззивното решение в частта за разноските чрез присъждането им в размер на 600
лв. за въззивната инстанция. Претендира се присъждането и на разноски за
настоящото производство в размер на 200 лв.
В предвидения срок не е депозиран отговор на
частната жалба от насрещната страна Г.П.Г., нито от контролиращата страна
ДСП-Варна.
Частната
жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване
изискванията за надлежна представителна власт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Въззивното производство по в.гр.д. №
1985/19г. на ВОС е било образувано по въззивната жалба на Г.П.Г. срещу решение
№ 3777/02.09.2019г., постановено по гр.д. № 15463/2018г. по описа на ВРС, LХVІІІ-ми
състав, в частите, с които е бил изменен определения режим на лични
отношения по гр.дело № 5415/2013г. по описа на Районен съд-Варна на въззивника
с малолетното му дете Стефан. Първоинстанционното решение е било обжалвано от
него и в частта, с която е определена дата, на която следва да се изплаща
месечната издръжка в полза на детето чрез неговата майка, а именно 5-то число
на месеца, за който се дължи. В предвидения срок е бил депозиран отговор на
въззивната жалба, подаден от М.С.Д. чрез адв. А., с който същата е била
оспорена като неоснователна. Въззиваемата страна е отправила искане и за
присъждане на разноските по делото като до провеждане на устните състезания е
представила доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв., ведно със списък по чл. 80 от ГПК, в който същите са включени.
С решението си от 19.12.2019г. въззивният съд е изменил обжалваното
пред него решение на ВРС, в частта му, с която е бил изменен определения с
влязло в сила решение режим на лични отношения на бащата Г., с малолетното му дете
С., като е определил
съответен режим на лични отношения между бащата и детето му. С решението си ВОС
е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е определено пето
число от месеца като падеж на дължимата от Г. в полза на детето му чрез
неговата майка М.Д., месечна издръжка в размер на 150 лв, както и е определил,
че издръжката следва да бъде заплащана по посочената от майката банкова сметка ***.
Горното означава, че въззивната жалба на Г. е
била уважена по отношение на обжалването на решението на ВРС в частта му по
иска по чл. 59, ал. 9 от СК и отхвърлена по отношение на частичното обжалване
на решението на ВРС (само досежно падежа, определен за плащане), с което е бил
изменен размера на дължимата от бащата издръжка (определеният от ВРС нов размер
на дължимата от бащата издръжка не е бил предмет на въззивното производство).
Съобразно нормата на чл. 7, ал. 1 т. 6 от
Наредба № 1 на ВАС /в редакцията ѝ към датата на приключване на устните
състезания пред ВОС на 11.12.19г., тъй като отмяната на изменението на
посочената норма, извършено с обнародваното на 15.05.20г. Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г.,
5-членен с-в, с което Решение № 13062 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. №
3586/2016 г., II о. е било потвърдено в тази му част, няма обратно действие/,
приложима по аналогия, минималният размер на адвокатското възнаграждение на адвоката
по дело за издръжка е 300 лв.
При това положение на въззиваемата страна се
дължи присъждането на половината от това възнаграждение, тъй като не е налице
пълно обжалване на решението на ВРС относно изменението на размера на
издръжката /предмета, разгледан от ВОС е само относно падежа на плащането/ -
или сумата от 150 лв. На въззиваемата страна не се дължи присъждането на сума
от 300 лв., заплатена от нея на адвоката ѝ за защитата по въззивната
жалба срещу изменения режим на личните отношения между бащата и сина му, тъй
като въззивната жалба в тази част е била уважена.
Обжалваното определение следва да се потвърди
по изложените по-горе съображения.
Поради неоснователността на частната жалба,
разноски в настоящото производство не следва да се присъждат в полза на
жалбоподателката.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 453/04.02.20г.,
постановено по в.гр.д. № 1985/19г. на ВОС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: