Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 8 725 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432
ал.1 КЗ за сумата 40 000 лв.
В исковата молба на И. С. Д. се твърди, че на 13.11.2016 г., около 22.45
часа, в района на км 380+500 на ПП1, Е-79, в посока от гр. Кресна към гр.
Симитли, лек автомобил „Опел Кадет” с рег. № *******, управляван от Себатин С.Т.,
поради движение с несъобразена скорост навлязъл в лентата за насрещно движение
и блъснал пресичащите от дясно наляво пешеходци И.Д. и И.Р.. Твърди се, че в
резултат на ПТП-то ищецът получил работна диагноза оток на мозъка и натъртване
на белите дробове. Непосредствено след ПТП-то, той посетил МБАЛ „Благоевград”
АД, където му била поставена окончателна диагноза – комоцио церебри. Контузио
капитис. Едема церебри. Твърди се, че търпял болки и страдания, замаяност,
гадене и световъртеж.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Опел”, да му заплати сумата от 40 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания.
Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД,
редовно уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в същия възражения,
включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно
депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК също е заявен.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Лазаров.
Възраженията на ответното дружество срещу
заявения иск се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Пенчев.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 44,
издаден от ОД на МВР - Благоевград. От същия се установява, че на 13.11.2016
г., около в 22.45 часа, в района на км 380+500 на път Е 79, в посока от гр.
Кресна към гр. Симитли е осъществено ПТП между лек автомобил „Опел Кадет“ с
рег. № *******, управляван от С.С.Т. и пешеходците И. С. Д. и И.Р.Р.. В
протокола като причина за ПТП е посочено, че лекия автомобил, поради движение
със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, при употреба на
спирачки навлиза в лентата за насрещно движение и блъска неправилно движещите
се отдясно наляво пешеходци. В протокола е посочено, че И. С. Д. е бил с констатирани 2.03 промила алкохол в кръвта
и като работна диагноза му е поставена –
оток на мозъка и натъртване на белия дроб.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че причина за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка е навлизане на лекия автомобил в
лентата за движение към гр. Кресна. Посочено е и, че причина за ПТП е и
движението на пешеходците, в тъмната част от денонощието, по пътното платно на
необозначено за тази цел място.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че И.Д. е
получил контузия на главата, сътресение на мозъка, оток на мозъка, контузия на
белия дроб, които увреждания са в причинна връзка с ПТП-то. Вещото лице е
посочило, че е извършено болнично лечение с проведена противооточна,
обезболяваща и антибиотична терапия като през периода на лечение ищецът е
търпял болки и страдания. Посочено е в заключението, че болките и страданията
са били за срок от 20-30 дни, като през първите 10 дни, болките са били с
по-голям интензитет. Вещото лице е посочило, че степента на алкохолно опиянение
при ищеца, констатирана в протокола за ПТП от 2.03 промила е лека форма на
алкохолно опиянение, което се характеризира с лесна уморяемост, емоционална
неустойчивост, забавени реакции, забавена мисловна дейност и отслабване
концентрацията на вниманието.
В съдебно заседание на 04.06.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Е.А.Б., фактически съжител на ищеца, а в съдебно
заседание от 26.11.2018 г. и на свидетеля С.С.Т..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 17.02.2017 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявеният иск за допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството,
че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав
кредитира като обективно и компетентно изготвено, както и от констатациите на
протокола за ПТП.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни при
съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК. Доколкото понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му
травматични увреждания, които са довели до болки и страдания и същите се явяват
пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на
увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа му на живот, продължителността
на възстановителния период / 20-30 дни / справедливо би било да се присъди сума от 5 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер от 40 000 лв. искът като неоснователен следва да се
отхвърли.
Заявеното възражение
за съпричиняване от страна на ответното дружество настоящият съдебен състав намира
за основателно. Ищецът е предприел пресичане на платното за движение на
необозначено за целта място, през тъмната част от денонощието и след употреба
на алкохол, което допълнително е претъпило и забавило неговите реакции и
мисловна дейност, поради което с поведението си сам е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат. При определяне на процента на съпричиняване настоящият
съдебен състав намира същият за ¼ като с толкова следва да бъде
редуцирано определеното обезщетение и същото следва да възлезе на сумата от
3 750 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има
компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща изтичане на предвидения в
чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 18.05.2017 г. като размерът
й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на
влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 26.11.2018 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Това основание е посочено и в представения по
делото договор за правна помощ респ. искането е сторено в преклузивния по ГПК
срок, поради което е основателно. Предвид цената на заявените искове,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по Наредба 1/2004
г., възлиза на 1730 лв., което е адекватният размер на възнаграждението,
предвид фактическата и правна сложност на делото респ. извършените по него
процесуални действия. Припадащата се част от него с оглед уважената част от
иска възлиза на сумата от 162, 19 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 317, 19
лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 178, 13 лв. – разноски за ДТ и депозит за съдебни
експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на И. С. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Я.Д. сумата от 3
750 /три хиляди седемстотин и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 13.11.2016 г.
на път Е79, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2017
год. до окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 40 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Я.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 317, 19 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 178, 13 лв.
– дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Я.Д. сумата от 162,19 лв.
– адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: