Р Е Ш Е Н И Е № 182
гр. Сливен, 03.09.2020
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на десети август
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 213 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалбата на Н.А.Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0804-000412/11.05.2020 г., издадена от Началника на РУ към ОД на МВР
– Сливен, РУ Сливен, с която по отношение на Н.А.Д. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2А б.А от ЗДвП – Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е материално и процесуално незаконосъобразен, тъй като не били
налице предпоставките за издаването му. Автомобилът бил собственост на жалбоподателката, като тя у. лицето А.С.Е. да владее и
ползва нейното МПС. Реално била получила стойността на МПС-то, но не успяла да
го прехвърли. Заявява, че никога не е предоставяла ползването на МПС на друго
лице, освен А. Е.. На 10.05.2020 г. същият бил б. и б. му Д. Е. отишъл с МПС-то
да купува лекарства. Знаел, че брат му е декларирал, че е загубил СУМПС, но е
подал заявление за ново СУМПС. Посочената в заповедта норма съдържала няколко
хипотези, които били предвидени алтернативно, а не кумулативно. За да приложи
ПАМ административният орган се е позовал, че лицето водач на МПС не притежава
валидно СУМПС. Същият притежавал валидно СУМПС, но същото било откраднато.
Същият не бил лишен от право да управлява МПС по предвидения за това ред. Моли
съда да отмени оспорената заповед.
В с.з. оспорващата
чрез пълномощника си адв. Г.Д. *** поддържа жалбата. Заявява,
че не ставало ясно кога е извършено нарушението тъй като на техния екземпляр от
АУАН било посочена дата 10, а на представения по административната преписка
дата 11. Лицето, което е управлявало автомобила е бил правоспособен водач, но
свидетелството му за правоуправление било открадната, но след това намерено и
правоспособността му възстановена, като по никакъв начин същият не е бил лишен
от право да управлява МПС. Претендира за направените по делото разноски.
Административния
орган счита жалбата за неоснователна. Заявява, че към момента на издаване на
административния акт са били налице условията за приложение на чл.171 т.2а от ЗДвП. Моли съда да остави без уважение подадената жалба. Прави възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение претендирано от
оспорващата.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 11.05.2020 г.
около 20:20 ч. п. служители при РУ Сливен м. е. Д. Д.
С. – М. р. и. У„Петолъчка" и м. е. М. И. И. – М. р. и. У “Петолъчка"
са изпълнявали дейност по КПП - Н..*** през КПП-то преминал лек автомобил БМВ с
рег.№ ***. Автомобилът бил спрян за проверка. Водачът не представил
свидетелство за управление на МПС, а само лична карта. От нея установили
самоличността му - Д. С. Е., ЕГН **********. Чрез справка с ОДЧ на РУ - Сливен
установили, че СУМПС на Е. е със статус невалиден/откраднат от 16.01.2020 г.
За констатираното
на Д. С. Е. бил съставен AУAH № АА 540829/11.05.2020 г. затова, че на същата
дата около 20.20 часа в района на кв."Н."*** управлява лек автомобил
„БМВ" с РЕГ.№ *** като при проверката не представя СУМПС. При извършена
справка установил, че СУМПС е със статут на невалиден/откраднато от 16.01.2020
г., с което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП. По-късно водача
предоставил СУМПС № *********, което е обявено за невалидно..
Със съставянето на
АУАН са иззети СУМПС № *********, СРМПС № ********* и 2 бр. рег.табели № ***. За
нарушението е издадено Наказателно
постановление № 20-0804-001257/2020 г.
На нарушителя е
връчено индигирано копие от АУАН бл.№ АА 540829, на
който датата на съставяне, на нарушението и подписване на АУАН е 10.05.2020 г.,
като по делото е представено копие като част от административната преписка, на
което датата на съставяне, на нарушението и подписване на АУАН е коригирана на
11.05.2020 г.
Видно от докладна
записка рег.№ УРИ - 1670р - 16651/14.07.2020 г. от м. е. Д. Д. С. – М. р. и.
У“Петолъчка" действителната дата на нарушението е 11.05.2020 г. При
съставяне на АУАН на изграденото КПП на входа на кв. „Н.“ възникнало напрежение,
тъй като се явили много роднини на нарушителя Е.. В тази ситуация п. служител е
допуснал техническа грешка при изписване на датата. След съставяне на АУАН С.
установил грешката и я коригирал само върху двата екземпляра, но не и този на
нарушителя, тъй като той си тръгнал.
Въз основа на
съставения АУАН на собственика на автомобила Н.А.Д., ЕГН ********** е издадена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0804-000412/2020 от 11.05.2020 г., от Началника на РУ към ОД на МВР –
Сливен, РУ Сливен, с която е прекратена регистрацията на МПС за срок от 6
месеца до една година, а именно 180 дни, на основание чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП. ЗППАМ е получена от
жалбоподателката чрез упълномощен представител на 01.06.2020 г.
На 16.01.2020 г. Д.
С. Е. е попълнил и подал декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи в сектор „Пътна полиция" на ОДМВР - Сливен.
Същия е декларирал, че личният му документ СУМПС е изгубен преди два дни в
гр.Сливен на 14.01.2020 г. пред входа на апартамента му. Декларира също така,
се СУМПС не му е отнето от органите в страната и чужбина за нарушение. Известен
е, че при намиране на български личен документ е длъжен незабавно да го предаде
на органите на МВР, а в чужбина - на най-близкото дипломатическо или консулско
представителство на РБългария. С
подадената декларация е уведомен, че СУМПС ще бъде обявено за невалидно. На
същата дата подал и Заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин - СУМПС вх.№ 387/16.01.2020 г.
Свидетелство за
управление на МПС № ********* на Д. С. Е., ЕГН ********** е издадено на
30.05.2012 г. със срок на валидност до 30.05.2022 г. На 04.06.2020 г. Д. С. Е.
подал декларация за валидизиране, тъй като намерил старото си СУМПС, което
мислел за откраднато. За периода от 16.01.2020 г. до 04.06.2020 г. СУМПС е
обявено за невалидно загубен/откраднат.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.3 във вр.
с ал.1 от АПК от лице участвало в производството по издаване на
административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен
адресат от акта.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП
е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата
на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН
имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи
върху жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна
от посочената в AУAH № АА 540829/11.05.2020 г.. Действително при съставянето на акта е
допусната технически грешки относно датата на съставяне на същия и датата на
извършване на административното нарушение, но същите са поправени след
констатирането им. Тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от
докладна записка рег.№ УРИ - 1670р - 16651/14.07.2020 г. от м. е. Д. Д. С.. В
този смисъл не съществува съмнение относно датата на извършване на
административното нарушение и съставянето на АУАН.
Заповедта за
прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заглавието изрично е посочено, че се отнася до
прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП. Оспореният акт е мотивиран, посочени
са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и
изразяващи се в допускане от страна на жалбоподателката на управлението на собственото
и МПС от страна на Д. С. Е. без да има валидно СУМПС. По какъв начин владението
на автомобила е стигнало до това лице е без значение за налагането на ПАМ,
доколкото жалбоподателката не е предприела мерки да гарантира, че автомобила
няма да бъде управляван от друго лице освен това на което го е предоставила. Заповедта
е издадена от компетентен орган определен със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г.
на Директора на ОДМВР Сливен.
Съгласно чл. 171,
т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „Прекратяване регистрацията
на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява
моторно превозно средство а) без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
б) с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;
В конкретния случай, видно от фактическото
описание на административното нарушение, че административният орган е приел
наличието на хипотеза посочена в чл.171 т.2а б.“а“ предложение последно на
законовата разпоредба. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150а ал.1
от ЗДвП.
Съгласно чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че на 11.05.2020 г. Д. С. Е. е управлявал МПС,
като свидетелството му за управление е било обявено за невалидно по причина
изгубено или откраднато. Административния орган е приел, че водача е осъществил
състав на нарушение на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, съответно, че е осъществена една
от хипотезите на чл. 171, т. 2 а б. "а" от ЗДвП. СУМПС удостоверява
правоспособност, самата правоспособност да се извършва такава дейност не се
поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му. С
изтичане на срока на валидност на СУМПС или след като бъде обявено за изгубено,
водачът не губи правоспособността си, той не е неправоспособен. Нормата на чл.
150а от ЗДвП съдържа изброяване на няколко хипотези, но не всички те са
включени нормата на чл. 171 г. т. 2а б."а"
от ЗДвП.
С оглед нормата
чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП следва, че предвидената в нея ПАМ се
прилага на собственик, чийто автомобил е управляван от водач в хипотезите,
когато не е правоспособен, когато не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след
като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред и т.
н., но не и в случая, когато свидетелството му за управление е било обявено за
невалидно по причина изгубено или откраднато. Деянията свързани с управление на
МПС от неправоспособно лице и тези за управление на МПС при наличие на
правоспособност, но СУМПС е обявено за невалидно, поради изгубване или кражба
не са идентични. Волята на законодателя е ясна.
Понятието
притежаване по ЗДвП не обозначава упражняване на елемент от сложното право на
собственост върху СУМПС, нито държането на документа. Българските лични
документи (какъвто е и СУМПС – чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД) са собственост на
държавата - чл. 2 ЗБЛД. Държането на СУМПС е правно релевантно по време на
управляването на автомобила с оглед задължението на водача да го носи (срвн. § 5, т. 25 от ДР на ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП).
Неизпълнението на задължението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП има за последица
налагането на административно наказание по чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП, но не е елемент
от фактическия състав на други форми на административна принуда.
СУМПС е
документът, издаден в резултат на волеизявлението по чл. 21, ал. 3 АПК, който е
от значение за упражняване на права на адресата, тъй като удостоверява
разширената му правоспособност по чл. 150 ЗДвП. Притежателят е посочен в
съдържанието на документа на свидетелството – чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Затова и притежанието на
СУМПС е отразяването на името на лицето с разширена правоспособност в
документа, който я удостоверява. Легитимиращото действие на СУМПС е ограничено
със срок на валидност на документа (арг. чл. 53, ал.
1, т. 9 ЗДвП). Валидността на свидетелството може да бъде прекратена и преди
изтичането на срока му, когато е засегната субстанцията му (повреждане или
унищожаване) или е прекратена фактическата власт върху него (изгубване или
кражба). Изтичането на срока на валидност на СУМПС е основание за подмяната му (чл.
15, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157), при което освен заявлението и декларацията
по чл. 13, ал. 1, т. т. 1 и 6 от Наредбата се представя и карта за оценка на
физическата годност по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Повреждането,
унищожаването, изгубването и кражбата на СУМПС, освен юридически факти,
пораждащи правомощието на администрацията да промени статуса на свидетелството
и да го обяви за невалидно е и правопораждащ
юридически факт за притежателя да поиска издаване на дубликат. Издаването на
дубликат е административна услуга, при която е ирелевантна
физическата годност на заявителя – вж. чл.16, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от
Наредбата.
Придобилият право
да управлява МПС не губи разширената си правоспособност, ако не може да я
удостовери поради настъпването на юридическите факти по чл.16, ал.1 от
Наредбата. Той продължава да "притежава" СУМПС по терминологията на
закона. Липсата или физическата негодност на документа на свидетелството се
преодолява с издаване на дубликат, а не с издаване на ново свидетелство.
Щом посоченият в
ЗПАМ водач е притежавал СУМПС, валидно за управляваното от него превозно
средство, не е осъществен фактическият състав на ЗПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“а“
от ЗДвП. (В този смисъл Решение № 15586 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14296/2018 г., VII о., Решение № 15714 от
17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7848/2018 г., II
о., Решение № 14642 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 3629/2018 г., I о.,)
Предвид
гореизложеното се налага извод за основателност на жалбата. Процесният
административен акт е издаден от компетентен орган, надлежно овластен, в
съответствие с чл. 172, ал. 1 ЗДвП, при спазване на административнопроизводствените
правила, но при неправилно приложение на материалния закон, отменително
основание по чл.146 т.4 от АПК.
При този изход на
спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателката се дължат разноски
– за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, като са представени
доказателства за заплатена д.т. от 10 лв. и адв.възнаграждение
в размер на 500 лв.. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателката адв. възнаграждение.
Делото е без определен материален интерес и минималния хонорар съгласно чл.8
ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500 лв.. Следователно
заплатения от оспорващата хонорар не надвишава минималния и не е прекомерен.
Предвид изложеното ОДМВР Сливен следва да заплати на оспорващата разноски
възлизащи общо на 510 лева и представляващи 10 лева заплатена държавна такса за
разглеждане на жалбата и 500 лева заплатен адвокатски хонорар.
Ръководен от изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Н.А.Д., ЕГН **********,***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000412/11.05.2020 г., издадена от Началника на РУ Сливен към ОД на МВР – Сливен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен, да заплати на Н.А.Д., ЕГН **********,***, направени по делото разноски в размер на 510 лв. (петстотин и десет лева.)
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: