Р Е Ш Е Н И Е
№ 260060 09.03.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на втори март две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Велислава Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 142 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Б.Т. ***, чрез адв. И. Г. срещу Наказателно постановление № 43-0000450 от 13.10.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Стара Загора, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева по чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози за нарушение по Член 34, Параграф 3, б. „б” от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се от жалбоподателя, че процесният АУАН, съответно НП не отговаряло на изискванията по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, визиращ задължителните реквизити, които следвало да съдържа, тъй като нарушението не било описано пълно, точно и не съдържало квалифициращите го факти и обстоятелства относно вида на превоз и товара. Твърди, че не било налице надлежно описание относно датата и мястото на извършване на нарушението, като за обосноваване на така направените оплаквания се излагат конкретни съображения в подадената жалба в подкрепа на тази група доводи, както и за следващата, а именно за повдигане със съставяне на процесния АУАН на взаимно изключващо се обвинение за административно нарушение от гледна точна неяснота относно факта кой точно документ не е бил представен, за да се прецени кои са приложимите разпоредби, като се излагат подробни съображения, обосноваващи основателността на подадената жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, упълномощен да го представлява по делото. В представена по делото писмени бележки се поддържат развитите в жалбата конкретни доводи по същество в подкрепа искането за отмяна на санкционния акт.
Административнонаказващият орган – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо се заявява становище за законосъобразност и правилност на наказателното постановление, а при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на направените от другата страна разноски по делото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 03.07.2020 г., свидетелите Г.М.Г. и Д.И.З., двамата на длъжност „инспектор” в РД „АА”, град Стара Загора, на работа по график по същото време, били установени по път I - 5 в участъка срещу комплекс „Елинор“, като в изпълнение на служебните си задължения спрели за извършване на проверка движещо се в посока град Димитровград пътно превозно средство в състав - влекач марка „Ман“, рег. № ***********и прикачено полуремарке, рег. № ***********. В хода на проверката било установено че пътното превозно средство – посочения по – горе състав било управлявано от жалбоподателя Б.Т. ***, като влекачът марка „Ман“, рег. № ***********, от категория N3, видно от Протокол от контролна проверка № ********** от дата 30.08.2018 г., бил оборудван с дигитален тахограф марка „Continental L“, фабричен № **********. Контролните органи преценили, след преглед на данните, че водачът не бил вписал в картата си периодите, посочени в Параграф 5, б. „б“, подточки (ii) (iii) и IV от Регламент /ЕС/ № 165, чрез използване на приспособлението за ръчно въвеждане на данни осигурено за тахографа в началото на работния ден за периода от 00:00 часа до 04:31 часа UTC на 03.07.2020 г., видно от дигитална разпечатка от картата на водача за дата 03.07.2020 г. С оглед на това, на същата дата, в негово присъствие, срещу водача Б.Т.Т. бил съставен от свид. Г.М.Г. Акт за установяване на административно нарушение, Серия А – 2018, бл. № 262140 за нарушение по Член 34, Параграф 3, б. „б” от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., извършено на дата 03.07.2020 г. в град Хасково, изхода посока град Димитровград, на път I - 5, пред комплекс „Елинор“, който жалбоподателят подписал лично, а в съответната графа за обяснения или възражения по акта вписал, че в законовия срок щял да направи такива.
Възражения срещу съставения АУАН са депозирани допълнително в рамките на законоустановения тридневен срок от връчване на екземпляр от него, станало на същата дата, лично срещу подпис на лицето, сочно, като нарушител, според отразеното в приложената разписка. В тях се излага оспорване на изводите и квалификациите на актосъставителя и се развиват конкретни съображения за тяхната подкрепа.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение с добавяне на данни относно марката и фабричния номер на тахографа, и на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози, наложил процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Г.М.Г. и Д.И.З., чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на Член 34, Параграф 3, б. „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv): а) се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф; или б) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. По силата на чл. 93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози в редакцията, относима към датата на деянието водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 1500 лева, а според актуалната редакция в сила от 07.07.2020 г., водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 500 лв.. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на това основание. Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на т. 3 и 4 от цитираните разпоредби, съответно да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая, в съставения акт за установяване на административно нарушение, при излагане на фактическите твърдения относно основни белези, характеризиращи деянието от обективна страна, каквито във всички случаи са датата и мястото на извършване, са налице непреодолими пропуски, влияещи на преценката за законсъобразност. Такива са налице и при описание на и механизма или начина на осъществяване на изпълнителното деяние. То в общия случай може да бъде както чрез действие, така и чрез бездействие, което рефлектира и предопределя особености във връзка с датата и мястото на извършване на нарушението. Без да се навлиза в повече съждения относно това как се определят датата и мястото на извършване на деянието, когато изпълнителното деяние се осъществява чрез действие в зависимост от конкретния механизъм и как става това в случаите, в които нарушението се осъществява чрез бездействие, в конкретната хипотеза следва да се обърне внимание на това, че в съставения АУАН се съдържа неяснота и вътрешно противоречие относно твърденията за фактите. Най - напред за място на извършване на нарушението, описано в акта, веднъж е посочено, че то /или поне процесното управление на ППС/ е извършено в град Хасково, изход за град Димитровград, а след това се сочи, че деянието е извършено по път I - 5 пред комплекс „Елинор“, без да се отчита, че това място попада на територията или в землището на с. Крепост, общ. Димитровград, или коренно различно от твърдяното – град Хасково, изход за град Димитровград. По отношение на датата на извършване на нарушението също не става ясно за кой конкретен времеви момент се цели да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя със съставяне на процесния АУАН, след като макар и фактически да се твърденията да се отнасят за една и съща дата по стечение на обстоятелствата, то в съдържанието на акта е вписано, веднъж, че се съставя „за това“, че на 03.07.20 г., в около 14:00 часа при управление на ППС, посочено по – горе било установено, че водачът управлява превозно средство, попадащо в обхвата на Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., оборудвано с дигитален тахограф, но не бил вписал в картата си, посочените данни, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа и веднага след това вече се визира началото на работния ден за периода от 00:00 часа до 04:31 часа UTC на 03.07.2020 г. Тази неяснота произтича и от следващия пропуск на актосъставителя, а именно да конкретизира механизма на извършване на деянието, като се внесат съответните твърдения необходими, за да се приеме, че е налице минимално необходимия обем от твърдения относно обективните признаци от състава на нарушение, за да бъде обезпечено правото на защита на привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем, включително в аспекта за узнае всички факти от състава на нарушение, а чрез тяхното ясно и конкретно описание да се обезпечи и възможността за осъществяване на съдебен контрол. В настоящия случай, след като е вписано, че е извършено, според актосъставителя, нарушение по Член 34, Параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., следва да се има предвид, че задължението относно периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv): а) да се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф; или б) да се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф възниква не във всички случаи, а когато в резултат на отсъствие от превозното средство, водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано. В такъв смисъл, впрочем, е изискването и по подбраната от наказващия орган административнонаказателна норма на чл. чл. 93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози, което не е съобразено и при последващото издаване на наказателното постановление, доколкото липсват твърдения в тази насока. Съвсем отделен въпрос е този, че нормата на Член 34, Параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. е бланкетна и относно периодите, които следва да се въведат препраща към посочените в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv), което означава, че е било необходимо да бъде изпълнена с необходимото съдържание и фактическо описание за кои точно периоди става въпрос в конкретната хипотеза, доколкото обемът фактически твърдения, необходими за индивидуализацията на нарушението не може да бъде извличан по логически или тълкувателен път от доказателства по делото или чрез цитиране на законовите текстове, в които се съдържат съответните изисквания.
Допуснатите процесуални нарушения са от категорията на съществените, съобразно въведените критерии за това, свързани с необходимостта от обезпечаване правото на защита и с тяхното допускане, без съмнение, то е било накърнено, както основателно се сочи в подадената жалба, поради което и доколкото са възпроизведени изцяло в издаденото въз основа на процесния АУАН, наказателно постановление, съставляват основание за отмяна на санкционния акт на процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество. Още повече предвид невъзможността за това с оглед самото естество на констатираните недостатъци и пропуски при описание на деянието.
По
отношение на разноските и конкретно във връзка с направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените такива по делото,
съдът намира за уместно най – напред да отбележи, че съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. В настоящия случай, с оглед изхода на делото,
право на присъждане на разноски има единствено жалбоподателя, като видно от
представения договор за правна защита и съдействие, същите по отношение на
възнаграждението на упълномощения по делото процесуален представител са
действително сторени, а освен това авансово е удържан данък по чл. 36 от ЗДДФЛ
в размер на 30 лева, платен от жалбоподателя, наред с внесеното възнаграждение
от 300 лева. При това положение, следва единствено да бъде обсъден размерът в
контекста на направеното от наказващия орган, макар и бланкетно,
възражение за прекомерност, което налага да се изследва въпросът за
съответствието с фактическата и права сложност на делото. Същата не надхвърля
обичайната за този тип производства, при това делото е приключило в едно
съдебно заседание и без явяване на процесуалния представител, но с изготвяне и
изпращане на писмена защита. Освен това, размерът на това адвокатско
възнаграждение следва да се определи по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от
2020 г. , в сила от 15.05.2020 г., към която препраща нормата на чл. 18, ал. 2
от Наредбата. Съгласно цитираната разпоредба, за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес до 1000 лева е 300 лв,
в какъвто размер следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски, доколкото въпросът за начисляване и авансово
внасяне на данък от задълженото по ЗДДФЛ стои извън преценка в дейността на
съда по разпределяне и възлагане на разноските.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000450 от 13.10.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Стара Загора.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Стара Загора да заплати на Б.Т. ***, ЕГН: ********** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.