Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 536 / 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, в
съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД № 490/2021 г. по описа на
Административен съд – Монтана
Производство
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63, ал. 1 от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Предмет на касационното
административнонаказателно производство е решение № 279 от 22.07.2021 г.
постановено по АНД № 1325/2021 г. по описа на Районен съд – Видин, с което
съдът е отменил Наказателно постановление № 134/15.04.2020 г. на Началник отдел
МРР Дунавска при Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, с
което на „Е.“ ООД, ***, ЕИК ********* на основание чл. 126а, ал. 1 и чл. 128,
ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 лева, затова че на 16.10.2019 г., в качеството си на
превозвач на стока енергиен продукт с код по КП ********** с общо количество
23 500 кг., не е изпълнило задължението си предвидено в чл. 56ж от ППЗАДС,
а именно стоките да се съпровождат от копие на писмено уведомление по чл. 76в,
ал. 5 от ЗАДС.
Недоволен от така постановеното
решение, касаторът Териториална дирекция Митница Русе – Агенция „Митници“
(правоприемник на Териториална дирекция Дунавска, съгласно постановление № 227
на МС от 2021 г. и заповед № ЗМФ № 643/28.07.2021 г на Министъра на финансите)
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Светлана Илиева, го обжалва, като
развива доводи, че е незаконосъобразно, необосновано и неправилно поради
нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови
решение, с което да бъде потвърдено изцяло наказателно постановление №
134/14.01.2020 г. Началника на отдел МРРД, ГД МРР – ЦМУ. По същество на
жалбата, касаторът, чрез пълномощника си юрисконсулт Илиева, в писмено
становище поддържа същата и моли да бъде отменено обжалваното решение, като
развива доводи в подкрепа на заявените с жалбата касационни основания.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД „Митница“ –
Русе, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН.
Ответникът чрез пълномощника си
адвокат Иванова, оспорва жалбата, като моли да бъде отхвърлена като
неоснователна и бъде потвърдено обжалваното решение на РС – Видин по АНД №
1325/2020 г., с което е отменено като незаконосъобразно издаденото срещу „Е.“
ООД *** наказателно постановление. Подробни доводи излага в писмен отговор по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Настоящият
състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, намира за установено следното:
Първоначално
касационно дело по обжалване на решението по АНД № 1325/2020 г. на Районен съд
– Видин е образувано пред Административен съд – Видин. С определение от
12.10.2021 г. производството по КАНД № 236/2021 г. на съда е прекратено и
делото е изпратено на Върховен административен съд за определяне и
постановяване изпращането му в друг Административен съд, поради невъзможност
същото да се разгледа от АС – Видин, тъй като спорът по процесното наказателно
постановление е разглеждан два пъти от него и съществува невъзможност да бъде
сформиран съдебен състав за ново разглеждане на същия спор. С определение №
11360/10.11.2021 г. по адм. дело № 10464/2021 г. по описа на ВАС, след като е
установено, че са налице условията на чл. 133, ал. 6 от АПК, КАНД № 236/2021 г.
на Административен съд – Видин е изпратено за разглеждане на Административен
съд – Монтана.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването,
поради което е допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да отмени
наказателното постановление районният съд е
приел, че в случая
неправилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на ответника „Е.“
ООД, тъй като същият не е отговорно лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 6 от ЗАДС, с оглед разпоредбата на чл. 76в, ал. 4 от ЗАДС. Счел е, че не е доказано
авторството на деянието, като е приел, че установения нарушителят не е извършил
административното нарушение.
Настоящият
съдебен състав счита, че въззивното решение е правилно при следните доводи:
Неоснователно касаторът излага,
че от акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на него наказателно постановление № 134/2020 г. безспорно се установява
изпълнение на състава на административно нарушение по чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС,
във вр. с чл. 56ж от ППЗАДС от „Е.“ ООД ***.
Съгласно разпоредбата на чл.
126а, ал. 1 от ЗАДС на лице, което държи, предлага, продава или превозва
акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, се налага: 1. глоба в двойния размер на дължимия
акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица;
2. имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от
2000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4000 лв. – за юридическите
лица и едноличните търговци.
Съгласно разпоредбата на чл. 56ж
от ППЗАДС в случаите на въвеждане от територията на друга държава членка на
смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни
масла, включени в код по КН 2710 19 99, както и на смазочни препарати или
препарати за омасляване с код по КН 3403, движението на територията на страната
се съпровожда с копие от писменото уведомление по чл. 76в, ал. 5 от закона.
Според разпоредбата на чл. 76в, ал. 4, т. 1 от ЗАДС лицето по чл. 3, ал. 1, т.
6 от закона, което получава стоки по ал. 1 и 2, е длъжно да уведоми писмено
преди изпращането на акцизните стоки от другата държава членка компетентното
митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да
получи акцизни стоки.
За да постанови обжалваното
решение, с което е отменил наказателното постановление, съставът на Районен съд
– Видин е приел от фактическа страна за установено, че на 16.10.2019 г. „Е.“
ООД *** е извършвало движение на акцизни стоки – енергиен продукт по КН **********
с общо количество 23 500 кг. от Австрия към България, като при проверка е
установено, че стоките не се съпровождат с копие на писмено уведомление по чл.
76в, ал. 5 от ЗАДС.
От представените в хода на
производството пред въззивната инстанция писмени доказателства, съдебният
състав на РС – Видин е приел за безспорно установено, че
административнонаказаното дружество не е нито получател, нито собственик на
стоката, следователно не е и задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 6 от ЗАДС, чийто текст гласи, че данъчно задължени лица са лицата, които получават
на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга
държава членка, с изключение на случаите, когато лицата по т. 5 са изпълнили
задълженията си по този закон.
Настоящият съдебен състав изцяло
споделя тези мотиви на въззивния съд, без да счита за необходимо да ги
преповтаря, като намира, че същите изцяло кореспондират със събраните по делото
доказателства, като на
основание чл.221, ал.2 АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето
решение. Сочените от
касатора основания за отмяна на въззвивното решение не се установяват, не е
налице твърдяното определяне на дружество „Е.“ ООД *** като задължено лице по
чл. 3, ал. 1, т. 6 от ЗАДС. В съдебното производство административнонаказаното
лице е представило достатъчно доказателства, с които е оборило твърдението, че
то е нарушител, поради което не следва да му бъде вменено описаното в
наказателното постановление нарушение. Пред въззивната инстанция е установено и
не се спори, че друго търговско дружество е получател на стоката, съответно
именно то има вменените на административнонаказаното лице законови задължение
относно вноса и превоза на акцизна стока на територията на страната.
Настоящият съдебен състав
установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че атакуваното
съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален
закон.
На основание изложеното,
касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд – Монтана
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ в сила решение №
279/22.07.2021 г. по АНД № 1325/2020 г. по описа на Районен съд – Видин.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: