№ 688
гр. Варна, 09.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Петя П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20243100500517 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО
ЧЕТЕНЕ/
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивникът Е. М. М., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Б.
Г., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата Н. П. Ц., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Р. Д.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Трето лице - помагач С. К. Д., редовно призована, не се явява, не се представлява.
Вещите лица В. Г. С., П. К. М. и Ж. Б. Б., редовно призовани, явяват се лично.
Депозирали заключение в срок.
АДВ.Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
1
Образувано е въз основа на въззивнa жалба, подадена от Е. М. М., чрез адв. Г., и
въззивна жалба, подадена от Н. П. Ц., чрез адв. Д., двете жалби срещу Решение
№260049/26.05.2023 г., поправено с Решение №260083/24.11.2023 г. и допълнено с Решение
№260002/05.01.2024 г., постановено по гр. д. №6598/2020 г. по описа на РС – Варна, както и
частна жалба, подадена от Е. М. М., чрез адв. Г., срещу Определение №260240/12.07.2023 г.,
с което е оставена без уважение молба за изменение на Решение №260049/26.05.2023 г. в
частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Въззивната жалба, подадена от Е. М. М., чрез адв. Г., е срещу горепосоченото
решение в частите, с които са отхвърлени предявените от него насрещни искове с правно
основание чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД да бъде осъдена Н. П. Ц. да преустанови действията си, с
които му пречи да ползва имота си и да премахне поставената от нея преградна врата, както
и да му заплати обезщетение в общ размер на 180,32 лв. за лишаване от ползване на имот с
идентификатор №10135.3515.1751.1.3, за периода от 03.06.2020 г. до 27.08.2020 г., ведно със
законната лихва от 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивната жалба, подадена от Н. П. Ц., чрез адв.Д., е срещу горепосоченото
решение в частта, с която е отхвърлен предявения от нея срещу Е. М. М. иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че тя е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№10135.3515.1751.1.3 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК - Варна, изменена със Заповед №186478 от 19.08.2015 г.
на Началника на СГКК - Варна, с административен адрес гр. Варна, улица „Витко Христов"
№32А, етаж 1 и с предназначение на жилище, апартамент, с площ по документ за
собственост – 55,03 кв. м, въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт №66, том 150, акт №14469/11.09.2019 г., вх. рег. №23852/11.09.2019 г.,
двойно вх. рег. №23652/11.09.2019 г. по описа на СВп към РС - Варна.
Във въззивната жалба, подадена от Е. М. М., чрез адв. Г., са изложени съображения за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части.
Жалбоподателят поддържа, че в атакуваното решение не са обсъдени протокол за въвод във
владение от 08.01.2020 г. въпреки приобщаването му към доказателствените материали,
както и наведените от него правоизключващи възражения, основани на нищожност на
отделни части от доброволна делба от 1997 г., отнесени към предмета на сделката в нот. акт
за покупка на насрещната страна по иска. Поддържа, че обстоятелството дали процесният
имот представлява търпим обект не се отразява на факта, че тези процесни обслужващи
части са негова собственост и той има право да ги ползва съобразно тяхното
предназначение. Сочи, че за да бъде ангажирана отговорността на Ц. по чл. 59 ЗЗД не било
необходимо тя фактически да ползва имота. Посочва, че по делото не било спорно, че
преградната врата е заключена и той няма ключ от нея. Така той бил лишен от
възможността да ползва вещта пълноценно, поради което за него било налице обедняване.
Счита, че неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение своевременно
направеното от него възражение, че от сделката от 02.08.2007 г. до завеждане на исковата
2
молба от Ц. е изтекла в негова ползва 10- годишна придобивна давност върху имота, както и
възражението срещу твърдението на Ц., че в нейна полза е изтекла давността. Поддържа, че
е налице противоречие в мотивите на обжалваното решение, тъй като след като е установил
неоснователност на претенцията на Ц. и е отхвърлил искът по чл. 124 ГПК,
първоинстанционният съд е кредитирал договора за доброволна делба от 15.12.1997 г. като
действителен и законосъобразаен с невъзможния според приетата тройна СТЕ предмет –
процесния избен етаж. Районният съд не обсъдил и представените от третото лице – помагач
писмени документи, които опровергавали твърденията на Ц. за спокойно владение на
избения етаж. Не ставал ясен изводът на първоинстанционния съд, че незаконосъобразно
към дял I е бил прибавен и вписан и избеният етаж. Поддържа, че предмет на иска по чл. 109
ЗС не било правото на собственост върху засегнатия му имот. Посочва, че снимковият
материал към първата експертиза отразявал наличието на преграждаща преградна врата,
възпрепятстваща подхода към избения етаж към момента на огледа, а в констативно-
съобразителната част от заключението било удостоверено, че вратата е заключена.
Поддържа, че и към настоящия момент не ползва процесната част от имота си, защото е
заключена от ищеца. По изложените съображения отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните от него части и постановяване на друго
решение, с което предявените насрещни искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Отправя доказателствени искания – за допускане на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели в режим на водене за опровергаване твърденията на насрещната страна за
несмущавано владение на Ц. и майка й, за допускане на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели в режим на водене за установяване на продължаващо пречене от
насрещната страна за ползването на процесните части от имота му и след предявяване на
насрещния иск към момента на подаване на жалбата, за допускане на задаване на въпроси
към вещото лице по първата СТЕ, вещото лице по СОЕ, вещото лице по втората СТЕ и
вещите лица по тройната СТЕ, които писмено да отговорят на поставени в жалбата въпроси.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Н. П. Ц., чрез адв.
Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението в обжалваните му от М. части. Отправя
искане за потвърждаване на решението в тези части. Претендира разноски. Счита
доказателствените искания на М. за недопустими, евентуално за неотносими. Не релевира
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице – помагач на
страната на Е. М. М. – ЧСИ С. К. - Д., с рег. №718 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна.
Във въззивната жалба, подадена от Н. П. Ц., чрез адв. Д., са изложени съображения за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част.
Жалбоподателят поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че не е станал
собственик на процесния имот, защото последният не бил самостоятелен обект,
противоречал на закона, на събраните писмени доказателства и на посоченото от вещите
лица по време на изслушването им в о. с. з. Процесният имот отговарял на изискванията на
3
чл. 40 ЗУТ, т. 30, §5 от ДР на ЗУТ и Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а според вещите лица
имотът отговарял и на изискванията за ателие. Счита, че с неприемането за разглеждане на
заявения в условията на евентуалност иск за признаване на право на собственост въз основа
на фактическо владение върху имота е допуснато процесуално нарушение. Твърди, че
първоинстанционният съд вместо да обсъди пълно и адекватно събраните по делото
доказателства и направените от страните възражения, основал изводите си на косвени
доказателства, които се опровергавали от останалите доказателства по делото. Липсвал
доклад, в който правилно да е разпределена доказателствената тежест между страните и
подлежащите на доказване факти и обстоятелства. По изложените съображения отправя
искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от нея част и
постановяване на друго решение, с което предявеният от нея иск да бъде уважен.
Претендира разноски. Отправя искане за допускане на допълнителна или повторна СТЕ, по
която вещите лица да отговорят на конкретни въпроси, посочени в жалбата, както и за
допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на водене за
установяване на обстоятелства относно ползването и владението върху имота, довело до
придобиването му по давност от Ц..
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от Е. М. М., чрез адв. Г., с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и
законосъобразност на решението в обжалваните му от Ц. части. Отправя искане за
потвърждаване на решението в тези части. Претендира разноски. Счита доказателствените
искания на Ц. за недопустими. В условията на евентуалност, в случай на допускане на
гласни доказателства на насрещната страна, релевира доказателствено искане за допускане
на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели в режим на водене за опровергаване
твърденията на насрещната страна за несмущавано владение. Релевира доказателствено
искане за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели в режим на
довеждане за установяване на осъществено от него давностно владение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице – помагач на
страната на Е. М. М. – ЧСИ С. К. - Д., с рег. №718 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна,
чрез адв. Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваните му от Ц. части.
Отправя искане за потвърждаване на решението в тези части. Счита доказателственото
искане на Ц. за допускане на допълнителна експертиза за преклудирано и неотносимо. Не
релевира доказателствени искания.
В частната жалба, подадена от Е. М. М., чрез адв. Г., са изложени съображения за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят
поддържа, че в о. с. з. не е бил запознат нито със списъка по чл. 80 ГПК на насрещната
страна, нито с приложения към него абонаментен договор, и не му е била дадена
възможност за становище по тях, затова възражението му за прекомерност на разноските на
Ц. не било преклудирано. Сочи, че направеното от процесуалния представител на третото
4
лице – помагач възражение за прекомерност на разноските на Ц. не било обсъдено в
първоинстанционното решение. Излага, че още на 18.01.2021 г. е депозирал молба, в която е
посочил, че материалният интерес, съотв. държавната такса, са неправилно определени,
което оказвало влияние и върху размера на адвокатското възнаграждение. Поддържа, че при
изчисляване на минималния размер на последното следвало да се вземе предвид актуалната
към датата на завеждане на исковата молба в съда редакция на чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Твърди,
че първоинстанционният съд служебно е присъдил сума за платена държавна такса,
надхвърляща претендираната от ищеца със списъка по чл. 80 ГПК. Сочи, че макар да не е
страна по абонаментния договор, има право да го оспори, доколкото касае спора за
разноските и води до имущественото му утежняване. По изложените съображения отправя
искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде
уважено искането му за намаляване на присъдените в полза на насрещната страна разноски
до минимума.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Н. П. Ц., чрез адв.
Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава
правилност и законосъобразност на определението и отправя искане за потвърждаването му.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице – помагач на
страната на Е. М. М. – ЧСИ С. К. - Д., с рег. №718 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна.
АДВ.Г.: Запозната съм с доклада, моля да се обяви за окончателен. Поддържам
жалбата, както и отговора на въззивната жалба на насрещната страна.
АДВ.Д.: Поддържам нашата жалба. Оспорвам подадената от ответника въззивна
жалба. Запозната съм с доклада.
Съдът докладва, че заключение с вх. № 10687/24.04.2024г., на допълнителната
тройна съдебно-техническа експертиза с вещи лица В. Г. С., П. К. М. и Ж. Б. Б. е
представено в срока по чл. 199 от ГПК.
Страните заявиха, че са запознати със заключението и желаят да бъде изслушано.
Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: П. К.
М. – 68г., български гражданин, неосъждана, без дела и родство със страни по делото.
Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.
Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.
Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: Ж. Б.
Б. – 78г., български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страни по делото.
5
Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.
Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.
Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: В. Г. С.
– 68г., български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страни по делото.
Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.
Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Поддържам заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Поддържам заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: В чл.40 от ЗУТ са посочени изискванията, какво трябва да
съдържа едно жилище, какви помещения. Посочили сме още в първоначалната експертиза,
че броят помещения в приземния етаж отговарят на изискванията на закона, но има други
критерии, на които не отговарят. Сградата има жилищно предназначение. Съгласно
инвестиционния проект това, което е било предвидено като жилища си е било жилища.
Ателие не е било предвидено в проекта. Предвидено е било в приземния етаж съгласно
проектите да има избени помещения.
Не сме изследвали, не ми е поставен въпрос дали към ателието има гараж или
паркомясто. Има достатъчно дворно място, където може да се бособи паркомясто. Това по
принцип е възможно.
Ако приземният етаж стане самостоятелен обект с предназначение ателие тогава към
жилищния етаж няма да има избени помещения. Необходимите помещения съгласно чл .40
от ЗУТ тогава следва да бъдат осигурени в самото жилище, като дрешници, килери и др. Не
сме изследвали въпроса дали има такава възможност.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ, по допълнителната тройна съдебно-техническа експертиза и предвид
представените от вещите лица справки - декларации,
О П Р Е Д Е Л И:
6
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 10687/24.04.2024г. на вещите лица В. Г. С., П. К. М. и Ж. Б. Б..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещите лица В. Г. С., П. К. М. и Ж. Б.
Б. в общ размер на 900 лева, на всяко в размер от по 300 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от по 100 лева на всяко вещо лице от внесения
за целта първоначален депозит в общ размер на 300 лева, /изд.3 бр.РКО/.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна в двуседмичен срок от днес да представи
доказателства за довнесен депозит за допълнителната тройна СТЕ в размер на 600 лева за
изплащане на така определения окончателен размер на възнагреждение на вещите лица /по
300 лева на всяко вещо лице/.
При неизпълнение на това разпореждане, сумата ще да бъде събрана по принудителен
ред, съгласно чл.77 от ГПК.
НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА да се доизплати възнаграждението след внасяне на
определения депозит в пълен размер.
АДВ.Г.: Водим двама свидетели в днешно съдебно заседание, които моля да
разпитате.
АДВ.Д.: Имаме искания във връзка с изготвената експертиза и въпроси, които сме
изложили подробно във въззивната жалба във връзка с приетите пред първа инстанция
доказателства, а именно писмо с изх.№ 3986-08-901/19.12.2013 г. на Министерство на
инвестиционното проектиране, че в подземни и полуподземни етажи може да се изграждат
жилища, стига да има съответните предпоставки свързани с наклон и денивилация в имота.
И в тази връзка, още в първата инстанция многократно сме поискали да се постави на
допълнително изследване въпроса за денивилацията на конкретния парцел, за да се изчисли
дали приземното помещение отговаря на тези параметри, които са заложени и дали може да
се изгради жилище в подземен или полуподземен етаж. В тази връзка ще ви моля да уважите
и другите задачи, които са поставени с въззивната жалба тъй като те многократно са били
поставени в първата инстанция. За да може да се направи извод дали обектът отговаря на
изискванията за ателие, както посочиха днес вещите лица, но дали отговаря и за
изискванията за жилище има още няколко обстоятелства, които са свързани с това, че тъй
като има изисквания освен за броя на помещенията, но и за вентилационни отвори и за
кухненските и санитарни помещения. Такива в процесния имот съществуват, но при огледа
вещите лица не са ги коментирали. Те са налични и по проект и на място. Видни са и в
7
документацията към удостоверението за търпимост. Т.е., нужно е вещи лица да извършат
оглед на място и да ги констатират. Съответно да изчислят светлата част и осветеност на
процесния имот, като се вземе предвид, че прозорците, които са съществуващи са с
намалена площ, тъй като има зазиждане което е видно, т.е. да се изчисли каква е
осветеността със зазиждането. Също следва да се отговори на останалите въпроси така,
както сме ги формулирали. Те касаят обстоятелства, които сме навели като твърдения,
правили сме съответните искания, но не са допуснати.
АДВ.Г.: Във връзка с това, че цитираното писмо вече е било обсъждано пред първата
инстанция, поставените и сега въпроси са били обследвани от първоинстанционния съд и
вещите лица са давали отговори на тези въпроси, дори и за зазиданите прозорци считам, че
не следва да бъдат допускани допълнителни въпроси към вещите лица. Считам, че пред
първоинстанционния съд са дадени изчерпателни отговори.
АДВ.Д.: Твърдим, че няма отговори от вещите лица нито за денивилацията на имота,
нито за прозорците, нито за комините.
СЪДЪТ като взе предвид, че настоящият състав се е произнесъл по направените вече
с въззивната жалба на въззиваемата страна доказателствени искания за допускане на
допълнителни въпроси към тройната съдебно-техническа експертиза намира, че не са налице
основания за преразглеждане на Определение № 1114/22.03.2024г. в частта, в което са
оставени без уважение исканията на въззиваемата страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за преразглеждане на Определение №
1114/22.03.2024 г. в частта, с която са оставени без уважение исканията на въззиваемата
страна за допускане на допълнителни зазачи към съдебно-техническата експертиза.
АДВ.Д.: Тъй като на нас не е дадена възможност за равнопоставеност да водим
свидетел, правя искане за тези обстоятелства за които са допуснати свидетели на ответната
страна, да ни допуснете и на нас един свидетел.
Вратата на приземния етаж е видна. Само доверителката ми има достъп до него, тя е
поставила тази врата. Вратата е поставена преди образуване на настоящото производство и
Е. М. няма достъп до приземния етаж. Само доверителката ми има достъп до него.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
8
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните, че Н. П. Ц. поставя преди образуване на настоящото производство пред ВРС
врата към призумния етаж, като Е. М. М. няма достъп до него включително и към настоящия
момент. Избеният етаж преди завеждане на делото и сега се владее от Н. Ц..
СЪДЪТ, с оглед приемането за безспорно на горнитео обстоятелства намира, че не е
налице необходимост от разпит на допуснатите свидетели на въззивника, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 1114/22.03.2024 г. в частта, с която е дадена възможност
на въззивника Е. М. да се ползва от показанията на двама души свидетели при режим на
водене за установяване обстоятелствата по постановяване на преградна врата от насрещната
страна, която му пречи за използването на процесния избен етаж.
АДВ.Г.: Нямам искания по доказателствата. Списък на разноските съм приложила
пред районния съд.
АДВ.Д.: Представям списък на разноските.
АДВ.Г.: Моля на основание чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да ми се определи
възнаграждение. Моят доверител твърди, че няма средства.
АДВ.Д.: Правя възражение, защото трябва да има договор, в който да е посочено, че
възнаграждението е по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от страната списък с
разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представения от страната в днешно съдебно заседание списък
на разноските и доказателствата за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
9
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Г.: Моля за писмени бележки. Желая да бъде потвърдено първоинстанционното
решение в частта, с която се отхвърля установителния иск. В същото време да бъде
отменено решението в частта, с която не се присъжда ползването на този цял избен етаж,
който е закупил моя доверител чрез възлагане от частен съдебен изпълнител и моля за
присъждане на разноски за двете инстанции.
АДВ.Д.: Моля да се произнесете с решение, с което да уважите подадената въззивна
жалба и приемете за установено, че доверителката ми е станала собственик на процесния
самостоятелен обект в сграда, независимо като жилище или ателие, доколкото от събраните
по делото доказателства се установява наличието на годен за придобиване чрез
разпоредителни сделки и по давност. Считам, че доколкото и пред първата инстанция от
експертизите се установява, че същият отговаря на изискванията за жилище, също може да
се направи заключение, че и към момента на извършване на разпоредителната сделка и към
настоящия момент той е годен обект, който да се придобие чрез сделка. Моля да отхвърлите
претенцията за присъждане на обезщетение за ползване, доколкото ответникът при никакво
положение не може да се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като
праводателите му не са притежавали правото на собственост и сделките не са произвели
транслативен ефект. Моля да ми присъдите разноски и да ми дадете възможност за писмени
бележки.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззивната страна в
едноседмичен срок от днес да представи писмени бележки.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззиваемата страна в 10-
дневен срок от днес да представи писмени бележки.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:24 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10