О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
23
гр.
Велико Търново, 18.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в закрито заседание на осемнадесети януари
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 685/2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. 144 от
Образувано е по молба
от адв. Р.В. за изменение на съдебното решение по горепосоченото дело в частта
за разноските.
В молбата се сочи,
че с Решение № 429/22.12.2021 г. по адм. д. № 685/2021 г. на АСВТ по жалба Е.Г.П.
*** е отменено Решение № 1012-04-134#9/29.09.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане №
РВ-3-04-00971546/02.08.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Велико Търново, като ТП на НОИ - Велико Търново е осъдено да
плати на Е.Г.П. ***, с ЕГН **********, сумата от 10 (десет) лева разноски за
делото.
Молителката сочи, че
по делото е била ангажирана като адвокат, като е представлявала
жалбоподотелката безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв и
неоснователно съдът не й е присъдил следващите й се лично разноски,
представляващи дължимия за този вид дела адвокатски хонорар в минимален размер.
В тази връзка твърди, че неправилно съдът сочи, че такива разноски от самия адвокат
не са искани, като счита, че направеното от нея, макар и като представител на П.
общо формулирано искане за присъждане на дължимите „съдебни разноски“ включват
и нейната лична претенция за адвокатско възнаграждение. В тази връзка твърди,
че именно като доказателства за тежкото материално положение на страната е
представила и част от документите по делото. На следващо място, сочи, че
непредставянето на списък, в който да се сочи размера на претендираното
възнаграждение е ирелевантно, защото по закон то се дължи в минимален размер за
съответния вид дела. По изложените мотиви иска изменение на решението в частта
за разноските и допълването му, като ответникът бъде осъден да плати на
адвоката лично дължимото адвокатско възнаграждение за дела от вида на процесното
в размера по Наредба № 1/2004 г.
В определение от
съда срок от ответника е постъпил отговор по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК, в
който искането е оспорено като неоснователно. Посочено е, че по делото не е
направено искане от адв. В. лично за присъждане на дължимите на нея разноски за
адвокатско възнаграждение, а и на второ място, но не по значение – представените доказателства,
удостоверяващи затрудненото материално положение на Е.П. са непълни, некоректни
и неверни. В тази връзка ответникът представя и допълнителни писмени доказателства,
удестоверяващи получени плащания от П. за 2021 г. както от заплати, така и от
обезщетения за временна неработоспособност, а и от наследствена пенсия за
инвалидност, които общо възлизат на 11 000 лева, което изключва твърдение
за тежко материално състояние на лицето. По тези мотиви ответникът иска молбата
на адв. В. да се отхвърли. .
Като взе предвид
молбата за изменение на решението в частта за разноските, отговора и приложените
към него документи съдът намира следното:
С Решение №
429/22.12.2021 г. по адм. д. № 685/2021 г. на АСВТ по жалба Е.Г.П. *** е
отменено Решение № 1012-04-134#9/29.09.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане №
РВ-3-04-00971546/02.08.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Велико Търново, като ТП на НОИ - Велико Търново е осъдено да
плати на Е.Г.П. *** сумата от 10 (десет) лева разноски за делото. Решението е
окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО.
Същото е връчено на
жалбоподателката на 23.12.2021 г.
Молбата за изменение
на разноските от адвоката на жалбоподателката е депозирана в едномесечния срок
от постановяване на решението по чл. 248, ал. 1, пр. второ от ГПК и като такава
е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните мотиви:
Съдът е изложил
мотиви, с които е преценил вида и размера на дължимите разноски по делото, като
е присъдил такива само на П. и то само такива, представляващи платена държавна
такса. В тази връзка, съдът е изложил нарочни мотиви, с които не присъжда на
адвоката на жалбоподотелката възнаграждение за оказаното от нея безплатно представителство.
Никакви нови факти и доказателства в тази връзка не се сочат от адвокат В. за
да обосноват искането й за изменение на решението. Съответно съдът не намира да
са налице нови основания, които да го мотивират да изостави вече изложеното по
въпроса от него в решението в тази му част.
Първо, вече е посочено,
че извършената адвокатска услуга е безплатна, като в приложения Договор за
правна помощ е посочено като основание за неплащане на хонорара чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. Според цитираната норма адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Според ал. 2 от
цитираната норма, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение.
Следователно, в случая като настоящия, адвокатското възнаграждение се дължи и
плаща на самия адвокат. Съответно негова е и процесуалната претенция за това. В
жалбата до съда обаче няма изрично искане от адвоката лично за присъждане нему
на възнаграждение, а такова искане не е направено от адвоката и в писменото
становище по делото. Направеното от жалбоподотелката общо искане за присъждане
на съдебни разноски касае първо направени такива действително (за това са и
съдебни разноски) и второ, само дължимите на нея самата такива. Фактът, че
жалбата е подадена от П. чрез адв. В. не означава, че В. с искането за
присъждане на разноски на П. упражнява и своите права, в това число за плащане
на следващото се на В. лично адвокатско възнаграждение. ЗАдв не предвижда
изключение от общата забрана да се търси защита на чужди права. Правото по чл. 38, ал. 2
от ЗАдв може да се упражни само от титуляря му – адв. В. лично, и
дори и да се приеме, че трето лице (каквото е жалбоподотелката за това искане)
го е направило, то съдът не само не дължи, но и ако се произнесе с
решение/определение би постановил недопустим съдебен акт. (В този смисъл вж.
Определение № 12481 от 20.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10206/2019 г., V о.,
докладчик председателят Галина Карагьозова). За това, като е изложил нарочни
мотиви, че липсва направено от адв. В. искане за присъждане на нея лично адвокатско
възнаграждение, съдът не е присъдил на адв. В. разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв и няма как с вече направеното надлежно
– от нейно име, лично, искане за изменение на решението в частта за разноските,
да й се присъди ненадлежно заявеното първоначално такова. Всъщност, фактът, че
адв. В. е депозирала искането за изменение на решението в частта за разноските
вече от свое име лично, показва най-ясно кой е надлежният титуляр на материалното
правото и съответното му процесуално искане и как е следвало да се заяви то
изначално.
На второ място, в противоречене
с налични по делото книжа, а и с допълнително представените от ответника е
твърдението, че жалбоподотелката е материално затруднени лице. По делото не се
съдържат доказателства, че П. се намира в определено материално затруднение,
защото са налице безспорни допълнително представените (вкл. поради произнасянето
със самото процесно решение, в което е прието, че изплатените й обезщетения за
неработоспособност не подлежат на възстановяване), установяващи, че жалбоподотелката
през 2021 г. е получила както възнаграждения по два трудови договора, така и
процесните обезщетения (за които не се спори, че са платени и това е прието в
мотивите на решението), а и пенсия за инвалидност, като общата им стойност
надхвърлят 11 000 лева за периода на 2021 г. В този смисъл настоящият
съдебен състав намира, че не е изпълнено изискването, предвидено в чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА, че доверителката на адв. В. е материално затруднено
лице. Съдът споделя становището изложено в редица съдебни актове на ВАС за
правото да прецени дали са изпълнени условията по чл. 38 от ЗАдв в настоящето производство
(вж. напр. Определение № 10252 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2018 г., II
о., Решение № 8616 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2018 г., VIII
о.). Ето защо и като намира, че по настоящето дело не са представени надлежни
писмени доказателства, които да установят по безспорен и категоричен начин пред
съда, че безплатната адвокатска помощ се предоставя на лице, което отговаря на
изискването да е материално затруднено, то не са налице предпоставките за
оказване на безплатна адвокатска помощ и не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение за настоящето производство на адв. В. и само на това основание.
Тъй като по същество съдът счита, че не са налице никакви обстоятелства,
които да налагат изменение на вече постановеното решение в частта за
разноските, то искането на адвоката на жалбоподателката в този смисъл следва да
се отхвърли.
Доколкото решението на
съда по основания спор е окончателно, окончателно е и това определение, на
основание чл. 248, ал. 3 изр. второ от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 119 от КСО.
Предвид изложеното и
на основание чл. 248, ал.
3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. Р.В. за изменение на
Решение № 429/22.12.2021 г. по адм. д. № 685/2021 г. на АСВТ в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 изр. второ от ГПК вр. чл. 144 от АПК
вр. чл. 119 от КСО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: