М О
Т И В И
към присъда № 11 от 25.02.2013 г.
по НОХД № 281 по описа
на КРС за 2012 г.
Подсъдимият М.А.А. е предаден на съд
с обвинение в това, че на
25/26.10.2011 г. в с. Христо Даново, обл. Пловдивска е извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14
годишна възраст, а именно с малолетната Р.В.К., ЕГН ********** *** –
престъпление по чл. 149 ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, пледира съдът да определи наказание – лишаване
от свобода за срок от две години, което А. да изтърпи при общ режим в затвор
или затворническо общежитие от открит тип.
Частен
обвинител и граждански ищец в производството не е конституиран.
Подсъдимият не се
признава за виновен.
Защитникът на
подсъдимия пледира съдът да оправдае подзащитния му, като счита обвинението за
недоказано по несъмнен начин.
Въз основа на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият М.А.А. е
роден на *** *** *****№ *,***********, ЕГН **********.
Свидетелката Р.К. произхожда от
многодетно семейство. Имала още трима братя и сестри, от които тя била
най-голямата. Живеели в отделна къща, но при лоши битови условия. Едно от
децата в семейството се разболяло и майката В.К. постъпила с него на лечение в
болница в гр. Карлово. За отглеждането на другите три деца се грижел бащата –
св. А.С.. Неговата майка – св. Д.С., също помагала доколкото й било възможно.
Къщата й била съседна, на тази която обитава синът й и двете жилища се намирали
в общ двор.
Подсъдимият м.А. и св. А.С. били
приятели и често се събирали. На 25.10.2011 г. подсъдимият М.А. помолил св. С. ***,
за да заложи златен пръстен. Използвали личната карта на С. и го заложил за
сумата от 75лв. На връщане заредили с гориво автомобила, с който пътували. От
бензиностанцията в с. Кърнаре купили бутилка бира от 2 литра. От тяхното село
Христо Даново, подсъдимият А. купил и 10 броя кебапчета. Заедно с децата му
изяли кебапчетата, а със св. С. изпили бирата. От там се преместили в дома на А.С.,
където изпили още 2 литра
бира. Същият ден се провеждали избори и се чуло, че има избран нов кмет, който
черпел хората с ракия и вино. Подсъдимият и свидетеля С. отишли и взели
½ л ракия и 1 л вино. Върнали се в дома на А. и изпили това количество
алкохол. През това време св. Р.К. и другите две деца също били в стаята (брат
на 10 години и сестра на 4 години). Слушали музика по телевизионния канал
„Планета”. Телевизионен сигнал получавали от оператора „Булсатком”. Около 23:30
часа Св. А.С. заспал, повлиян силно от изпитото количество алкохол. По-малките
братче и сестриче заспали още преди това. Спели на същото легло, в което легнал
и баща им. На другото легло в стаята легнала св. Р.К.. През това време подсъдимият
излязъл за малко, но се върнал отново, като донесъл още алкохол. Продължил да
пие сам. Малко след това легнал на леглото на пострадалата. Преди това се
съблякъл гол до кръста. Започнал да опипва момичето по гениталиите и дупето. Не
говорел. Детето успяло да стане и го попитало какво прави. Осъзнало, че всичко
това, което се случва е нередно. Подсъдимият поискал от нея да му пусне „мръсни
работи по телевизора”, имайки предвид секс-канал. Р. отказала. Подсъдимият М.А.
направил няколко опита, успял да намери и пуснал такъв канал. Лежейки в
леглото, извадил от панталоните члена си, който еректирал и започнал интензивно
да движи ръката си по него. Тези действия още повече стресирали момичето. То
поискало да излезе от стаята, но подсъдимият станал, успял да хване опашката на
косата му и да го задържи за кратко до себе си. Пострадалата успяла да се
отскубне и избягала от стаята. Веднага отишла в дома на баба си –св. Д.С., за
да се оплаче от случилото се. По това време в къщата била и нейната снаха – св.
Ц.М.. Било вече към 01:30 часа. Уплашена и плачейки Р.К. успяла да каже какво ѝ се е случило. Баба ѝ трудно чувала. Внучката плачейки,
разказала случката и на нея. След намесата на св. М. и бабата, подсъдимият си
тръгнал. Р.К. се прибрала в дома си. Баща ѝ бил толкова пиян, че дори не разбрал какво се е
случило. До сутринта детето не могло да заспи от преживяното. На следващия ден
момичето било на училище. След приключване на учебните занятия, отишла в дома
на другата си баба (по майчина линия) – св. Р.И.К.. Детето видимо било
притеснено, разказало ѝ какво се е случило през нощта.
Заедно отишли при полицай К.Д.,*** съобщили за инцидента.
Св. Р.К. не страда от каквото и да е
психично заболяване и умствена изостаналост. Могла е да разбира свойството и
значението на извършеното деяние, въпреки малолетието си и е могла да ръководи
постъпките си. Св. Р.К. е могла правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото и можела да дава достоверни показания за тях. К. не страдала
от психично разстройство, в умственото ѝ развитие нямало задръжки, не се водила на диспансерно
наблюдение и не се налагало да бъде лекувана.
Р.В.К. е била на 13 навършени години
към датата на извършване на деянието.
Подсъдимият М.А. е бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване по време на извършване на деянието. Той е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи
постъпките си. Въпреки състоянието на алкохолно опиване подсъдимият А. е могъл
правилно да възприема обстоятелствата и фактите, които имали значение за делото
и може да дава достоверни обяснения за тях. В умственото му развитие не са
установени задръжки. Той не страдал от душевно заболяване, не е регистриран и
не се води на учет в ЦПЗ гр. Пловдив. Не се налагало да бъде лекуван.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията
на пострадалата, като логични, последователни , установяващи изцяло фактите от
значение за делото. Косвено нейните показания се подкрепят от тези на двете ѝ баби, на св. М.
и св. Д., които са възприели състоянието на момичето непосредствено след
деянието и на следващия ден. В пряка връзка с логичните показания на
пострадалата е изготвената по делото и неоспорена от страните СПЕ. Съдът не
дава вяра на обясненията на подсъдимия и ги намира за негова изцяло защитна
позиция. Останалите свидетелски показания нито потвърждават, нито отричат
фактите от значение инкриминираното деяние.
Фактическата обстановка се установява и от експертните
заключения на изготвените в
досъдебното производство съдебно-психиатрични експертизи, които съдът кредитира
изцяло като професионално изготвени от лице, притежаващо необходимите специални
познания.
Съдът при постановяване на присъдата си ползва писмените
доказателства, които са събрани по предвидения от НПК ред, относими са към
предмета на доказване и са в пряка връзка с останалите събрани доказателства по
делото.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият М.А.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 149, ал.1, вр. с чл. 2, ал.2 вр. с ал.1
от НК, тъй като на 25/26.10.2011
г. в с. Христо Даново, обл. Пловдивска е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без
съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст, а именно с
малолетната Р.В.К., ЕГН ********** ***, поради което съдът го признава за виновен в това
престъпление.
От обективна страна, при осъществяване на престъплението
блудство се засягат обществени отношения свързани с половата неприкосновеност
на личността, като в хипотезата на чл. 149, ал.1 от НК пострадал може да бъде
само малолетно лице - ненавършило 14-годишна възраст – установено е по делото,
че пострадалата Р.К. към датата на инкриминираното деяние е била тринадесетгодишна.
Изпълнителното деяние е на типично двуактно престъпление и
се осъществява чрез блудствени действия – такива насочени към задоволяване на
полово желание и принуда – в конкретния случай, чрез опипване на детето по
гениталиите и опит за самозадоволяване в негово присъствие, дърпане за косата, така
че да не може да си тръгне свободно. Блудствените действия са осъществени чрез
физически контакт, който не е обективно насочен към съвкупление – така в
настоящото производство е установено, че А. е пипал по дупето и половите органи
свидетелката К..
Престъплението е резултатно като неговия престъпен резултат
се изчерпва с осъществяване на физическия контакт, като за постигане на
престъпния резултат не е необходимо деецът да се е възбудил или да е полово
удовлетворен, както е станало в настоящия случай.
Поради изложените съображения съдът признава подсъдимия А. за
виновен в престъплението по чл. 149, ал.1 от НК, в което е обвинен.
Деянието е извършено при пряк умисъл – общественоопасните
последици са осъществени и настъпили, като действията на подсъдимия са били
насочени към специалната цел – постигане на възбуждение или удовлетворение на
полово желание. Умисълът се извлича от действията на А..
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът
съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Подсъдимия е неосъждан, няма данни да
е имал други противообществени прояви, отегчаващи отговорността обстоятелства
няма. С оглед приложението, съдът намира, че е налице превес на смекчаващите
обстоятелства, но същите не са многобройни или изключителни. Законодателят е
предвидил наказание – лишаване от свобода от една до шест години и наказанието
следва да се определи към долния минимум. За най-справедливо съдът намира
наказание – лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение следва
да се отложи, поради наличие на предпоставките за това, с изпитателен срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
В тежест на подсъдимия съдът възложи направените по делото
разноски в размер на 194.82 лева.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си
РАЙОНЕН СЪДИЯ: