№ 198
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500267 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
С Решение № 260035 от 10.03.2022 г. по гр.д. 843/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив е отхвърлен като неоснователен иск, предявен от Л.
З. П. с ЕГН - **********, с адрес: град Д., ул. „Т.г.п.“ № 7 чрез адвокат И. С.
В., вписан в Адвокатска колегия – П. против Б. Ж. И. с ЕГН - ********** с
адрес: град П., ул. „Р.Ж.“ № 20, ет. 6, ап. 11 за отмяна на договор за дарение
на сумата от 55000 щатски долара, сключен на 11.01.2001 г. между Л. З. П. и
Б. Ж. И., като със същото решение е отхвърлен като неоснователен и иска,
предявен от Л. З. П. против Б. Ж. И. за заплащане на сумата от 55000 щатски
долара като получена без основание.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателката
Л. П., която чрез пълномощника си адв. И. В. го обжалва изцяло. Счита
решението за неправилно – постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди се неправилна квалификация на
сключения договор между страните. Анализират се събраните доказателства,
цитира се съдебна практика. Моли да бъде отменено първоинстанционното
1
решение и да бъде постановено решение, с което бъде уважена исковата
молба. Претендират се разноски.
Не е постъпил от Б. Ж. И. отговор на така внесената въззивна жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; от
легитимирано лице – ищец пред първоинстанционния съд; засяга се изцяло
неблагоприятно за него отхвърлително първоинстанционно решение, по
съдържание и приложения е редовна, поради което се явяват допустими.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Пред Окръжен съд – Пловдив (ПОС) е бил предявен иск по чл. 227, ал.
1, б. „в“ от ЗЗД, съединен в условията на евентуалност с иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Ищецът Л. П. е поискала съдът
да постанови решение, с което да отмени договор за дарение от 11.01.2001 г.,
сключен между ищцата и ответницата Б. Ж. И., по силата на който договор
ответницата е получила по банков път сумата от 55000 щатски долара, а в
условията на евентуалност да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата
сумата от 55000 щатски долара като получена без основание. В исковата
молба се е твърдяло, че между страните е бил сключен договор за дарение от
11.01.2001 г., по силата на който ищцата е била превела по банкова сметка на
ответница сумата от 55000 щатски долара. Според ищцата процесната сума е
била отстъпена безвъзмездно от нея на ответницата с дарствено намерение.
Твърдяло се е, че от 2019 г. насам здравословното и финансово състояние на
ищцата трайно се е било влошило, същата имала трайна нужда от издръжка
за покриване на разходите за задоволяване на ежедневните нужди и
потребности, за медицински услуги и медикаменти. Според ищцата,
единственият й доход е била получаваната от нея пенсия в размер на 290,89
лева, която сума е била крайно недостатъчна за обезпечаване на жизнения
минимум на ищцата, за покриване на ежедневните разноски за храна,
облекло, подслон, консумативи, лекарства и лечение, като с оглед
здравословното й състояние тя имала нужда от асистент, който да й помага за
придвижване и работа у дома. Ищцата е заявила, че е отправила покана към
ответницата, получена от последната на 19.02.2021 г., за изплащане на
издръжка в размер на 700 лева месечно, като се твърди, че ответницата е
2
отказала да изплаща издръжка. Не е бил постъпил отговор на исковата молба
от ответницата Б. Ж. И..
С оглед събраните доказателства ПОС е намерил, че искът по чл. 227,
ал. 1, б „в“ от ЗЗД за отмяна на дарение на парични средства в размер на
55000 щатски долара е неоснователен. В доказателствена тежест на ищцата по
иска за отмяна на договора за дарение е било да установи направено дарение
в полза на ответницата на сумата от 55000 щатски долара; трайна нужда от
издръжка, като с оглед твърденията на ищцата следва да установи
включително необходимостта от постоянно лечение и нуждата от асистент;
размера на разходите й за медицински услуги и медикаменти; че е поискала
от ответницата предоставяне на издръжка; отказ на ответницата, изричен или
мълчалив, да дава поисканата издръжка. Окръжният съд е посочил, че
неподаването на отговор на исковата молба от ответницата не изключва
доказателствената тежест на ищцата да установи наличието на валиден
договор за дарение, като е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 225 от
ЗЗД с този договора дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на
дарения, който го приема, като дарението на движими имущества трябва да
стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване.
По делото е било установено, че на 11.01.2001 г. ищцата е подписала банков
документ за превод към банкова сметка на ответницата на сумата от 55000
щатски долара. Според ПОС не се е установило от събраните по делото
доказателства да се е осъществил дарствен акт, т.е. парична сума да е
предадена на ответницата с дарствено намерение. В преводното нареждане не
е било посочено основание за извършване на паричния превод. От
показанията на разпитаната по делото свидетелка Стоянка С. се установявало,
че ищцата е изпратила тези пари от 55000 щатски долара на ответницата, за
да купи ответницата апартамент за ищцата, тъй като тя е имала намерение
след връщането си в България да живее в този апартамент, като това й било
споделено от ищцата в български клуб в Чикаго, а освен това същото й било
споделено и от ответницата. При така депозираните показания според
първоинстанционния съд не се е установило извършване на паричен превод с
дарствено намерение, а са установени други отношения, свързани с договор
за поръчка, а този извод не се е опровергал от разпитания като свидетел
съпруг на ищцата – М.Ц., който няма преки впечатления за отношенията на
страните към момента и в периода на извършване на превода. Той научил за
3
това 19 години по-късно. Бил прочел благодарствено писмо, което не е
представено по делото. Съдът е преценил показанията на този свидетел при
условията на чл. 172 от ГПК. Затова съдът е приел недоказаност на твърдяния
в иска дарствен акт на сумата от 55000 щатски долара и е отхвърлил като
неоснователен иска за отмяна на договор за дарение. Окръжният съд е
намерил за неоснователен и евентуално предявения иск за връщане на сумата
от 55000 щатски долара, като дадени без основание, защото така наредените с
паричен превод парични средства е бил с цел – закупуване на апартамент за
нуждите на ищцата. Поради наличие на мандатни отношения, твърдението на
ищцата за превод на сумата без основание се е явявало неоснователно, поради
което и този иск следвало да бъде отхвърлен.
При осъществяване на служебната проверка по чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Същото е постановено при сравнително оскъден доказателствен материал,
като ответницата – дъщеря на ищцата е проявила процесуално бездействие,
не е подала отговор на исковата молба, не е възразила, не е оспорила, не е
ангажирала процесуално съдействие и защита, не е имала доказателствени
искания.
Правилно е първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен иска, предявен от Л. З. П. против Б. Ж. И. за
отмяна на договор за дарение на сумата от 55000 щатски долара, сключен
11.01.2001 г. между тях. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗЗД с договора за дарение
дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема. Това е едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който
дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на
дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на
дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Договорът за дарение е
каузален и предполага намерение за дарение и предаване на вещта. Не всяко
безвъзмездно даване на нещо е дарение, а само когато е установена взаимна
воля на страните за такъв договор. Липсата на възмездност в облигационната
връзка и намерението на дарителя да надари облагодетелствуваното лице са
неотменна характеристика на този вид договорна връзка. Едно от
съществените условия на този договор е намерението на дарителя да надари и
да изяви воля в този смисъл. Като каузален договор при него съществува
4
специално основание, характерно единствено за договора за дарение – animus
donandi. Основанието при каузалните сделки представлява желаният правен
резултат, типичната непосредствена цел, която се преследва с предоставянето
на имуществената облага. При договора за дарение основанието за
извършването на имущественото разместване е желанието на дарителя да
облагодетелства безвъзмездно надарения.
Не се установява по делото, че нареденият банков превод на 55000
щатски долара на 11.01.2001 г. от ищцата-въззивник на въззиваемата да е
извършен с дарствено намерение. Не е установено тези пари да са получени
от нея. Налице е празнота в твърдяната в исковата молба конструкция на
наличен договор за дарение. Причините и условията на един паричен превод,
в банковия документ за нареждането на който не се отбелязва никакво
обяснение, могат да бъдат от най-различен характер. Независимо, че в
изпратената молба-покана с дата 18.02.2021 г. от въззивничката до дъщеря й
се съдържа най-общо израз за превежданите суми, които „изпращах и
дарявах“ без конкретизиране на стойност, по делото липсва волеизявление на
И. за приемане на тези изпращани суми, именно като дарени. В хода на
първоинстанционното производство, ищцата се е опитала да докаже
основание на изпращане на сумата на своята дъщеря чрез показанията на св.
С.. Тя, обаче свидетелствува не за дарствено намерение на П. спрямо дъщеря
си И., а за взаимоотношения свързани с покупка на жилище в полза на
майката с посочената сума. В исковата молба не са посочени фактически
обстоятелства, свързани с договор за поръчка, а съгласно чл. 292, ал. 3 от ЗЗД
изискване за действителност на правоотношения свързани с поръчка за
придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника
е писмена форма с нотариална заверка на подписите, каквато по делото не се
доказа. Не са събрани надлежни доказателства за това да е съществувало
мандатно правоотношение, Така изискуемата се форма за действителност
изключва установяването на договор за поръчка със свидетелски показания по
силата на чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК и събраните в тази насока е недопустимо
да бъдат обсъждани.
По отношение на евентуално предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. I от
ЗЗД - наличието на валиден договор за дарение или на договор за поръчка
биха довели до негова неоснователност. По изложените по-горе съображения
5
не се установи наличие на някакви договорености между страните за
процесната сума. Посоченият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво
правоотношение. В настоящия случай е налице изходящ документ за банков
превод от „К.Б. 1“ от 11.01.2001 г.
Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване
и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със
заверяване сметката на кредитора. В този смисъл е и чл. 305 от ТЗ.
В доклада на първоинстанционния съд (л. 91 от дело ПОС) е указано на
ищцата П., че е в нейна тежест да установи, че по сметка на ответницата има
постъпил превод на твърдяната парична сума.
По делото не е доказано, че макар и наредена сумата от 55000 щатски
долара на 11.01.2001 г. да е достигнала до въззиваемата И. чрез заверяване на
банковата й сметка или по друг начин. Т.е. няма установяване по безспорен
начин, че същата е получила сумата за да се обогати с нея.
В изпратената от въззивничката П. до въззиваемата покана (молба) на
18.02.2021 г. (л. 13-14) не се съдържа посочване на сума от 55000 щатски
долара. В отговора на И. не се сочи такава получена от нея сума. В приложено
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.02.2021
г. на Районна прокуратура – Пловдив по преписка № 280/21 г. се посочва
друга сума - от 7000 щатски долара по отношение на които не се установява
извършено престъпление, като са дадени обяснения, че тази сума е
разходвана от И. по предназначение и са представяни касови бележки.
Противно на твърденията, че ответницата И. е закупила с твърдяната сума от
55000 щатски долара жилище в П., се установява от приетата в съдебно
заседание на 14.02.2022 г. справка на името на въззиваемата, издадена от
Служба по вписванията - Пловдив, че на 26.01.2000 г. И. е продала
апартамент в П. – в ЖР „Т.“. Закупуваните след това, през 2003 г. два
апартамента в П. – на ул. „К.Р.“ и на бул. „Х.Б.“ са продадени през 2003 г. и
2006 г. През 2016 г. – на 16 март е продаден от И. придобития преди
твърдяния паричен превод – през 2000 г. притежаван от нея апартамент в П.,
6
бул. „Д. Б.“, сега бул. „И.“. Като през същата година – на 22 март е учредено
право на ползване в полза на И. на закупен А.Ш. апартамент в П., на ул.
„Р.Ж.“. Представената справка не подкрепя твърденията на ищцата, а
обобщеният извод от нея е, че към твърдяната датата на паричния превод –
11.01.2001 г. И. е притежавала в собственост два жилищни имота в П. – в ЖР
„Т.“ и на бул. „Д. Б.“, сега „И.“, а при образуване на настоящето дело – не
притежава в собственост жилище в П.. По делото не са ангажирани съответни
доказателства, включително и експертни установяващи заверяване сметката
на ответницата И. с процесните 55000 щатски долара. Гласните доказателства
не могат да бъдат кредитирани - те са от свидетели, които не са очевидци и
или преразказват казаното им от ищцата (св. С.), или коментират преглед на
нейна документация през 2020 г. (св. Ц., съпруг на ищцата).
При тези обстоятелства следва да се приеме, че въззивничката Л. П., в
чиято тежест е, не е установила по несъмнен и категоричен начин
претендираните от нея права. Обсъденото обосновава извод за
неоснователност на предявените спрямо Б. И. главен и евентуален искове,
които правилно са били отхвърлени с обжалваното първоинстанционно
решение и същото следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260035 от 10.03.2022 г. по гр.д. 843/2021
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8