№ 1086
гр. Варна, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100501159 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 70776/27.09.2023 г., подадена от
Община Варна чрез юрисконсулт Д. К. и въззивна жалба с вх. №
72909/04.10.2023 г., подадена от Д. Д. Д., ЕГН: **********, П. В. П., ЕГН:
**********, и Л. Й. М., ЕГН: **********, чрез адвокат Т. Н.-С., против
Решение № 3016 от 04.09.2023 г. по гр. д. № 11186/2022 г. на ВРС допълнени с
Решение № 149 от 13.01.2024 г. по гр. д. № 11186/2022 г. на ВРС, с което:
е прието за установено в отношенията между П. В. П., ЕГН **********,
от една страна и П. В. П., ЕГН **********, Л. Й. М., ЕГН **********, и Д. Д.
Д., ЕГН **********, от друга, че собственик на реална част с площ от 551
кв.м., обозначена на Комбинирана скица 4 от заключението на вещото лице,
приподписана от съда, неразделна част от решението, от ПИ с номер *** по
КККР на гр. Варна, защрихована със сини линии, е ищецът П. В. П., ЕГН
**********, на основание изтекла в негова полза придобивна давност за
периода от 06.03.2012г. до 06.03.2022г;
прието за установено в отношенията между П. В. П., ЕГН **********,
от една страна, и П. В. П., ЕГН **********, Л. Й. М., ЕГН **********, Д. Д.
Д., ЕГН **********, и Община Варна, ЕИК *********, от друга, че
собственик на реална част от 131 кв.м., обозначена на Комбинирана скица 4 от
заключението на вещото лице, приподписана от съда, неразделна част от
1
решението, от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, е ищецът П. В.
П., ЕГН **********, на основание изтекла в негова полза придобивна давност
за периода от 14.10.2008г. до 14.10.2018г.;
В жалбата на Община Варна се излага следното: Обжалва се решението
само в частта, с която съдът е приел по отношение на Община Варна, че П. В.
П. е собственик на 131 кв.м. от ПИ *** като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
С влизане на ПНИ в сила имот № *** е придобил статут на улица,
независимо дали е реализирана на място или не, като за него не се прилагат
процедурите по чл. 16а от ЗУТ. Веднъж придобил статут на улица, имот № ***
е станал публична общинска собственост и не може да бъде придобит по
давност на основание чл. 86 от ЗС. Спорната част от 131 кв. м. не отговаря на
изискването за обособяването й в самостоятелен парцел по устройствените
закони, а присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти
към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ,
може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ
Моли да се отмени обжалваното решение в частта, с която съдът е приел
по отношение на Община Варна, че П. В. П. е собственик на 131 кв.м. от ПИ
***. Не прави доказателствени искания.
В жалбата на Д. Д. Д., П. В. П. и Л. Й. М. се излага следното: Обжалват
решението в цялост. Съдът неправилно е приел, че ПИ № *** не е станал
общинска собственост. За него не следва да се провежда отчуждителна
процедура, тъй като с влизането на ПНИ е придобил статут на улица. В
обжалваното решение неправилно е прието, че придобивната давност по
отношение на ПИ *** е започнала да тече от датата на влизане в сила на
заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - 05.03.2012 г. Считат, че давността
започва да тече от момента на приключване на административната процедура
по възстановяване на собствеността - въвода във владение на собствениците.
Не са съгласни с изводите на съда, че ищецът е осъществявал законосъобразно
владение върху имота. В конкретния случай, ищецът ще може да демонстрира
владение, едва когато ответниците получат владението върху възстановения
си имот, с протокол за въвод във владение. Сочат, че е налице Заповед № 485
от 13.10.2022 г. на Кмета на район „Приморски“, гр. Варна, с която на
праводателите на ищеца е отказано оценка на подобренията поради липса на
правен интерес. Изтъкват, че давността е била прекъсвана от множество
действия на Община Варна, Областна администрация и други органи на
местната администрация, свързани с възлагане изработването на ПНИ,
трасирането на новообособените имоти, за което има издадени и приложени
по делото протоколи за трасиране и други.
Молят да се отмени обжалваното решение като се постанови друго, с
което се отхвърлят исковете претенции. Претендират разноски. Не правят
доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби с
2
вх. № вх. 84330/2023 г. и вх. 84331/2023 г., в които се излага следното:
Правилно първата инстанция е приела, че придобивната давност за ПИ № ***
е започнала да тече с приемане на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
03.02.2011г., въз основа на влезлия в сила през 2008 г. ПНИ на ***. Тезата на
ответниците, че давността ще започне да тече от въвода във владение, не
намира опора в относитемите законови разпоредби - въвеждането на
собственика във владение на новообразувания имот не е част от
реституционната процедура по възстановяването на имота, а е
административна процедура по прилагането на ПНИ, въз основа на който
имотът е индивидуализиран с границите си.
По втория въпрос дали е упражнявал законосъобразно владение посочва
следното: Правото на ползване за имота е предоставено на праводателката му
Р.С.П. съгласно решение 2 в Протокол № 4 от 11.03.1981 г. на ИК на ОбНС –
Варна. Те са придобили собствеността върху ПИ 677 на основание § 4а, ал.1
от ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в законна сила ПНИ. Въпреки, че е
придобил собственост върху 838 кв.м., е продължил да осъществява на място
фактическа власт върху цялата площ от 1520 кв.м. и до настоящия момент. От
събраните по делото доказателства се установява, че е упражнявал
фактическата власт с намерение за своене върху процесната реална част от 682
кв.м.
Оспорва се възражението, че не е съобразена разпоредбата на чл. 200,
ал.1, предл. второ от ЗУТ, като се твърди, че са налице предпоставките на
разпоредбата. В случая, след присъединяването на реалните части към
неурегулиран имот с ид.*** – с площ от 131 кв. м. от неурегулиран имот с ид.
10135.2516.9678 по КККР/2008 г., отредена за улица и нерегулирана част с
площ от 551 кв. м. от имот с ид. *** по КККР/2008г., са спазени размерите по
чл. 17 и чл. 19, вр. чл. 200 ЗУТ, поради което и тази забрана не се прилага.
Излагат се доводи, че ПИ *** не е станал публична общинска
собственост. Посочва, че по делото е установено, че отчуждително
производство не е провеждано и имотът не е станал нито държавна, нито
общинска собственост.
Моли да се потвърди Решение № 3016/09.09.2023 г. на Варненски
районен съд по гр.д. № 11186/2022 г. Претендира разноски.
В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните
поддържат изложените доводи за основателност, респективно
неоснователност на депозираните въззивни жалби. Претендират за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите
въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени П. В. П. срещу П.
В. П., Л. Й. М., Д. Д. Д. и Община Варна искове както следва:
3
1/ бъде прието за установено по отношение на ответниците П. В. П., Л.
Й. М. и Д. Д. Д., че собственик на реална част с площ от 551 кв.м., обозначена
на скица Приложение 1 със син щрих, от ПИ с номер *** по КККР на гр.
Варна, е ищецът П. П.;
2/ бъде прието за установено по отношение на ответниците Община
Варна, П. В. П., Л. Й. М. и Д. Д. Д., че собственик на реална част от 131 кв.м.,
обозначена на скица Приложение 2 с червен щрих, от ПИ с идентификатор
*** по КККР на гр. Варна, е ищецът П. П.;
въз основа на изтекла в полза на ищеца придобивна давност,
осъществена в периода от 1994г. до месец 08.2022г.
В исковата молба ищецът излага следните обстоятелства: С нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот от 21.09.2021г. придобил от
Р.С.П. и В.П.Г. собствеността върху ПИ с ид. номер *** по КККР на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, ***, местност „М.“, с площ от 838 кв.м., ведно
с изградената в имота жилищна сграда с ид. номер ***.1 по КККР на гр.
Варна, с площ от 36 кв.м. Праводателите са се легитимирали като собственици
с влязла в сила на 10.02.2011г. Заповед на кмета на район „Приморски“, с
която е наредено придобиване собствеността на описания имот на основание §
4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ и НА с номер 193 дело
2756 от 26.08.1994г.
С последния НА праводателката Р.П. и съпругът й П.М.П. били
признати за собственици в СИО на недвижим имот, закупен по реда на пар. 4а
ПЗР ЗСПЗЗ, а именно: място с пространство от 600 кв.м. ид.ч., цялото с площ
от 1400 кв.м., съставляващо планоснимачен номер 677 в местността „М.“,
зона, отредена за земеделско ползване в землището на гр. Варна. Правото на
ползване на имота е било предоставено на Р.П. съгласно решение с номер 2 в
Протокол номер 4 от 11.03.1981г. на ИК на ОбНС – Варна на основание ПМС
1 от 07.01.1981г. – под номер 251 от списъка на граждани, получили под наем
пустеещи места на ДПФ, които се предоставят за безвъзмездно ползване,
съгласно 76 ПМС от 05.08.1977г.
В имота Р. и П. построили сграда в срока до 01.03.1991г., въз основа на
разрешение за строеж с номер 24 от 17.06.1977г., поради което правото им на
ползване се е трансформирало в право на собственост върху предоставения
имот чрез изкупуване на основание пар. 4а от ПЗР ЗСПЗЗ.
Р. и П. установили през 1981г. фактическа власт върху цялото място с
пространство от 1520 кв.м. и са я упражнявали по силата на предоставеното
им право на ползване до 1994г. След придобиването на 600ид. ч от същия
имот, те са установили фактическа власт върху останалата част от имота, с
намерение за придобиване на собствеността му. След смъртта на П., неговите
наследници продължили да владеят имота до 2021г., когато предали
владението на настоящия ищец, чрез сключения договор за покупко -
продажба. Към настоящия момент ищецът упражнява фактическата власт
върху имота. Владеният имот с номер 677 по КП попада в терен по пар. 4
4
ЗСПЗЗ на ***, землището на кв. „В.“, чийто околовръстен полигон е одобрен с
решение на ОБС – Варна от 29.05.2000г.
С приемана на ПНИ в относимите части /засягащи имот № 677 по
преходен КП/, за праводателката му Р.П. е отреден новообразуван поземлен
имот с ид. номер ***, с площ 838 кв.м, за Д. П. М./ чийто наследници са
първите трима ответници/ ПИ ид. номер ***, с площ 2002 кв.м и за Община
Варна ПИ ид. номер ***, за път, с площ от 768 кв.м.
Имот № 677 с площ 1520 кв.м по преходния кадастрален план, по силата
на приетия ПНИ попадат следните новообразувани имоти: ПИ с ид. 677 с
площ от 838 кв.м; ПИ с ид.*** с площ от 551 кв.м; ПИ с ид. *** с площ от 131
кв.м;
С решение 799- 5/19.12.2012г. на ОбС Варна, на основание чл. 21, ал. 1,
т. 11 ЗМСМА във вр. чл. 129, ал. 1 ЗУТ, е одобрен ПУП на улици и поземлени
имоти за обекти публична собственост, план за улична регулация в хипотезата
на чл. 16, ал.7 от ЗУТ./ сега 16а от ЗУТ/. Предвид, че за територията на ***,
няма одобрен преходен ПУП, горепосочените имоти попадат в обхвата му.
Ищецът упражнява владение както върху имот 677, така и върху 551 кв.м. от
имот с номер *** и върху 131 кв.м. от имот с номер ***. Тези общо 682 кв.м.
реални части ищецът е придобил с оглед на изтекла в негова полза
придобивна давност, към която добавя владението на своите праводатели за
периода от 26.08.1994г. до 21.09.2021г.
Владяната от него реална част с площ от 131 кв.м от ПИ ид. ***, попада
в територия, в която има влязъл ПУП – план за улична регулация по чл. 16а
ЗУТ. Влезлите в сила планове по чл. 16а ЗУТ нямат отчуждително действие и
не се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва
след изплащане на обезщетение. Отчуждително производство в случая не е
провеждано, поради което правото на собственост на ищеца не е преминало
върху посочените 131 кв.м в полза на общината.
Реституционното решение в полза на наследниците на Д. М. е
постановено преди изменението на ЗСПЗЗ от 1999г., поради което и същото
има конститутивно действие. Административната процедура по
възстановяване на собствеността е приключила с влизане в сила на решение
на ПК – Варна през 1998 г., от този момент наследниците на М. са придобили
собствеността. Не е било нужно издаване на заповед по чл. 7 от § 4 от ПР на
ЗСПЗЗ, тъй като производството по реституция се е развило при действието на
ЗСПЗЗ, в редакцията преди 30.07.1999г. Твърди, че в случая е приложен и чл.
5, ал. 2 ЗВСОНИ. В условията на евентуалност, в случай че се установи, че
индивидуализацията на имота е извършена след влизане в сила на чл. 14, ал. 1,
т. 3 ЗСПЗЗ 30.07.1999г. Прави възражение, че давността е започнала да тече с
влиза в сила на ПНИ през 05.06.2008 г. Последваща издаване на заповед по
параграф 4к от ПЗР на ЗСППЗ е ирелевантно.
С уточняваща молба с вх. № 20723/15.08.2024 г., депозирана пред ВОС
след оставяне без движение на исковата молба от страна на въззивната
5
инстанция, ищците уточняват, че правния им интерес от насочване на иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК досежно реална част с площ от 131
кв.м. от ПИ № № *** по КК на гр. Варна против Д. Д. Д., П. В. П. и Л. Й. М.
произтича от обстоятелството, че същите процесната част попада в границите
на реституирания на ответниците имот /стар имот № 3579 по ПСИГ/, като за
същият липсва проведена отчуждителна процедура от страна на община
Варна, макар същата да е записана.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника Община Варна. Излага се, че искът е допустим, но
неоснователен. Не се спори, че както имот с номер 677, така и имот с номер
*** са ситуирани в територията по пар. 4 ПРЗ ЗСПЗЗ и са в границите на кв.
В.. Съгласно предвижданията на ПНИ ПИ с номер 677 е индивидуализиран с
площ от 838 кв.м. ПНИ е влязъл в законна сила. Имот с номер 677 и имот с
номер *** попадат в стар имот с площ от 8816 кв.м. и собственост на Д. П. М..
Важното в случая е, че за имотите е влязъл в сила ПНИ с НТП „За улица“.
Този план не е обжалван по съдебен ред от страна на праводателите на ищеца.
Без значение е обстоятелството каква площ е имал имот с номер 677 по
предходен КП. За местността, в която се намират имотите е одобрен и ПУР
(план за улична регулация). В случая обаче не това е причината за
съществуване на собственост в полза на Община Варна. Приложим е чл. 56,
ал. 2 ЗОС и чл. 3, ал. 3 ЗП. Публична общинска собственост не може да бъде
придобива по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на ИМ от станалите
ответници Д. Д. Д., П. В. П. и Л. Й. М., който се излага следното: Те са
наследници на Д. П. М.. С решение № 610 от 11.05.1999 г. им е признато право
на собственост на нива 9,000 дка., находяща се в терен по параграф 4 на В. в
местността „ М.“. Със Заповед на № 2317/ 15.01.2004 г. на кмета на Община
Варна им е възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.1
от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот с Д. Д. Д., П. В. П. и Л. Й. М. ПИ с ид. ***. Този
имот е образуван от терен, който е в повече след изкупуване по § 4а от ЗСПЗЗ.
Със заповед № 483/13.10.2022 г., влязла в сила на 21.11.2022 г. на кмета
на район „ Приморски“, е отказана оценка на подобренията в частта от ПИ №
677, попадаща в имоти с ид. *** на Р. и П. П.ви. Праводателите на ищеца са
били въведени във владение на своя имот, поради което са се отказали от
правото на задържане на останалите кв.м. реална част, които са придадени
към имот с номер ***, следователно нямат право да претендират подобрения
по административен ред. Излагат се аргументи, че процедурата по чл. 7
ЗСПЗЗ, не е приключила поради което давността не е започнала да тече.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
6
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивните жалби разгледани по същество се явяват основателни.
От предоставените писмени доказателства, от гласните доказателства, от
приетите по делото съдебно-технически експертизи, обсъдени поотделно и в
тяхната взаимна връзка, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
С удостоверение № 46 от 10.06.1980 г. на П.М.П. е предоставено правото
на ползване на земя от 0.9 декара в местността „М.“ при граници: Д. К., гора и
път.
Съгласно решение с номер 2, т. 4 в Протокол номер 4 от 11.03.1981г. на
ИК на ОбНС – Варна /стр. 19/, са раздадени земи в землището на кв. Г. на 63
работници на основание ПМС 1 от 07.01.1981г. Видно от списъка на
граждани, получили под наем пустеещи места на ДПФ, които се предоставят
за безвъзмездно ползване, съгласно 76 ПМС от 05.08.1977г/ стр. 22, № 251/ на
Р.С.П. е предоставено правото на ползване на 0.8 дка в местност“ Д.“. От
служебна бележка /стр. 163/ границите на имота са път, Д. К., В П. и гора.
Тоест на П.М.П. и Р.С.П. е предоставен за ползване един и същ имот.
С декларация от 22.03.1994 г./ стр. 162/ П.М.П. е заявил, че му е
предоставено правото на ползване в местност „М.“ в размер ма 0.9 декара.
Семейството не притежава и не ползва друга земя.
Видно от НА за собственост върху недвижим имот, придобит на
основание параграф 4А от ПЗР ЗСПЗЗ с номер 193, том 27, дело 12756/1994г.,
на 26.08.1994г. Р.С.П. и П.М.П. били признати за собственици, всеки на по ½
ид.ч., от следния имот: - място от 600 кв.м. идеални части, цялото от 1400
кв.м., съставляващо планоснимачен номер 677 в местността Д., отредено за
земеделско ползване в землището на гр. Варна. Посочено е, че пред нотариуса
са представени следните документи: разрешение за строеж от 1977г. и
удостоверение за платена земя.
Със заповед № 25/14.01.2011 г. на район Приморски – Варна на осн. чл.
46 ЗМСМА вр. пар. 4К, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ е наредено Р. и П. П.ви да
придобият право на собственост върху в новообразуван имот в местност *** и
Д. с ид. ***, целият с площ от 838 кв.м.
С протокол № 14 от 14.02.2012 Р.С.П. и П.М.П. са въведи във владение
на придобитите 838 кв.м. от ползвания имот.
С нотариален акт за покупко – продажба с номер 103, том 4, рег. номер
7
7952, нот. дело 620 от 2021г., на 21.09.2021г. В.П.Г. и Р.С.П. прехвърли
собствеността върху ПИ с ид. номер *** с адрес на имота в гр. Варна, район
Приморски, с.о. *** – Д., местност „М.“, с площ на имота от 838 кв.м., ведно с
изградената в имота сграда с ид. номер ***.1 на П. В. П..
С решение № 610 на ПК – Варна/ стр. 101/ е признато правото на
собственост на наследниците на Д. П. М. в съществуващите/ възстановени/
стари реални граници на следния имот – нива от 9 дка, находяща се в терен по
параграф 4 на В., местност „М.“, с номер 7090 по КП от 1956г.
Със заповед от на 2011 г. на кмета на район Приморски – Варна на
основание чл. 46 ЗМСМА вр. пар. 4К, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ е наредено да се
възстанови правото на собственост при условията на § 4Б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ на
наследниците на Д. П. М. върху ПИ с номер 10135.516.***. Тя е била връчена
05.03.2012г.
Установява се от удостоверение на наследници на Д. П. М., че такива са
ответниците – Л., Д. и П..
По делото е вложена заповед 483/13.10.2022г., / стр. 105/, с която е
отказано оценка на подобренията в частта от поземлен имот № 677 по ПКП,
попадаща в имот с ид. *** по ПНИ на ***. В нея е посочено, че въводът във
владение е доказателство, че Р. и П. са се отказали от правото си на задържане,
следователно няма правно основание да се претендират подобрения по
административен ред, поради което и наследниците на М. нямат правен
интерес от извършване на оценка подобренията в частта от ПИ с номер 681 от
ПКП, попадащ в имот с номер *** по ПНИ.
От назначената съдебно - техническа експертиза, която съдът кредитира,
като пълна, обективна и компетентно извършена се установя следното:
За територията, върху която се намира процесния имот, са действали
следните кадастрални планове:
1) КП от 1956г. – няма данни да е бил одобрен с конкретна заповед, но е
бил технически приет и ползван от администрацията до създаване на
последващ план през 1987г. – 1989г. за същата територия. По този КП
относимият имот е с номер 7090, площта му е близо 9 дка, а собственик е Д.
М.. Обследваните имоти към момента – с номера 677, *** и *** попадат почти
изцяло в границите на имота на имот 7090. Предназначението на земята е било
„земеделска“.
2) КП от 1989г. – няма данни да е бил одобрен с конкретна заповед, но е
бил технически приет и използван от администрацията. По този план
относимият имот е с номер 677, с площ от 1537 кв.м. Като собственик е бил
записан П. П.в, а след това Р.П.. В границите на този имот попадат части от
следните имоти по ПНИ от 2008г. – част от 833 кв.м. от имот 677, част от 132
кв.м. от имот *** и част от 552 кв.м. от имот с номер ***.
3) ПСИГ от 1999г. – план за старите имотни граници, представляващ
едната от двете съставки на ПКП за територията на сегашното ***.
8
4) КП от м.10.1999г. – план с ползвателските имоти, който е втората от
двете съставки на ПКП за територията.
5) ПНИ от 2008г. – това е план на новообразуваните имоти. Бил е
одобрен със заповед РД – 08-7706/05.06.2008г. на областния управител и е бил
обнародван. Единият относим имот е с номер 677 – площ от 838 кв.м., като
съсобственици по регистъра са наследниците на Д. М. – 231 кв.м., държавата -
кв.м. и Р.С.П. – 600 кв.м. Вторият относим имот е с номер *** и е с площ от
768 кв.м. Собственик по регистъра е Община Варна. Като начин на трайно
ползване е посочено – за второстепенна улица. Третият относим имот е с
номер ***, с площ от 2002 кв.м., като собственици са наследниците на Д. М..
Предназначението на земята в трите НИ е урбанизирана по смисъла на
чл. 7 ЗУТ.
6) КККР от 2008г. – по кадастралната карта трите имота са идентични с
ПНИ от 2008г., т.е. ПНИ е бил автоматично интегриран в КККР. ПИ по КККР
от 2008г. са идентични с КККР от 2023г., като единствената промяна е, че
собственик на имот с номер 677 е П. В. П..
Единственият действащ регулационен план за територията е план за
улична регулация ПУП – ПУР от м.12.2012г. Бил е приет с решение номер
797-5 към протокол 14/19.12.2012г. на ОбС Варна. Предвижданията по
регулационния план са – не се въвежда устройствена зона; откъм южната
страна на ПИ *** по КККР е предвидена улица с ширина от 9 метра между
регулационните линии; откъм северната страна на същия имот е предвидена
улица с ширина от 6 метра между регулационните линии.
В ПНИ от 2008г. е било предвидено следното:
- за НИ 677 с площ от 838 кв.м. по ПНИ - образуван е от ПИ 677 с площ
от 1520 кв.м. по КП от м.12.1999г.; южната му граница съвпада със
съответната граница на НИ с имот *** (улица) и има лице към същата улица;
отговаря на техническото задание и на нормативните изисквания, визирани в
чл. 28 ППЗСПЗЗ;
- за НИ *** с площ от 768 кв.м. по ПНИ – представлява второстепенна
улица, с ширина от 5м. и дължима около 145м.; предвиден е в ПНИ с цел да
осигури пешеходен и автомобилен достъп на новообразуваните имоти северно
от него; отговаря на техническото задание и нормативните изисквания на чл.
28, ал. 5 ППЗСПЗЗ;
- за НИ *** с площ от 2002 кв.м. по ПНИ – образуван е от стар имот с
номер 3579 с площ от 9 дка, има площ от 2002 кв.м. и лице към две улици;
отговаря на техническото задание и нормативните изисквания на чл. 28, ал. 7
ППЗСПЗЗ.
ПНИ не е бил обжалван по отношение на обследваните новообразувани
имоти с номер 677, *** и ***, следователно той е влязъл в сила по отношение
на тях. За имот с номер 677 има издаден въвод във владение от 2012г. и
следователно ПНИ е приложен по отношение на него, но ПНИ не е приложен
9
за останалите два имота.
На терен не съществуват граници между трите имота. П. П. стопанисва
цялото място, включващо тези три имота. Стопанисваният имот 677 е ограден
от всички страни, има множество строителни подобрения и множество трайни
насаждения. Използва се за жилищни/вилни нужди.
От удостоверение от Община Варна /стр. 64 от в.гр. д 1159/2024г. на
ВОС/ се установява, че към настоящия момент няма открито или приключило
отчуждително производство по отношение на имот № *** по КК на гр. Варна.
По делото са разпитани двама свидетели на сраната на ищеца. Първият
Л.И. заявява следното: П. има място в местност „Д., ***“, което се намира не
пето място западно от мястото, което аз имам по наследство. Моят имот го
обитавам от 1981г. Същият е на разстояние от около 130 метра от имота на
ищеца. Познаваш и бившите му собственици – П. и Р.. Имотът на П. е
правоъгълен, около декар и половина. От едната страна граничи с път, а от
другата с гора. Откъм гората има врата и гаражна врата. Има врата и откъм
пътя, от която се влиза в мястото. Имотът е ограден с бетонни колони. Имотът,
който владее П., е в същите граници, в които е бил владян от П. и Р.. Не са
променяни границите, нито оградите. Откъм страната на пътя се намира малко
лозе, има плодни дръвчета, има една много стара ябълка, а празното място се
ползва за зеленчукова градина. Към гората се намира постройка, тип бунгало.
Между самият имот не преминава друг път. Пътят е само един. Не съм виждал
други хора да идват да претендират собственост.“
Свидетелят К.К. заявява следното: „П. има имот. Намира се до имота на
майка му и на 250 метра от моя имот. Всеки ден в продължение на много
години разхождам кучето и минавам покрай този имот. От едната страна е
улица, а от другата е дъбова гора. Имотът е около декар и половина голям.
Ограден е с метална мрежа и бетонови колчета. Познавам и предходните
собственици на имота. В момента огражденията в имота са същите, каквито
бяха при бай П. и Р.. Отпред, откъм пътя, има врата, от която се влиза в имота.
В имота има дръвчета. Сели сме дръвчета с бай П., има и зеленчуци, има лозе.
След като П. взе мястото, той го освежи. Сложи парник. Направи ремонт на
бараката/бунгалото. През имота на П. никога не е минал път и към момента не
минава път. От 1994г. живея на това място.“
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Пред настоящата съдебна инстанция подлежат на разглеждане
предявени субективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да установи
следното: В периода от 1994г. до 21.09.2021г., неговите праводатели са владели
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно 551 кв.м реални части
от имот с ид. *** и 131 кв. м от имот с ид. ***, както и това че е присъединил
тяхното владение към своето, което е осъществявано от датата на
10
прехвърлителната сделка 21.09.2021г. до дата на предявяване на исковата
молба 18.08.2022г.
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Според така даденото от законодателя определение, владението се състои от
два признака – обективен (упражняването на фактическа власт - corpus) и
субективен (намерението за своене – animus, animus domini). С оглед
трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние, с
чл. 69 ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
В практиката на ВКС по решение № 30 от 12.03.2021 г. по гр. д. №
1662/2020 г., І г. о. е дадено следното тълкуване: „Заварените ползватели в
предоставени им за ползване земеделски земи, на които е признато право на
задържане по силата на закона (§ 4в ПЗР на ЗСПЗЗ) нямат качеството
„владелци“ по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС с оглед естеството на упражняваната
от тях до влизане на ЗСПЗЗ в сила фактическа власт – ползвателят упражнява
фактическа власт върху имота въз основа на правно основание и има правното
положение на „държател“. По отношение на частта извън определената им за
изкупуване, те запазват качеството „държатели“ и могат да установят
самостоятелна фактическа власт с намерение да придобият собствеността по
давност, като противопоставят това свое намерение на лицата, в полза на
които е възстановена собствеността, след приключване на реституционното
производство с влязъл в сила административен акт.
Упражняването на фактическа власт върху чужд имот може да се
квалифицира като владение, само ако липсва правно основание за
осъществяването й. Когато фактическата власт се осъществява на правно
основание, тя се определя като държане. По делото е установеното и не
спорно между страните, че фактическата власт върху процесните реални части
е придобита на правно основание – предоставено право на ползване през
1981г.
Когато фактическата власт е установена на правно основание, тя се
квалифицира като държане, неограничено във времето независимо от
субективните възприятия на субекта. Превръщане на държанието във
владение може да се извърши с едностранни фактически и юридически
действия, с който се отрича правото на реституирания собственик и му се
демонстрира промяната на държането във владение. Виж - Решение № 129 от
25.10.2023 г. по гр. д. № 4317 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение/
В случая не се твърди и няма доказателства праводателите на ищеца да
са извършвали действия по отношение на ответниците, с които да им се
отрича правото на собственост или да се демонстрира промяна на държането
във владение.
От изложеното следва, че праводателите на ищецът П. П. - В.П.Г. и
11
Р.С.П. не са били владелци, а държатели на процесните реални части, поради
което не са могли да ги придобият собствеността на давностно владение.
Процесните реални части са започнали да се владеят от ищеца едва през
21.09.2021г., когато съгласно нотариалния акт е предадена фактическата власт
на ПИ с ид. 677. От този момент ищецът е започнал да упражнява
фактическата власт и върху реалните части от съседните имоти, без да има
основание за това, тоест да ги владее по смисъла на чл. 68 от ЗС. От този
момент е започнала да тече десет годишната придобивна давност, която към
датата на предявяването на искова молба 18.08.2022 г. не е изтекла. Поради
което ищецът не притежава право на собственост върху реалната част с площ
от 131 кв.м. от с ид.*** по КК и 551 кв.м., реална части от имот с ид. ***.
Дори да се приеме, че праводателите на ищеца са владелци, той не
може да придобие имота поради следните съображения.
Реалната част с площ от 131 кв.м. от имот № *** по ПНИ /идентичен на
имот с ид.*** по КК/ е записана като собствена на Община Варна.
Позоваването на този ответник е на собственост въз основа на отреждането на
целия имот № *** за улица. Съгласно заключението на проведената СТЕ с
ПУП-ПУР приет с решение № 797-5 към протокол № 14/19.12.2012 г. на
Общинския съвет в гр.Варна е предвидено провеждане на частична улична
регулация в кв.52, включваща изграждането на улици северно и южно от имот
№ *** по ПНИ /посочени в червен цвят на комбинирана скица № 8/, в това
число и процесния имот № *** по ПНИ с предназначение – второстепенна
улица. Предвидените с ПУР от 2012 г. улично-регулационните линии целят да
осигурят достъп до улица /път/ на имотите намиращи се северно от него, в
това число и имота на ищците с № 679 по ПНИ. ПУП-ПУР в кв. 52 на с.о.„***
и Д.", влязъл в сила през 2012 г., е приет с решение на Общинския съвет на гр.
Варна и представлява план по чл.16а от ЗУТ, с който се определят външните
регулационни линии на имотите към улицата. Същият няма за предмет
цялостно урегулиране на имотите и за разлика от планът по чл.16, ал.1 от ЗУТ
няма незабавно отчуждително действие. Горното означава, че не се счита
приложен с влизане в сила на самия план, а едва след изплащане на
обезщетение по реда на чл. 205 и чл. 209 от ЗУТ като елемент от процедурата
по отчуждаване на имоти частна собственост за изграждане на обекти
публична собственост. В този смисъла Решение № 87/01.08.2018 г. по гр.д.№
2714/2017 г. по описа на ВКС. Улиците се регулират с подробни устройствени
планове съгласно чл.14, ал.1 от ЗУТ, но самият факт на отреждането на имот
за определени нужди, в случая за улица, не представлява самостоятелно
основание за придобиване на право на собственост, като за да бъде завършен
сложният фактически състав следва да се заплати обезщетение. До този
момент, дори да има отреждане и дори мероприятието да е реализирано
/улицата да е фактически обособена/, имотът не може да се счита за общинска
собственост, ако не е реализиран фактическия състав на придобивния способ –
отчуждаване. Така Решение № 60081/14.07.2021 г. по гр.д.№ 3370/2020 г. на
ВКС.
12
В настоящия случай няма спор между страните, а и от представеното
удостоверение, издадено на 17.01.2024 г. от община Варна е видно, че към
настоящия момент няма открито или приключило отчуждително производство
по отношение на имот № ***. Няма спор и се установява от събраните гласни
доказателства и СТЕ, че мероприятието, за което е отреден имот № *** –
улица не е реализирано на място. Т.е. община Варна не може да се легитимира
като собственик на реалната част с площ от 131 кв.м. от ПИ № *** по КК на
гр. Варна, въпреки вписването й в регистрите към ПНИ и КК като такъв.
По отношение на реалната част с площ от 551 кв.м. от ПИ № *** по КК
на гр. Варна.
По делото е установено, че и двете процесни реални части попадат
изцяло в имот № 7090 по КП от 1956 г. идентичен на имот № 3579 по плана на
старите имотни граници /помощен план при изготвянето на ПНИ/ с площ от
8816 кв.м., който е бил реституиран с решение № 610/11.05.1999 г. на ПК-
Варна на наследниците на Д. П. М., т.е на ответниците физически лица. С
реституционното решение на ответниците е възстановен имот попадащ в
землището на В., местност „М.“, в терени по § 4, т.е в територии, в които
имоти преимуществено са предоставяни за ползване, както е в случая.
Решението на административния орган, постановено в полза на
наследниците на Д. М., е издадено преди изменение на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ
/ДВ бр.68/99г./, но с него само се признава правото на собственост в
съществуващи стари реални граници, без същевременно да е осъществена
точна и актуална към момента на издаването му индивидуализация на имота.
Решението е постановено на основание чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, към който
момент е в сила редакция ДВ бр.122/1997 г., която налага изискването към
решението на ПК да бъде приложена скица на имота заверена от
административния орган. В реституционната преписка няма данни такава
скица заверена от ПК да е била издавана в полза на реституираните
собственици, в която възстановяваните имоти да са посочени с техните
номера и граници. При това положение, макар и постановено преди
изменение на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр.68/99г./, доколкото решение №
610/11.05.1999 г. не съдържа индивидуализация на имота, който се реституира,
същото не се ползва с конститутивен ефект, т.е не правопоражда права в полза
на реституираните собственици по отношение на конкретно определен имот.
Давността за имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, започва да тече с
окончателното приключване на административната процедура, което настъпва
с влизане в сила на заповед на кмета на общината по § 4, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
От този момент започва да тече придобивната давност за лицето което го
владее. В този смисъл Решение № 50068 от 26.10.2023 г. по гр. д. № 3238 /
2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.
С оглед на изложеното, настоящия състав приема, че за процесните
реални части давността е започнала да тече на с влизане в сила на заповедта
по § 4, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ на 05.03.2012г, с която е възстановено правото на
13
собственост на ответниците. Придобивната давност ще изтече на 06.03.2022г.
Присъединяването на владение, на което се позова ищецът, по смисъла
на чл. 82 ЗС е допустимо, ако е налице правоприемство между двамата
владелци /предишният и настоящият владелец/, което правоприемство може
да бъде общо /универсално/ или частно.
Ищецът твърди, частно правоприемство. То настъпва, когато владелецът
получава владението от предходния владелец на правно основание, което е
годно да прехвърли собствеността върху имота /продажба, дарение на имота
или други деривативни способи за придобиване на собствеността/. В този
случай, за да може към владението на частния приобретател да се присъедини
владението на праводателя му, е необходимо не само осъществяване на
действително придобивно основание, но и извършване на действия по
предаване на владението. Решение № 50033 от 31.07.2023 г. по гр. д. № 2211 /
2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение.
С НА от 21.09.2021г. В.Г. и Р.П. са прехвърли на П. П.в собствеността
ПИ 677 площ на от 838 кв.м, на П. П.в. Тоест ищецът не е получил владението
на процесните реални части на правно основание, което е годно да прехвърли
собствеността върху тях, поради което не може да присъедини владението на
предишните владелци към своето. От изложеното следва, че десет годишната
придобивната давност по отношение на ищеца за претендираните реални
части, е започнала да тече от 21.09.2021г. и към момента на предявяване на
ИМ 18.08.2022г., а дори и към настоящия момент, тя не е изтекла.
На следващо място, разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ, предвижда, че
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места
и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по
давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19
от ЗУТ – прилагането на това правило е изрично предвидено в чл. 200, ал. 1 от
ЗУТ и по отношение на поземлени имоти в границите на селищните
образувания.
В Решение № 50022 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 2175 / 2022 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/ е дадено следното тълкуване:
„при действието на ЗУТ реално обособена част от урегулиран поземлен
имот може да бъде придобита по давност само в случай, че както
завладяната част, така и остатъка от съответния имот отговарят на
изискванията за минимални площ и лице за обособяването им като
самостоятелни парцели“.
Изискуемата според чл. 19, ал.1, т. 2 от ЗУТ минимална площ на
поземления имот, находящ се в селищно образувание е 500 кв.м. и лице най-
малко 16 м. В настоящия случай не е установено двата остатъка от имотите да
отговарят на изискванията на чл.200, ал. 2 от ЗУТ. Отделно, видно от мащаба
на скица № 4 /стр. 215/ остатъците в североизточната част на ПИ *** и ПИ ***
нямат минималните характеристики, посочени в закона.
По-нататък, реалната част от ПИ *** е в размер на 131 кв.м. и според
14
правилата ЗУТ не може да бъде придобивана по давност, тъй като е под 500
кв.м.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че П. В. П. не
е придобил собствеността на реална част с площ от 551 кв.м от имот *** по
КККР и на реална част от 131 кв.м., от ПИ с идентификатор *** по КККР,
основание изтекла в негова ползва придобивна давност за периода от
06.03.2012г. до 06.03.2022г.
Относно разноските:
Искане за присъждане на разноски са направили всички участници в
процеса, като съобразно изхода на спора такива се следват на въззивниците –
Община Варна от една страна и Д. Д. Д., П. В. П. и Л. Й. М. от друга, както за
първоинстанционното, така и за въззивното съдебно производство.
Съобразно представените доказателства за сторени разноски за
първоинстанционното производство на Община Варна следва да бъдат
присъдени разноски в размер на общо 1075 лева, включващи 800 лева –
заплатен депозит за вещо лице и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
За въззивната инстанция на въззивника Община Варна се следват разноски в
размер на 25 лева – заплатена държавна такса за въззивното обжалване и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ответниците Д. Д. Д., П. В. П. и Л. Й. следва да бъдат
присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 2 250
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното от
въззивниците Д. Д. Д., П. В. П. и Л. Й. М. адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция.
След преценка на фактическата и правната сложност на делото, като се
вземе за ориентир предвидения в НМРАВ хонорар за исковете за собственост
и съобрази размера на претендирания от насрещната страна адвокатски
хонорар, съдът намери, че възражението за прекомерност е неоснователно.
В полза на ответниците Д. Д. Д., П. В. П. и Л. Й. следва да бъдат
присъдени разноски сторени във въззивното производство в общ размер на
2 317,35 лева, включващи 67,35 лв. държавна такса и 2 250лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът на основание чл. 271 от ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3016 от 04.09.2023 г. по гр. д. №
11186/2022 г. на ВРС, допълнено с Решение № 149 от 13.01.2024 г. по гр. д. №
11186/2022 г. на ВРС, както и в частта за разноските.
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П. В. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, с
15
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както следва:
1/ против Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *** , П. В. П., ЕГН
**********, с адрес: *** и Л. Й. М., ЕГН **********, с адрес: *** за
приемане за установено, че П. В. П., ЕГН: ********** е собственик на
реална част с площ от 551 кв.м., от ПИ с номер *** по КККР на гр. Варна
по КККР на гр. Вара , одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД
на АГКК, находящ се в гр. Bapна а, община Варна, обл. Варна, с.о. „*** , *** и
***", целият с площ от 2002 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при с
седи: ***, ***, обозначена на Комбинирана скица 4 от заключението на
вещото лице, находяща се на л. 215 от делото защрихована със сини линии,
приподписана от съда, неразделна част от решението, на основание изтекла в
негова ползва придобивна давност за периода от 1994 г. до 08.2022 г.
2/ против ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски
полк“ № 43, представлявано от кмета Благомир Коцев, Д. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, П. В. П., ЕГН **********, с адрес: *** и Л. Й. М.,
ЕГН **********, с адрес: *** за приемане за установено, че П. В. П., ЕГН:
**********, с адрес: *** собственик на реална част с площ 131 кв.м от ПИ
№ *** по КК на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, община Варна, обл. Варна, с адрес на
поземления имот: гр. Варна, район Приморски, кв. В., „***“, местност „***”,
целият с площ от 768 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за второстепенна улица, номер по
предходен план: 516***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
обозначена на Комбинирана скица 4 от заключението на вещото лице,
находяща се на л. 215 от делото защрихована със сини линии, на основание
изтекла в негова ползва придобивна давност за периода от 1994 г. до 08.2022 г.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43,
представлявано от кмета Благомир Коцев, сумата в общ размер на 1075/
хиляда седемдесет и пет/ лева, от които 950 /деветстотин и петдесет/ лева –
разноски за първоинстанционното производство и сумата от 125 /сто двадесет
и пет/ лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ Д. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: ***, П. В. П., ЕГН **********, с адрес: *** и Л.
Й. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 4 567.35/ четири
хиляди петстотин шейсет и седем лева и трийсет и пет стотинки/ лева, от
които 2250 /две хиляди и петстотин / лева – разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 2 317,35 лева, /две хиляди
триста и седемнайсет лева и трийсет и пет стотинки /– разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17