Р Е Ш Е Н И Е
№ 64 12.01.2018 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
десети януари две
хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7395 по описа на БРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от С.И.Т.
против „КОМСЕД“ АД.
Ищцата иска да бъде признато уволнението й със заповед № ***/01.08.2017
г., издадена от работодателя, за незаконно, да бъде възстановена на заемната от
нея предишна длъжност „***” в ответното дружество, да бъде осъдено последното
да й заплати сумата от 4226,40 лева, представляваща обезщетение по чл. 225,
ал.1 от КТ за периода от 04.08.2017 г. до 04.02.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се твърди, че ищцата е възстановена на работа с решение на съда, като се
е явила за започване на работа при работодателя в указания в съобщението от
съда срок, но не е била допусната и й е отказано да започне веднага работа.
Няколко дни по-късно представител на работодателя се свързва с нея, за да й
поиска оригинала на съобщението, с което се уведомява, че е възстановена на
работа и следва да се яви за заемането на длъжността. Обяснено й е, че веднага
след представяне на уведомление по чл.345, ал.1 от КТ, ще бъде допусната до
работа. Изтъква се, че на 03.08.2017 г. ищцата получава по куриер заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.2 от КТ поради
неявяването й на работа в законоустановения срок.
В
законоустановения срок ответникът депозира отговор, в който посочва, че
исковете по чл.344, т.1 и т.2 от КТ са
недопустими, защото са предявени след изтичане на двумесечния срок, предвиден в
чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Моли съдът да прекрати делото по отношение на тези
искове. По съществото на спора ответникът твърди, че заповедта е
законосъобразно издадена, защото, макар и ищцата да се е явила на 30.06.2017 г.
в магазина, тя не е имала намерение да започва работа, а само да входира молба.
Моли съдът да отхвърли исковете.
В
проведеното на 13.12.2017 г. съдебно заседание съдът прие изменение на иска по
чл. 225 ал. 1 от КТ, като същият се счита предявен за периода от 04.08.2017 г.
до 04.01.2018 г. в общ размер от 4226,40 лева (техническа грешка при изписване
на цифрата в определението като „4426.40 лева“), изчислен на база брутно
трудово възнаграждение в размер на 704,40 лева.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната
сторените от нея разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение
№ 1273/29.07.2016 г. по гр. дело № 2036/2016 г. по описа на БРС, потвърдено с
решение № VI-114/23.11.2016
г. по в. гр. дело № 1698/2016 г. по описа на БОС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 614/02.06.2017 г. по гр. дело № 1069/2017 г. по описа
на IV г.о. на ВКС, в сила от
същата дата, е признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение
на ищеца С.И.Т., извършено със заповед № ***/08.02.2016 г. на представител на
„КОМСЕД“ АД, отменена е цитираната заповед и ищцата е възстановена на
предишната работа „***“ в „КОМСЕД“ АД. Дружеството е осъдено да й заплати и
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, както и разноски по делото.
Ищцата
получава на 19.06.2017 г. съобщение от РС – Бургас, че на основание чл.345,
ал.1 от КТ и въз основа на влязло в сила решение № 1273/29.07.2016 г. по гр.
дело № 2036/2016 г. по описа на БРС има право да се яви на работа в 14-дневен срок
от получаване на съобщението.
На
30.06.2017 г. ищцата се явява в търговския обект на ответното дружество, където
преди уволнението е работила, и подава писмена молба, адресирана до
изпълнителния директор на „КОМСЕД“ АД, с която изразява желанието си да бъде
допусната до работното си място за започване и изпълняване на трудовите
задължения. В молбата ясно се посочва, че ищцата се явява в законоустановения
срок за заемане на длъжността, която е заемала преди незаконното уволнение и на
която е възстановена по силата на цитираните в молбата съдебни решения. Молбата
е входирана, ищцата престоява около 15 минути в търговския обект, след което си
тръгва.
На
12.07.2017 г. изпълнителният директор на дружеството изпраща писмо до ищцата, в
което се посочва, че във връзка със заявлението й за допускане до работа, не е
приложено уведомление по чл.345, ал.1 от КТ, като на Т. е указано да го
представи и ще бъде допусната до работа, като ще й бъде връчена и заповед за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
На
03.08.2017 г. ищцата получава по куриер писмо, което съдържа 2 заповеди, а
именно: заповед № ***/03.07.2017 г. на изпълнителния директор на „КОМСЕД“ АД, с
която на основание влязло в сила решение по в. гр. дело № 1698/2016 г. по описа
на БОС, възстановява Т. на заеманата преди уволнението й длъжност „***“ в
магазин за детски играчки „КОМСЕД“ АД в „БИЛЛА“ – Бургас; заповед № ***/01.08.2017
г. на изпълнителен директор на „КОМСЕД“ АД, с която трудовото правоотношение с Т.
е прекратено поради неявяване на работа в двуседмичен срок от получаване на
уведомлението по чл.345, ал.1 от КТ (чл.325, т.2 от КТ), считано от 04.07.2017
г.
Не е
спорно между страните, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата
преди уволнението е в размер на 704,40 лева.
След
уволнението ищцата не е започнала работа при друг работодател.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства (показанията на
свидетелите и на двете страни).
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ. Претендира се и законната
лихва върху обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ от завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
По възражението на ответното дружество за изтекла
погасителна давност за предявяване на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Тъй като срокът
по чл.358, ал.1, т.2 от КТ е давностен, а не преклузивен (аргумент от Тълкувателно
решение № 1 от 12.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.), съдът не прекрати производството по делото по
предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, а постанови в
определението си по чл.140 от ГПК, че ще се произнесе по възражението с
решението.
Трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ, при
което никоя от страните (работник и работодател) не дължи предизвестие. Според
разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ при прекратяване без предизвестие,
трудовият договор се прекратява от момента на получаването на
писменото изявление за прекратяването му.
Следователно трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на 03.08.2017 г.,
когато тя получава заповед № ***/01.08.2017 г. на изпълнителен директор на
„КОМСЕД“ АД. Без правно значение е обстоятелството, че в цитираната заповед
като дата на прекратяване на правоотношението е посочена 04.07.2017 г. Тъй като
исковата молба е подадена на 02.10.2017 г., т.е. в двумесечния срок от
прекратяване на правоотношението, то исковете не са погасени по давност,
допустими са и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Предпоставките
за приложение на разпоредбата на чл.325, ал.1, т.2 от КТ
са: да са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и/или т.2 от КТ; работникът или
служителят да не се е явил да заеме
длъжността в 2-седмичния срок по чл. 345, ал. 1
КТ, освен ако този срок не е спазен по уважителни причини.
Под
явяване на работа, за да я заеме, следва да се разбира работникът да се яви лично, фактически в
предприятието, и
изрично да заяви желанието си да заеме длъжността, на която е възстановен от
съда, като явяването може да бъде удостоверено както с подаване на писмено
волеизявление пряко пред работодателя, така и по друг подходящ начин – в този смисъл Решение
№ 46 от 28.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3406/2013 г., IV г. о. Достатъчно е работникът да изяви
еднократно своята готовност да постъпи при ответника на заеманата длъжност – в този смисъл Решение
№ 33 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3071/2008 г., IV г. о. Волята на ищцата,
обективирана в молбата й от 30.06.2017 г., е ясна и категорична – да бъде
възстановена на длъжността, заемана преди уволнението. Нейното „настояване“ да
получи входящ номер следва да се разбира, че тя иска да е сигурна, че молбата й
ще достигне до адресата, и да може впоследствие да докаже кога се е явила за
заемане на длъжността. Ето защо няма никакво значение дали служителите на
работодателя в търговския обект са разбрали какво е съдържанието на молбата й,
на кого последната е „докладвана“, с кого е провеждан телефонен разговор и устно
какво е заявила ищцата преди да си тръгне. Никой не „гони“ ищцата от обекта, но
и никой не й съобщава да изчака, докато има развитие по молбата й.
От своя
страна, срокът за заемане на длъжността, на която
работникът е възстановен от съда, започва да тече от получаването
на съобщение за това обстоятелство. Специалната регламентация
на КТ (чл. 345, ал. 1) не може да се дерогира по съображения, които са относими
към реда на узнаване на съдебните решения в ГПК – в този смисъл Решение № 1595 от
24.10.2005 г. по гр.д. № 1138/ 2003 г. на ВКС, III г. о. Съобщението
по чл. 345, ал. 1 КТ се изпраща от първоинстанционния съд, пред когото е
започнало производството по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ. Ако не е установено по несъмнен
начин кога работникът е узнал за влязлото в сила решение за
възстановяването му на работа, следва да се приеме, че явяването му
в предприятието на работодателя,
за да заеме длъжността, на която е възстановен, е в двуседмичния срок по чл.
345, ал. 1 КТ – Решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д. № 3972/2008 г. IV г.о. на ВКС, Решение №
440/10.06.2010 г. по гр.д. № 537/2009 г. IV г.о. на ВКС.
Следователно,
ако работодателят смята, че срокът не е спазен, той следва да докаже това
обстоятелство, респективно да се позове на него, за да уволни работника, но не
и да поставя условия на работника, за да го допусне до работа, последният да му
представя задължително доказателства кога е уведомен от съда по чл.345, ал.1 от КТ. Нещо повече, работодателят е страна по трудовото дело, по което ищцата е
възстановена на работа, и разполага с възможност да прави справки по него,
включително и кога Т. е получила съобщението по чл.345, ал.1 от КТ.
Същевременно
работникът не следва да се явява задължително в работно време, за да заеме
длъжността, на която е възстановен. Добросъвестността налага
работодателят, до когото е достигнало волеизявлението на работника за
намерението да заеме длъжността, на която е възстановен, да го допусне
незабавно до изпълнението й или да стори това в разумен срок, съобразно
спецификата на работа – в този смисъл Решение № 145 от
31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2010 г., III г. о. След като работодателят не може да се „ориентира“
веднага за естеството на молбата на ищцата и да вземе адекватно организационно
решение, напускането й на търговския обект не може да се тълкува като „нежелание
за започване на работа“. Работодателят е длъжен да я уведоми кога трябва да
започне работа и ако тя бездейства, да приеме, че не се явява на работа.
В
процесния случай самият работодател „възстановява на работа“ ищцата със заповед
№ ***/03.07.2017 г. на изпълнителния директор, т.е. приема, че тя се е явила в
срока по чл.345, ал.1 от КТ, но няколко дни по-късно, а именно на 12.07.2017
г., изисква с писмо изх. № *** от нея съобщението по чл.345, ал.1 от КТ, след
представянето на което ще бъде издадена „заповед за възстановяване“, каквато
вече е налична. От цитираното писмо пък следва, че работодателят е наясно, че
на 30.06.2017 г. ищцата е входирала молба за възстановяване на работа, защото
то е в отговор на „Ваше заявление за допускане до работа“. По същество със
заповед № ***/03.07.2017 г. на изпълнителния директор Т. е „поканена“ да
започне работа едва на 03.08.2017 г., когато получава тази заповед.
В
заповедта за уволнение изрично се посочва, че ищцата е получила съобщението по
чл.345, ал.1 от КТ на 19.06.2017 г. и след като на 30.06.2017 г., т.е. в срок,
е подала молба за започване на работа и се е явила в предприятието, работодателят
не може да я уволни на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ, поради което заповедта
за уволнение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Не е изпълнена и
хипотезата на неявяване на работа в течение на два последователни работни дни,
защото Т. е „възстановена“ на 03.07.2017 г., а е уволнена, считано от
04.07.2017 г.
Ето защо
искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен.
По иска
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
работа.
Тъй като главният иск е уважен, то ищцата следва да бъде възстановена на
заеманата от нея преди уволнението длъжност „***“.
По иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ:
Според Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 6/2013 г., ОСГК фактът на безработица може да бъде доказан, като се
установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата
книжка на ищеца. Т. представи и съдът прие като доказателство трудовата й
книжка, от която се установява, че последното вписано трудово правоотношение е
това с ответното дружество и към датата на приключване на съдебното дирене
(10.01.2018 г.) все още е безработна.
Съгласно чл.
225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца. Очевидно е, че ищцата е останала без работа поради това уволнение
(което е признато за незаконно), поради което обезщетение й се дължи за периода
от 04.08.2017 г. до 04.01.2018 г. (съобразно
изменението на претенцията в съдебно заседание, проведено на 13.12.2017 г.,
прието от съда).
Базата
за определяне на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ е 704,40 лева или за периода от 04.08.2017 г. до 04.01.2018 г. то е
в размер на 3522 лева (5 месеца по 704,40 лева),
до който следва да бъде уважен искът, а над тази сума до пълния претендиран
размер от 4226,40 лева
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото (уважени два иска и уважена част
от иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ) и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.2 от договор
за правна защита и съдействие от 25.08.2017 г. (л.7 от делото) ищцата има право
на разноски, които са в размер на 1545 лева.
Ответникът също има право на разноски на основание чл.78,
ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената част на претенцията по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, които са в размер на 87,50 лева, съобразно чл.12 от договор за правни
услуги от 10.11.2017 г.
Исковете за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа са неоценяеми и съдът
определя държавна такса за всеки един от тях по 80 лева. На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата от 300,88
лева, представляваща държавни такси за предявените и уважени искове, както
следва: 160 лева държавна такса за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, 140,88 лева държавна такса за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на С.И.Т., ЕГН – **********, извършено със заповед № ***/01.08.2017
г. на изпълнителен директор на „КОМСЕД“ АД, ЕИК – *********, с която трудовото
правоотношение с Т. е прекратено на основание чл.325, т.2 от КТ, считано от
04.07.2017 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.И.Т., ЕГН – **********, на заеманата
от нея длъжност
преди уволнението й със заповед № ***/01.08.2017
г. на изпълнителен директор на „КОМСЕД“ АД, а именно „***“.
ОСЪЖДА „КОМСЕД“ АД, ЕИК –
*********, да заплати на С.И.Т.,
ЕГН – **********, обезщетение в размер на 3522 (три хиляди петстотин
двадесет и два) лева за времето от 04.08.2017 г. до 04.01.2018 г., през което е
останала без работа поради незаконното уволнение със заповед № ***/01.08.2017 г. на изпълнителен директор на
„КОМСЕД“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба 02.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от
3522 лева до пълния претендиран размер от 4226,40 лева (четири хиляди
двеста двадесет и шест лева и четиридесет стотинки).
ОСЪЖДА „КОМСЕД“ АД, ЕИК –
*********, да заплати на С.И.Т.,
ЕГН – **********, сумата от 1545 (хиляда петстотин четиридесет и пет) лева разноски по
делото съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.И.Т., ЕГН – **********, да заплати на
„КОМСЕД“ АД, ЕИК – *********, сумата от 87,50 лева (осемдесет
и седем лева и петдесет стотинки) разноски по делото съобразно отхвърлената
част на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
ОСЪЖДА „КОМСЕД“ АД, ЕИК – *********, да заплати
по сметка на Бургаския районен съд държавни такси по предявените и уважени искове общо в размер на 300,88 лева (триста лева
и осемдесет и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ