Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 29.05.2017г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Йовка Панайотова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 6145 по описа за 2016г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 Ищецът С.“ ООД твърди, че на 01.04.2015г., 15.04.2015г., 30.05.2015г. и на 27.06.2015г. е доставил на ответника „П.Ф.“ ЕООД стока – огушени патици, като доставките са били удостоверени с данъчна фактура № 1304 от 01.04.2015г. за сумата от 175 619. 50 лева с ДДС, данъчна фактура № 1308 от 15.04.2015г. за сумата от 131 748. 71 лева с ДДС, данъчна фактура № 1321 от 30.05.2015г. за сумата от 80 935. 60 лева с ДДС и данъчна фактура  № 1332 от 27.06.2015г. за сумата от 13 797. 32 лева с ДДС, общо 402 101. 13 лева. Фактурите са били  осчетоводени от страните. За доставките са били подписани и приемо-предавателни протоколи. Тъй като на деня на падежа, посочен във всяка от фактурите (датата на издаване), плащане не е постъпило, ищецът иска да му бъде присъдена сумата от 402 101. 13 лева, цена на доставената стока с ДДС, с присъждане и на лихва за забава от деня, следващ датата на падежа по всяка от фактурите, до 04.08.2015г., датата на подаване на исковата молба, съответно  6 104 лева, 4 066. 31 лева, 1 485. 30 лева и 145. 78 лева,  със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата и с разноските по делото.

Ответникът оспорва исковете. Възразява, че не са извършвани доставки, както и не е уговаряна неустойка за забава. От ответника се прави възражение за прихващане по чл. 193 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 324 от ТЗ със сума от 50 658. 74 лева, обезщетение за пълното неизпълнение от страна на ищеца на задължение по договор от 01.08.2013г. да достави ескалопи от патешки дроб П.и първо качество по пет конкретно посочени партиди, общо 1 310 кг, който е бил върнат от последващ купувач и в последствие вложен от ответника в изработка на консерви. Съгласно направеното уточнение, възражението е за прихващане на претендираната от ищеца сума по всяка от издадените за времето  от 01.04.2015г. до 27.06.2015г. фактури.

Възражението за прихващане се оспорва от ищеца, който възразява, че по договора от 01.08.2013г. е бил уговорен ред за установяване на недостатъци и срок за предявяване на претенциите. Този ред не е бил спазен. Претенцията е погасена по давност с изтичане на 6-месечен срок, при приложимост на чл. 324 от ТЗ. Допълнително  ищецът възразява, че са продавани патици, а не дроб и преценка на ответника е било къде и какво ще продава.  

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

Ищцовото дружество извършва дейност по отглеждане на патици в обект в с.  Ц., община С., а ответникът има за предмет на дейност договаряне и търговия в областта на земеделските и хранителни продукти.

На 01.04.2015г., 15.04.2015г., 30.05.2015г. и 27.06.2015г. ищецът е предал и лица, действали от името на ответника, са приели стока - огушени патици, съответно 5057 броя, 3948 броя, 2468 броя и 516 броя, остойностени, при средно претеглена цена за един брой патица, общо за 402 101. 13 лева с ДДС.

Доставките са били удостоверени с данъчна фактура № 1304 от 01.04.2015г. за сума от 175 619. 50 лева с ДДС, данъчна фактура № 1308 от 15.04.2015г. за сума от 131 748. 71 лева с ДДС, данъчна фактура № 1321 от 30.05.2015г. за сума от 80 935. 60 лева с ДДС и данъчна фактура  № 1332 от 27.06.2015г. за сума от 13 797. 32 лева с ДДС, представени по делото. Всички фактури са били издадени на името на ответника като получател на стоката. Във фактурите са били посочени продаваната  стока по вид, количество и единична стойност, обща стойност и ДДС.

Фактурите не носят подпис за ответника, както и няма подпис за ответника по изготвените на същите дати приемо-предавателни протоколи за доставка на стока,   но фактурите са били получени от ответника и  осчетоводени при него. От изслушаната по делото съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите са били осчетоводени в счетоводството на ответното дружество по сметка 401 „Задължения към доставчици”, включени са били в дневниците за покупките и подадените справки-декларации по ДДС и дружеството е ползвало данъчен кредит. Същевременно издадените фактури са били осчетоводени и при ищцовото дружество по счетоводна сметка 411“Вземания от клиенти“,  били са вписани в Дневника за продажбите в месеца на издаването, както и  са били отразени в Справка декларацията по ДДС през същия месец с  внасяне на ДДС.

По фактурите не е имало плащания.

Върху всяка от сумите по процесните фактури, считано от датата след датата на издаването (доставянето на стоката) до 04.08.2015г., датата на подаване на исковата молба, е изтекла лихва за забава в законния размер  от 5 959. 12 лева, 3 920. 99 лева, 1 418. 53 лева и 134. 40 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода. В този смисъл е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, коригирано единствено с приспадане на лихвата за  първия от дните за всеки от периодите – дните на издаване на фактурите, включени от вещото лице.

Преди посочените по-горе доставки на патици, между страните е бил сключен писмено и е действал Рамков договор за изкупуване на патешки продукти от 01.08.2013г. Договорът е бил със срок на действие  от една година, считано от датата на подписването му.

Съгласно този договор, ищецът, като продавач, се е задължил да доставя на ответника, като купувач, патешки продукти, заготвени съгласно условия и изисквания, предоставени от купувача (т.1.1 от договора).  Стоката по договора е трябвало да отговаря по качество, да бъде опакована и маркирана съгласно дадени от купувача Инструкции за заготовка и окачествяване (т. 6.3 от договора). Ищецът е доставял на ответника малки патета, и е дължал изкупуване на продуктите от доставените птици (т.6.2). Ищецът - продавач е бил длъжен да извършва заготовка на патиците и патешките продукти съгласно договорените условия в птицекланица в гр. Първомай от свое име, но за сметка на купувача.(т.4.3). Продавачът е бил длъжен да натовари стоката на осигурено от купувача превозно средство и да предаде всички необходими документи за осъществяване на износ (т.4.3). Предаването на собствеността се е извършвало с приемането и складирането на стоката в кланицата в Първомай (т.4.4).  При констатиране на скрити недостатъци, купувачът е бил длъжен незабавно да уведоми продавача и да се обърне към независима контролна организация за преглед на цялата стока или на проби за анализ, взети под контрол и съставяне на протокол (т.5.4).

Всеки спор или претенция, свързани с изпълнението или тълкуването на договора или с неговото нарушаване е трябвало да бъде уреден от страните по приятелски начин, а при непостигане на съгласие – според Правилника на арбитражния съд на Международната търговска палата от един арбитър, номиниран съгласно Правилника (т. 10 от договора).

По делото не е спорно, че дейността по клането на патиците по договора от 01.08.2013г. е била извършвана в кланица в гр. Първомай от дружеството „Т.”ООД, където от ищеца са били предавани патиците. Не е спорно и  че ескалопи от патешки дроб до 750 гр., като част от продуктите от патиците, са за обработка и употреба в ресторанти, с по-висока цена. Патешкият дроб над 750 гр. няма същите вкусови качества, не е  годен за обработка и употреба в ресторанти, не се  продава в търговската мрежа, а се преработва на пастет или други консерви. Така е трябвало да бъде опакован и маркиран този патешки продукт  и при заготовката, съгласно договора от 01.08.2013г.

 По пет  партиди (140115, 140116, 140118, 140167 и 140168), фактури № 1124 от 17.03.2014г. и фактура № 1139 от 15.04.2014г., за общо 1 310 кг, пакетираният и маркиран дроб не е бил изцяло с изискуемото тегло до 750 гр.,  въпреки маркировката, а е бил смесен и с дроб над 750 гр.

Дробът е бил продаден от ответника на дружеството Р.И., което го е продало на А., препродавало и на следващи клиенти. От последното дружество на 20 декември 2014г. е било изпратено писмо, че има оплаквания от клиенти, трябва да се вземат обратно 1310 кг, които са отказани поради несъответствие на продукта; констатирано е било, че  продадените ескалопите са били рязани от патешки дроб по-тежък от 750 гр. и се е получавала голяма топимост. Била е претендирана неустойка от 20 000 евро, въз основа на договор за продажба от 05.01.2014г. с Р.И., по който са били продадени 10 000 кг ескалопи; ескалопите е трябвало да бъдат произведени от патешки дроб с големина 600/750 гр. На 07.01.2015г. Р.И. е уведомило ответното дружество за връщане на стоката. В този смисъл е разменената между страните кореспонденция, представена по делото.

Дробът е бил изтеглен и вложен от ответника в консерви.  

По делото не се установява след като ответникът е узнал за некачествения дроб по процесните партиди, да е уведомил незабавно ищеца, съответно да е бил съставен протокол съгласно уговореното по т.5.4 от договора от 01.08.2013г. За такова обстоятелство свидетелства единствено свидетелят на ответника Л.Ц.Т.(че имало среща октомври-ноември 2014г. и при поставяне на въпроса управителят на ищцовото дружество Д.Г.признал грешката си), но при преценка по чл.172 от ГПК на дадените показания като вероятно заинтересовани и че не се подкрепят от други обстоятелства и доказателства по делото, а са изолирани, те не могат да бъдат приети. Свидетелката Т.е подпомагала и извършвала дейност за ответното дружество по граждански договор (преводи) при осъществяваната търговска дейност и е заинтересована в полза на страната. 

Показанията не само не се подкрепят от други обстоятелства и доказателства по делото, но и им противоречат. Писмото от А.за връщане на 1310 кг дроб по процесните партиди  е от средата на месец декември 2014г., без да се установява, че ответникът е бил уведомен за проблеми в качеството на този дроб преди това. Не се е касаело и само за проблеми по процесните пет партиди, както свидетелства свидетелката, а изобщо при доставката на договорените 10 000 кг, което личи и от съдържанието на разменената кореспонденция.  Управителят на ищцовото дружество категорично  отрича за среща с ответника, като в открито съдебно заседание на 08.11.2016г. е заявил, че възражението е било направено след като е предявил претенциите си по делото за плащане по четирите процесни фактури.

Същевременно не се установява от ищцовото дружество  да са знаели, че при опаковането и маркирането по посочените пет партиди е бил вложен и дроб с грамаж над 750 гр.  Въпреки уговорката по договора от 01.08.2013г., че клането на птиците ще се извършва от името на ищеца, за сметка на ответника,  не се установяват конкретни фактически и правни отношения между „Т.” ООД и ищцовото дружество, изобщо служител на ищеца да е имал достъп и да е давал някакви инструкции при клането на патици след доставянето на птиците за клане, включително  да е  участвал при разфасоването и окачествяването на дроба на всяка от патиците.

Напротив, от показанията на свидетеля Е.Г., технолог в „Т.” ООД се установява, че представил на ответника, който е търгувал и с други производители, е бил в кланицата. Ответникът е излъчил свой представител, който е присъствал при клането и обработката на всяка партида. Показанията, дадени пред Районен съд – гр. Първомай, по допусната делегация, са подробни и убедителни. Не се установява вероятна заинтересованост на свидетеля в полза на която и да е от страните по делото.

За давани инструкции от представител на ищеца свидетелства единствено свидетелката Т., но показанията в тази част не са детайлни и подробни (не се сочи категорично какви инструкции и от кого са били давани, нито се представят конкретно такива документи, а от свидетеля се правят предположения на базата на евентуален интерес на ищеца),  не се подкрепят от други обстоятелства и доказателства по делото, както и съдът съобразява възможната тяхна заинтересованост по чл. 172 ГПК, по вече изложеното. Фактически интерес от по-високото остойностяване има ищецът, но и ответникът, който е препродавал  опакетираните и маркирани патешки продукти.

След извършения разпит на свидетеля Г., процесуалният представител на ответника е заявил, че няма такова лице представител на ответника (Я.), каквото сочи свидетелят, а такъв служител имало при ищеца (Я.З.или Я.З.), но не са събрани никакви доказателства в тази насока – за опровергаване на показанията на  свидетеля Е.Г.. Отношения с дружеството, собственик на кланицата, са отречени и при дадените от управителя на ищцовото дружество обяснения в открито съдебно заседание, както е и отречено той да е признавал пакетирането на некачествен дроб.

            При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

            Страните са обвързани от договори за продажба (доставка) на огушени патици от 01.04.2015г., 15.04.2015г., 30.05.2015г. и 27.06.2015г., съгласието за които е било постигнато изрично –  ищецът в първоинстанционното производство е предал и лица, действали от името на ответника, са приели стоката – патици, при средно претеглена цена за един брой птица. Тъй като ответникът е обвързан с приемането на стоката, доставена от ищеца, при условията на доставянето, той дължи цената на доставената стока  - общо  402 101. 13 лева,  като в цената,  съгласно действалия ЗДДС,  се включва и дължимия ДДС. Искът по чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата от общо 402 101. 13 лева цена на доставената стока е основателен.

            Неоснователно е възражението на ответника, че по делото не се установяват договорни отношения между страните по доставка на стоки.     Осчетоводяването на издадените фактури по доставките при ответника е признание за получаване на стоката и  дължимост на нейната цена и е без значение, че фактурите не са подписани за ответното дружество, съответно не са подписани съставените примо-предавателните протоколи за конкретно доставената стока. Отразяването на фактура в счетоводството на ответника, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същество представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 109 от 07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 67 от 31.07.2015г. по т.д. № 631/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о . и др., както и решенията, посочени от ищеца в писмените му бележки.   

За изпълнение на задължението на ответника за заплащане на цената по доставките не е бил уговорен изрично срок и ответникът е дължал заплащане на цената при приемане на стоката. След изтичане на този определен ден за плащането, ответникът е бил в забава и дължи лихва в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.).

Исковете за присъждане на лихва за забава от  02.04.2015г., 16.04.2015г., 31.05.2015г. и 28.06.2015г., датите след предаване на стоката, съответно издаване на фактурите,  върху сумите по всяка от фактурите, са основателни, като до датата на исковата молба, в приетите размери от  5 959. 12 лева, 3 920. 99 лева, 1 418. 53 лева и 134. 40 лева. Не се касае за неустойка по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.

Възражението на ответника по чл. 193 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 324 от ТЗ за дължима от ищеца сума от 50 658. 74 лева, обезщетение за неизпълнение на задължение на ищеца да достави дроб в изискуемото качество по сключения писмено и действал Рамков договор за изкупуване на патешки продукти от 01.08.2013г., при възприетото от фактическа страна, не може да бъде уважено по същество, макар да може да бъде разглеждано. Възражението подлежи на разглеждане, тъй като няма своевременно възражение (отвод) на ищеца за арбитражна клауза. Поради това спорът по възражението за прихващане, по който се формира сила на пресъдено нещо (чл. 298, ал. 4 от ГПК), не е неподведомствен на съда. Възражението за неподведомственост е направено едва в хода по същество на делото.

Според съда при уговорката между страните по договора от 01.08.2013г. за продажба на патешки продукти, включително за заготовката на окачествен и пакетиран дроб до 750 гр. на ескалопи, при влагането и на дроб с по-висок грамаж, не се касае за вещ с недостатъци, а за продадено друго, различно от дължимото. Обстоятелството обосновава развалянето на договора за продажба по общите правила (чл. 87, ал. 1 от ЗЗД) и връщане на платената цена, но при виновно неизпълнение от страна на ищеца. С оглед  възприетото от фактическа страна, че липсва знание на ищеца как е бил окачествяван и   пакетиран дробът след доставката на птиците в кланицата, съответно че е липсвало изобщо участие на ищеца при клането, а то е било извършвано от трето лице и при участие на ответника, търгувал и с други производители на птици,  не се установява виновно поведение на ищеца във връзка с доставката, пакетирането и меренето на дроба при заготовката. Допълнително в последствие  ответникът е вложил дроба в консерви (преработил го е), с което фактически е потвърдил доставката,  при което не би могъл да претендира разваляне и връщане на пълната цена, а евентуално отговорност за вреди по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на ищеца, ако са били налице останалите предпоставки за това, но при вече посоченото, не се установява виновно поведение на ищеца във връзка с доставките.

Дори да се приеме, че в случая се е касаело за вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или годност – пакетирането на дроб с грамаж и над 750 гр., без необходимите вкусови качества и степен на топимост, при което за правата на ответника не е необходимо да е било налице виновно поведение от страна на ищеца, то не се установява ищецът  да е бил уведомен незабавно след откриване на недостатъците, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 194 от ЗЗД, вр. чл. 324 от ТЗ – в случая след разопаковането на отделните опаковки от дроба и уведомяването на ответника за състоянието на ескалопите. В договора от 01.08.2013г. страните не са се отклонили относно изискването на закона за незабавно уведомяване за недостатъци на продадените продукти. По делото не се установява такова незабавно уведомяване, нито че ищецът е знаел за влагането на дроб от различно качество в опаковките. Само при такова уведомяване ответникът би запазил правата си срещу ищеца по чл. 193 и сл. от ЗЗД (така и посоченото от ищеца Решение № 10 от 07.03.2011г. по т.д. № 475/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.).

Същевременно към момента, в който възражението на ответника по чл. 193 и сл. от ЗЗД е било направено, е бил изтекъл и шестмесечният срок за предявяване на правата му - чл. 197, ал. 1 от ЗЗД (така посоченото от ищеца Решение № 151 от 11.06.2012г. по гр.д. № 1055/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.). Не се установява ищецът съзнателно да е премълчал недостатък, за да е приложима тригодишната давност. Шестмесечният срок е започнал да тече от предаването на вещта (чл. 197, ал. 2 от ЗЗД) – месец март 2014г. Влагането на дроба в консерви изключва възможността ответникът да иска обратно цената на стоката (продадения дроб като патешки продукт), а евентуално, при задържането на вещта, ищецът може да иска единствено намаляване на цената (чл. 195 от ЗЗД).

По разноските

            Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от общо 16 556. 11 лева, 12 948 лева разноски за адвокат в исковото производство по фактура от 05.08.2015г., 5915 лева разноски за адвокат в производство по обезпечение на бъдещ иск и 500 лева разноски за експертизи, общо 35 923. 11 лева.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са дължими разноски от 35 891. 14 лева.

            Възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 е неоснователно.

При направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът следва да съобрази минималния размер на адвокатското възнаграждение при редакцията на Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения към настоящия момент, след изм. ДВ, бр. 84 от 25.10.2016г., без да се включва във възражението начисленият ДДС (така Определение № 782 от 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата в действащата редакция, минималното възнаграждение в настоящия случай е 9808. 05 лева, при интереса от исковете, определен съответно на тяхната цена. Платеното възнаграждение е 10 790 лева без ДДС и не е прекомерно при правната и фактическа сложност на делото, по което са предявени няколко иска,  с продължителност на  първа инстанция около 2 години, при извършван разпит по делегация в района на друг съд, с правени възражения за неподсъдност и неподведомственост на делото, съответно възражения по същество на спора.

Платеното възнаграждение от 4 932. 50 лева без ДДС в производството по обезпечение на бъдещ иск е по-ниско от минималното по чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 и също не може да бъде намалявано.

            Ответникът също е поискал присъждане на направените разноски. Установява разноски за адвокат в размер на 5 000 лева. С оглед изхода на делото са дължими 4. 45 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Воден от горното съдът

 

 

                                                       Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „П.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ********и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „С.” ООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, на основание  чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 402 101. 13 лева (четиристотин и две хиляди сто и един лева и тринадесет стотинки) неплатена цена с ДДС на  стока – огушени патици, доставена на 01.04.2015г., 15.04.2015г., 30.05.2015г. и на 27.06.2015г., за което са били издадени  данъчна фактура № 1304 от 01.04.2015г. за 175 619. 50 лева с ДДС, данъчна фактура № 1308 от 15.04.2015г. за 131 748. 71 лева с ДДС, данъчна фактура № 1321 от 30.05.2015г. за 80 935. 60 лева с ДДС и данъчна фактура  № 1332 от 27.06.2015г. за  13 797. 32 лева с ДДС, общо  402 101. 13 лева, със законната лихва за забава от 04.08.2015г. до окончателното плащане на сумата, както и сумите от  5 959. 12 лева (пет хиляди деветстотин петдесет и девет лева и дванадесет стотинки), 3 920. 99 лева (три хиляди деветстотин и двадесет лева и деветдесет и девет стотинки), 1 418. 53 лева (хиляда четиристотин и осемнадесет лева и петдесет и три стотинки) и 134. 40 лева (сто тридесет и четири лева и четиридесет стотинки) изтекли лихви за забава от датата, следваща датата на всяка от фактурите (падеж на плащане), до 04.08.2015г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД – сумата от  35 891. 14 лева (тридесет и пет хиляди осемстотин деветдесет и един лева и четиринадесет стотинки)  разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете за изтекли лихви в останалата част до пълните предявени размери от 6 104 лева, 4 066. 31 лева, 1 485. 30 лева и 145. 78 лева.

            ОСЪЖДА  „С.” ООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „П. Ф.“ ЕООД, с ЕИК ********и със  седалище и адрес на управление ***,  сумата от 4. 45 лева (четири лева и четиридесет и пет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: