РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Белоградчик, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100693 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание – чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 и чл. 153 Закона за
енергетиката и по чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба, ищеца „Топлофикация София” ЕАД – гр. София,
твърдят, че въз основа на Заявление, подадено от ищеца по реда на чл. 410
ГПК, по ч. гр.д. № 446/ 2021 г. на РС – Белоградчик, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу К. Д. Х. от гр. София – длъжник по
заповедното производство. В срока по чл. 414 ГПК, длъжника по заповедното
производство е подала възражение против издадената Заповед. Поради това,
съдът е указал на заявителя – ищец, че може да предяви иск в месечен срок и
такъв е предявен – иска, предмет на настоящото производство. Ищецът сочи в
Исковата молба, че длъжникът е била клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката. Като такъв, е потребител на топлинна
енергия за битови нужди с абонатен номер 2487, за топлоснабден имот с
адрес : гр. С... .., общ. О., обл. С., ул. „...“ № .., ет..., ап. .. Твърди се, че за
периода месец май 2018 г. – месец април 2020 г., е ползвала, но не е заплатила
1
потребената топлинна енергия за имота, като не е заплатила и дължимите
суми за услугата дялово разпределение за същия период.
След предявяване на положителния установителен иск, ответницата е
починала в хода на делото, поради което производството по същото е
продължило по отношение на правоприемника й Д. Д. Х. /съпруг/, тъй като
другия й наследник по закон М. Д. Х. – син, се е отказал от наследството на
своята майка.
Предвид гореизложеното ищеца претендира, съдът да приеме за
установено по отношение на ответника, че вземането им съществува, за
сумата в размер на 4 623.08 лв., от които : 4 111.38 лв. – потребена, но
неплатена топлинна енергия за периода месец май 2018 г. – месец април 2020
г., 470.88 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021
г., 34.22 лв. – сума за дялово разпределение за периода месец май 2018 г. –
месец април 2020 г. и 6.60 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. до
10.06.2021 г., ведно със законните лихви върху всяка една от главниците,
считано от 22.06.2021 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
до окончателното им изплащане, както и направените разноски по
заповедното и исковото производства за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
По искане на ищеца, по делото е конституирано като трето лице –
помагач на ищеца, дружеството, извършило дялово разпределение на
ползваната топлинна енергия – „Бруната” ООД – гр. София. Привлеченото
като трето лице – помагач не взема становище по иска.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответника Д.
Д. Х., в който оспорва предявените искове, предвид подробно изложените
съображения за това. Сочи, че ищеца не е представил договор, по силата на
който с ответника да е възникнало валидно облигационното правоотношение.
Не са представени и доказателства, от които да е видно, че ответника е приел
Общите Условия предложени от ищеца. Сочи, че същите нямат силата на
нормативен акт, съдържат и неравноправни клаузи. Твърди, че чл. 153 ЗЕ не
следва да се прилага, тъй като противоречи на чл. 17, ал. 3 от Конституцията
на РБългария. Обосновава се, че липсата на договор между страните, прави
доставките на топлинна енергия „непоръчани“ от ответника. Излага, че
2
ищецът не е представил доказателства, за да докаже продажба на топлинна
енергия. Не са представени доказателства от страна на ищеца за доказване на
претенцията им, освен извлеченията от сметки, които нямат доказателствена
тежест, тъй като са издадени от информационна система, а не от счетоводна.
Сочи, че не са представени първични счетоводни документи доказващи
наличие на задължение на ответника. Оспорва се материалната
компетентност на Министър Анна Янева, разпоредила издаването на Наредба
16 334/ 07, издадена въз основа на чл. 125, ал. 3 от ЗЕ. Правят се възражения
и че Наредбата е в противоречие на чл. 17 от Конституцията на РБългария.
Оспорва се методиката за изчисляване на дяловото разпределения и
определяне на лицата, които следва да понесат загубите на сградната
инсталация. Прави се възражение, че ищеца не разполага с оборудване в
абонатна станция, чрез която да докаже, че продава енергия според
потребностите на купувача. Измервателният уред не е поставен на
изискуемото по закон място, липсва отделен топломер на енергията за топла
вода. Не е представен протокол за извършена метрологична проверка на
топломера, както и протоколи за ежемесечните отчитания с подпис на
представител на етажната собственост. Оспорва се и дължимостта на лихвите
за забава.
Представени са Писмени бележки в горния смисъл.
При тези съображения, се моли съда да отхвърли предявените искове.
По искане на ищцовата страна, по делото са допуснати и изслушани
съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
Заключенията по допуснатите и изслушаните съдебно – счетоводна и
техническа експертизи, са оспорени от ответната страна, но съдът не е
възприел направените оспорвания и е приобщил заключенията на вещите
лица към останалия доказателствен материал по делото.
Приобщени по делото са ч. гр.д. № 35827/ 2021 г. на СРС и ч. гр. д. №
446/ 2021 г. на РС – Белоградчик.
Предвид изложеното в исковата молба, както и предвид събраните по
делото писмени доказателства и изготвените експертизи, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна :
С оглед изложените в Исковата молба обстоятелства, както и
оспорванията, направени от ответната страна с отговора, съдът с доклада по
3
чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели доказателствената тежест между страните
както следва: Ищеца следваше да докаже в процеса следните обстоятелства –
че първоначалния ответник по делото е била потребител на топлинна енергия
за битови нужди с абонатен номер 2487 за топлоснабден имот с адрес : гр. С.
.., общ. О.., обл. С.., ул. „.. ..“ № .., ет. ., ап. ..; че ответника е собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда.; съществуването на
облигационни отношения между страните, в това число, че за периода месец
май 2018 г. – месец април 2020 г., ищеца е доставил топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот на ответника.; наличието на сключен договор
за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия
между ищеца и третото лице – помагач на ищеца – „Бруната” ООД – гр.
София.; неизпълнение от ответната страна – че е ползвана, но не е заплатена
потребената топлинна енергия за имота за процесния период, като и не е
заплатил и дължимите суми за услугата дялово разпределение за същия имот
и период – месец май 2018 г. – месец април 2020 г.; че падежа на вземането е
настъпил.; размера на вземането, представляващо главници – потребена
топлинна енергия и дялово разпределение.; че ответника е изпаднала в забава
в плащанията.; размера на мораторната лихва за забава.
Съдът приема, че правоотношението по продажба на топлинна енергия
за битови нужди е регламентирано в Закона за енергетиката – чл. 150, ал. 1,
като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди. Съгласно т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, „битов клиент“, е клиент който купува
енергия за собствени битови нужди.
Съдът приема за доказано обстоятелството, че ответника е „битов
клиент“ – потребител на топлинна енергия за битови нужди. С Исковата
молба е представен препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ .., том ...., дело № ... от ... г. на Нотариус Е. Баламцова – Нотариус при СРС,
по силата на който първоначалната ответница по делото К. Д. И. е придобила
правото на собственост върху топлоснабдения имот. С последващ Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № .том . дело № .. от ... г. на Илияна
Станоева – помощник – нотариус по заместване на Нотариус Маргарита
4
Шамлиян, рег. номер в Нотариалната Камара 042, с район на действие СРС,
върху същия топлоснабден имот от страна на първоначалната ответница по
делото К. Д. Х., в качеството си на ипотекарен длъжник и собственик на
имота, е учредила договорна ипотека върху имота в полза на „Алианц Банк
България“ АД.
От гореописаните писмени доказателства се извежда извода, че доказано
е вмененото на ищеца обстоятелство, че потребителят на топлинна енергия е
собственик на топлоснабдения имот. Не се твърди собственика на имота да е
предоставил правото на ползване на процесния имот на трето лице, в който
случай, съдът би изследвал въпроса за дължимостта на потребената
топлоенергия от ползвателя на имота, а не от неговия собственик. Поради
това, безспорно е доказано, че първоначалния ответник – починала в хода на
производството е бил собственик на недвижимия имот за времето на
доставената топлинна енергия за исковия период, и като такъв е битов абонат
по смисъла на Закона за енергетиката.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Поради това, съдът
приема, че първоначалната ответница К. Д. Х., с абонатен номер 2487 за
топлоснабден имот с адрес : гр. С. .., общ. О..., обл. С.., ул. „...“ № .., ет. .., ап.
..е била страна по това правоотношение и е била клиент на доставчика на
топлинна енергия към момента на исковия период.
Съдът намира, че доказано в процеса е и второто вменено в тежест на
ищеца обстоятелство : съществуването на облигационни отношения между
ищеца и битовия клиент на топлинна енегрия, в това число, че за периода
месец май 2018 г. – месец април 2020 г., ищеца е доставил топлинна енергия
за процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи
5
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР.
Според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани твърдения, нито
има данни, ответника или собственика на имота да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл. 150 от Закона за енергетиката, съдът
приема, че между страните по делото са налице договорни отношения за
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, посочени в чл. 153, ал. 1
ЗЕ. Като клиенти на топлинна енергия за битови нужди, те дължат цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
При тези съображения, съдът приема, че първоначалната ответница е
била страна по валидно облигационно правоотношение възникнало с ищеца и
е абонат на топлопреносното дружество.
Съдът намира за доказани и останалите вменени на ищеца
обстоятелства в процеса : наличието на сключен договор за извършване на
6
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между ищеца и
третото лице – помагач на ищеца – „Бруната“ ООД – гр. София.
По делото е представен Договор № 1592 от 12.08.2002 г., сключен
между третото лице – помагач „Бруната България“ ООД и собственици в
сградата, в която се намира топлоснабдения имот, собствен на К. Д. Х. –
праводател на ответника. По силата на договора, от собствениците на
сградата на ул. „Г. С. ...“ № .., е възложено на изпълнителя „Бруната“ ООД –
гр. София – третото лице – помагач на ищеца, да извърши услугата „топлинно
счетоводство“ чрез системата за индивидуално отчитане и разпределение на
топлинна енергия. Видно от представения с исковата молба Протокол от
02.08.2002 г., преди сключване на горецитирания договор, е проведено общо
събрание на собствениците на сградата на ул. „...“ № .., на което е взето
решение да се възложи на третото лице – помагач – ФДР – „Бруната“ ООД –
гр. София, да извърши дяловото разпределение на доставената от ищеца
топлинна енергия. Приложен е и списък на собствениците на имот в сградата
на ул. „..“ № .. в който под номер 11 е вписана К. Д. Х. – собственик на
топлоснабдения имот – праводател на ответника.
Предвид тези доказателства, съдът приема за доказано и
обстоятелството, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 142 ЗЕ,
индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, в случая, е
възложено именно на третото лице – помагач „Бруната“ ООД.
Съдът приема за доказано и неизпълнение от страна ответника на
задълженията му по ОУ – за заплащане на доставената топлинна енергия за
имота му. Доказа се, че топлинната енергия за исковия период месец май 2018
г. – месец април 2020 г. е ползвана от ответната страна, но не е заплатена,
както не е заплатена и дължимата сума за услугата дялово разпределение за
същия имот и период. Доказа се, че падежа на вземането е настъпил, нещо
повече – ответника е изпаднал в забава в плащанията. Съдът приема за
безспорно доказан размера на претенциите за ползваната, но неплатена
топлинна енергия и размера на дължимите суми за дялово разпределение.
За установяване доставката на топлинна енергия и размера на
претендираните суми, по делото са допуснати и изслушани съдебно –
техническа и съдебно – счетоводна експертизи, които съдът приобщи към
7
останалия събран по делото доказателствен материал и изцяло възприема при
постановяване на окончателния си съдебен акт.
От заключението на А. Г. – вещо лице по съдебно – техническата
експертиза, което съдът приобщи по делото, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката,
спазени са изискванията на действащите технически правила, норми и
методики. Определено е потреблението на топлоенергията в количествено
изражение. Становището е, че при начисляване на сумите от страна на
фирмата за дялово разпределение /ФДР/, са спазени изискванията на ЗЕ,
Закона за измерванията и наредбите за топлоснабдяване. Стриктно за
изчислени сумите за потребена топлоенергия и дялово разпределение.
Монтираният общ електромер, посредством който е извършено измерването
на топлинната енергия е преминал през всички метрологични проверки по
Закона за измерванията. Лаборатория „Артест – Б“ е издала Свидетелство за
метрологична проверка на топломера през месец март 2021 г. с необходимия
клас и точност. Монтираният измервателен уред в АС на СЕС е годен и
съответства на одобрения тип. Проверките на топломера са проведени от
оправомощени лица при спазване на изискванията на Закона за измерванията.
Поради това, съдът не възприема възраженията на ответника, направени в
тази връзка. Заключението на вещото лице не буди съмнение за неговата
правилност, същото е пълно и обосновано, поради което съдът го приобщи
към останалите доказателства по делото. Към заключението е приложена
справка – таблица с месечните отчети по общия електромер на сградата на ул.
„...“ № ..
Съдът приобщи по делото и изцяло кредитира при постановяване на
решението си и заключението на съдебно – счетоводната експертиза на в.л. Е.
Й. – М.. И по отношение на тази експертиза съдът не съзря основание да не я
кредитира. Заключението е изготвено след справка в счетоводството на
ищеца и детайлен анализ на тези справки и констатации. Отчетени са
настъпилите за процесния период корекции в цената на газа, както и са
направени изравнявания в сумите предвид данъчните кредитни известия.
Вещото лице е отговорило в пълнота на поставената му задача.
От заключението на същото, изготвено след справка в счетоводството
8
на ищеца, се установи, че действително ползваната за периода месец май
2018 г. – месец април 2020 г., топлинна енергия не е заплатена от страна на
ответника, като правоприемник на своя наследодател. Неплатени са останали
сумите както следва : 4 111. 38 лв. – потребена топлинна енергия, като
дължимите суми подробно са отразени в Таблица 4 на констативно –
съобразителна част от заключението на вещото лице, както и сумата 34.22 лв.
– дължима сума за дялово разпределение за същия период месец май 2018 г. –
месец април 2020 г.
Предвид заключението на вещото лице, дължимата мораторна лихва
върху главницата от 4 111.38 лв. – неплатена топлинна енергия, е в размер на
486.16 лв. – за периода – 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г., а мораторната лихва за
забава върху главницата от 34.22 лв. – неизплатена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, е в размер на 6.88 лв. – за периода
01.07.2018 г. – 10.06.2021 г.
С Исковата молба претенциите за мораторни лихви са както следва :
470.88 лв. – за периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г. – върху главницата от
4 111.38 лв., както и 6.60 лв. – за периода 01.07.2018 г. – 10.06.2021 г. върху
главницата от 34.22 лв.
При горните мотиви, съдът приема, че така предявените искове са
основателни и доказани по основание и размер както за главниците, така и за
лихвите върху тях. Налице е доказано неизпълнение на задължение, чиито
падеж е настъпил. Ответникът не е платил свое изискуемо вземане на падежа,
поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за тази забава.
Въпреки, че съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза
размерите на мораторните лихви са по – високи в сравнение с исковите
претенции, съдът уважава акцесорните искове в размера, в който са
предявени с исковата молба, тъй като изменение – увеличение на иска не е
направено от страна от ищеца.
Основателен се явява и акцесорния иск за законни лихви за забава
върху главниците от 4 111.38 лв. – неплатена топлинна енергия и 34.22 лв. –
услуга за дялово разпределение, считано от 22.06.2021 г. – датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане. С депозиране
на заявлението, ответника е поканена да плати, поради което и от този
момент изпада в забава и дължи законни лихви върху неплатеното
9
задължение.
Съдът, за пълнота на изложението посочва, че не възприема
направените от ответника доводи и възражения. При анализа на
доказателствата по делото, както и на приобщените по делото заключения на
съдебно – счетоводната и техническата експертизи, не констатира наличието
на нито едно от основанията, изтъкнати от процесуалния представител на
ответника – за неправилно прилагане на методиките при изчисление на
потребената топлинна енергия, за наличие на неравноправни клаузи, за които
съдът следи служебно, за противоречие на разпоредбите от материалния
закон – Закона за енергетиката с норми от Конституцията на Република
България, за недоказаност на възникнало между страните валидно
облигационно правоотношение.
При горните мотиви, съдът приема, че ищеца в условията на пълно и
главно доказване установи основателността на претенциите си, поради което
съдът ги уважава така, както са предявени по основание и размер.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи исковите претенции, поради
което и ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищеца разноски по заповедното производство и в настоящия
процес, съгласно представения Списък на разноските съгл. чл. 80 ГПК /л. 182
от делото/, а именно: 215.82 лв. – държавна такса (от които 92.46 лв. – по
заповедното производство и 123.36 лв. – по исковото производство), 100.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение по исковото производствo, 100.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производствo и 1 000.00 лв.
– възнаграждения за вещи лица.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. „Ястребец” 23 Б, представлявано от А. Александров –
Изпълнителен директор, против Д. Д. Х., с адрес – гр. С., район О., ул. „......“
№ .., ет. .., ап. .., ЕГН **********, ИСКОВЕ по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
10
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД, ЧЕ
ВЗЕМАНЕТО им спрямо ответника СЪЩЕСТВУВА за сумите: 4 111.38
лв. (четири хиляди сто и единадесет лева и тридесет и осем ст.) – незаплатена
топлинна енергия за периода месец май 2018 г. – месец април 2020 г., 470.88
лв. (четиристотин и седемдесет лева и осемдесет и осем ст.) - мораторна
лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г., ведно законните
лихви върху главницата от 4 111.38 лв., считано от 22.06.2021 г. – датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, както и 34.22 лв. (тридесет и четири лева и двадесет и две
ст.) - незаплатена услуга за дялово разпределение за периода месец май 2018
г. – месец април 2020 г., както и 6.60 лв. (шест лева и шестдесет ст.) -
мораторни лихви за забава за периода 01.07.2018 г. – 10.06.2021 г., ведно
със законните лихви върху главницата от 34.22 лв., считано от 22.06.2021
г. – датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Д. Х., с адрес – гр. С., район О., ул. „...“ № ..,ет. ..ап. .., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. София, ул.
„Ястребец” 23 Б, представлявано от А. Александров – Изпълнителен
директор, направените по делото разноски : 215.82 лв. – държавна такса (от
които 92.46 лв. – по заповедното и 123.36 лв. – по исковото производства),
100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по исковото производствo,
100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по заповедното производствo и
1 000.00 лв. – възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
11