Решение по дело №16113/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              03.04.2014г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

                                                                       

                                                                                   АТАНАС ДОДОВ

 

при участието на секретар Ц.Д. като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16113 по описа за 2014г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 20.02.2014г., гр.д.9356/13г., СРС, 38 с-в признава за нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречащи на чл.143, т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителите, следните клаузи от договор за потребителски кредит от 24.03.2008г., сключен между Й.Т.Й. и „Ю.Б.” АД, а именно: чл.3, ал.1 - За усвоения кредит, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на банковия лихвен процент на „Ю. И Е.Д.Б.” АД за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, който при сключване на договора е 4.5 %; чл.3, ал.5 – Действащият БЛП на „Ю. И Е.Д.Б.” АД не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер нта БЛП и датата, от когато е в сила, чрез обявяване на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не се променят; чл.6, ал.3 – При промяна на БЛП от банката, размерът на погасителните вноски по чл.1 се променя съответно автоматично, за което кредитополучателят дава съгласие при подписване на договора; както и чл.12, ал.1 – Банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните при своите операции, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното им превалутиране по реда на чл.22. Измененията в Тарифата и / или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора, оставя без уважение искането за признаване за установена нищожността на чл.22, ал.1 от договора, осъжда „Ю.Б.” АД да заплати на Й.Т.Й. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 2 970.40 швейцарски франка – разлика между предварително договорените анюитетни вноски и такса за годишно управление и заплатените от ищеца за периода 24.03.2008г. – 01.03.2013г. и 4 627.74 лв. – разноски, оставя без уважение предявения от Й.Т.Й. срещу „Ю.Б.” АД иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 6 899.46 лв. – надплатена за периода 24.03.2008г. – 01.03.2013г., вследствие валутната разлика между швейцарски франк и български лев и осъжда Й.Т.Й. да заплати на „Ю.Б.” АД сумата 355.18 лв. – разноски.

С допълнително решение от 14.07.2014г. по същото дело се оставя без уважение искането на ответника за допълване на решението чрез произнасяне по възражението му за изтекла погасителна давност, оставя без уважение искането на ищеца за допълване относно левовата равностойност на присъдените суми в швейцарски франкове, допълва решението като присъжда законна лихва върху сумата 2 970.40 швейцарски франка, считано от предявяване на исковата молба на 17.05.2013г. (01.03.2013г.).

Против първоначалното решение от 20.02.2014г. в частта, с която са отхвърлени исковете, постъпва въззивна жалба от ищеца Й.Т.Й.. Счита, че договорът за кредит е сключен в евро, а не в швейцарски франкове, както неправилно се приема в решението. Поради това, погрешни са изводите, че ищецът дължи връщане на кредита в същата валута, като носи риска от промяната в обменните курсове. Затова чл.22, ал.2 от договора, предвиждащ подобна възможност, е нищожен като неравноправен. Не е налице изключението на чл.144 вр.чл.143 ЗПП. Иска се отмяна на решението и  постановяване на друго, с което да се уважат исковете, ведно с разноски. Оспорва жалбата на ответника.

Против първоначалното решение от 20.02.2014г. в частта, с която са уважени исковете, постъпва въззивна жалба от ответника „Ю.Б.” АД. Намира исковете за недопустими поради неясна обстоятелствена част по предметния обхват на оспорваните клаузи и периода, бланкетен петитум за нищожност на клаузите, неуточнена цена на оценяемите искове за нищожност и неплатена изцяло държавна такса. Няма ясни мотиви защо отделните клаузи се приемат за нищожни. Не е обсъден чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП, предвиждащ възможност за едностранно изменение на договорености при основателни причини. Не е обсъдено възражението за погасяване на исковете по давност. Иска се отмяна на решението и  постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете, ведно с разноски. Оспорва жалбата на ищцата.

Против решението за допълване от 14.07.2014г. постъпва въззивна жалба от ответника „Ю.Б.” АД в частта, с която е оставено без уважение искането за допълване относно възражението за давност, както и за осъждането му да заплати законна лихва върху главницата. Счита, че по възражението за давност съдът следва да се произнесе. Не се дължи законна лихва върху главницата, защото липсва последващо изявление за поддържането й в хода по същество или в писмената защита.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.143 ЗЗП и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Наред с това, въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Ето защо, решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:

По доводите във въззивна жалба на ищеца Й.Т.Й..

В чл.1, ал.1 от договора за кредит от 24.03.2008г., сключен между страните, достатъчно ясно, по смисъла на чл.147, ал.1 ЗПП е предвидено предоставяне на кредит в швейцарски франкове, равностойни на 85 000 евро. Затова няма неравноправност в клаузите за връщане на сумите по кредита в същата чуждестранна валута, в която е предоставен.

Чл.22, ал.1 от договора отразява изричното съгласие на ищеца да носи риска от промяната във валутните курсове, което може да доведе до превишаване размера на задължението. Тази вписана декларация на ищеца обективира извършеното индивидуално договаряне и постигнатото взаимно съгласие по съдържанието на клаузата, съобразно чл.146, ал.2 ЗЗП. Изключението на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП от случаите за неравноправност на подобна клауза, намира приложение спрямо процесния договор за банков кредит. Това е така, с оглед уговорката за обусловеност на размера на задължението от борсовия курс или индекс, който е извън контрола на страните и в частност на банката.

         По възраженията във въззивната жалба на ответника „Ю.Б.” АД.

Установителните и осъдителните искове са достатъчно ясно уточнени както в обстоятелствената си част, където са изложени съображения за нищожност на конкретно посочени договорни клаузи и плащане без основание на конкретни суми, така и в адекватния й петитум за прогласяване нищожност на същите клаузи и връщане на същите суми. Върху цената на оценяемите искове е заплатена съответната държавна такса.

В решението са развити ясни и подробни мотиви защо отделни клаузи се приемат за нищожни поради противоречие с  чл.143, т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителите.

Не е изпълнена хипотезата от изключението на чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП за неприлагане на чл.143, т.10. Не се установява наличие на конкретно заявена и доказана основателна причина, банката да променя едностранно лихвения процент.

При договора за кредит е налице неделимо плащане. Даже и да е  постигнато споразумение, кредитът да се връща на погасителни вноски, уговорката касае характера на плащанията като частични, без договорът да се превръща в такъв за периодични платежи. Затова приложение намира общият 5-годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД (постановено по чл.290 ГПК решение № 28/05.04.2012г., гр.д.523/11г., ВКС, ІІІ г.о.). Както е посочено и в ТР № 3/18.05.2012г., ОСГТК на ВКС, нормата на чл.111, б. "в" ЗЗД урежда изключение и не следва да се тълкува разширително, а да се прилага само за периодични плащания, подобни на наеми и лихви. Съобразно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от настъпване изискуемостта на вземането. След като падежът на първата дължима вноска настъпва на 27.04.2008г., осъдителният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, предявен с исковата молба от 01.03.2013г. е подаден в рамките на давността. Установителните искове за нищожност не се погасяват по давност.

По оплакванията във въззивната жалба на ответника „Ю.Б.” АД срещу решението за допълване.

С диспозитив на решението се дължи произнасяне само по крайния изход на спора по предявените искове, с оглед разпростиране пределите на силата на пресъдено нещо между противопоставените страни и единствено по разрешеното спорно материално право – чл.298, ал.1 ГПК. Възражението за погасяване на иск по давност не попада в обхвата на въведения от ищеца предмет на делото, а представлява правозащитен способ на ответника срещу иска. Затова следва да се обсъди в мотивите на решението, но по него не се формира СПН с диспозитив.

Законна последица при уважаване на иска за парична сума е присъждане на законната лихва, считано от подаване на исковата молба. Щом веднъж е поискана с исковата молба и няма последващ отказ или оттегляне на искането, същата се дължи, независимо от липсата на последващо изявление за поддържането й в хода по същество или в писмената защита.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК  първоначалното решение следва да се потвърди изцяло, а допълнително решение в частта, с която се оставя без уважение искането за допълване чрез произнасяне по възражение за давност, както и се допълва решението относно законната  лихва върху сумата 2970.40 швейцарски франка.

С оглед неоснователността на въззивните жалби, насрещните страни не си дължат взаимно разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.02.2014г., гр.д.9356/13г., СРС, 38         с-в изцяло и допълнително решение от 14.07.2014г., гр.д.9356/13г., СРС, 38 с-в в частта, с която се оставя без уважение искането на ответника за допълване на решението чрез произнасяне по възражението му за изтекла погасителна давност, както и се допълва решението като се присъжда законна лихва върху сумата 2970.40 швейцарски франка, считано от предявяване на исковата молба на 17.05.2013г. (01.03.2013г.).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.