Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260120

 

гр. Русе, 12.07.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

           Русенски окръжен съд  гражданска колегия в открито заседание на 5 юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                      Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

 

при секретаря  Недялка Неделчева  и в присъствието на

прокурора    като    разгледа докладваното от съдията гр. дело № 552 описа  за 2020 г., за се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск е с правно основание чл.432 от КЗ.

Ищецът Т.М.Н. твърди, че на 19.12.2019 г. претърпяла ПТП, виновно причинено от Д.Т.Т. при управление на МПС, за което бил осъден с влязла в сила присъда. Същият имал сключена застраховка „гражданска отговорност" с ответника, поради което предявява претенция за обезщетение на претърпените от нея имуществени инеимуществени вреди, подробно описани в молбата, към застрахователя „Дженерали Застраховане“ АД. Счита, че претърпените страдания следва да бъдат обезщетени и иска от съда да осъди ответника да й заплати 45 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.12.2019 г. и 1280 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.12.2019 г.  до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД оспорва иска, като възразява, че е налице съпричиняване от страна на ищцата за вредоносния резултат – било й е известно, че водачът е употребил алкохол и е била без поставен обезопасителен колан. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника Д.Т.Т. оспорва възраженията за съпричиняване.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С влязла в сила присъда от 06.07.2020 г. по НОХД  № 129/2020 г. по описа на Окръжен съд Русе, Д.Т.Т. е  признат за виновен за това, че на 19.12.2019 г. в гр. Русе, при управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смърт на едно лице и средна телесна повреда на Т.М.Н. – счупване на дясна голямопищялна каст, наложило метална остеосинтеза, като деянието било извъшено в пияно състояние и управление на МПС без правоспособност.

В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, по делото е разпитана М.З.К.. Тя изнася данни за интензитета на болките, страданията и притесненията на ищцата вследствие причиненото й телесно увреждане от процесното ПТП. Установява, че била с големи мъки и болки, наложило се да прекъсне училище заради това, не можела сама да се обслужва, престояла в болницата повече от 20 дни. Правили й операция с метален имплант, а сега предстояла нова операция за изваждането му. И в момента има болки.

Съдът анализира тези показания от аспекта на възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото и намира, че следва да се кредитират напълно, като безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се и от писмените доказателства, и от експертизите по делото.

Горните факти се установяват и от приетата съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице – съдебен лекар дава заключение, че ищцата е претърпяла две оперативни интервенции – на 23.12.2019 г. и на 27.12.2019 г., поставен й е пирон с четири кортикални винта, а през м. май 2020 г. е проведено второ 3-дневно болнично лечение за диагностични процедури и оперативна интервенция за отстраняване на два от винтовете в близост до глезенната става. Предстои нова хоспитализация за отстраняване на част или на всички метални тела.  Няма данни за усложнения, но има оплаквания  за болки в дясна подбедрица при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия, което е обичайно за този вид увреждания. Такива болки може да перистират с години. При евентуална нова операция ще има възстановителен период от дни до седмици, като ще останат нови белези. Поради голямата тежест на оперативната интервенция за изваждане на модуларния пирон има голяма вероятност същият да се остави до живот. Не се очаква заличаване на постоперативните белези.  Поставеният имплант отговаря на импланта по фактурата по делото. По въпроса дали е била с поставен обезопасителен колан вещото лице дава заключение, че този вид увреждане би се получило без колан или ако деформациите по автомобила са изместили предните седалки назад.  В съдебно заседание уточнява, че не може да установи с категоричност дали  ищцата е имала поставен колан.

От становището, изразено от вещото лице в автотехническата експертиза и от обясненията му в съдебно заседание е видно, че при челен удар, какъвто е процесният, последиците за пътник с поставен колан ще са по-малки без значими травми и увреждания, но този извод е хипотетичен, защото няма данни за положението на коланите.

Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица, като неоспорени, компетентни и обективни. 

Не е спорно, че автомобилът, с който е извършено деянието има валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника „Дженерали Застраховане“ АД.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Влязлата в сила присъда на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд по въпросите дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. На основание чл.413 ал.1 от НПК то се явява задължително и за застрахователя – страна по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

При установената фактическа обстановка и събраните доказателства, установяващи причинените на ищеца неимуществени вреди, с оглед на изложеното по-горе, предявеният иск се явява доказан по основанието си. Размерът, в който обезщетението за причинените неимуществени вреди подлежи на уважаване, следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на посочената разпоредба означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и психично здраве на пострадалото лице. При тази преценка следва да бъдат взети предвид конкретните обективно настъпили обстоятелства, включително периодът и интензитетът на търпените болки, страдания и душевни преживявания, възрастта на пострадалия, броя на оперативните интервенции, белезите от тях.

В случая от обсъдените доказателства се установи, че от процесното ПТП на ищцата е причинена средна телесна повреда, претърпяла е три оперативни интервенции до момента, а впоследствие предстои още една - за премахването на други метални част, като вероятно модуларният пирон ще в подбедрицата на ищцата до края на живота й. По делото от ангажираните свидетелски показания и от приетата СМЕ може да се направи извод за душевните преживявания на ищцата непосредствено след инцидента и понастоящем - за това колко силни и продължителни са били претърпените от нея болки от травмата - с голям интензитет, продължили месеци, а и понастоящем съществува болков синдром при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. Има и белези от операциите, които няма да се заличат и като взе предвид, че ищцата е в изключително млада възраст, а към момента на произшествието е била и непълнолетна и поради травмата е прекъснала училище, намира, че увреждането е влошило и променило начина й на живот и е оставило траен отпечатък освен върху здравето, и в бита й – в учението, общуването, обслужването. Съдът отчита както продължителния период на лечение, така и обстоятелството, че  година и осем месеца след инцидента, пълно възстановяване не е настъпило. При това положение съдът приема, че претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се репарират със сумата от 45 000  лв., който размер съответства най-пълно на критерия за справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД.

Върху главницата се дължи законна лихва, тъй като застрахователят е в забава по чл.497,ал.1 КЗ - има изпратена писмена претенция от ищцата с посочена банкова сметка  – ***. , получена от ответника на 19.02.2020 г. Същият е в забава от тази дата.

Основателен се явява и искът за заплащане на претърпените от ищцата имуществени вреди. Разходите са в причинна връзка с деянието, което се установява от СМЕ, поради което вредата подлежи на обезщетяване. Размерът й от 1600 лв. се установява от приложените писмени доказателства – фактура и фискален бон на л.7. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес претенцията следва да се уважи до заявения размер – 1280 лв. Върху главницата се дължи законна лихва от датата на поискването – 19.02.2020 г.

Спорен момент по делото е възражението, наведено от ответника за допринасяне от страна на пострадалата за последиците от престъплението, поради непоставен обезопасителен колан. Това възражение е неоснователно.

Ответникът, който носи доказателствената тежест по правилата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, не установи по несъмнен начин, че ищцата е допринесла с поведението си за настъпилия вредоносен резултат. Нито вещото лице по АТЕ, нито по СМЕ установяват по категоричен начин, че тя е нямала поставен обезопасителен колан. Не са събрани и никакви доказателства за знание от страна на ищцата, че водачът е употребил алкохол. Съгласно решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012, т. к., II т. о. на ВКС, изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51 ал.2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретните действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат.  А възражението, наведено от ответника, че ищцата ще използва обезщетението в помощ на виновния водач за ПТП-то, съдът няма да коментира, като неотносимо и ирелавантно за спора.

 

      Ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за двата иска, държавната такса върху размера на всеки от исковете и разноските от Бюджета на съда – 100 лева.

Мотивиран така, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД - гр. София, ЕИК *********, да заплати на Т.М.Н., ЕГН **********, сумата 45 000 лева - обезщетение по чл.432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено от Д.Т.Т., за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД  № 129/2020 г. по описа на Окръжен съд Рус и автомолибът е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „Дженерали Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1280 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.02.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ исковете за законната лихва върху главницата от 45 000л лв. за периода 19.12.2019 г. - 19.02.2020 г. и върху главницата от 1280 лв. за периода 25.12.2019 г. -  19.02.2020 г.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД - гр. София, ЕИК 030269049да заплати на В.Н. от Адвокатска колегия – София, на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 2 199.60 лв. - адвокатско възнаграждение за двата обективно съединени иска.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД - гр. София, ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен съд Русе държавна такса в размер на 1 851.20 лева и 100 лева – платени разноски от Бюджета на съда.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач Д.Т.Т. на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: