Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 31. 07. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: Ирина
Ганева
Атанас Христов
при секретаря Н. Реджебова разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 140 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от
„БОДУ“ ООД гр. София против Решение
№ 87/ 05.
03. 2020 г. по гр. д. № 2561/ 2019 г. по
описа на РС Разград, с което са уважени предявените
от А.Н.С. искове по
чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 и уволнението на
С. , извършено със заповед за налагане
на дисциплинарно наказание „Уволнение“ е признато за незаконно и същият е възстановен на преди заеманата
от него длъжност
„Охранител“.
Изложени са доводи,
че решението е необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон.
Моли въззивната инстанция да отмени
решението и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор на жалбата, излагайки
становище за нейната неоснователност, който поддържа и в съдебно заседание.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение на районния съд е валидно и
допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната
инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява безспорно, че въззиваемият е заемал
длъжността „Охранител“ въз основа на сключен с въззивника
трудов договор № 54/ 30. 01. 2017 г. Основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните със Заповед № 325/ 29. 03. 2019 г. е „Дисциплинарно
уволнение”, наложено на въззиваемия, заради неявяване
на работа в течение на повече от два последователни работни дни, а именно на
02. 03. 19 г., 03. 03. 19 г., 04. 03. 19 г. , 05. 03. 19 г. до 29. 03. 19 г.,
когато е изготвена заповедта, без да представи оправдателен документ или
уведомление за причините за отсъствието си от работа. Преди да му бъде наложено
наказанието „дисциплинарно уволнение”, са му били поискани писмени обяснения. Въззивникът е изпратил на 05. 03. 2019 г. и на 25. 03. 2019
г. писма чрез куриерска фирма Speedy с искането за писмени обяснения от въззиваемия
на адрес, посочен в трудовия договор: гр. Разград, ул. „Бели Лом“ № 34. Писмата
са върнати като невръчени, според приложените обратни разписки. На 29. 03. 2019
г. по същият начин е изпратена на въззиваемия
обжалваната заповед за наложено дисциплинарно уволнение, останала невръчена,
тъй като не бил открит на посочения от него адрес, както твърди въззивникът.
Въззивникът счита, че връчването е редовно, тъй като е осъществено
на посочения в трудовия договор адрес, който е непълен. Искът е погасен с
изтичане на 2-месечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като е предявен
на 17. 12. 2019 г.
Въззивникът не оспорва, че не се е явявал на работа след 15. 02.
2019 г. Твърди, че бил
принуден от прекия си ръководител Росен Първанов да попълни и подаде
предизвестие за прекратяване на трудовия договор, но заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение не му била връчвана. Тъй като считал, че трудовото
правоотношение е прекратено с отправеното от него предизвестие, не се явявал на
работа. Узнал за наложеното дисциплинарно наказание от представения доклад за
извършена проверка на дейността на въззивното
дружество от Д „Инспекция по труда“ гр. Разград, представен по гр. д. № 1445/
2019 г. на 17. 10. 2019 г.
Приложено е трудовото досие на въззиваемия.
В подаденото от него Заявление за назначение, същият е посочил адрес: гр.
Разград, ул. “Бели Лом“ № 34, вх. А, ап. 20. В досието се съдържа и копие от
личната му карта със същия регистриран постоянен адрес.
При тези фактически данни, въззивната
инстанция приема, че жалбата е неоснователна.
Предявеният иск за признаване на незаконосъобразност на наложеното наказание "Уволнение" със Заповед № 325/ 29. 03. 2019 г. е основателен на формално основание, доколкото от събраните по делото писмени доказателства не се установява работодателят да е изпълнил императивните изисквания към процедурата по налагате на дисциплинарно наказание, предвидени в разпоредбата на чл. 193 КТ. Установява се, че работодателят е започнал процедурата по взимане на обяснения от работника, но и двете писма, изпратени на 05. 03. 19 г. и 25. 03. 2019 г. са останали невръчени не по вина на работника. Релевантен по делото е факта, че са изпратени на непълен адрес и са останали невръчени, без да са посочени причините. Процедурата по изискване и получаване на обяснения от работника, предвидена в чл. 193 КТ
е инициирана само формално, без същата реално да е проведена. Действително в трудовия договор, изготвен от работодателя и сключен между страните № 54/ 30. 01. 2017 г., адресът е непълен. В трудовото досие се съдържат данни, посочени от работника при назначаването му за пълния адрес. Предвид изложеното, следва да се приеме, че работодателят не е положил достатъчно усилия да покани работника да даде обяснения във връзка с отсъствието си от работа, тъй като не е изпратил писмата и на адреса, посочен в заявлението за назначаване на работа и в копието от личната карта.На същото
основание следва да се счита и че заповедта за уволнение не е връчена на
работника надлежно. Доказателства за по-ранен от 17. 10. 2019 г. момент на
узнаване на заповедта за уволнение, не са наведени от работодателя. Искът е
предявен в 2-месечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.
Необоснован е
изложеният довод във въззивната жалба, че въззиваемият осуетил връчването на писмата и заповедта за
уволнение, тъй като не отговарял на телефонния номер и по тази причина не се
осъществило връчването. Доказателства в този смисъл не са събрани, а и са ирелевантни. Връчването, за да е валидно, се осъществява не
по телефона, а на посочен точен и пълен адрес срещу подпис на работника /чл.
195, ал. 2 от КТ/. С оглед на това, след като товарителниците за изпратените
документи не съдържат точен адрес, представянето на допълнителна справка от
куриерската служба дали въззиваемият е намерен на
адреса и отговарял ли е по телефона, не би могло да запълни този пропуск. По отношение
на същата справка, въззивникът е имал възможност да я
изиска и представи пред районния съд, но не е сторил това, като изрично е
заявил, че няма да сочи други доказателства преди устните състезания по делото.
На осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК въззивникът
следва да заплати на адв. П.А.Х. на осн. чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата сумата 300 лева за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд,
като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87/ 05. 03. 2020 г. по гр. д. № 2561/ 2019 г. по описа на
РС Разград.