РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1109
гр.Пловдив, 20.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в публично
заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа докладваното АД № 289
по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
228 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /.
Образувано
е по жалба на А.Д.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат К.,
срещу Заповед № РД-09-84 от 16.01.2019г. на Кмета на Община „Марица“, с която
на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2,
т.2 и чл. 223, ал.1, т.8 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК е наредено премахването на
незаконен строеж, представляващ паянтова жилищна сграда с размери 4.00/3.50м,
построен без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – частна
общинска собственост с идентификатор 11845.17.20 по КК и КР на с. Войводиново,
община „Марица“, обл. Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-99 от 12.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, собственост на
неизвестно лице.
В жалбата се инвокират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваната заповед. Твърди се, че сградата, за която е
определен 7-дневен срок за премахване и описана в Заповед № РД-09-84 от
16.01.2019г. на Кмета на Община „Марица“, е построена от жалбоподателката отпреди повече от 20 години. Строена е съгласно
българският държавен стандарт, като е плащала години такса смет и сметки за ток
и вода. Твърди, че построените през периода 1980г-1990г сгради са търпим строеж
по смисъла на закона. Сочи се, че в обекта живее цялата фамилия и няма друг
жилищен имот или възможност да строи.
Излагат се съображения относно допуснати
от административния орган нарушения на изискванията на чл. 8 от Европейската
конвенция за правата на човека.
Претендира се отмяната на оспорения
административен акт. Процесуалният представител на жалбоподателаката,
в съдебно заседание, претендира отмяната на
Заповед № РД-09-84 от 16.01.2019г. на Кмета на Община „Марица“ и
разноските по делото.
Ответникът – Кметът на община Марица, чрез
процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а издаденият
административен акт за законосъобразен. Представя подробни писмени съображения.Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в законоустановения срок /заповедта е връчена на процесуалния представител на жалбоподателката-адв. К., на 13.01.2019г, което се установи
от писмо с изх. № 94-00-352-/1/ от 18.01.2019г, към което е приложена Заповед №
РД-09-84 от 16.01.2019г. на Кмета на Община „Марица“-л. 8 по делото./
Съдът намира, че жалбата е депозирана от
лице, притежаващо правен интерес от оспорването, тъй като задължението за премахване
на незаконен строеж е на извършителя му. В случай, че същият е неизвестен,
отговорността се възлага на лицата, посочени в чл. 225а, ал. 6 ЗУТ. При
положение, че незаконен строеж е този, за който няма строителни книжа, то самото твърдение на оспорващия, че е
извършител или собственик на строеж, разпореден за премахване, е достатъчно да
обоснове правен интерес. Така той ще бъде обвързан от силата на присъдено нещо
на съдебния акт и от силата на административния акт, който ще може да бъде
изпълнен принудително за негова сметка. ЗУТ допуска "неизвестност" на
нарушителя и посочва как се процедира спрямо такъв-чл. 225а, ал.2, изр. посл. ЗУТ. Чл. 214, т.1 ЗУТ дефинира като индивидуални
административни актове по смисъла на този закон актовете за устройство на
територията, с които се създават задължения или се засягат права или законни
интереси на отделни физически или юридически лица, "независимо дали
изрично са посочени като адресати". Следователно, непосочването на адресат
на акта, не е съществено нарушение във формата на административния акт по ЗУТ,
което е в отклонение от общото правило за съдържанието на акта по чл. 59, ал.
2, т.3 АПК. Всеки, който е засегнат по смисъла на чл. 147, ал.1 АПК, има правен
интерес да оспори заповед за премахване на незаконен строеж. В този смисъл е Определение № 5578 от
12.04.2019 на Върховният административен съд на Република България - Второ
отделение, постановено по АД №3767/2019г.
Още
повече, че жалбоподателката твърди в жалбата, че сградата, предмет на
оспорената заповед, е построена от нея от преди повече от 20 години. Събраните
гласни доказателства, в хода на съдебното производство, които съдът кредитира,
също сочат, че жалбоподателката е живяла в процесния обект.
Като
съобрази доказателствата, становищата и доводите на страните и приложимия
закон, при служебната съдебна проверка на основание чл. 168 АПК за валидност на
оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички
основания по чл. 146 АПК Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Извършена е проверка от специалисти при община
Марица, която е обективирана в Констативен акт /КА/ №5 от 08.01.2019г.
Установен е незаконен строеж: паянтова
жилищна сграда с размери 4.00/3.50м,Н-2,20м, дървена покривна конструкция,
покрита с керемиди, построен без
одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – частна общинска
собственост с идентификатор 11845.17.20 по КК и КР на с. Войводиново, община
„Марица“, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-99 от 12.11.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, собственост на неизвестно лице. Установено е,
че строежът е пета категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30 юли
2003г. За номенклатурата на видовете строежи.
Имотът
е общинска собственост, съгласно Акт за общинска собственост №61 от
15.12.2003г. /л.21 по делото/. Имотът е с № 000017, НТП – нива -1,633 дка;
находящ се в с. Войводиново, общ. Марица, местност Када Пара. Няма други
собственици.
По
време на проверката не са представени строителни книжа: одобрен инвестиционен
проект, разрешение за строеж, акт за узаконяване и протокол за определяне на
строителна линия и ниво и др. Проверката е извършена в отсъствие на извършителя
на строежа, за който е отразено, че е неизвестен. Изработена е окомерна скица
относно разположението на строежа.
Констативният акт е подписан от специалистите,
извършили проверката.
Констативният акт е съобщен по реда на §4,
ал.1 от ДР на ЗУТ, което се установи от Служебна бележка на л. 14 по делото и
Служебни бележки на л. 15 по делото относно съобщаване чрез залепване на
таблото за обявления в кметство с. Войводиново и в сградата на община
„Марица“. Съставен е Протокол от
16.01.2019г, подписан от специалисти в Община „Марица“, с който е установено,
че съобщението от 08.01.2019г, и КА, не
са открити на прозореца на сградата, където са били залепени на 08.01.2019г.
Съставени са протоколи с дата 16.01.2019г. относно свалянето на съобщение от
таблото в кметството на с. Войводиново и от таблото в сградата на община
„Марица“ /л. 18 по делото/.
Постъпило
е възражение от А.П., депозирано чрез адвокат К., против констатациите,
обективирани в КА №5 от 08.01.2019г.
В
Становище на Главния архитект на Община „Марица“ се посочва, че строежът,
описан в КА № 5/08.01.2019г е реализиран в ПИ с идентификатор № 11845.17.20 по
КК и не е нанесен като сграда в КК на с. Войводиново. В администрацията на
община „Марица“ не са представени документи, удостоверяващи законността на
строежа, не са налице данни за започнало и неприключило производство по реда на
§16 от ПР на ЗУТ и § 184 от ПЗР на ЗУТ в предвидените срокове. Няма депозирано
заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Няма
постъпила молба за узаконяване на строежа. Съгласно ОУП на община „Марица“
имотът попада в зона 427-Смесена многофункционална устройствена
зона.
Последвало е издаването на оспорената Заповед № РД-09-84 от 16.01.2019г.
на Кмета на Община „Марица“, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 и чл. 223, ал.1, т.8 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 59,
ал.1 и ал.2 от АПК е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ
паянтова жилищна сграда с размери 4.00/3.50м, построен без одобрени проекти и
разрешение за строеж върху поземлен – частна общинска собственост с
идентификатор 11845.17.20 по КК и КР на с. Войводиново, община „Марица“, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-99 от
12.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, собственост на неизвестно лице.
Административният
орган е посочил, че извършеното строителство не попада в хипотезата на §16,
ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.Посочено е, че за
строежа не са налице данни за започнало и неприключило производство по
узаконяване по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и че не е депозирано
заявление за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
В хода на съдебното производство Съдът е
назначил съдебно-техническа експертиза, заличена поради невенесен депозит за
вещо лице. Жалбоподателката не ангажира писмени доказателства във връзка с
твърдението, че е построила отпреди 20 години процесниата сграда и че същата
отговаря на законовите изисквания. Не се ангажират доказателства относно
твърдението, че това е единственото й жилище.
В хода на съдебното производство са
събраните следните писмени доказателства: Удостоверение за настоящ адрес с изх.
№ РД-09-86/2/ от 28.01.2019г /л. 36/, в което се сочи, че настоящият адрес на А.Д.П.
*** от дата 15.01.1996г.; Удостоверение № РД-09-86/1/ от 28.01.2019г /л. 37/, в
което е посочен постоянният адрес на А.Д.П.:***, от дата 09.11.2005г. В писмо с изх. № 11-00-1231 от 01.03.2019г на
«ВиК» ЕООД е посочено, че за А.Д.П. с адрес: ***, няма открита партида.В писмо
с изх. № 1603-92-00-0363 от 28.02.2019г. на Агенцията за социално подпомагане е
посочено, че лицето А.Д.П. не фигурира ва Интегрираната информационна система
на АСП. Не е подпомагана от ДСП-Марица. В писмо с вх. № 4301 от 06.03.2019г е
посочено, че лицето А.Д.П. не фигурира като клиент в базата данни на «ЕВН
България Електроснабдяване» ЕАД.
От извършена Служебна справака /л. 72/ по
делото се установи, че по жалба на А.Д.П. е образувано АД № 294/2019г по описа
на ПАС. Обжалва се Заповед № РД-09-86/16.01.2019г. на Кмета на Община Марица, с
която на основаноие чл. 225а, ал.1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен
строеж, представляващ «паянтова сграда» с размери 7,00/4,00м, изпълнен в поземлен
имот-частна общинска собственост с идентификатор №11845.17.20 по КК и КР на с.
Войводиново, община «Марица».
Ответникът представя писмо с изх. №
11-00-184/07.03.2019г /л. 74/, с което представя удостоверение за семейно
положение и родствени връзки на лицето А.Д.П., удостоверение за постоянен
адрес, видно от което лицето е регистрирано в с. Слатина, община Карлово,
справка от дирекция „Местни приходи" към община „Марица", в което се
сочи, че за А.Д.П. няма информация в масивите на Дирекция «МП» при Община
Марица; Решение № 48/09.03.2004 г. на Общинска съвет „Марица" /л. 80/, с
което е отстъпено възмездно право на строеж върху общински имоти за построяване
на жилищни сгради, за Н.И.П./ чичо на жалбоподателката/ е отстъпено възмездно
право на строеж върху 1/3 ид.ч. от УПИ ХХ-общ., кв. 21.; Обявление на кметство
с. Войводиново, че разполага със свободни общински урегулирани имоти за
отстъпване право на строеж, протокол от кметски съвет, молба от Н.И.П.- чичо на
жалбоподателката А.П.. В молбата /л. 86/ е посочено от Пакетов, че има три деца
и при него живеят още братя, сестри и племенници.
В писмо с изх. № 11-00-184/07.03.2019г ответникът изрично изяснява, че Община
„Марица" не разполага със сграден фонд за предоставяне на жилища на лица
на територията си. Подадената от жалбоподателката молба на 14.02.2019 г. до кмета на община „Марица" за предоставяне на
общинско жилище е изпратена до Областния управител на областна администрация
Пловдив, по компетентност, както и до Министъра на труда и социалната политика.
Прието по делото е Решение № 2 от
30.01.2018г. на ОбС-Марица относно приемане на „Програма за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество на Община Марица”. Приетата
програма представлява отворен документ и позволява периодично внасяне на
предложения за промени в рамките на оперативната информация в хода на
изпълнението. В раздел III от Програмата са отразени поземлени имоти в населени
места за процедура за продажба по чл.35 ЗОС, сред които с.Войводиново и ПИ
17.20. В раздел VI от Програмата са посочени имоти – отредени за социални
жилища по чл.49а ЗОС.
По служебен път е изискано отговор на «ЕВН България
Електроснабдяване» ЕАД относно лицето Й.Г.А.. В писмо с вх. № 54521 от
20.03.2019г на «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД е пояснено, че лицето Й.Г.А.с
адрес: ***не е регистрирано в системата на «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД.
С оглед на установеното от фактическа страна
Съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
чл. 225 а, ал.1 от ЗУТ (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012
г.) кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях. В
конкретния случай процесният строеж е от пета категория, съгласно чл. 137,
ал.1 т.5 от ЗУТ, следователно
заповедта е издадена от компетентен административен орган-кметът на Община
«Марица».
При издаването на обжалваната
заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дадена е
пълна възможност на оспорващата страна да участва пълноценно в
административното производство. Уведомяване е извършено своевременно за всички
действия по движението на преписката, констативният акт е надлежно съобщен по
реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ.
Проведената процедура от администрацията на Община „Марица“ е изцяло в
съгласие с предписанията на закона - извършени са всички действия за събиране необходимия за
произнасяне по същество доказателствен материал - извършени са проверки на
място, съставен е констативен акт в режима на чл. 225а, ал. ал. 2 от ЗУТ.
Констативният акт е предвидено от
специалния закон на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ доказателство /огледен протокол/ за
съществуването и вида на строежа. В случая актът е редовно съставен, подписан е
от извършилите проверката, съобщен е по горекоментирания
ред. Констативният акт е императивна процесуална предпоставка за
законосъобразен фактически състав на крайния акт на процедурата по ЗУТ -
заповедта за премахване на строеж, която в случая е изпълнена.
Констатациите в КА, отразени и в оспорената
заповед, се ползват с доказателствена сила и истинност по смисъла на чл.171
ал.1 АПК и подлежат на опровергаване в съдебната фаза на производството от жалбоподателя
с посочените в ал.2, чл.171 АПК доказателствени средства.
В
случая констатациите на административния орган не се обориха в хода на
съдебното производство.
Нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ забранява съществуването
на строежи, които не са разрешени съобразно изискванията на закона. Наличието на
предвидените по закон строителни книжа е абсолютна предпоставка за законността
на един строеж.
Установи
се, че строеж-паянтова жилищна сграда с
размери 4.00/3.50м, е построена без одобрени проекти и разрешение за строеж
върху поземлен имот – частна общинска собственост с идентификатор 11845.17.20
по КК и КР на с. Войводиново, община „Марица“, обл.
Пловдив
Не се представят доказателства за узаконяване
на процесния строеж или за търпимост.
Следва
да се посочи изрично, че процесният строеж е индивидуализиран в достатъчна
степен от административния орган. Данните се съдържат в материалите към
административната преписка, както и в констативния акт към самата заповед, в
който се съдържат и фактическите констатации.
Съдът намира, че в случая се касае за
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно цитираната
норма строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата
на чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ се премахват със
заповед на кмета на общината както е в случая.
Съгласно
§127 ал.9 от ЗУТ времето за извършване на незаконния строеж се установява
с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс,
включително и с декларации. За вписване на неверни данни в декларациите лицата
носят наказателна отговорност.
Не се ангажираха доказателства в съдебното
производство относно годината на извършване на строителството. Следва да се
отбележи, че във възражението срещу КА се твърди, че сградата е построена преди
повече от 30-40 години, но в жалбата се твърди, че сградата е построена повече
от 20 години, а същевременно от приетите по делото писмени доказателства: Удостоверения
за настоящ и постоянен адрес,*** А.П. е регистрирана на 09.11.2005г. с
постоянен адрес, а настоящият адрес е в с. Слатина., община Карлово и е от
15.01.1996г. Най-рано към 2005г може да
се приеме, че е извършен строежът на сградата-предмет на оспорената заповед.
Свидетелските показания на П.Е.М.и И.К.А.противоречат
на събраните писмени доказателства: Удостоверения за настоящ и постоянен адрес;
справка от
дирекция „Местни приходи" към община „Марица", в което се сочи, че за
А.Д.П. няма информация в масивите на Дирекция «МП» при Община Марица за платени
местни данъци; на писма от «ЕВН България
Електроснабдяване» ЕАД и «ВиК» ЕООД, където е посочено,
че няма открита партида на името на жалбоподателката и на името на Й.Г.А.с
адрес: ***, за когото се твърди от свидетелките, че чрез него се заплаща тока,
но в писмото на «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД изрично е посочено, че
такова лице не е регистрирано в системата им.
Във връзка с установените противоречия
Съдът не кредитира свидетелските показания на П.Е.М.и И.К.А.относно годината на
построяване на обекта-предмет на оспорената заповед.
Годината на изпълнение рефлектира върху
изследването на режима за търпимост на строежа. Административният орган е
приел, че в случая извършеното строителство не попада в хипотезата на §16, ал.2
и ал.3 от ПР на ЗУТ и на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Действително съгласно приетите доказателства
по делото липсват основания за прилагане на § 16 ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ, както и на
§127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от 2012г. Действалата към момента на
влизане в сила на ЗУТ /01.03.2001г./ Наредба № 2/1998г./ отм./, допуска
застрояване в земеделски земи без промяна на тяхното предназначение на
едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв. м. за съхранение на
селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване,
при имоти с площ до 10 дка /чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба № 2/1998г., отм. - при
имоти с площ до 10 дка - на едноетажни стопански постройки със застроена площ
до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число
и помещение за обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при
отчуждаване и комасация на земята /. Ясно е, че жилищните
сгради не попадат в обхвата на разрешението с цитираната наредба, вкл. и в
обхвата на Наредба № 19/2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на
предназначението им.
Не са налице условията за застрояване в
имота, с оглед на това, че същият е общинска частна собственост и извършеното строителство от жалбоподателката
не е свързано с ползване на земеделска земя, а е за обитаване лично и на
нейното семейство, както се твърди в жалбата.Освен това ПИ, където е извършено
строителството е общинска частна собственост и не е учредено право на строеж.
Съгласно регламента на чл.2, ал.1 от Наредба
№ 19/25.10.2012г. без промяна
предназначението на земеделска земя е разрешено строителство, свързано с
ползването на земеделските земи, чиито функции са съвместими с предназначението
на земята /т.1 – при имоти до 10 дка – едноетажни селскостопански постройки за
съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за
обитаване в тях/. Според коментираните: Скица на ПИ /л.20/, ОУП, Становище на
Гл. архитект, ПИ 11845.17.20 попада в зона 427-Смесена мнофункционална
устройствена зова, следователно не е предназначен за
производство на селскостопанска продукция и функциите на построените в същия имот постройки не отговаря на предназначението
на земята, следователно не са допустими
строежи по изискванията на Наредба № 19.
Процесният
строеж попада в имот-частна общинска собственост, съгласно приетият по делото Акт
за общинска собственост №61 от 15.12.2003г. /л.21 по делото/ и е извършен без
учредено право на строеж и то в земеделска земя без промяна на предназначението.
Не се ангажираха доказателства за осъществени
процедури по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не се представиха доказателства и за висяща
процедура по заявление за узаконяване по реда на §127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ.
Строежът е безспорно извършен върху земеделска земя - частна общинска
собственост. Няма ангажирани доказателства за предоставяне право на ползване на
жалбоподателката по реда на някой от нормативните актове, изброени в § 4 ПЗР
ЗСПЗЗ. Няма данни по делото предназначението на земята да е променено. Сградата
е изградена в земеделска земя, чужда собственост, без да има одобрен ПУП и без
да е променено предназначението й.
Във връзка с изложените мотиви Съдът стига до
извода, че процесният обект, имащ
характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, е незаконен по смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, осъществен е без строителни книжа. За процесния обект не са налице
предпоставките, водещи до приложимостта на § 127 ал.1 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на ЗУТ.
По
твърдяното нарушение на Европейската Конвенция за правата на човека и
основаните свободи, съдът приема следното: Член 8 от Конвенцията защитава и
гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на
кореспонденция. Всеки човек има правото на неприкосновеност на жилището му, но
правата по ЕКЗПЧОС не са абсолютни и търпят ограничения. Тези права могат да
бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2, а именно -
ограничението да е предвидено в закона, да е необходимо в едно демократично
общество и да преследва една от изброените цели - да е в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите. В случая с издаването
на процесната заповед за премахване на незаконен строеж се държи сметка и за
правата на останалите членове на обществото да живеят в благоустроена среда.
Освен
това ЗУТ е специален закон и не поставя подобни критерии при преценката за
законност на строежите. Въведените в чл. 6 АПК принципи на съразмерност,
добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат прилагани от
административните органи само в случаите, при които обективно съществуват
различни и то законосъобразни възможности - да се избере тази от тях, която е
най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга
страна - за държавата и обществото. Настоящата хипотеза не е такава - когато
специализираните органи по контрол на строителството установят незаконност на
даден строеж, в правомощията им не съществува друга възможност, освен да
разпоредят премахването му, т.е. действат съгласно предвиденото в закона, при
обвързана компетентност. Те нямат правото на преценка, каквато предоставя оперативната
самостоятелност. Разпоредбата на чл. 6 АПК е относима към издаването на
административен акт и неговото изпълнение, а несъотвествието
с целта на закона е основание за оспорване на административните актове. Тази
цел е насочена към недопускането на незаконност в строителството, а за
справедливост и съразмерност в случая не може да се говори, след като е
изпълнен строежът без каквито и да било строителни книжа и то в чужда собственост. Обратното означава
незачитане на установените в закона правила и норми и нарушаване на правата на
собственост на собственика на имота. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУТ законът урежда обществените
отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране
и строителството в Република България, и определя ограниченията върху
собствеността за устройствени цели. Изискването за издаване на разрешение за
строеж и одобряване на инвестиционен проект, преди да се започне строителство,
е именно такова ограничение, предназначено да гарантира сигурно, безопасно и
безпрепятствено ползване на собствеността - от една страна, а от друга – да
съобрази строителството с правила и нормативи, гарантиращи интереса на
обществото.
При
това по делото не са представени доказателства за твърдението, че процесната
сграда е единствено жилище за жалбоподателката. Не са представени доказателства
за плащан данък сгради, такса смет, такси за ток и вода, с които да бъде
удостоверено фактическото ползване на имота през продължителен период от време.
Не се ангажираха доказателства от жалбоподателката относно заявено искане пред
общината за осигуряване на жилище по действащите законови способи и конкретните
възможности на общината. Същевременно, не се твърди да е поискана и отказана
социална помощ, вкл. не са заявени факти за здравословно състояние на
оспорващото лице, ограничаващи или отричащи възможност за полагане на труд,
предвид възрастта й. Не е поискано временно настаняване в общинско жилище.
От удостоверение за семейно
положение и родствени връзки /л. 75/ се
установи, че децата й са пълнолетни, следователно в обекта-предмет на
процесната заповед, не живеят уязвими членове – деца и възрастни хора.
От приетата по делото служебна справка
/л.72/ се установи, че А.П. обитава и друга сграда с размери 7.00м/4.00м и височина
2,20м, изпълнена без колони, греди и плоча и покрив с дървена конструкция,
покрита с керемиди, намираща се в имот частна общинска собственост с
идентификатор 11845.17.20 по КК на с. Войводиново, общ. „Марица“, която е
предмет на Заповед № РД-09-86 /16.01.2019г. на Кмета на община „Марица“.
Освен
това настоящият адрес на жалбоподателката е в *** и това е факт с дата -
дата 15.01.1996г, съгласно Удостоверение
за настоящ адрес с изх. № РД-09-86/2/ от 28.01.2019г /л. 36/, което означава,
че живее и в друго жилище.
Не
без значение е обстоятелството, че по делото са приети писмени доказателства за
предприети от община Марица действия за предоставяне възможност на ромски
семейства за построяване на жилища чрез отстъпено право на строеж – към 2004г. Съдът
коментира вече предоставената възможност на чичото на жалбоподателката Н.И.П., на когото е отстъпено
възмездно право на строеж върху 1/3 ид.ч. от УПИ
ХХ-общ., кв. 21, като същият е заявил, че живее заедно с децата си, братята и племенниците
си. През 2018г. община Марица е предприела, съгласно ЗОС, своевременни мерки по
отношение социалните жилища, вкл. продажби по чл.35 ЗОС.
Ответникът
не е бездействал и във връзка с подадена молба от П. на 14.02.2019 г. до кмета
на община „Марица" . В писмо с изх. № 11-00-184/07.03.2019г ответникът изрично изяснява, че Община
„Марица" не разполага със сграден фонд за предоставяне на жилища на лица
на територията си. Подадената от жалбоподателката молба на 14.02.2019 г. до
кмета на община „Марица" за предоставяне на общинско жилище е изпратена до
Областния управител на областна администрация Пловдив, по компетентност, както
и до Министъра на труда и социалната политика.
Съдът
намира, че атакуваната заповед е законосъобразна и постановена съответно с
целта на закона. Проведеното оспорване и депозираната жалба, която го
материализира, следователно са неоснователни.
С
оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва
да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на
жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за
осъществената от юрист правна защита на административния орган, определено в
размер на 100лв. /сто лева/, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр.
8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ ЗПП/ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Д.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Заповед № РД-09-84 от 16.01.2019г. на Кмета на Община „Марица“,
ОСЪЖДА А.Д.П., с ЕГН **********,*** сумата в размер
на 100лв. /сто лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: /П/