№ 45
гр. Свищов, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20224150100553 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД и чл.
55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Г. К. И., чрез процесуалния си представител адв. М. твърди, че е
страна по Договор за кредит № *********, сключен на 15.02.2021 г. с
"4финанс" ЕООД, съгласно който получава сумата от 1300 лева, годишен
лихвен процент- 40,97% и ГПР 49,66%. Съгласно цитирания договор ищецът
следвало да заплати и такса за експресно разглеждане на документи в размер
на 268,20 лева. Твърди, че съгласно клаузата именувана "такса удължаване" в
чл. 13 от ОУ към договор за кредит, била предвидена допълнителна услуга
"Удължаване на срока за връщане на кредита", която услуга предвиждала
удължаване на срока на връщане на кредита, срещу заплащане на определена
сума, определена в съобразно тарифа на кредитора. За да бъдела активирана
тази услуга, се сключвал отделен анекс към договора за кредит. Твърди, че на
17.03.2021 г. ищецът сключил Анекс за удължаване на срок към Договор за
кредит № **********, по силата на който удължил срока на връщане на общо
дължимата сума с 30 дни, за което следвало да заплати предварително такса
удължаване срока на връщане на общо дължимата сума в размер на 280,80
лева. Заявява, че на 16.04.2021 г. ищецът сключил втори Анекс за удължаване
1
на срок към Договор за кредит № **********, по силата на който удължил
срока на връщане на общо дължимата сума с 30 дни, за което следвало да
заплати отново предварително такса удължаване срока на връщане на общо
дължимата сума в размер на 312 лева. На 14.05.2021г. ищецът сключил трети
Анекс за удължаване на срок към Договор за кредит № **********, по силата
на който срокът на връщане на общо дължимата сума бил удължен с 30 дни,
за което ищецът следвало да заплати предварително такса в размер на 312
лева. На 14.06.2021 г. ищецът сключил четвърти Анекс за удължаване на срок
към Договор за кредит № **********, по силата на който срокът на връщане
на общо дължимата сума бил удължен с 30 дни, за което ищецът следвало да
заплати предварително такса в размер на 272 лева. На 13.07.2021 г. ищецът
сключил пети Анекс за удължаване на срок към Договор за кредит №
**********, по силата на който срокът на връщане на общо дължимата сума
бил удължен с 30 дни, за което ищецът следвало да заплати предварително
такса в размер на 312 лева. Въз основа на сключените 5 бр. анекса за
удължаване на срок към договора за кредит ищецът заплатил такса в размер
на 1488,80 лева. Твърди, че на 13.08.2021 г. е погасил цялото си задължения
по Договор за кредит № **********/15.02.2021 г. в размер на 1612 лева, от
които 1300 лева – главница, 43,80 лева – лихва и 268,20 лева – такса за бързо
разглеждане.
Ищецът счита, че така уговорените "такса експресно разглеждане" и
"такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума", предвидени в
Договора за кредит № **********/15.02.2021 г., общите условия и Анексите
към него са нищожни на основание чл. 10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр.с чл. 22
ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и чл. 143 ла.1 и чл. 146 от ЗЗП.
В исковата молба се посочва, че възможността за събиране от
потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Законът не
допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Допълнителните такси по процесния договор и анексите към него, по своето
естество, представлявали такси и услуги, свързани, както с усвояването, така
и с управлението на кредита. Освен това посочва, че поради накърняването на
принципа на "добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
2
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Посочва, че в случая сумата,
която се предоставя по така уговорените "такса експресно разглеждане" и
"такса удължаване на срока за връщане на общо дължимата сума"
съставлявали почти 130% от общата сума на отпуснатия кредит. Счита, че по
този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.
Счита, че уговорените "такса експресно разглеждане" и "такса удължава
срока на връщане на общо дължимата сума", са нищожни на основание чл.
143, ал. 1 от ЗЗП. Уговорените такси били във вреда на потребителя и не
отговаряли на изискването на добросъвестност и справедливост и водели до
неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата.
Посочените по-горе клаузи били неразбираеми и не позволявали на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Ищецът се позовава на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която разпоредба
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Посочва, че
предвидените клаузи са неравноправни и по чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като
били необосновано високи. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г.
Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Наред с това счита, че така уговорените клаузи "такса експресно разглеждане"
и "такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума", са нищожни
на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
На следващо място счита, че така уговорените "такса експресно
разглеждане" и "такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума",
са нищожни поради това, че се стига до нарушаване на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал.
1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По изложените съображения моли за уважаване на исковете, а именно:
съда да приеме, че уговорените "такса експресно разглеждане" и "такса
удължава срока на връщане на общо дължимата сума", предвидени в Договор
за кредит № **********/15.02.2021 г., общите условия и анексите към него са
нищожни на основание чл. 10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр.с чл. 22 ЗПК, на
3
основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП.
Моли на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 1757 лева, от които 268,20 лева – недължимо
платена като „такса бързо разглеждане“ и 1488,80 лева- недължимо платена
като „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“,
предвидени в Договор за кредит № **********/15.02.2021 г., общите условия
и анексите към него, ведно със законната лихва от дата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноските по делото.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че на 15.02.2021 г. между
"4финанс" ЕООД с ЕИК *********, със сегашно наименование „Вивус БГ“
ЕООД, като кредитодател и Г. К. И. като кредитополучател, е сключен
Договор за кредит № ********** в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. С подписване на процесния договор кредитодателят предоставил
на кредитополучателя сума в размер на 1300 лева, представляваща главница
по кредита. Кредитът бил за период от 30 дни и бил с падежна дата
17.03.2021 г. Начислените такси и лихви по кредита били: договорна лихва в
размер на 43,80 лева и такса "Бързо разглеждане" в размер на 268,20 лева.
Така общият размер на кредита, който кредитополучателят е трябвало да
погаси на падежната дата, е бил на стойност 1 612 лева. Съгласно
допустимата възможност в т.4.2 от Общите условия по договора, ищецът се
възползвал от правата си и е заявил получаването на допълнителна услуга
бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена и
заплатена горепосочената такса. Последната се изчислявала спрямо сумата
кредита и срока на договора за кредит. При настъпване на падежа, в случай,
че кредитополучателят нямал възможност да погаси своето задължение,
съгласно т.13.1 от Общите условия имал право да се възползва от
допълнителната незадължителна услуга, като поиска да бъде удължен срока
на връщане на кредита. Ответното дружество заявява, че ищецът многократно
е поискал да бъде удължен срокът за връщане на кредита. Всички заявени
промени по основания договор били отразени в 5 бр. анекси, неразделна част
от него. Твърди, че последните били изпратени на ищеца на посочения от
4
него e-mail адрес. Ответникът признава, че на 13.08.2021 г. ищецът е погасил
задължението си към „4финанс“ ЕООД по Договор за кредит №
**********/15.02.2021 г., като е внесъл сумата от 1612 лева.
Ответникът оспорва доводите на ищеца за недействителност на
клаузата, уреждаща такса "Бързо разглеждане" и "Удължаване на срока на
кредита" на основание чл. 10а във вр. с чл. 22 от ЗПК. Посочва, че ищецът
заявил искане за ползване на услуга по бързо разглеждане, поради което това
е изрично отбелязано в искането за кредит и в последващите искания за
сключване на анекси към основния договор. Отделно, в процесния договор за
кредит изрично и самостоятелно са уговорени такси за ползване на тези
услуги. Посочва, че таксата "Бързо разглеждане" и таксата "Удължаване на
срока на кредита" няма задължителен характер, за разлика от общите разходи
по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Ползването на
услугата "Бързо разглеждане" гарантира на кредитополучателя единствено
получаването на отговор в посочения срок, но не гарантирало отпускането на
кредит. Аналогично стоял въпросът и с таксата за "Удължаване на кредита".
Посочва, че същата не е елемент, който формира ГПР. Така дължимите такси
за удължаване на срока на договора влизали в обхвата на чл. 19, ал. 3, т. 1 и
не били елемент от ГПР., респективно не е налице заобикаляне на закона,
нито противоречие с чл. 10а от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК. Заявява, че
такса удължаване на срока на договора не попадала в пределите на чл. 10а от
ЗПК, тъй като била допълнителна, незадължителна услуга, която се
предоставя на кредитополучателя при изрично поискване. Посочва, че чл. 10а
от ЗПК не е сред изброените разпоредби в чл. 22 от ЗПК, които законът е
уредил като основания за недействителност на договора за кредит.
Неоснователно било и твърдението за накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД. Посочва, че единствен
обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР, е
действащото правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, по силата на което, ГПР може да
се уговаря свободно до размер от 50 %. В процесния случай, при съблюдаване
принципа за свобода на договаряне, по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от и ГПР
от 49,7%. Несъстоятелно било твърдението на ищеца, че липсва
еквивалентност между размера на таксите и извършените услуги. Посочва, че
предложените механизми за бързо разглеждане и удължаване срока на
5
искането за кредит, давало възможност на кредитоискателя при спешна
нужда от средства, да получи отговор в рамките на петнадесет минути дали
ще му бъдат отпуснати или не такива или дали ще бъде допуснато
удължаване на срока по кредита. Ищецът изрично бил заявил, че декларира,
че е информиран и приема услугите за бързо разглеждане на искането и
удължаване на кредита. Посочва, че не е необходимост от предоставяне на
погасителен план, тъй като сумата по кредита, заедно с начислената върху нея
лихва за срока на ползването на кредита (30 дни) и дължимата такса
експресно разглеждане се заплащали наведнъж на посочената в договора дата
за връщане на кредита, т.е. договорът не предвиждал кредитът да се погасява
на части с погасителни вноски. По изложените съображения моли съда да
отхвърли предявените искове, претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище
на процесуалния представител ищеца адв. М. М. заявява, че счита исковете за
основателни и доказани. Претендира и направените съдебноделоводни
разноски, включително и адвокатски хонорар, съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.
В писмено становище процесуалния представител оспорва исковата молба и
поддържа депозирания отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приложения по делото договор за кредит № *********/15.02.2021 г.,
сключен между "4финанс" ЕООД като кредитодател и Г. К. И., ЕГН:
********** - кредитополучател, се установява, че съгласно постигнатите
между страните уговорки в договора, ответникът е предоставил на ищеца
сумата в размер на 1300 лева, за срок от 30 дни, при стандартен лихвен
процент 40,97 % ., лихвен процент за срока на кредита 40,99 % .и ГПР 49,66
%. Съобразно това сумата на лихвата за срока на кредита дължима от
кредитополучателят възлиза на 43,80 лева. Съгласно уговореното между
страните кредитополучателят дължал и такса за бързо разглеждане на
искането му за кредит в размер на 268,20 лева. Така общата сума подлежаща
на връщане е 1612,00 лв. в срок 17.03.2021г.
6
В раздел ІІІ, т. 4.1 - т. 4.4 от ОУ към договора е била предвидена услуга
за бързо разглеждане на искането за предоставяне на потребителски кредит,
като е било посочено, тази услуга е допълнителна незадължителна и се
предоставя при искане на кредитополучателя, като гарантира обработка на
искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му, а при
подаване на искането извън работното време на кредитора, в неработен ден
или национален празник - до 2 часа от началото на първия следващ работен
ден, освен при забавяния възникнали поради технически проблеми или по
вина на кредитополучателя. За заявката за бързо разглеждане на искането за
кредит кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се
изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Според
отразеното в самия договор за кредит, размерът на визираната такса за бързо
разглеждане е в размер на 268,20 лева и се включва в размера на общата
дължима сума по кредита. Според т. 7.1 от ОУ тази такса не се включва в
размера на посочения в договора ГПР.
Видно от Анекс за удължаване на срок към Договор за кредит №
********** от 17.03.2021 г. срока на връщане на общо дължимата сума е
удължен с 30 дни. Съгласно договореното в анекса ищеца-кредитополучател
дължи такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума в размер
на 280,80 лева.
Видно от Анекс за удължаване на срок към Договор за кредит №
********** от 16.04.2021 г. срокът на връщане е удължен за втори път с 30
дни. Съгласно договореното от страните , таксата за удължаване срока на
връщане на общо дължимата сума в размер на 312 лева.
На 14.05.2021г. е сключен трети Анекс за удължаване на срок към
Договор за кредит № **********, по силата на който срокът на връщане на
общо дължимата сума е удължен с 30 дни, за което ищеца следва да заплати
предварително такса в размер на 312 лева.
На 14.06.2021 г. страните сключили четвърти Анекс за удължаване на
срок към Договор за кредит № **********, по силата на който срокът на
връщане на общо дължимата сума е удължен с 30 дни, за което ищецът дължи
предварително такса в размер на 272 лева.
На 13.07.2021 г. ищецът сключил пети Анекс за удължаване на срок към
Договор за кредит № **********, по силата на който срокът на връщане на
7
общо дължимата сума бил удължен с 30 дни, за което ищецът дължи такса в
размер на 312 лева.
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че платените от ищеца по делото Г. К. И. в полза на
„4финанс”ЕООД” /Vivus суми за такси съгласно сключения между страните
Договор за кредит №********** от 15.02.2021г. са както следва:
Такса бързо разглеждане – 268,20лв. – платена с Разписка
№0400013670541704 от 13.08.2021г. в системата на Easy Pay. Таксата е
платена на основание процесния договор, като е включена в общо платената
сума от 1612,00лв.
Такса удължаване срока на връщане 1488,80 лв.
/280,00+312,00+312,00+272,00+312,00 / , платени с пет броя разписки в
системата на Easy Pay. Таксите са платени на основание сключени към
процесния договор пет броя анекси.
Общо платени такси 1757,00лв. /268,20 + 1488,80/.
Вещото лице е посочило, че от получена справка от страна на ответника
по делото от 31.01.2023г., се потвърждава извършеното плащане от Г. К. И.
на 13.08.2021г. в системата на Easy Pay за сумата 1612,00лв., с което
процесния кредит е издължен. Потвърждават се и плащанията, извършени по
анексите към процесния договор, за които в материалите по делата са
приложени съответните разписки.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
По делото няма спор, че дружеството – ответник е регистриран като
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Това определя дружеството и
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. От друга страна отпуснатият
кредит на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на
финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите и същият има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
8
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
В случая безспорно между страните по делото е, че по реда на чл. 6 от
ЗПФУР – предоставяне на финансови услуги от разстояние е възникнало
валидно облигационно отношение въз основа на Договора за кредит
№********** от 15.02.2021г., за който освен, че се прилагат разпоредбите на
Закона за задълженията и договорите, прилагат се и разпоредбите на ЗПК, а
по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 от ЗПК, и ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, целият договор за
потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП (съгласно чл. 24 от
ЗПК).
В настоящия случай в представения договор за кредит се съдържа
информацията посочена в чл. 11, ал. 1 от т. 7 до т. 12 и т. 20 от ЗПК, а
именно: посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му;
лихвения процент; годишния процент на разходите по кредита. В договора се
съдържа и информацията по чл. 11, т. 11 от ЗПК, като се има предвид, че е
уговорено срок за издължаване на кредита от един месец и една крайна
падежна дата за връщането му. Посочен е и общия размер на дължимата сума
по кредита, както и кои плащания се включват в нея, определени конкретно
по основание и размер.
Ищецът се позовава на нищожност на уговорените такса бързо
разглеждане и такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума в
договора за кредит на основание чл. 10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр.с чл. 22 ЗПК,
143, ал.1 от ЗЗП, както поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1,
пр.3 от ЗЗД.
Видно от съдържанието на цитираните по-горе т. 4.1 - т. 4.4, раздел ІІІ
от ОУ към процесния договор за кредит, таксата за бързо разглеждане на
искането за предоставяне на потребителски кредит касае услуга, свързана с
усвояването и управлението на кредита, от което следва, че уговарянето й
9
противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което клаузите,
които я регламентират са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Според цитираните разпоредби на ОУ към договора за кредит, таксата
се дължи за приоритетното разглеждане на кредита и неговото отпускане, а
експресното разглеждане на документи, респ. проверката на
платежоспособността на длъжника, е част от процедурата по усвояване на
кредита, с оглед на което следва, че с тази такса се цели набавяне
допълнителни плащания в полза на кредитора, извън предвидените в закона.
Безспорно функцията на услугата, за която се дължи таксата е
предпочитането на кандидата пред други потенциални клиенти на
заемодателя, което води до извод, че платеца на таксата е предпочетен само
заради повишената изгода, която заемодателят има при този тип договаряне.
Така възприето, плащането по характера си представлява завишена цена на
самото кредитиране, а не престация срещу друго самостоятелно благо,
предоставено на потребителя. Аргумент в тази насока е посочването на тази
такса предварително в тарифата на доставчика във варианти, определяеми
според обема на кредитирането и периода на ползване, а не според
времетраенето на евентуалното експресно допълнително проучване на риска,
както следва да бъде, ако действително се касаеше за допълнителна услуга, а
не за допълнителна цена, събирана от доставчика без да предлага реално ново
благо на своя клиент.
Освен това, видно от разпоредбата на т. 7.1 от ОУ тази такса не се
включва в ГПР, който е определен в размер на 49,66%, от което следва, че в
договора е посочен ГПР, който не съответства на действителния, което
очевидно цели заобикаляне императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Предвид изложеното, следва, че таксата за бързо разглеждане е
уговорена с цел набавяне допълнителни средства за кредитора, без да е
налице реално предоставена услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, с
клаузата, която я урежда се нарушава изискването за добросъвестност по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, поради което тя е и неравноправна.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и трайната съдебна
практика, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила
без конкретика, но които, изхождайки от принципа за справедливост, са
10
общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от
тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. За спазването на добрите нрави като
общи принципи и или произтичащи от тях, съдът следи служебно. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат
от закона интерес. Накърняване на добрите нрави е налице, когато
договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й
положение. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и пр. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора.
В случая, уговореният размер на таксата е определен не в зависимост от
времето за разглеждане на искането за предоставяне на кредит и
одобряването му, а според размера на кредитното задължение и срока за
погасяването му, като възлиза приблизително на 1/5 от размера на кредита,
което е основание да се приеме, че по същество тази такса оскъпява по скрит
начин кредита, респ. ГПР, като основен критерии за длъжника при
определяне на финансовата тежест на кредита. Отделно от това, според
посоченото в ОУ, таксата се дължи независимо от това дали кредитът ще бъде
одобрен, и за услуга, предоставянето на която зависи изцяло от волята на
кредитора, без същият да е обвързан от отговорност за вреди при
неизпълнение. Трето, според ОУ кредиторът има право да не изпълни в срок
при "технически проблем", без да е конкретизирано естеството и
времетраенето на този проблем, съответно начина на установяването и
отстраняването му, от което следва, че липсва индивидуализация на
насрещните задължения на кредитора във връзка с предоставяне на
процесната услуга, респ. на параметрите на неговата отговорност при
неизпълнение. Ето защо, заплащането на въпросната такса е вменено в
задължение на кредитополучателя независимо от обстоятелството дали
кредиторът ще изпълни или не и при несъразмерност на престациите.
11
Предвид горното, съдът приема, че клаузите на т. 4.1 - т. 4.4, раздел ІІІ
от ОУ към договора за кредит между страните са в противоречие и с добрите
нрави, поради неравноправно третиране на икономически по-слабата страна и
използване недостига на материални средства на потребителя за
облагодетелстване на кредитодателя.
В обобщение, съдът намира, че уговорената в процесния договор такса
за бързо разглеждане в размер на 268,20 лева е уговорена в нарушение
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, нарушава принципите за добросъвестност по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и
противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна.
По отношение на таксите, уговорени в петте анекса и дължими за
удължаване срока на кредита, съдът намира, че тази такси по своята същност
представляват неустойка за забава, което пряко противоречи на разпоредбата
чл. 33 от ЗПК, която дава правото на кредитора при забава на длъжника да
претендира само лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
По този начин кредиторът си набавя допълнителни плащания извън,
предвиденото в закона обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Същевременно такива уговорки противоречат и на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, която както бе казано забранява на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. По същността си така описаните услуга
представлява дейност по управление на кредита. Съдът намира уговорката за
заплащане на такса за удължаване на срока на договора също за нищожна.
Ето защо искът и в тази му част се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове за
прогласяване нищожността на уговорените такса „бързо разглеждане“ и такса
„удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в
Договор за кредит № **********/15.02.2021 г., общите условия и анексите
към него, сключени между ищеца и ответното дружество, поради
противоречие с добрите нрави са основателни и следва да бъдат уважени.
По осъдителния иск по чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът установи, че в изпълнение на задълженията си по кредитното
правоотношение е заплатил на ответното дружество по договора за кредит
12
задължението си за такса за бързо разглеждане – 268,20лв. и такса
удължаване срока на връщане 1488,80 лв.
/280,00+312,00+312,00+272,00+312,00 /, общо платени такси – 1757,00лв.
/268,20 + 1488,80/. Предвид съображенията, изложени по- горе, то
плащанията от него са осъществени по нищожни договорки. Предвид
гореизложеното, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД посочените суми ,заплатени
от ищеца на ответника при начална липса на основание. Като законна
последица върху тази сума следва да се присъди и законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба – 09.09.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски срещу ответното дружество за държавна такса
в размер на 140,00 лв. и депозит за вещо лице в размер на 250,00 лв.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 от ЗА. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА – на близък. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката
се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предмет на разглеждане по делото
са два обективно кумулативно съединени иска и в случая е приложима
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според която дължимото
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
гражданско дело се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. В случая при определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
делото е приложимо правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Доколкото се претендира минимално
възнаграждение съобразно наредбата, съдът намира за основателно искането
за присъждане на възнаграждение в размер на по 475,70 лева за двата иска,
тъй като минималният размер на възнаграждението за този иск на основание
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, е в размер на 400,00 лева плюс 10 % за
горницата над 1000 лв.
13
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД нищожността на
уговорените клаузи – такса „бързо разглеждане“ и такса „удължава срока на
връщане на общо дължимата сума“ в Договор за кредит №
**********/15.02.2021 г., общите условия и анексите към него от
17.03.2021г., 16.04.2021г., 14.05.2021г., 14.06.2021г. и 13.07.2021г., сключени
между Г. К. И., ЕГН: **********, ********************* и „Вивус БГ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
************************, представлявано от З.С.Р. и А.М., поради
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „Вивус БГ“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
************************, представлявано от З.С.Р. и А.М. да заплати на Г.
К. И., ЕГН: **********, ********************* сумата 1757,00лв. лв.
/хиляда седемстотин петдесет и седем лева/, от които 268,20 лева –
недължимо платена сума такса „бързо разглеждане“ и 1488,80 – недължимо
платена сума такса „удължава срока на връщане на общо дължимата сума“,
предвидени в Договор за кредит № **********/15.02.2021 г., общите условия
и анексите към него от 17.03.2021г., 16.04.2021г., 14.05.2021г., 14.06.2021г. и
13.07.2021г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 09.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Вивус БГ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ************************,
представлявано от З.С.Р. и А.М. да заплати на Г. К. И., ЕГН: **********,
********************* разноски но делото в размер на 140,56 лева (сто и
четиридесет лева и 56 ст.) за държавна такса и 250,00 лева (двеста и петдесет
лева) за възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Вивус БГ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ************************,
представлявано от З.С.Р. и А.М. да заплати на адвокат М. В. М. от АК-
14
Пловдив, с адрес на кантората *************** сумата 951,40 лева
(деветстотин петдесет и един лева и 40 ст.) за осъщественото от него
представителство и защита на Г. К. И., ЕГН: ********** пред първа
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Великотърновския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
15