№ 224
гр. Пещера, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20245240100011 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с
молба с вх. № 2027/04.04.2024 г. и молба с вх. № 3872/09.07.2024 г. и двете по
описа на Районен съд - Пещера, подадена от Ц. А. Ч., ЕГН: **********, от гр.
*****, чрез адв. П. А. - А., против Н. В. К., ЕГН: **********, гр. ****, с която
е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да
премахне частта от покривната конструкция на сграда с идентификатор
55302.501.1665.3, построена в поземлен имот с идентификатор
55302.501.1665, която преминава в поземления имот на ищцата с
идентификатор 55302.501.1664 и да бъдат монтирани водосточни тръби на
покрива, попадащи в имота на ответника, които да отвеждат водата в имота на
ответника.
В първоначално предявената пред Районен съд – П. искова молба
ищцата излага твърдения, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
55302.501.1664 с адрес: гр. *****. Сочи, че ответникът Н. К. е собственик на
поземлен имот с идентификатор 55302.501.1665, като на страничната
регулационна линия в имота му има две постройки обозначени с позиции 2 и 3
съгласни скица № 15-932165-14.10.2019 г., издадена от СГКК – гр. Пазарджик.
Ищцата твърди, че преди две години, докато отсъствала от имота си, е
надстроен оградният зид, който е и стена на сграда с позиция 2, като
покривната конструкция навлязла в имота й и не били монтирани водосточни
тръби, които да отвеждат дъждовната и снежна вода в имота на ответника.
Поддържа, че по този начин водата от покрива на ответника навлиза в нейния
имот и при валежи се образуват огромни локви за дълго време, като водата се
оттича и към пътеката в двора, покрита с плочки. Допълва че се образува кал
за дълго време, като на място засадените цветя изгниват. Наред с това твърди,
1
че стената на оградния зид се овлажнява прекомерно от стичащата се вода от
покрива, като се уврежда.
С допълнителна молба от 04.04.2024 г. ищцата уточнява, че сградата,
чиито покрив навлиза в нейния имот, се състои от един етаж и е разположена
в поземлен имот с идентификатор 55302.501.1665 с административен адрес:
гр. ****. С молба от 09.07.2024 г. ищцата посочва, че процесната сграда е с
идентификатор 55302.501.1665.3.
Моли съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът
да премахне частта от покривната конструкция на сграда с идентификатор
55302.501.1665.3, построена в поземлен имот с идентификатор
55302.501.1665, която преминава в поземления имот на ищцата с
идентификатор 55302.501.1664 и да бъдат монтирани водосточни тръби на
покрива, попадащи в имота на ответника, които да отвеждат водата в имота на
ответника.
Ангажира писмени доказателства, прави доказателствени искания,
претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез адв. П. А. Т., в който твърди, че предявеният иск е недопустим,
неоснователен и недоказан.
На първо място намира исковата молба за недопустима поради
ненадлежна индивидуализация на сградата, чийто покрив се твърди да
навлиза в ищцовия имот.
На следващо място сочи, че ответникът не е извършвал строителни
дейности по сграда, означена с позиция 2 от скицата, тъй като тази сграда е
била премахната отдавна. Твърди, че ищцата е извършвала строително-
ремонтни дейности по оградния зид без знанието и съгласието на ответника.
В допълнително депозирано становище от 22.05.2024 г. ответникът, чрез
процесуалния си представител, оспорва твърденията на ищцата за извършено
преустройство на сградите в имота на ответника. Сочи, че в имота на
ответника има една сграда, на която е правен ремонт, като сграда, обозначена
с номер 2 на скицата, е премахната. Допълва, че ремонт на покрива е правен
на сграда, обозначена с номер 3 на скицата, като е подменена покривната
конструкция. Твърди, че покривът на сградата и преди ремонта е бил без
улуци и част от него е навлизала в имота на ищцата. Поддържа, че
конструкцията на покрива на ремонтираната сграда е била същата и когато
ищцата е станала собственик на имота с идентификатор 55302.501.1664.
В становище от 19.09.2024 г. ответникът оспорва допустимостта на
предявения иск, като сочи, че с уточняване на първоначално предявения иск
от ищцата за премахване на покривната конструкция не на сграда с позиция 2
на скицата, а на сграда с идентификатор 55302.501.1664.3, се стига до
предявяване на изцяло нов иск, касаещ различна сграда, което счита за
недопустимо.
2
На следващо място намира предявения иск за неоснователен. Поддържа,
че на сградата е правен ремонт на покрива, но без да се подменя покривната
конструкция, част от която и преди ремонта е навлизала в имота на ищцата.
Моли съда да върне исковата молба и да прекрати делото, респ. да
остави иска без уважение.
Формулира доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ищцата Ц. Ч., редовно призована, се явява
лично и с упълномощения от нея процесуален представител – адв. А. - А..
Поддържа иска и моли за уважаването му, като претендира заплащане на
сторените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на размера
на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В депозирани по
делото писмени бележки пълномощникът акцентира, че в процесния случай
по делото се установило безспорно, че част от покривната конструкция на
сграда, намираща се в имота на ответника, навлиза в имота на ищцата и
поради липса на изградена отводнителна система, дъждовните води, стичащи
се от покрива, попадат в имота на ищцата, което й създава пречки за
използването му. В този смисъл моли за уважаване на предявената претенция.
Ответникът Н. К. се явява в открито съдебно заседание лично и с
процесуалния си представител – адв. Т., като оспорва иска като недопустим,
алтернативно като неоснователен, и моли за отхвърлянето му, претендира и
разноски. Прави възражение за прекомерност на размера на насрещното
адвокатско възнаграждение, като възразява и срещу присъждане на
претендирата от ищцата сума в размер на 450,00 лв. за геодезическо
заснемане. В депозираните по делото писмени бележки отново изразява
становището си за нередовност на исковата молба, поради ненадлежна
индивидуализация на сградата, чийто покрив навлиза в имота на ищцата, като
моли за прекратяване на делото. Наред с това счита, че в хода на
производството ищцата е предявила изцяло нов иск, променяйки сградата,
чийто покрив й пречи да упражнява правото си на собственост, което също
намира за недопустимо. По същество на спора излага подробни твърдения за
неоснователност на иска, като акцентира върху това, че при извършения
ремонт на покрива на сграда с идентификатор 55302.501.1655.3 не е
извършвана промяна на конструкцията, като покривът и преди ремонта е
навлизал в имота на ищцата и е бил без монтирани улици. Сочи, че в хода на
съдебното следствие се установило, че на процесното място между двата
имота няма ограден зид, а североизточната стена на сграда с идентификатор
55302.501.1655.3 и поради тази причина покривът на сградата в частта със
стрехата навлиза в имота на ищцата. Излага, че от разпитите на свид. Д., У. и
Д.а се установява, че удължаването на стрехата е направено по искане на
ищцата, за да не се уврежда стената, служеща за ограда между двата имота,
като ищцата осигурила достъп на свид. У. до нейния имот. В писмените
бележки се оспорва заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
техническа експертиза по част от поставените въпроси - № 9 и № 11, касаещи
3
даденото от вещото лице предложение за решение по какъв начин да се
отвеждат покривните води в имота на ответника. В заключение се посочва, че
ответникът не е извършил действия, които да пречат, ограничават или
смущават упражняването на правото на собственост на ищцата, поради което
моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото документ за
собственост – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49, т.
I, дело № 555/1998 г. на съдия от Районен съд - П., се установява, че на
08.06.1998 г. ищцата Ц. Ч. е придобила собственост върху дворно място с
площ от 630 кв.м. ведно със застроената в него масивна едноетажна жилищна
сграда, находящи се в гр. *****, за който имот е отреден парцел XVI – 1664 в
квартал 38 по плана на гр. П. от 1980 г. Видно от приложената по делото скица
на поземлен имот придобития от ищцата имот е с идентификатор
55302.501.1664 по КККР на гр. П., площ: 646 кв. м. трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1664,
квартал 38, парцел XVI, съседи: 55302.501.97226, 55302.501.1665,
55302.501.1666, 55302.501.1661, 55302.501.1660, 55302.501.1662,
55302.501.1663.
Не е спорно между страните, че ответникът Н. К. е собственик на
поземлен имот с идентификатор 55302.501.1665 по КККР на гр. П. с адрес на
имота: гр. ****.
Страните не спорят и по отношение на обстоятелството, че в имота на
ответника има изградена сграда с идентификатор 55302.501.1665.3, чиято
североизточна стена е разположена на регулационната линия между имотите
на страните.
По делото е прието заключение на вещото лице инж. А. П. по
назначената съдебно – техническа експертиза с направени уточнения от
вещото лице в съдебното заседание, проведено на 01.04.2025 г. От същото се
установява, че при оглед на място е констатирано, че в поземлен имот с
идентификатор 55302.501.1665 съществува една сграда, изградена на
регулационната линия с ПИ с идентификатор 55302.501.1664, която е отразена
в кадастралната карта като сграда с идентификатор 55302.501.1665.3.
Посочената сграда е изпълнена от тухлена зидария на разтвор от кал, а
последният ред е изпълнен от тухлена зидария на варов разтвор. Вещото лице
е констатирало, че североизточната стена на сградата е и ограда на двата
имота. Установява се също, че на сградата е извършван ремонт на покрива,
като е подменена изцяло покривната конструкция – върху оградата са
монтирани три реда дървени греди и зад тях откъм имота на ищцата оградата
4
е надзидана, за да покрие светлото пространство във височина до керемидите.
При оглед откъм имота на ищцата вещото лице е установило видимо
надзиждане върху оградата с 4 реда тухли на варов разтвор около 30 см., като
ребрата, които носят керемидите са изпълнени от фасониран дървен материал
8/8 см. като дължина достигат до края на оградата, но са удължени с парчета
7/4 см. дължина 50 см., като надстърчат 33 см., колкото е дължината на
керемидата. Установява се от заключението, че парчетата, с които е удължен
покривът, са захванати за ребрата с по 2 бр. винтове за дърво, като по този
начин покривът е удължен с един ред керемиди. Вещото лице е посочило, че
половината от покривната конструкция на сграда с идентификатор
55302.501.1665.3 е с наклон към имота на ищцата, като е стигнало до
заключение, че така ситуиран покривът на сградата отвежда дъждовната вода
в имота на ищцата, като по този начин водосбора от половината покрив на
сградата се изсипва свободно в имота на ищцата, което от своя страна е
предпоставка за ерозия на почвата в имота.
От заключението по изготвената експертиза се установява още, че в
частта, в която покривната конструкция на сградата на ответника преминава в
имота на ищцата, оградният зид е надстроен с около 30 см., като
надстрояването е извършено, когато е правен ремонт на покрива и фактически
затваря пространството между оградата и керемидите във височина. При
изслушването си в открито съдебно заседание, вещото лице П. изрично
уточни, че покривът, който преминава в имота на ищцата, не е разположен
върху надстроеният ограден зид между двата имота, а е върху изградената
вътрешна дървена конструкция.
Установява се още от заключението, че процесната сграда с
идентификатор 55302.501.1665.3 е нанесена в кадастралния план на гр. П. от
1957 г. и в кадастралния план от 1980 г. Вещото лице не е могло да отговори
дали процесната сграда е била нанесена и в кадастралния план на гр. П. от
1972 г., поради лошото състояние на плана и невъзможността да се изследва.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза става
ясно още, че едно от възможните решения за отвеждане на водите в имота на
ответника е премахване на извършеното удължаване с един ред керемиди на
процесната покривна конструкция, поставяне на улуци, надулучна пола,
снегозадържащи елементи по покрива и водосточни тръби, които да отведат
водата в имота на ответника. Установява се още, че частта от покривната
конструкция, която навлиза в имота на ищцата, представлява стреха, която е
необходима част от скатните покрива и предназначението й е да отвежда
водата от покрива далеч от стената. Същевременно от изслушването на
вещото лице в съдебна зала се установи, че не е възможно отвеждането на
водите в имота на ответника да се осъществи единствено чрез поставяне на
улуци, тъй като височината на стрехата не го позволява.
В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел
синът на ищцата Г. Д. Ч.. В показанията си свидетелят заявява, че през 2019 г.,
5
докато родителите му отсъствали от имота и същият ходил, за да наглежда
кучета, забелязал, че в имота на ответника се извършва ремонт на покрива на
съседната сграда от фирмата на Г.. Свид. Ч. посочи, че в резултат на
извършения ремонт покривната конструкция на сградата била повдигната,
като бил премахнат керемиденият навес върху стената, състоящ се от две
керемиди – едната, насочена към двора на ищцата, а другата – към имота на
ответника, с което се е осигурявало равномерно стичане на водата. От
показанията му се установява, че в резултат на извършената промяна в
конструкцията на покрива същият навлиза в имота на родителите му, което
води до оттичане на по-голямо количество вода, отколкото преди, както и до
увреждане на стената.
По делото на страната на ответника е разпитан свидетелят Д.И. Д.,
първи братовчед на ответника, от показанията на когото се установява, че той
и съпругата му ползват редовно имота на ответника в гр. П., като основно те
го стопанисват. По думите на свид. Д. в имота на ответника е имало две сгради
в съседство с имота на ищцата, едната от които е премахната преди 20 години,
а на другата сграда – лятната кухня, през 2014 г. е извършен ремонт на
покрива, като единствено е подменена дървената част на покривната
конструкция, без същата да се повдига. Свидетелят заяви, че след ремонта,
покривът е стигал до дебелата греда, намираща се точно над оградата между
двата имота, поради което ищцата му споделила, че цялата вода се излива по
стената, което наложило, със знанието на ищцата, да се удължи конструкцията
на покрива с още един ред керемиди. Свидетелят заяви пред съда, че това
удължаване на покрива е извършено една година след ремонта на покрива от
свид. С. У., който бил допуснат в имота на ищцата за тази цел. Освен това по
думите на свидетеля и преди ремонта на покрива стрехата е навлизала в имота
на ищцата. От показанията на свид. се установи, че същият е предлагал на
ищцата да постави улуци на покрива, които да отвеждат водата към имота на
ответника, но същата отказала.
В хода на съдебното следствие е разпитана и свид. Л.А. К.а, от
показанията на която се установява, че е живяла в имота на ищцата от 1968 г.
за няколко години до 1998 г., като през това време покривът на лятната кухня,
разположена в имота на ответника, е навлизал в техния имот. Свидетелката
предположи, че при дъжд и сняг най-вероятно е имало теч от покрива в техния
имот, но това не е пречело на насажденията й.
По делото е разпитан в качеството на свидетел С. Г. У., от показанията на
когото се установява, че през 2015 г. е удължил покривната конструкция на
лятната кухня, намираща се в имота на ответника, като е поставил един
допълнителен ред керемиди. Установява се още, че през 2014 г. свид. У.
свързал свид. Д. с фирмата на Г., която извършила ремонт на покрива на
лятната кухня, като подменила компрометирани греди и пренаредила
керемидите. По думите на разпитания свидетел У. и преди да бъде извършен
ремонта на покрива същият е навлизал в имота на ищцата, тъй като е
двускатен покрив и задната страна на лятната кухня е и граница между двата
6
имота.
Разпитана е в хода на съдебното следствие в качеството на свидетел на
страната на ответника и Й.Д. Д.а – съпруга на свид. Д.И. Д.. Същата заяви
пред съда, че през 2014 г. е извършен ремонт на покрива на лятната кухня,
разположена в имота на ответника, който свид. Д.а и съпругът й стопанисват.
По думи на свидетелката преди този ремонт стрехата на покрива е навлизала в
имота на ищцата, но след ремонта била отрязана. Свид. Д.а посочи пред съда,
че поради това, че водата от покрива се стичала по стената, със съгласието на
ищцата се стигнало до удължаване на покривната конструкция, което било
извършено от свид. С. У. през 2015 г. чрез осигурен достъп от ищцата до имота
й. От показанията на свид. Д.а се установява също, че на ищцата многократно
е предлагано да се монтират улуци на покрива, но тя не била съгласна.
В хода на съдебното следствие по делото беше изслушана и ищцата Ц.
Ч., която отговори на поставен от ответника въпрос, като заяви пред съда, че
след като се прибрала и заварила покривът да навлиза в техния имот,
потърсила свид. Д. и му казала да вземе мерки, за да възстанови предходното
положение при което керемидите на покрива опирали в зида от страната на
ответника и водите съответно се оттичали в неговия имот. Свид. Д. не
предприел мерки, след което ищцата се чула по телефона с ответника, който
казал, че ще вземе мерки, но не взел. Ищцата заяви пред съда, че не й е
предлаган вариант, при който да се монтират улуци, но дори и да й беше
предлаган, тя не би се съгласила.
По делото е изслушан и ответникът Н. К., който отговори на въпроси на
ищцата, като заяви пред съда, че е посещавал имота на ищцата през 2023 г. по
нейно искане и е запознат с проблема с покривната конструкция. Ответникът
заяви, че е предложил на ищцата проблемът да се реши като се поставят
улуци, но тя не се е съгласила, като е настояла да се промени покривната
конструкция, като се обърне наклона на покрива да е единствено към неговия
имот.
Съдът приема гласните доказателства, обективирани в свидетелските
показания на Д. Д., С. У. и Й. Д.а за достоверни в частта, в която свидетелите
обясниха през кои години и какъв ремонт е извършван на покривната
конструкция на сградата, разположена в имота на ответника и представляваща
лятна кухня. В тази им част показанията са последователни, кореспондират си,
взаимно се допълват и не са налице съществени противоречия помежду им. В
този смисъл изолирани останаха показанията на сина на ищцата – свид. Г. Ч. в
частта, в която същият заяви, че е извършван един ремонт на процесния
покрив през 2019 г., когато покривната конструкция била повдигната и
удължена. Съдът не кредитира показанията на свид. Д., У. и Д.а по отношение
на това, че и преди извършения ремонт през 2014 г. стрехата е навлизала в
имота на ищцата. В тази част показанията на свидетеля Д. са неясни, тъй като
същият първо заяви, че преди ремонта стрехата е била по-дълга и е навлизала
в имота на ищцата, след което обаче е била премахната тази част, като
7
свидетелят не беше сигурен кога точно се е случило това и от кого, след което
заяви, че след ремонта конструкцията на покрива е стигала до дебелата греда,
намиращата се над оградата на двата имота, като при извършване на втория
ремонт през 2015 г. от него и свид. У. е била удължена с един ред керемиди. В
показанията си свид. У. заяви пред съда, че удължаването на стрехата през
2015 г. било наложено, поради това че същата била по-къса. Същевременно
заяви, че и преди ремонта покривът е навлизал в имота на ищцата, тъй като
бил двускатен, които твърдения сами по себе си са противоречиви и взаимно
изключващи се, тъй като ако стрехата е навлизала в имота на ищцата, то
тогава би било безпредметно извършеното от свидетеля У. удължаване, с което
удължаване стрехата реално е навлезнала в ищцовия имот. От своя страна
свид. Д.а беше категорична, че стрехата на покрива допреди ремонта през
2014 г. винаги е навлизала в имота на ищцата, но в същото време заяви, че
последно е влизала в имота на ищцата през 1998 г. преди последната да го
закупи. От една страна не става ясно по какъв начин свидетелката е възприела
лично навлизането на стрехата в имота на ищцата, след като самата тя не е
посещавала имота. А от друга страна свид. Д.а заяви още, че стрехата е била
отрязана в някакъв период от време преди ремонта на покрива, което пък
означава, че не винаги е навлизала в имота. Т.е. отново е налице вътрешно
противоречие и депозиране на взаимноизключващи се твърдения. Посочените
противоречия и неясноти в показанията на свидителите Д., Д.а и У. не могат
да убедят съда в твърдението, че стрехата на процесния покрив винаги е
навлизала в имота на ищцата, както твърдят посочените свидетели. В този
смисъл по-логични и убедителни съдът намери показанията на свид. Ч. в
частта, в която същият заяви пред съда, че преди удължаването на покрива
същият не е покривал зида, като на самия зид е имало две керемиди – една -
насочена към двора на ищцата, и една – насочена към двора на ответника,
които при ремонта на покрива са били премахнати, поради което ги кредитира
с доверие в тази им част.
Следва да се отбележи, че констатираните противоречия в показанията
на свидетелите съдът коментира единствено за пълнота на изложението, като
счита, че доколкото и четиримата свидетели са единодушни, че е удължена
стрехата на покрива и че същата навлиза в имота на ищцата, то през коя
година е сторено това и от кого точно не е от съществено значение към
предмета на спора.
Показанията на свид. Л. К.а съдът намери за неотносими към настоящия
спор, доколкото касаят процесната покривна конструкция в период до преди
1998 г., т.е. преди процесното удължаване с един ред керемиди.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав достига до следните правни изводи:
По възраженията на ответника за нередовност на исковата молба и
недопустимост на предявения иск настоящият съдебен състав вече се е
произнасял, но ще го стори отново:
8
Действително в хода на производството съдът е констатирал, че
първоначално предявената искова молба е нередовна, именно поради това, че
не е била надлежно индивидуализирана сградата, чиято покривна конструкция
се твърди да навлиза в имота на ищцата. За тази нередовност съдът е дал
подробни указания на ищцата, която с две допълнителни молби е
конкретизирала сградата в степен, в която съдът е приел, че същата е
надлежно индивидуализирана и е продължил със съдопроизводствените
действия по делото. В този смисъл съдът не може да приеме тезата на
ответника, че променяйки сградата, чиято покривна конструкция се е
твърдяло в първоначалната искова молба, че навлиза в имота на ищцата, се е
стигнало до предявяването на изцяло нов иск. В настоящата хипотеза, при
която изначално е бил предявен нередовен иск, който след даване на указания
от страна на съда, е бил уточнен и конкретизиран, уточненият иск не може да
се приеме за нов иск, доколкото преди отстраняване на нередовностите не е
ясен предмета на иска и търсената с него защита. До предявяване на изцяло
нов иск може да се стигне в хипотеза на едновременно изменение на
основанието и искането, но на иск, който е бил редовно предявен със
законосъобразно очертани предмет и петитум.
В този смисъл съдът намира предявеният иск за допустим и редовен, а
разгледан по същество и за основателен по следните съображения:
С иска по чл. 109 от ЗС собственикът на един недвижим имот търси
защита срещу неоснователни действия, които му пречат да упражнява правото
си на собственост спокойно, в пълен обем (съобразно правата си в имота) и
съобразно предназначението на вещта, като нарушението може да бъде
извършено с действие, с бездействие или с поддържане на създадено
състояние в резултат на действията. Доколкото вещното субективно право е
абсолютно, то изисква от всички правни субекти да се въздържат от действия,
с които пречат на упражняването му.
В процесния случай, за да бъде уважена претенцията по чл. 109 от ЗС в
тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на поземлен имот с идентификатор 55302.501.1664 с адрес: гр.
*****, както и че ответникът възпрепятства упражняването на правото й на
собственост в пълен обем. Възпрепятстването следва да е налице и към
момента на завеждане на исковата молба в съда, а не в предходен момент.
В разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от
06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, е посочено, че двете
задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 от ЗС са:
неоснователността на действията на ответника и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем
или смущаване на това право. Ако действията на ответника са основателни,
няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, както и когато въздействието не
е по-голямо от обикновеното съгласно чл. 50 от ЗС, като преценка за това кой
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
9
конкретна по всяко дело.
С оглед събраните доказателства, анализирани поотделно и в
съвкупност, се установява, че ищцата е собственик на имот с идентификатор
55302.501.1664 по КККР на гр. П., с адрес на имота: гр. *****, площ: 646 кв.
м. трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 1664, квартал 38, парцел XVI, съседи:
55302.501.97226, 55302.501.1665, 55302.501.1666, 55302.501.1661,
55302.501.1660, 55302.501.1662, 55302.501.1663.
Установи се, че ответникът е собственик на имот с идентификатор
55302.501.1665 по КККР на гр. П., с адрес на имота: гр. *****. Установи се, че
в северозиточната част от имота на ответника има построена сграда с
идентификатор 55302.501.1665.3.
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
– Г. Ч., Д. Д., С. У. и Й. Д.а несъмН. се установи, че покривната конструкция на
намиращата се в имота на ответника сграда с идентификатор 55302.501.1665.3
е била удължена с един ред керемиди, поради което част от конструкцията,
представляваща стреха, е навлязла в имота на ищцата. Това обстоятелство не
се оспорва и от ответника по делото, а и се подкрепя от заключението на
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.
От приетото по делото заключение на вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза, което настоящата инстанция намира за
обективно, пълно и компетентно, се установява, че частта от покривната
конструкция, която преминава в имота на ищцата, представлява стреха, която
е с наклон към имота на ищцата и отвежда водите в нейния имот. Установи се,
че след извършен ремонт съществуващата покривна конструкция е била
удължена посредством поставянето на допълнителен ред от керемиди, които
са захванати за основната конструкция посредством дървени парчета 7/4 см. с
дължина от 50 см. При изслушването си в проведеното на 01.04.2025 г.
съдебно заседание вещото лице заяви, че удължаването е сторено при
неспазване на техническите правила за това, като по този начин съществува
риск при натоварване на покрива със сняг, конструкцията да не издържи.
От изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че в хода на
съдебното следствие безспорно се установи, че е налице неоснователно
пречене на ищцата да упражнява в цялост правото си на собственост, което
пречене се поддържа от ответника и към настоящия момент и се изразява в
това, че част от стрехата на сградата, построена в имота на ответника, навлиза
в имота на ищцата. В практиката си върховната касационна инстанция
приема, че навлизането на стрехата в пространството над имота на ищцата
представлява навлизане в чужд имот, тъй като собственикът на земята е
собственик и на всичко над нея, а всяко навлизане в чужд имот, само по себе
си, създава пречки за пълноценно упражняване правото на собственост в
пълен обем – в този смисъл е Решение № 66 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д.
10
№ 3338/2020 г., I г. о., ГК. Също така, самият факт на извършен строеж в
съседен имот, който навлиза в имота на ищцата, представлява такова
неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, което безспорно пречи на
ищцата да ползва имота си, поради което в тези случаи не е необходимо да
бъде доказвано пречене /в този смисъл Решение № 482/05.10.2010 г. по гр.д.
№ 946 от 2009 г. на ВКС/. В Решение № 260020 от 28.01.2021 г. на Окръжен
съд - Пазарджик по в. гр. д. № 411/2020 г., недопуснато до касационно
обжалване съгласно Определение № 26 от 26.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2752/2021 г., II г. о., ГК, въззивната и касационната инстанция са достигнали
до извод, че навлизането на стрехата на сградата на ответниците в имота на
ищеца представлява именно такова неоснователно въздействие и засягане на
неприкосновената собственост, което състояние той не е длъжен да търпи, без
значение дали то създава или не конкретни пречки или в конкретния случай –
без значение дали дъждовните води са надлежно отведени или попадат в имота
на ищеца.
В процесния случай доказаното навлизане на стрехата на сграда с
идентификатор 55302.501.1665.3, построена в имота на ответника, в имота на
ищцата е достатъчно да се приеме, че е налице пречене по смисъла на чл. 109
от ЗС. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно
решение № 4 от 06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, където е
посочено, че естеството на извършеното от ответника нарушение понякога
може да е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява
правото си в пълен обем, като такива могат да бъдат случаите, в които е
доказано, че ответникът осъществява действия в имота на ищеца или
поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да
има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху
този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено
право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да
било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е
длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без
негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без
негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова
въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
Макар в процесния случай да няма спор по отношение на пасивната
процесуална легитимация на ответника, доколкото в хода на съдебното
следствие се установи, че имотът на ответника реално се ползва и стопанисва
от сем. Д.и и че всъщност свидетелят Д. Д. е този, който е инициирал и
организирал ремонтните дейности по покрива, то настоящият съдебен състав
намира за правилно да изложи съображения по този правен въпрос. Съгласно
практиката на върховната инстанция всяко смущаване на правото на
собственост може да бъде предмет на негаторна защита, като пасивно
легитимирано по негаторния иск е всяко лице, а не само извършителят на
нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа
противоправното състояние в имота /в този смисъл са Решение № 340 от
11
25.V.1994 г. по гр. д. № 918/93 г., IV г.о.; Решение № 163 от 4.06.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 656/2011 г., II г. о., ГК/. Също така в Решение № 215 от 26.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 874/2010 г. е прието, че пасивно легитимиран по чл. 109 от
ЗС е както този, който извършва, така и този, който поддържа
неоснователното действие, с което създава пречки за упражняване правото на
собственост. В този смисъл ответникът, макар да не е извършил
неоснователното действие, с което е създадена пречка за упражняване на
правото на собственост на ищцата, го поддържа, поради което се явява
пасивно легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск.
От изложеното дотук следва изводът, че предявеният негаторен иск се
явява основателен и доказан. В настоящото производство, освен навлизане на
стрехата на сградата на ответника в имота на ищцата, се доказа и че
отвеждането част от дъждовните води става в имота на ищцата, тъй като на
процесния покрив няма монтирани улуци, което обстоятелство следва да се
съобрази от съда при определяне на действията, които ответникът следва да
извърши, за да се преустанови поддържаното от него неоснователно пречене
на ищцата да упражнява необезпокоявано правото си на собственост.
Търсеният от ответника вариант да се запази стрехата, като единствено се
монтират улуци, които да отвеждат водата в неговия имот е неприложим,
защото от една страна по този начин няма да се преустанови неоснователното
въздействие върху имота на ищцата, което както беше подробно изложено по-
горе се изразява именно в навлизане на част от стрехата в нейния имот, а от
друга страна според заявеното от експерта в съдебно заседание - е технически
неизпълнимо, тъй като височината на стрехата не го позволява. Ето защо
съдът намира, че неоснователното въздействие върху имота на ищцата ще се
преустанови в най-пълна степен като се премахне частта от покривната
конструкция, която навлиза в имота й и се поставят улуци, надулучна пола,
снегозадържащи елементи по покрива и водосточни тръби, които да отвеждат
водите в имота на ответника. В този смисъл е и заключението на вещото лице,
което беше категорично, че този вариант няма да доведе до негативни
последствия за стрехата и сградата.
В обобщение на изложеното дотук съдът счита, че предявеният от
ищцата иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК има ищцата. В нейна полза следва да бъдат присъдени сторените от нея
разноски за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв. и депозит за
изготвяне на съдебно-техническа експертиза в размер на 525,00 лв. По
отношение на искането за присъждане на 450,00 лв. за извършено от ищцата
геодезическо заснемане на сграда и ограда, съдът намира че същото не следва
да бъде уважавано. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда, че от
ответника се заплащат съразмерно с уважената част от иска заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
12
ако е имал такъв. От това следва, че за да подлежат на присъждане разноските
от ищеца същите следва да са сторени в хода на съдебното производство.
Геодезическото заснемане, чието заплащане ищцата претендира, не е
извършено в хода на настоящото производство. То е инициирано единствено
по желание на ищцата, която е избрала фирмата и е възложила конкретните
задачи, които да се извършат и в този смисъл процесуалният ред за
присъждането им не е по чл. 78 от ГПК.
По отношение на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение
и направеното от ответника възражение за прекомерност на същото
настоящият съдебен състав намира следното:
Ищцата е представила договор за правна помощ и съдействие от 04.2023
г. видно от който е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1000,00 лв. По делото е представен и допълнителен договор за правна
помощ и съдействие от 31.03.2025 г. видно от който е уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лв., поради това, че
разглеждането на делото е продължило в повече от две съдебни заседания. В
процесния случай, доколкото се претендира ответникът да бъде осъден да
извърши определени заместими действия (премахване на част от стрехата и
монтиране на улуци), цената на иска е паричната оценка на разходите за
материали и труд, необходими за осъществяване на действието, т.е искът е
оценяем, който извод е в съответствие и с т. 1 на Тълкувателно решение № 4
от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК. В този смисъл минималният
размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, накратко наричана
Наредбата, се определя от нормата на чл. 7, ал. 2, ал. 1 от Наредбата. Макар
посочената наредба да няма задължително действие за съда съгласно
изводите, направени в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, то
посочените в нея размери служат за ориентир на съда, който следва да
съобрази единствено действителната фактическа и правна сложност на
делото. В случая настоящият съдебен състав намира, че макар делото да не се
отличава с фактическа и правна сложност на предявения иск, предвид на това,
че е разгледано в осем съдебни заседания, в които е събран немалко
доказателствен материал, то за реално положения труд от страна на
пълномощника на ищцата, в полза на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в общ размер на 1300,00 лв.
По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да
заплати сторените от ищцата разноски в настоящото производство в общ
размер на 1875,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ДА
13
ПРЕМАХНЕ частта от покривната конструкция на сграда с идентификатор
55302.501.1665.3, построена в имот с идентификатор 55302.501.1665 по КККР
на гр. П. с адрес: гр. ****, която попада в имот с идентификатор
55302.501.1664 по КККР на гр. П. с адрес: гр. *****, собственост на Ц. А. Ч.,
ЕГН: **********, от гр. *****, както и ДА ПОСТАВИ на покривната
конструкция на сграда с идентификатор 55302.501.1665.3 улуци, надулучна
пола, снегозадържащи елементи и водосточни тръби, които да отвеждат
водите в имот с идентификатор 55302.501.1665.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. В. К., ЕГН: **********,
с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. А. Ч., ЕГН: **********, от гр. *****,
сумата в размер на 1875,00 лв. (хиляда осемстотин седемдесет и пет лева) –
представляващи заплатени от нея държавна такса, депозит за извършена
съдебно-техническа експертиза по делото и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
14