Решение по дело №40/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 61
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20227130700040
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

             №…….

 

             гр. Ловеч, 18.05.2022 г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ,  втори касационен състав в публично заседание  на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                             ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                                            

  при секретаря Татяна Тотева и в присъствие на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д.№ 40/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба подадена от Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, представлявана от директора чрез пълномощник, против Решение № 161/21.12.2021 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 648/2021 г.

По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна, както и потвърждаване на издаденото наказателно постановление (НП).

Касационният жалбоподателредовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е писмени бележки чрез пълномощник с вх. № 1586/15.04.2022 г., с които поддържа жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 80 лв. и  разноски в размер на 100 лв. за процесуално представителство пред първата инстанция.

Ответникът  Кооперация „Кооперация Слънце“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, представляван от К.А.Х. в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Представил е писмен отговор и писмена молба вх. № 1372/28.03.2022 г. чрез пълномощник, с които изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият касационен състав на Административен съд Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е отменил наказателно постановление (НП) № 11-0001473/28.06.2021 г. на Директора на ДИТ гр. Ловеч, с което на Кооперация „Кооперация Слънце“ гр. София  е наложена имуществена санкция в размер на две хиляди лева на основание чл. 79, ал.4 във вр. с чл. 75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност  (ЗТМТМ) за нарушение на чл. 75а, ал.2 от същия закон.

Въз основа на събраните доказателства, Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 31.05.2021 година е бил съставен Акт  за установяване на административно нарушение(АУАН) № 11-0001473 от свидетеля Петя Недкова в присъствие на свидетеля Веселина Цанова срещу Кооперация „Кооперация Слънце“ в качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, за това, че на 26.03.2021 г. в ДИТ гр. Ловеч е извършена проверка на представената от К.А. Х. - председател документация на Кооперация „Кооперация Слънце“, гр. София свързана със спазване на трудовото законодателство и наемането на работа на чужденци в експлоатирания от кооперацията обект - База за гушене на патици, находящ се в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч. При проверката е представен трудов договор № 85/19.10.2020 г., сключен с M. V. (В.М.), родена на *** г., паспорт № ****** - гражданин на Република Молдова за изпълнение на длъжността „Птицевъд" с място на работа Птицеферма с. Йоглав, общ. Ловеч, в който е документирано, че лицето е постъпило на работа на 21.10.2020 г. В трудовия договор е отбелязано, че се сключва във връзка с регистрация на сезонна заетост по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ. Представена е книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, в която е документирано проведени на В.М. инструктаж на работно място и извънреден инструктаж на 21.10.2020 г. Представени са ведомости за заплати за месец октомври, ноември и декември 2020 г. и януари 2021 г., от които е установено, че на В.М. е начислено и изплатено трудово възнаграждение за положения от него труд, срещу положен подпис във ведомостта за съответния месец. При проверката е представена декларация рег. № РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г. за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация на сезонна работа до 90 дни по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ в периода от 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., с която е регистрирана заетост на лицето В.М. с работодател Кооперация „Кооперация Слънце“ гр. София за посочения в декларацията период. При проверката не е представено разрешение от Агенцията по заетостта (АЗ) или регистрация на заетост в АЗ за работата му по трудов договор № 85/19.10.2020 г., започнала с постъпването му на работа на 21.10.2020 г.

Информацията за лицето от предоставената декларация е потвърдена от АЗ, като данните са за периода 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г. и не е посочена никаква информация, налична в АЗ за дадени разрешения или направена регистрация на заетост на В.М. за друг период. Във връзка с установяване статута на пребиваване на В.М. е направено запитване до Група Миграция при ОД на МВР Ловеч. В отговор на запитването е получена информация, че лицето е влязло в Република България на 01.10.2020 г. законно в условия на безвизов режим. От това следва, че към момента на приемане на работа на 21.10.2020 г. от работодателя Кооперация „Кооперация Слънце“ гр. София., В. М. - гражданин на трета държава е пребивавал законно на територията на Република България и е приет да предоставя работна сила без съответното разрешение или регистрация в АЗ.

Предвид гореизложеното е установено, че Кооперация „Кооперация Слънце“ гр. София в качеството си на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ е извършила нарушение на изискванията на този закон, като на 21.10.2020 г., е приела лицето M.V. (В.М.), роден на *** г., паспорт № ****** - гражданин на Република Молдова да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор № 85/19.10.2020 г. като „птицевъд" в експлоатирания от кооперацията обект База за гушене на патици, в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, без съответното разрешение или регистрация в АЗ, което е нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. По акта жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на съставения АУАН е постановено обжалваното НП.

При проверка на законосъобразността на обжалваното решение касационната инстанция е обвързана само с посочените касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Въззивният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения ред на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, при което е установил правилно фактическата обстановка. Въз основа на тях обосновано е приел за доказано по безспорен и несъмнен начин, че касаторът в качеството на работодател не е спазил законодателството за трудовата миграция и трудова мобилност  като е допуснал В.М. – гражданин на Република Молдова до работи като „птицевъд” в стопанисваният от кооперацията обект, без съответното разрешително или регистрация в АЗ. При осъществения контрол за законосъобразност Ловешкият районен съд е констатирал, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити. При тези съображения решаващият съд е счел, че описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние, представлява административно нарушение на ЗТМТМ, тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци от същото. Приел е, че описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние, представлява административно нарушение, тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци от същото, че в процесния случай не са налице данни за позоваване на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и нарушението не е маловажно, като наложеното наказание е в минимално предвидения размер.

Настоящият състав намира, че решаващият съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на която е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Административно-наказващият орган (АНО) е издирил относимите правни разпоредби, спрямо които е привел противоправното поведение на кооперацията, определяйки  санкция съобразно състава на чл.75а, ал. 2 от  ЗТМТМ. В настоящия казус фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП кореспондира напълно с дадената правна квалификация от страна на контролните органи.

АУАН е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Актът и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Пълно и точно са описани нарушението, времето, предвид спецификата на нарушението, мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

Разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ предвижда за чужденец - гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в АЗ, да се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

 Съгласно чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, наказанието по ал.1 се налага и на работодател - физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в АЗ, а на работодател - юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Следователно в съответствие с ал. 2 на чл.75а от ЗТМТМ, за да се ангажира отговорността на работодателя е необходимо физическото лице - гражданин на третата държава, да предоставя работна сила за него, без регистрация за това в АЗ. Доколкото съдържа и състав на административно нарушение, разпоредбата на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ има както санкционен, така и материалноправен характер.

 При установената от ЛРС фактическа обстановка, която се основава на всички писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, извършеното от ответника нарушение е съставомерно и съставлява фактическия състав на визираната в НП законова норма. Осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на трудовото законодателство и е основание за реализирането на административнонаказателна отговорност на ответника, като по делото не съществува спор относно административнонаказателно отговорното лице.

От фактическа страна е безспорно установено със събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 26.03.2021г. при проверка на представената документация по спазване изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на работа на чужденци ответникът Кооперация „Кооперация Слънце” в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ на дата 21.10.2020 година е приела лицето В.М. - гражданин на Република Молдова да предоставя работна сила като „Птицевъд“ в експлоатирания от кооперацията обект: База за гушене на патици, по сключения със същия трудов договор № 85/19.10.2020г., според който лицето е постъпило на работа на 21.10.2020г., като договорът е сключен във връзка с регистрация на сезонна заетост по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ.

Безспорно установено по делото е, че В.М., като гражданин на Република Молдова е чужденец - гражданин на трета държава, съгласно дадената легална дефиниция на това понятие за целите на закона в §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ (не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария). Категорично се установява, че е молдовски  гражданин. Между това лице и кооперацията е сключен горепосоченият трудов договор. Доколкото еднозначно се установява, че чужденецът В.М., нает /приет/ да предоставя работна сила за работодателя Кооперация „Кооперация Слънце”, без съответното разрешение или регистрация в АЗ, това е достатъчно за привличане на работодателя към отговорност за нарушение на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ.

     Обосновано с доказателствата по делото решаващият състав е приел, че между кооперацията – ответник  и работника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният се е задължил да престира своя труд като „Птицевъд“ в стопанисвания от кооперацията обект, срещу което същата се е задължила да изплаща трудово възнаграждение. Безспорно установено по делото е, че това е станало без съответна регистрация в АЗ, по който начин е посочена и формата на изпълнителното деяние, като правилно е приложена и разпоредбата на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Доколкото чуждестранният гражданин не е имал нито разрешение, нито регистрация в АЗ, той не е разполагал с право да предоставя работна сила в полза на кооперацията, поради което и правилно е прието, че ответникът е извършил вмененото му административно нарушение.

Районният съд е изложил мотиви за доказаност на елементите от обективната страна на съставомерното деяние по чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ, за извършването на което на нарушителя е наложена предвидената в закона имуществена санкция в минимален размер.

Правилно и обосновано е прието от ЛРС, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложените мотиви в този смисъл се възприемат от касационната инстанция.

Размера на наложеното наказание е съобразен чл. 27 от ЗАНН и е в минимално предвидения размер и не нарушава принципа за пропорционалност, регламентиран в чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз, като не надхвърля необходимото за постигане на законовите цели, а именно да се стимулира спазването на правилата за регулиране на трудовата миграция в рамките на Европейския съюз на работници–граждани на трети държави чрез разрешаване на достъпа до пазара на труда в Република България. Определеното административно наказание отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.

  Касационната инстанция споделя мотивите на РС относно предпоставките за наличието на „крайна необходимост“ и неговото приложение в случая.

  Съгласно чл.8, пр.2-ро от ЗАНН, не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост, а разпоредбата на чл.13, ал.1 от НК, към която препраща чл.11 от ЗАНН, определя понятието “крайна необходимост” - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

     В разглеждания случай разпоредбата на чл.8 от ЗАНН не може да се прилага при извършване на обичайната дейност, с която се занимава кооперацията, а именно отглеждането на животни. Безспорно, за да се извършва тази дейност е осъществено планиране, а наемането на работа на чужденци, установено и от показанията на свидетелката Николова представлява обичайна практика, която е предварително планирана. Намирането на чужденци за наемане на работа е било възложено на външна фирма, като отговорността за спазване на трудовото законодателство е на кооперацията, тъй като същата ги е приемала на работа. В тази връзка се споделят изводите на РС, че позоваването на крайна необходимост при всеки един случай, когато е нарушено трудовото законодателство би създало несигурност в правния мир относно трудовите права на работниците и служителите и по — конкретно в спецификата на разпоредбите, защитаващи вътрешния трудов пазар на Р България, съдържащи се в ЗТМТМ. Няма как да има крайна необходимост при една планирана работна дейност по смисъла на чл.8 във вр. с чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл.13, ал.1 от НК.

Не се споделят от касационната инстанция доводите в оспорения съдебен акт за незаконосъобразност на процесното НП, поради издаването му от некомпетентен орган. Следва да се съобрази, че компетентността на актосъставителя да съставя актове по ЗТМТМ произтича от разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ, съгласно която специализираната контролна дейност по спазване на закона се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“(ИА ГИТ), като е безспорно, че ДИТ Ловеч е териториална структура на ИА ГИТ и е контролен орган към агенцията. В процесния случай установеното нарушение е извършено в Община Ловеч, поради което местно компетентен орган да разгледа и реши преписката е Директорът на ДИТ Ловеч. Аргумент в подкрепа на това, че НП е издадено от компетентен орган са и разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от Устройствения правилник на ИА ГИТ и чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ.

Съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, НП се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителя на актовете. Интерпретацията, която дава ЛРС на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, че съгласно същата норма издателят на процесното НП – Директор на ДИТ -Ловеч е следвало да бъде изрично оправомощен от Изпълнителния директор на ИА ГИТ по реда на чл.79, ал. 4 от ЗТМТМ и че представената заповед не обосновава компетентност на издателя на НП, представлява дописване на последната норма. Без съмнение издателят на НП е Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч и като такъв е „ръководителя на съответния контролен орган“ по смисъла на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, поради което и не се налага изрично оправомощаване на същия за издаване на процесното наказателно постановление. Отделно от горното в преписката е представена и заповед за оправомощаване за издаване на НП за нарушения на трудовото законодателство, каквото безспорно е и процесното нарушение.

В допълнение следва да се посочи, че в същия смисъл относно компетентността на издателя на НП - Директорът на ДИТ гр. Ловеч е и константната практика на Административен съд – Ловеч по идентични дела относно издадени наказателни постановления срещу същата кооперация.

Съгласно чл. 220 от АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Както беше посочено по-горе, касационната инстанция кредитира фактическата обстановка, възприета от районния съд, но не споделя правните изводи на РС за отмяна на наказателното постановление по изложените по-горе съображения.

Касационната жалба е основателна, а решението на РС следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се потвърди издаденото НП.  

При този изход от делото и на основание действащата в момента редакция на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се уважи претенцията на касатора за присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 180 лв., от които 100 лв. за производството пред ЛРС и 80 лв. за производството пред настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Решение 161 от 21.12.2021 г., постановено по НАХД № 648 / 2021 г. на Ловешкия районен съд, първи състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-0001473 от 28.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, с което на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на Кооперация „Кооперация Слънце“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Община Столична, р-н „Красно село“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 1, ап. 5, представлявана от председателя К.А.Х., в качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/.

ОСЪЖДА Кооперация „Кооперация Слънце“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Община Столична, р-н „Красно село“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 1, ап. 5, представлявана от председателя К.А.Х., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч сумата от  180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Решението е окончателно.

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: