Решение по дело №372/2022 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 331
Дата: 14 декември 2022 г. (в сила от 14 декември 2022 г.)
Съдия: Гергана Точева Стоянова Денчева
Дело: 20225610100372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. гр. Димитровград, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20225610100372 по описа за 2022 година
Депозирани са обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1,
вр.чл. 422 ал.1, вр.чл.415 ал.1 от ГПК .
В исковата молба ищецът твърди следното: Със съобщение по ч. гр. д. №
1722/2021 г. по описа на Районен съд - Димитровград, на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
Бъпгария е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване
дължимостга на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. №
1722/2021 по описа на Районен съд - Димитровград заповед за излълнение на
парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 ГПК за „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България е налице правен интерес от предявяването на настоящия
иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за
потребителски кредит № ********* в общ размер на 573.67 лева, от които
484.35 лева - главница по договора за кредит, 46.23 лева възнаградителна
лихва, начислена върху главницата за периода от 01.11.2020 г. до 01.04.2021
г., 43.09 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за 01.12.2020 до
16.10.2021, ведно със закониата лихва, счиrдно от постъпване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на вземането Вземането на ищеца се основава на
договор за кредит № ********* сключен на 09.03.2020 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" като кредитор и Т. А. Й. като кредитополучател.
Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок
от 12 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 01.04.2021 г.,
1
съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечените
погасителни вноски, размер на вноската и раsмера на оставащата главница.
След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена
по сметка на упълномощения тьрговски партньор. Извършването на
плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора
и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
горепосочения тьрговски партньор от кредитополучателя и създава
задълженме за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 88.43 лева. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника е оnределен годишен процент
на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията. Месечните
погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката
(възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по договора
ГЛП и ГПР. ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като
променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на
усвоения кредит. ГПР показва действителното оскъпяване на всеки кредит,
като към лихвения процент по кредита се добавят всички останали разходи,
настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е общата цена на кредита за
потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и
редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включват всички
задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита.
Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като
началната дата за изичисляване на ГПР е датата на лодписване на договора
при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и
договорът е валиден за целия срок като страните иsпълняват точно
задълженията си по него. На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора
за ответника възниква задължението да погаси заема на 12 месечни вноски,
всяка по 88.43 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка погасителна вноска. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен
от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година,
а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер
за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходното изречение. Т. А. Й. е преустановил редовното
2
обслужване на стоковия потребителски кредит на 01.11.2020 година, към
която дата са били заплатени 6 броя погасителни вноски. На основание чл. 3
от договора, вземането на ,,BHП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски,считано от падежната дата на втората
пропусната месеvна вноска, която в настовщия случай е 01.12.2020, от която
дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което
от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника на
09.04.2021. Предвид изложеното кредитора е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен
съд - Димитровград за следните дължими суми по договор за отпускане на
потребителски кредит № CREX- 1 7743992 както следва: -484.35 лева -
главница; - 46.23 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.11.2020 г. до
01.04.2021 година; - 43.09 лева - мораторна лихва за периода от 01.12.2020 г.
до 16.10.2021 г. - законната лихва за забава от датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането. Законната лихва за забава е равна на
ОЛП, обавен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1
юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година,
а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.
Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер
за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
олределен в предходното изречение. Със съобщение ло ч. гр. д. № 1722/2021
г. по описа на Районен съд - Димитровград „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България е уведомена за възможността да предяви установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в
издадената по ч. гр. д. № 1 722/202 1 г. заповед вземане, което обуславя
правния интерес на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България от
предявяване на настоящата искова претенция. Предвид изложеното моля да
ни призовете на съд и след като се убедите в твърденията ни, да постановите
решение, с което да признаете за установено, че в полза на ,,БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България съществува вземането по договор CREX[1]17743992, обективирано
в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 1722/2021 по описа на Районен съд - Димитровград, а именно:
484.35 лева - главница по договора за кредит, 46.23 лева възнаградителна
лихва за периода от 01.11.2020 г. до 01.04.2021 година, 43.09 лева -
мораторна лихва, нацислена върху главницата за периода от 01.12.2020 до
16.10.2021, ведно със законната лихва, считано от постьпване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентулност, в
случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
3
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моля да
приемете, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
чрез връчване на препис от същия на ответната страна. Моля в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България да бъдат присъдени и направените във връзка с
издаването на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1 722/202 1 по описа на
Районен съд -Димитровград разноски както следва: 25.00 лева - държавна
такса, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство - 50.00 лева
- държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор не е подаден такъв от ответника.В съдебно заседание
последната се явява лично и представя на съда писмени доказателства за
направени плащания по процесния кредит, с възражение че има направени
частични плащания след депозиране на исковата молба.
По искане на ищеца е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която е прието като доказателство по делото.Видно от
работата на вещото лице е, че процесният договор в размер от 808,00 лв. е
усвоен на 09.03.2020 г. от Т. Й. и е влязъл в сила от същата дата при
подписването му от кредитополучателя и оторизираното лице,
представляващо кредитора. От извлечение от банковата сметка на
дружеството, се вижда, че превода на сумата към търговския партньор в
размер на 808,00 лв. е извършен на 18.03.2020 г.Общият размер на
договорната лихва по кредита е 180,44 лв., а общо дължимата сума става
1061,16 лв. До датата на настъпване на предсрочната изискуемост по кредита
– 9.4.2021г. по кредита са получени плащания в размер на 530,58 лв. С тази
сума от 530,58 лв. са изплатени напълно 6 броя вноски – от 1.5.2020г. до
01.10.2020 г. включително. От 01.11.2020 г. няма постъпили плащания.
Погасените суми по елементи са : главница - 396,37 лв. и договорна лихва -
134,21 лв. Непогасени / дължими / суми : главница - 484,35 лв. / 880,72 -
396,37 /, договорна лихва - 46,23 лв. / 180,44 - 134,21 / - от 01.11.2020 г. до
1.4.2021г, мораторна лихва - 43,09 лв. за периода от 01.12.2020 г. до
16.10.2021 г. Обшо дължими суми към 02.11.2021 г. - 573,67 лв.
След подаване на исковата молба в съда по кредита са постъпили
следните плащания от страна на длъжника : На 26.08.2022 г. - 420,00 лв. и на
05.10.2022 г. - 114,35 лв. или общо 534,35 лв. С тези суми са погасени
договорната лихва в размер на 46,23 лв.; мораторната лихва в размер на 43,09
лв. и главница в размер на 445,03 лв., вследствие, на което към м. 12.2022 г.
ответникът дължи на дружеството главница в размер на 39.32 лв. / 484,35 -
445,03 /. До датата на първото плащане - 26.08.2022 г. дължимата лихва за
забава върху неплатената главница от 484,35 лв. за периода от 17.10.2021 г. до
26.08.2022 г. е в размер на 42,25 лв. До датата на второто плащане - 05.10.2022
г. дължимата лихва за забава върху неплатената главница от 153,67 лв. за
периода от 27.08.2022 т. до 05.10.2022 г. е в размер на 1,71 лв. От 06.10.2022 г.
4
до 15.11.2022 г. дължимата лихва за забава върху неплатената главница от
39,32 лв. е в размер на 045 лв.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на иска е: чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във
вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
По образуваното ч .гр. д. №1722/2021г. на ДРС, в полза на заявителя
съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредил
длъжникът Т. А. Й. ЕГН: ********** гр. Димитровград, УЛ.П. 4, общ.
Димитровград, обл. Хасково да заплати на кредитора БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България КЧТ ЕИК: ********* гр. София, ЖК
МЛАДОСТ 4, УЛ.БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ, ап.сграда 14, тел: *********,
факс: *********, e-mail: *****@*************.**, ЮРИСК.НИКОЛЕТА
МАТЕВА, общ. Столична, обл. София (столица) Сумите: главница в размер
на 484,35 BGN /четиристотин осемдесет и четири лева и 35 стотинки/, ведно
със законна лихва от 02.11.2021г. до изплащане на вземането, договорна
лихва от 01.11.2020г. до 01.04.2021 г. в размер на 46,23 BGN /четиридесет и
шест лева и 23 стотинки/, мораторна лихва от 01.12.2020г. до 16.10.2021 г. в
размер на 43,09 BGN /четиридесет и три лева и 09 стотинки/, държавна такса
в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/ Неизпълнение на задължения по
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги
№CREX[1]17743992/09.03.2020г., сключен между заявителя и длъжника,
вземането по който е станала изцяло изискуемо на 01.04.2021г. Вземането
произтича от следните обстоятелства: - Договор за кредит Номер:
*****/09.03.2020.
В предоставения едномесечен срок по чл. 415, ал.1 ГПК, кредиторът е
предявил настоящите искови претенции против този ответник.
В хода на производството, по искане на ищеца, съдът е назначил
съдебно-счетоводна експертиза с посочени от него задачи, по които
назначеното вещо лице е представило заключение, прието като доказателства
по делото, неоспорено от страните.
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, като
предявени в преклузивния срок и следва да се разгледат по същество.
5
Обстоятелството налице ли е плащане в хода на процеса или не, винаги е
относимо към основателността на претенциите, но не засяга тяхната
допустимост.
Заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото е
прието като доказателство.
Оттук и не се спори между страните, че ответникът е заплатил част от
дължимите суми, предмет на настоящото производство, с което частично е
погасил задължението си, с което и част от спорното право. Плащането е
настъпило в хода на процеса, но все дати преди назначаване на съдебна
експертиза за установяване на размера на дължимите претенции и преди
заплащането на определения депозит за възнаграждение на вещо лице от
ищеца, които претендирани парични суми вече за били изплатени на
ищцовото дружество. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази
извършеното погашение, поради което исковете следва да се уважат
частично, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и
доказателствата, свързани с тях.Следва да се осъди ответникът да заплати на
ищеца, съгласно заключението на вещото лице главница в размер на 39.32
лева, като останалата част от исковата претенция следва да се отхвърли, като
погасена поради плащане в хода на производството.
По разноските:
Относно разноските няма спор, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, сумите предмет на заповедното
производство, са били дължими от длъжника. Частичната неоснователност на
претенцията е обусловена от факти и обстоятелства настъпили в хода на
процеса. Спорното право е погасено след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и подаване на исковата молба на с направените
плащания.В тази насока безспорно се установи, че ответникът не е заплатил
разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева/25-ДТ и 50-
юрисконсултско възнаграждение и сумата в размер на 275 лева,
представляващи част от сторените такива от ищеца в настоящото
производство-платена ДТ.С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на
ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се
дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на
съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото
6
разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна
вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне
на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца.
При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода
на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този
смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно
която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не
е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата
молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане
на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на
ищеца /в същия смисъл виж определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. №
1960/2016 г.на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д.
№ 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. №
597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
На ищеца следва да се присъдят разноски по настоящото исковото
производство.Ответникът дължи на ищеца и незаплатената част от
държавната такса по настоящото производство в размер на 175 лева.
Претенцията за заплащане на разноски, направени от ищеца и
представляващи депозит за възнаграждение на вещо лице е неоснователна,
предвид и установеното по-горе от съда, че искането за допускане на съдебна
експертиза, направено от ищеца в исковата молба, поддържано такова в хода
на процеса, съгласно депозирана молба със заплащане на определеното
възнаграждение на вещото лице, след осъществено плащане/л.51/ от
ответника преди това, като въпросите по тях са в насока все установяване на
дължими задължения на ответника по предмета на делото, съдът намери, че
ответникът не е станал причина за извършването на тези разноски и предвид
плащанията, същите не са били необходими, а назначаването на съдебната
експертиза напълно безсмислена, поради което разноски в тази насока не му
се дължат от ответника.
Съгласно горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
7
ищеца разноски в настоящото производство в общ размер на 275 лева/175
неплатената ДТ, 100 лева-юрисконсултско възнаграждение/, както и
разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева/25-ДТ и 50
лева-юрисконсултско възнаграждение/.
Основателността на главния иск е отпаднала в хода на делото поради
късно извършеното плащане от ответника. С оглед изложеното ответникът
няма право на разноски за настоящото производство, но такива не се и
претендират.
Така мотивиран, Димитровградски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване вземането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България , ЕИК: ********* гр. София,
ЖК МЛАДОСТ 4, УЛ.БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ, сграда 14, чрез
юриск.Н.Матева, по отношение на Т. А. Й. ЕГН: ********** гр.
Димитровград, УЛ.П. 4, общ. Димитровград, обл. Хасково, че дължи на
ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България , ЕИК:
********* гр. София, ЖК МЛАДОСТ 4, УЛ.БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ, сграда
14, чрез юриск.Н.Матева сумата в размер на 39.32/тридесет и девет лева и 32
ст./, представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги №CREX[1]17743992/09.03.2020г., ведно със законна лихва от
02.11.2021г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените от
ищеца против ответника искове до пълния размер на претендираната
главница 484.35 лева, 46.23 лева възнаградителна лихва за периода от
01.11.2020 г. до 01.04.2021 година, 43.09 лева - мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 01.12.2020 до 16.10.2021, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1722/2021 г. на ДРС, поради
плащането им в хода на процеса.


ОСЪЖДА Т. А. Й. ЕГН: ********** гр. Димитровград, УЛ.П. 4, общ.
Димитровград, обл. Хасково, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България , ЕИК: ********* гр. София, ЖК МЛАДОСТ 4,
УЛ.БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ, сграда 14, чрез юриск.Н.Матева, сумата от
275/двеста седемдесет и пет/ лева – разноски в исковото производство, както
и сумата в общ размер на 75/седемдесет и пет/ лева-разноски в заповедното
производство по ч.г.д.№1722/21 година по описа на Районен съд
8
Димитровград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9