Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
намира за установено следното: С Решение № 167 от 14.10.2011г., постановено по гр. д. № 110/2011год. П. районен съд е отхвърлил предявения от П. Н. П. от гр. С. иск против Г. Н. А. от с. Д., Община гр. П. с правно основание чл.50, във вр. с чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 1 100,00лв. – представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Със същото съдебно решение ПвРС е присъдил в полза на Г. Н. А. направените разноски. Съдебното решение е обжалвано изцяло в законоустановения срок от П. Н. П. от гр. С.. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли решението на ПвРС да бъде отменено и съдът да уважи предявените претенции. Ответник жалба, чрез процесуален представител с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва изцяло жалбата. ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: По гр. д. № 110/2011год. Павликенският районен съд за да постанови обжалваното решение, с което по същество е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.50, във вр. с чл.45 от ЗЗД, основно се е аргументирал с липсата на доказателства, относно твърдените за причинени, имуществени вреди от Г. Н. А. на П. Н. П., както и че останало недоказано осъществяването на фактическия състав на чл.50 и чл.45 от ЗЗД. Аргументацията на районния съд е правилна. Безспорно е установено само, че жалбоподателят е собственик на процесните ниви. От там нататък не е доказано нито едно от твърденията му – ищцата като лице, под чиито надзор се намирали 70 броя кози, да е допуснала тези кози да опасат и стъпчат 65дка негова нива, засята със соя сорт „Сребрина” с реколта от 2 тона и с това да му е нанесла щета за 1 100,00лв. Не са налице пред никоя от съдебните инстанции разглеждали спора, доказателства, че козите са опасли и стъпкали нивите на жалбоподателя, че в тези ниви е имало засята соя от сочения сорт, и че е в количество 2 тона, което да струва 1 100,00лв. Показанията на преразпитаните във втората съдебна инстанция свидетели с нищо не променят установената фактическа обстановка. При това положение правилно районният съд е стигнал до извода, че ответницата не дължи на жалбоподателя търсената парична сума. При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение № 167 от 14.10.2011г. по гр. д. № 110/2011год. е правилно и законосъобразно. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение. В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ПвРС. При този изход на делото, на ответник жалба следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 250,00лв. Водим от горното въззивният съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 167 от 14.10.2011г., постановено по гр. д. № 110/2011год., по описа на П. айонен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ОСЪЖДА П. Н. П. от гр. С., Община С., ж.к. „Л.”, З. Г, № 4, В.Е, .1, А.1., ЕГН – * да заплати на Г. Н. А. от с. Д., Община гр. П., ЕГН – * направените по делото разноски, в размер на 250,00лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |