Р Е Ш Е
Н И
Е
№ 261759
гр. Пловдив, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 17.05.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16114 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от “Агенция Монк“ ЕООД, ЕИК ********* против М.Д.Д., с която е предявен положителен установителен иск за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 168 лева представляваща сбор от месечните такси за периода м.юли 2019 г. до м.юни 2020 г. за поддръжка и управление на ЕС, находяща се гр. ....., ......., ул. .... № ..., вх. ..., дължими от ответницата като собственик на ап.... в посочената ЕС и съгласно сключен Договор за поддръжка и управление с ЕС гр. ....., ......., ул. .... № ..., вх. ... от 05.07.2018 г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13384/2020 г. на ПРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в
......., ул. ..... № ...,
вх.... в гр. ......, а именно апартамент № .., на
ет.., с обща площ от 52.04 кв.м. С протокол от 02.07.2018г. на Общото събрание
на собствениците в посочената ЕС е взето решение за избор на управител на ЕС и
решение за избор на външна фирма за
управление и поддръжка на общите части в лицето на ищеца, като общото събрание
упълномощава избрания управител на ЕС да сключи договор за управление и
поддръжка на общите части с избраното дружество. Съгласно сключения договор за
поддръжка и управление от 05.07.2018 г. таксата за поддържането и управлението
на общите части на вх.А се разпределя по равно между собствениците,
ползвателите и обитателите и е в размер на 14 лева месечно. Срокът за заплащане
е до 10-то число на текущия месец по банкова сметка ***емата на Изи Пей
посредствен предоставен код. Твърди се, че многократно ищецът е провел
разговори с ответницата и е канил да заплати дължите задължения, но въпреки
това плащане от ответницата не е последвало. Неизпълнението продължава и до
настоящия момент. Излагат се доводи, че процесуалната легитимация на ищеца
произтича от цитирания договор за управление и на основание чл.38 ЗУЕС.
Влязлото в сила решение на ОС на ЕС от 02.07.2018 г., изборът на ищеца като управител
на ЕС и сключеният договор, обуславя правото на ищцовото дружество да търси
неплатените задължения от етажните собственици. Счита, че сключеният договор
обвързва етажните собственици, тъй като той е сключен от управителя на ЕС,
който действал от името и за сметка на собствениците. Сключеният договор
обвързвал етажните собственици, тъй като предвиждал индивидуална отговорност за
всеки един от тях при неизпълнение на задълженията им. Ответницата по силата на
посочения договор е следвала да заплати на ищеца месечните такси за периода м.юли 2019 г. до м.юни 2020 г., по 14 лева
всяка в общ размер на 168 лева, в сроковете посочени в договора – до 10-то
число на текущия месец. С договора е възложено на ищеца да събира определените
от ОС на ЕС такси за управление и поддръжка на общите части, включително и по
съдебен ред, което било съобразено с чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС.
Ищецът се снабдил за посочените
вземания със заповед за изпълнени по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13384/2020 г. на ПРС, ХХI гр. с-в, срещу която длъжникът е възразил в срок, което пораждало интереса от
предявяване на настоящия иск. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Счита искът за недопустим, доколкото
към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК ищецът вече не е бил
управител на ЕС и процесният договор е бил прекратен на 05.06.2017 г. след
отправено и получено едномесечно предизвестие. Счита, че право да иска
заплащане на такси за общите части на ЕС е именно съответната ЕС, а не лично от
управителя, поради което липсвало правен интерес от водене на настоящото дело,
включително и за минал период, в който е бил действащ процесния договор. По
същество излага доводи, че и заплатила всички свои задължения към етажната
собственост за процесния период, плащани към ЕС. Наред с това се излагат
доводи, че на ищцовото дружество не са възлагани правомощия от ОС на ЕС за
процесуално представителство за вземания към ЕС. Право да търси такива вземания
има ЕС чрез нейния управител, а не лично от управителя. Оспорва
законосъобразността на Протокол от заседание на ОС на ЕС от 02.07.2018г.,
доколкото в него не се съдържат предвидените в закона реквизити. С оглед
изложеното се иска отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 13384/2020 г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника като в
срока по чл.415, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу вземанията по заповедта.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По възраженията на ответника за недопустимост на иска предвид липсата на процесуална легитимация на ищеца, съдът се е произнесъл с Определението от 24.02.2021 г., като е приел, че искът е допустим, доколкото процесуалната легитимация, било активна или пасивна се определя от твърденията на ищеца. В случая ищецът твърди, че има вземания срещу ответницата по силата на Договор за поддръжка и управление на етажната собственост, в която ответницата е един от собствениците на самостоятелен обект, който договор я обвързвал по изложени в исковата молба съображения. В исковата молба изрично е посочено, защо искът се предявява именно от ищеца и защо срещу ответника. Няма твърдения, договорът да е прекратен. Изложените възражения от ответника съдът ще преценява по същество на спора, същите касаят материално правната легитимация на ищеца.
По отношение на
допуснатото в последното съдебно заседание изменение на размера на иска по реда
на чл.214, ал.1 ГПК, съдът намира, че искането за изменение на претенцията за
периода м. 01.2020 г. до м.06.2020 г. чрез нейното увеличаване от 84 лева на 98
лева е недопустимо. Това е така доколкото настоящото производство е по реда на
чл.422 ГПК, искът за вземането по което следва да е идентичен по основание,
размер и период с вземането, за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК. Това е
така доколкото следва да има пълен идентитет между двете вземания, като
настоящото производство се явява продължение на заповедното. Макар в случая
ищецът да е обосновал искането си по чл.214, ал.1 ГПК като искане за намаляване
на размера на иска и като общо да е намалена претенцията, то в случая е налице
и искане за увеличаване на претенцията в една част. Видно от Заповедта по
чл.410 ГПК същата е издадена за две вземания едното за 84 лева за 2019 г., а
другото в размер на 84 лева – за 2020 г. – неплатени такси за поддръжка и
управление на ап.51.
Ищецът не може да
увеличава размера на претенцията си по иск, предявен по реда на чл.422 ГПК,
доколкото същата ще е в по-голям размер от тази, за която е издадена Заповед по
чл.410 ГПК. Няма пречка да се намалява претенцията, доколкото това е свързано с
оттегляне или отказ от иск, но не и да се търси нещо в повече от това, за което
е издадена Заповед по чл.410 ГПК.
Предвид което искането за увеличаване на претенцията за такси за
поддръжка и управление за периода
м.01.2020 г. до м.06.2020 г. от 84 лева на 98 лева е недопустимо.
В тази част
производството ще бъде прекратено.
По същество:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1, т.11, вр.
чл.19, ал.8 ЗУЕС.
За да бъдат уважени така предявенитe искoвe ищецът следва, да установи, че на 02.07.2018г. е
проведено законосъобразно Общо събрание на етажните собственици в ЕС, находяща
се гр. .....,
......., ул. .... № ..., вх. ..., при спазване на законовата процедура за това, по силата на което е
определена месечна такса за всеки от етажните собственици в размер на 14 лева,
на което “Агенция Монк“ ЕООД е избрана да управлява и поддържа общите части на
ЕС, че по силата на решение от ОС на ЕС е сключен договор от 05.07.2018 г. с “Агенция
Монк“ ЕООД с посоченото
съдържание, на която е възложено от нейно име да събира месечните такси от
етажните собственици.
Безспорно е и,
че ответникът М.Д.Д. е собственик на ап..., находящ се в гр. ......,
..........., ул. ...... № .., вх..., ет....
Видно от
Протокол за проведено Общо събрание на етажната собственост на ул. ... № .. от
02.07.2018 г. /л.11/ за управител на ЕС е избрана Д.Д., за председател С.М., за
професионален домоуправител на Етажната собственост е избран ищеца „Агенция
Монг“ ЕООД, приета е офертата, както и е прието таксите да се разпределят на
апартамент и два пуснати асансьора, прието е „Агенция Монк“ да постави
видеонаблюдение за нейна сметка, договорът да се сключи за срок от две години и
да се подпише от поне двама от управителния съвет.
По възражението
на ответника за незаконосъобразност на така приетите решения, съдът счита, че е
недопустимо да се прави проверка за това в настоящото производство. Дали едно
решение, взето от Общо събрание на Етажна собственост, е законосъобразно,
съответно валидно, се извършва по реда на чл.40 ЗУЕС, чрез предявяване на
конститутивен иск. Ответникът не доказа, че посочените решения са отменени като
незаконосъобразни, съгласно правилата на чл.40 ЗУЕС, предвид което съдът приема,
че същите са породили действие, така както са взети.
В разпоредбата на чл. 19,
ал. 8,
вр. с чл.11, ал.1, т.11 от Закона за
управление на етажната собственост, е регламентирано, че в случаите когато управлението на ЕС
се възлага на трети лица, които не са собственици в ЕС, било физически или
юридически лица, правомощията които им се възлагат на управител /управителен
съвет/ се извършва чрез сключване на договор за
възлагане, който се одобрява с решение на общото събрание и се
сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години.
Видно от приложеното по делото
Решение на Общото събрание, в него не са посочени параметрите на договора, не е
посочено какви конкретно правомощия се възлагат на ищеца като управител на ЕС, единствено
е посочен срокът, за който се сключва и от кого следва да се сключи.
Наред с това, съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС, Общото събрание има изключителна компетентност да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградната, като тази норма е императивна и сам управителят на ЕС не може да определя
размера на паричните вноски за посочените разходи.
В случая не е взето решение от
Общото събрание за размера на паричните вноски за разходите за управление и
поддръжка на общите части.
С израза „прие се описаното в офертата“
не може да се приеме, че общото събрание е взело решение за размера на вноските
за такси за поддръжка и управление на общите части, както и какви конкретно
правомощия се възлагат на ищеца. Не е посочено какво е отразено в офертата,
каква е тази оферта, кой я е представил, има ли в нея размер на вноските за
разходи за управление и поддръжка на общите части, имали посочване на
правомощията на „Професионалния управител“ и какви конкретно са те.
Още повече по
делото са представени два договора за поддръжка и управление на Етажната
собственост с дата 05.07.2018 г. с различно съдържание, сключени с „Агенция
Монк“ ЕООД и Етажната собственост, на ул. ... № .., вх..... Единият е
представен в исковото производство /л.13/, а другият в заповедното /л.12 от
заповедното/. Доколкото настоящото производство се явява продължение на
заповедното производство всички документи приложени в последното, представляват
доказателство и по настоящото производство.
Договорът,
представен в исковото производство е сключен за ЕС от управителя на същата и С.М..
Договорът, приложен в заповедното е подписан единствено от управителя.
Месечната такса и в двата договора е уговорена в размер на 14 лева, като в
договора по заповедното в тази сума са включени и консумативните разходи за
общите части, като е предвидена промяна в таксата, докато в договора,
представен в исковото производство таксата не включва консумативите и липсва
възможност за промяната й. Като и в двата договора е предвидено таксите да се
събират от ищеца и да се заплащат на него от собствениците.
Посочените
правомощия не са приети и не фигурират в Решението на Общото събрание, предвид
което съдът приема, че е нарушена императивната разпоредба на чл.19, ал.8,
изр.2 ЗУЕС, съгласно която договорът следва да бъде одобрен с решение от Общото
събрание.
С оглед всичко
изложено съдът приема, че Общото събрание не е взело решение за размера на
вноските за разходите за управление и поддръжка на общите части, както и не е
одобрявал договор с „Агенция Монк“ ЕООД с конкретно съдържание, като от
решението на ОС не може да се установи какви конкретно правомощия се възлагат
на Управителя. С решение на Общото събрание не е упълномощен управителят да
определя сам параметрите на договора, а и това, съгласно чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС,
е недопустимо по отношение на определяне на разходите за такси за поддръжка и
управление.
Уговорената в
договора такса – възнаграждение за Управителя - „Агенция Монк“ ЕООД за
поддръжка и управление на общите части на ЕС е уговорена без действащия за ЕС
управител да има представителна власт за това, доколкото липсва взето решение
на Общото събрание.
В случая по
отношение на тази клауза от договора, а и по отношение на договора като цяло, е
налице хипотезата на чл.42, ал.2 ЗЗД, етажният собственик е представляван от
лице без представителна власт. В случая не се установи да е потвърдена тази
сделка от Общото събрание на ЕС, по арг. от чл.42, ал.2, изр.2 ЗЗД, тоест да е
взето решение от ОС за размера на вноските за такси за поддръжка и управление
на общите части, за да обвързва ответника тази клауза от договора, както и да е
одобрен договор със съдържанието било на договора, приложен в исковото
производство, било със съдържанието на договора по заповедното производство.
Плащането на месечните такси от ответника не е равнозначно на потвърждаване на
действията на лицето, действащо за ЕС при сключване на договорите, доколкото не
е направено във формата, необходима за това, а именно с Решение на Общото
събрание.
Изрично
ответникът е оспорил, че не е бил запознат с договора, не знае неговото
съдържание, както и че подписалите се, за Етажната собственост, представители,
са действали без представителна власт, доколкото липсва решение в тази насока.
С оглед
изложеното процесният договор не обвързал ответника като собственик в етажната
собственост, за него не са възникнали задължения да заплаща месечните такси
спрямо ищеца, поради което исковете се явяват неоснователни и като такива ще се
отхвърлят.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за ответника, който е направил своевременно
искане за присъждане на такива. Ответникът доказа разноски в исковото размер на
750 лева, платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са
представени доказателства, а именно разписка, обективирана в договор за правна
защита и съдействие /л.60 гръб.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е
направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответника, а именно преди приключване на устните състезания.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение
съобразно интереса по делото в размер на 168 лева, предвид в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300 лева – чл.7, ал.2, т.
1.
Уговореното от ответника възнаграждение в размер
на 750 лева е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Делото не се отличава с голяма правна и фактическа сложност, приключило е на
база писмени доказателства и в едно открито съдебно заседание. С оглед
изложеното съдът приема, че адвокатското възнаграждение на ответника ще се
редуцира до сумата в размер на 300 лева,
която е съобразена с правната и фактическа сложност на делото, малкият интерес на
претенциите и приключване на делото в едно открито съдебно заседание, като
именно тази сума ще бъде присъдена
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд,
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА производството
в частта за претенцията за
месечни такси, дължими по договор за управление и поддръжка от 05.07.2018 г. за
периода м.01.2020 г. до м.06.2020 г. за горницата над 84 лева до увеличения
размер от 98 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция Монк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“, ул. „Григор Божков“ № 8, ап.4, представлявано от В.М.Ж.
срещу М.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** положителни установителни искове за признаване за
установено, че М.Д.Д., ЕГН **********
дължи на „Агенция Монк“
ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 42 лева,
месечните такси за периода м.юли 2019 г. до м.декември 2019 г. и сума в размер на 84
лева, месечни такси за периода м. 01.2020 г. до м.06.2020 г., дължими за
поддръжка и управление на Етажната
собственост, находяща се гр. ....., ......., ул. .... № ...,
вх. ..., дължими от ответницата като собственик на ап.... в посочената Етажна собственост, съгласно сключен
Договор за поддръжка и управление с Етажната собственост с адрес: гр. ....., .......,
ул. .... № ..., вх. ... от 05.07.2018 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13384/2020 г.
по
описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА „Агенция Монк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“, ул. „Григор Божков“ № 8, ап.4, представлявано от В.М.Ж. ДА ЗАПЛАТИ НА М.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата в размер на 300 лева
– разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
Вярно с оригинала!
ММ