Решение по дело №258/2020 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

09.11.2020 год.

 

Номер 260012                                          Година 2020                   Град Велики П.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики П.                                                  трети  състав

На 08 (осми) октомври                                                                 Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                     Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

АНД номер 258 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от О.В.П. представлявана от Кмета на общината Я.С.Й., срещу наказателно постановление № НЯСС-69/08.06.2020 г., издадено от заместник-председателят на Д.а.з.м.и т.н.г.С.

            В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, поради издаването му при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Сочи се, че при определяне на размера на наказанието, административнонаказващият орган не съобразил посочените в закона обстоятелства. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно или да бъде изменено, като размера на наложеното наказание бъде определен на минимума, предвиден в закона.

            В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй като били налице основания за отвод на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението.

            Въззиваемата страна не взема становище по депозираната жалба.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 29.05.2019 г. членовете на комисия, назначена със заповед на Областния управител на Област Шумен извършили проверка на язовир „Д.-1“, представляващ поземлен имот № 000711 в землището на с. Д., обл. Шумен, собственост на О.В.П. За констатациите от проверката, бил съставен протокол № 37/29.05.2019 г. В протокола, на О.В.П.били дадени предписания, вкл. и: „да се почисти водният откос от храстовидна растителност“ в срок до 30.09.2019 г. При проверката присъствал представител на собственика на язовира – И.И. ***. П.. На 12.11.2019 г. отново била извършена проверка на посочения обект от служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Д.а.з.м.и т.н. – Р.Р. и И.И. и бил съставен констативен протокол № 05-03-98/14.11.2019 г., като било констатирано, че: „водния откос на язовира е изпълнен с каменна броня. Наличие на гъста храстовидна растителност, което не позволява извършване на обстоен оглед. Не са изпълнени предписанията на комисиите, назначени със заповеди на Областния управител да се почисти водния откос от храстовидна растителност в срок до 30.09.2019 г.“.

            Въз основа на протокола, на 09.01.2020 г. Р.К.Р. –инспектор в регионален отдел „НЯСС-СИБ“ офис Шумен при ДАМТН съставил акт за установяване на административно нарушение № 05-001/09.01.2020 г. срещу О.В.П. за това, че „На 01.10.2019 г. в качеството си на собственик на яз. „Д.-1“ не е изпълнила на основание чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ предписание в констативен протокол № РД-15-56/10.05.2019 г. на областния управител на Област Шумен, а именно: в срок до 30.09.2019 г. да се почисти водния откос от храстовидна растителност. О.В.П.е нарушила чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите”. Актът е подписан от пълномощник на общината, на 09.01.2020 г. – с връчване на препис.

            На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № НЯСС-69/08.06.2020 г., от К.М.В.– заместник-председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, с което на О.В.П. представлявана от Кмета Я.С.Й. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв., на осн. чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, за това, че „Не са изпълнени от собственика на язовир „Д.-1“, находящ се в землището на с. Д., обл. Шумен задължителните предписания, дадени от комисията за проверки на готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях, назначена със Заповед № РД-15-56/10.05.2018 г. на Областния управител на Област Шумен, дадени в констативен протокол № 37/29.05.2019 г., а именно: „да се почисти водния откос от храстовидна растителност, със срок на изпълнение 30.09.2019 г. С описаното деяние, извършено на 01.10.2019 г., О.В.П. нарушила разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВодите.

            Жалбоподателят не оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Р.Р. (актосъставител) и И.И. (свидетел по акта), прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            О.В.П. е собственик на язовир „Д.-1“, находящ се в имот №  000711 в землището на с. Д., обл. Шумен. На 29.05.2019 г. на същия била извършена проверка от комисия, назначена от Областния управител на Област Шумен, която констатирала, че водния откос на язовира е обрасъл с храстовидна растителност и на жалбоподателя били дадени предписания да се почисти същия в срок до 30.09.2019 г. При извършената повторна проверка в обекта, на 12.11.2019 г. било констатирано, че предписанието не е изпълнено.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат отмяна на последното. В тази насока, възраженията на жалбоподателя за наличие на основания за отвод на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението, се явява неоснователно. Действително, установи се, че при извършване на проверката от комисията, назначена от Областния управител на Област Шумен, като представител на О.В.П. присъствал И.И., като в длъжностната характеристика на същия били включени именно задължения, свързани с осигуряване на изправното състояние на язовирите, собственост на общината. Към 12.11.2019 г., същото лице вече е изпълнявало длъжността „старши инспектор“ в РО НЯСС „Североизточна България“ при ДАМТН и в това си качество бил вписан в АУАН като свидетел, присъствал при установяване на нарушението. В разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗАНН са посочени основанията, при наличието на които определено длъжностно лице не може да участва в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление, и следва де се отведе. Тези основания, обаче, са неприложими по отношение на лицата, имащи качеството свидетел при установяване на нарушението, тъй като функцията им е единствено удостоверяване на факти, подлежащи на последващо разглеждане. Тоест, независимо от обстоятелството, че конкретното съдържание на изпълнението на функциите на И.И. като длъжностно лице при наказания субект е причина за осъществяване на състава на процесното нарушение, поради гореизложеното, участието му и като свидетел при констатиране на същото нарушение по-късно във времето, не представлява процесуално нарушение.

               Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Съгласно цитираната норма, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от закона. Тези предписания се дават от комисия, назначена от съответния областен управител, която веднъж в годината извършва проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях. В случая, безспорно се установи, че дадените предписания от 29.05.2019 г. не са изпълнени от страна на собственика на язовир „Д.-1“ – О.В.П. като не са предприети каквито и да е действия за почистване на водния откос от храстовидна растителност.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано по делото, че О.В.П. извършила административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.

            Съдът намира, че административнонаказващият орган законосъобразно е квалифицирал процесното деяние.

            Досежно размера на наложеното наказание:

            В нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, законодателят е предвидил наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 лв. до 20000 лв., налагано на юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 от закона. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., като не е обосновал определянето на този размер. Настоящият състав, като взе предвид материалите по делото, счита, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание, се явява прекомерно завишен. Съдът намира, че в случая преобладават смекчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства, поради което размера на наложеното му административно наказание следва да бъде намален, като му бъде наложено наказание  в размер на минимума, предвиден в закона, а именно „Имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да се измени в частта му досежно размера на наложеното наказание, като същият се намали от „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв. в „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.  

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-69/08.06.2020 г., издадено от К.М.В.– Заместник-председател на Д.а.з.м.и т.н.г.С. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 05-001/09.01.2020 г., съставен от Р.К.Р. – инспектор в регионален отдел „НЯСС – СИБ“ в ГД НЯСС към ДАМТН, с което на О.В.П. с ЕИК *********, с адрес: ***, представлявана от Я.С.Й. – Кмет на общината, за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, извършено на 01.10.2019 г. и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева), КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „Имуществена санкция“ – от 2000,00 лв. – в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                              Районен съдия: