Определение по дело №1008/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 5002
Дата: 11 декември 2013 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20131200501008
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

9.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.07

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Станислав Стефански

дело

номер

20124100500524

по описа за

2012

година

за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 8 от 14.02.2012г., постановено по гр. д. № 1643/2011год., Г. р. с. по предявен от Л. Ф. С. от с. К., О. гр. С., с ЕГН - * установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК против „Е. Б. П.” , гр. В. е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” , гр. В., че Л. Ф. С. от с. К., О. гр. С., с ЕГН - * не дължи на „Е. Б. П.” , гр. В. сумата 1 054,61лв., представляваща начислена стойност за корекция на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода 03.12.2010год. – 31.05.2011год., по партида с абонатен № * и клиентски № *. В съответствие с уважената претенция са и присъдените в полза на М.М.И. разноски. В полза на Л. Ф. С. са присъдени и 200,00лв. – начислени по партидата й при липса на правно основание за това.

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от „Е. Б. П.” , гр. В., чрез процесуалния му представител изцяло.

В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. В съдебно заседание развива тезата за неподведомственост на повдигнатия съдебен спор пред настоящия граждански съд.

Ответник жалба чрез процесуален представител с депозиран писмен отговор оспорва изцяло жалбата. Претендира разноски.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

По гр. д. № 1643/2011год. Г.р. с. за да постанови обжалваното решение, с което по същество е уважил изцяло предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК и искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД, основно се е аргументирал с неналичието на основание за начисляване и заплащане на посочената в исковата молба сума, която е въз основа на извършена корекция на обема и стойността на доставена ел. енергия за минал период /позовал се е на трайна съдебна практика/; наличие на неравноправност на клаузи от Общите условия на договора между страните; недоказване на периода на извършване на манипулацията върху СТИ.

Аргументацията на районния съд е правилна. Безспорно са установени фактите: Л. Ф. С. от с. К., О.гр. С., с ЕГН – * е потребител на електрическа енергия по партида с абонатен № * и клиентски № *; извършена въз основа на Заповед проверка на средството за търговско измерване отчитащо консумацията на доставена ел. енергия; констатирано при проверката отчитане на отклонение; извършена корекция на сметката за консумирана ел. енергия с начислена корекционна сметка за сумата 1 054,61лв.

Въззивната инстанция счита, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно. Безспорно е, че отношенията между страните се уреждат с Общ договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия, като в Раздел І - Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. П.” , отношенията са уредени между потребителя и продавача, а с раздел ІІ - ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. М.” , отношенията са уредени между ползвателите и преносното дружество. Тези договори са валидни, тъй като за тях следва да се приеме, че е налице правилото за общодостъпност поради публикацията им на сайта на дружествата и в местни всекидневници. Валидността на клаузите на договорите обаче следва да се преценява с оглед действащото законодателство и конкретно със Закона за енергетиката и ЗЗП и същите не следва да нарушават основни императивни разпоредби. След като и съгласно чл.120 ЗЕ СТИ е собственост на дружеството, същото има задължението да осигури неговото правилно функциониране, в т.ч. правилното отчитане на потребената ел.енергия. В случай, когато по предвидения законов ред се установи, че в показателите за консумираната ел. енергия има отклонения, какъвто е процесния случай, то следва да се установи и периода на грешното измерване. Предвидения в чл.38, ал.4 ОУ максимален срок от 180 дни неправилно и без основание се използва от ответното дружество след като не е установено безспорно и точно периода, в който е въздействано върху СТИ. По този начин при едностранното коригиране на сметките за минал период, в случая определен без данни на какъв принцип на 180 дни, доставчикът може да получи цена на ел. енергия за недоставена от него и неизползвана от консуматора ел. енергия. По тази причина и ВКС в константната си практика приема, че клаузата от договора, която дава възможност на доставчика едностранно коригиране на сметки за изминал период без отчитане на реално консумирана ел.енергия, следва да се счита неправомерна по см. на чл.143,т.6 и т.18 ЗЗП.

По изложените съображения въззивният съд приема, че не е налице основание за извършена корекция на сметка на абоната за изминалия процесен период, поради което тя се явява незаконосъобразна. Изложените съображения касаят наведените доводи във въззивната жалба, които съдът намира за несъстоятелни.

С оглед на горното, ВТОС приема, че жалбата на „Е. Б. П.” , гр. В. е неоснователна и недоказана, и като такава следва да се остави без уважение, а атакуваното с нея решение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Изложените пред въззивния съд твърдения, че искът е подведомствен на административните съдилища, не почива на законово основание, тъй като тълкуването на правоотношението по делото, като такова по регулация от страна на доставчика на електроенергията, съответно страна диктуваща и определяща правоотношението, е несъстоятелно.

В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ГОРС.

При този изход на делото на ответник жалба следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 400,00лв.

Водим от тези съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8 от 14.02.2012г., постановено по гр. д. № 1643/2011год., по описа на Горнооряховския районен съд в обжалваната част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Е. Б. П.” , гр. В., район В. В., Б.В., срада 6, ЕИК * да заплати на Л. Ф. С. от с. К., Община гр. С., ул.”Т.”, № *, с ЕГН - * сумата 400,00лв. – направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

2503FFC8AF602E46C2257A3600446D95