РЕШЕНИЕ
№
……………../09.12.2020 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участие на секретаря
Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 4913 по описа за 2020 г.
по описа на ВРС,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Община Варна срещу П.Р.П., ЕГН **********,*** и Б.А.П., ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за приемане на установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.5401.840, индивидуализиран по КККР на
гр. Варна, административен район Аспарухово, СО „Боровец-север“, одобрени със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №
РД-18-7579-27.05.2014г. на Началник на СГКК - Варна, с площ 862 кв.м., при
съседи: ПИ 10135.5401.4169 и ПИ 10135.5401.3114, и осъждане на ответниците да предадат владението върху имота на
собственика Община Варна, което
упражняват без правно основание.
В исковата молба се излага, че с влязло в сила на 18.11.2019 г. решение № 4336/27.10.2017г. по гр. дело №
2411/2017г. по описа на ВРС, XLII състав, е прието за установено в отношенията
между ищцовата страна Община Варна, и ответниците: П.Р.П. и Б.А.П., че ответниците
не са собственици на процесния поземлен имот с идентификатор 10135.5401.840, и
е отменен издадения Констативен нотариален акт № 26, том I, per.
№ 2015, дело № 25 от 12.02.2010г., издаден в полза на ответниците. Сочи, че
влязлото в сила решение формира сила на пресъдено
нещо по въпроса относно принадлежността на правото на собственост у
ответниците. Твърди се, че понастоящем фактическата власт върху имота се
упражнява от ответниците, в кадастралните регистри процесният
имот е записан като собственост на тези лица, което инвокира
интереса от предявяване на иска. Твърди се, че имотът попада в
територия по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като П.Р.П. бил ползвател на имота по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно Удостоверение № 87/23.05.1988г. ИК на ОбНС гр. Варна, Постановление № 26 на МС и Националния
съвет на Отечествения фронт от 1987г. и Решение № 9/130-4-4 от 23.07.1988г. на
ИК на ОбНС гр. Варна, с които му е предоставено
правото на ползване на П.Р.П. върху земя - хавра с
площ 800 кв.м. в м. Самодивска поляна, която да се използва за трайни
насаждения. Сочи се, че в разписния лист към КП на м. „Боровец-север",
който план е одобрен със Заповед № Р-115/29.04.1996г. на Кмета на община Варна,
П.П. е вписан срещу имот № 840, както и в таблицата
за разпределение на кадастралните единици от стария план между ползвателите по
новия план. Излага се, че с влизане в сила на ЗСПЗЗ правото на ползване на П.Р.П.
е прекратено, поради което последният е инициирал производство по реда на § 4а,
ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - трансформиране правото на ползване в право на
собственост, за което е издаден оценителен протокол № 5407/07.10.1993г. Твърди
се, че производството не е довършено, тъй като няма реализирано плащане по
съставения оценителен протокол, поради което правото на ползване не е
трансформирано в право на собственост и бившия ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
П.Р.П., след прекратяване правото му на ползване с влизане в сила на ЗСПЗЗ,
като и неговата съпруга са започнали недобросъвестно да владеят имота. Твърди
се, че с решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет - Варна са одобрени
околовръстните полигони и са създадени нови селищни образувания - общо 25 на
брой, сред които и селищно образувание „Боровец-север". Решението на ОбС - Варна е обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000г. След
влизането му в сила, територията е загубила земеделския си характер и е станала
урбанизирана. На 01.12.2009г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 5948/01.12.2009г.
Твърди се, че със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012г. на Областния управител
на област с административен център Варна е одобрен плана на новообразуваните
имоти на СО „Боровец-север“, землище кв. Галата, Община Варна, който е влязъл в
сила. Излага, че Община Варна се легитимира като собственик на процесния имот
със съставения АОС, като придобила имотът по силата на закона на основание чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Подчертава, че ПНИ е изготвен при съществени нарушения,
непълноти и грешки, позовавайки се на решението по гр.д. №2411/2017 г. на ВРС.
По тези съображения моли за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание предявеният иск се
поддържа и се моли за уважаването му. Настоява се, че следва да бъде зачетена
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение.
Подчертава се, че ищците са били ползватели с прекратено право на ползване,
което обаче е прекратено с влизане в сила на ЗСПЗЗ. Не се оспорва, че същият е
облагороден от ищците. Настоява се, че имотът има статут на държавен по силата
на закона и не може да бъде придобит по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците П.Р.П. и Б.А.П.,
са депозирали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за
неоснователност на иска. Не се оспорва, че по време на брака между ответниците на П.П. е
предоставено право на ползване върху процесния имот, че с нот.
акт от 2010 г. им е признато правото на собственост по давностно владение, че
няма завършена процедура по изкупуване на имота от ползвателите; че имотът се
владее от тях и че правото на ползване е прекратено. Оспорва се, че ищецът е
придобил правото на собственост върху процесния имот, като се подчертава, че в
АЧОС не е конкретизиран придобивния способ, а само е
цитирана разпоредбата на чл.2, ал.1, т. 7 ЗОС без описание на фактическите и
правни основания по силата на които е придобита собствеността върху имота.
Поддържа се, че влязлото в сила решение по отрицателния установителен
иск, воден между страните, не съставлява титул за собственост и той не може да
се легитимира с него. Намира, че неосъществената реституция на имота също не е придобивен способ, който да ползва ищеца. Оспорва се
твърдението, че имотът е придобит от ищеца по силата на закона при твърдения,
че имотът не е бил с неустановен собственик, а е имал такъв физическо лице.
Намира, че след влизане в сила на решението от 2000г. за одобряване на
околовръстен полигон и селищни образувания, с което имотът е загубил
земеделския си характер, правото за заявяване на права от общината се е
погасило. Твърди се, че ответниците са във владение на правно основание –
учредено право на ползване повече от 30 години, като имотът е застроен и с
извършените подобрения имат намерение да придобият имота. Подчертава се, че
имотът никога не е бил държавен или общински, поради което ищецът не може да
бъде признат за собственик. Моли се за
отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ответниците чрез процесуален представител
оспорват предявения иск и молят за отхвърлянето му. Настоява се, че имотът е
облагороден и Община Варна няма основание да претендира собственост върху
имота. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения по
същество на спора. Настоява се, че ПНИ не е обжалван от ищеца, а в разписните
листи и скици като собственик е вписан П.Р.П.. Подчертава, че ответниците са
упражнявали фактическа власт повече от 40 години, а съставеният АОС няма правопораждащо действие.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приобщеното гр. дело № 2411/2017г.
по описа на ВРС, XLII състав, се установява, че с влязло в сила на 18.11.2019
г. решение е прието за установено в отношенията между Община Варна и П.Р.П. и Б.А.П.,
че ответниците не са собственици на поземлен имот с
идентификатор 10135.5401.840, и е отменен издадения Констативен нотариален акт
№ 26, том I, per. № 2015, дело № 25 от 12.02.2010г.,
издаден в полза на П.Р.П. и Б.А.П..
На основание чл. 146 от ГПК е прието за безспорно по делото и ненуждаещо се
от доказване, че имотът попада в територия по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като П.Р.П.
бил ползвател на имота по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно Удостоверение №
87/23.05.1988г. ИК на ОбНС гр. Варна, Постановление №
26 на МС и Националния съвет на Отечествения фронт от 1987г. и Решение №
9/130-4-4 от 23.07.1988г. на ИК на ОбНС гр. Варна, с
които му е предоставено правото на ползване на П.Р.П. върху земя - хавра с площ 800 кв.м. в м. Самодивска поляна, която да се
използва за трайни насаждения по време на брака с Б.П.; че с нот. акт от 2010 г. им е признато правото
на собственост по давностно владение; че няма завършена процедура по изкупуване
на имота от ползвателите; че имотът се владее от тях и че правото на ползване е
прекратено.
От приетата по
делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че за процесния имот са изработени КП „Западно от Галата“ от
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 108 от ЗС.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца е да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е собственик на
имота на твърдяното придобивно основание; и че вещта
се намира във владение на ответника. В тежест на ответника
е да установи основанието, на което упражнява
владението, както и твърдението, че имотът е бил собственост на
физическо лице.
За установяване
собствеността върху процесния имот е представен Акт за частна
общинска собственост № 5948/01.12.2009г., съобразно който като частна общинска
собственост е актуван процесният имот.
Актовете за
държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно
действие и при оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на
посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота.
Съставянето на такъв акт не се отразява на режима на собствеността. Тъй като
оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването му се
осъществява чрез доказване на изключващите го положителни такива (в този смисъл
решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение
№ 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на І г.о., решение № 269 от
03.08.2012 г. по гр.д. № 643/2011 г. на І г.о.). Поради това при спор за
собственост оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото на
собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи основанието,
на което е издаден. Когато в акта е посочено като основание само правната
норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината.
В настоящия случай ищцовата
община не може да се легитимира за собственик на процесния имот само въз основа
на представения Акт за частна общинска
собственост №
5948/01.12.2009г. Като основание за актуване на имота е цитирана
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, което предпоставя
настъпване на юридически факт, който да обоснове настъпване на придобивно основание.
По делото не е представен акт за държавна собственост и от
събраните данни се установи, че такъв не е съставян. Установи се обаче от
приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно дадена, както и от представените по делото писмени доказателства,
че преди колективизацията процесният имот е бил земеделска земя, която
впоследствие е била предоставена за ползване на ответниците. Не е спорно, че
правото на ползване не е трансформирано своевременно в право на собственост. С
влязло в сила решение на 18.11.2019 г. по гр.д. № 2411/2017г. по описа
на ВРС, XLII състав, със сила на пресъдено нещо,
която е задължителна по аргумент от чл. 297-299 от ГПК, са отречени правата на
ответниците върху процесния имот, поради което въпросът досежно
правата на ответниците, които са били длъжни да
изчерпят всички основания за придобиване на собствеността по предявеният срещу тях отрицателен установителен иск, не може да се пререшава. В тази връзка,
не се доказа, че процесният имот е бил собственост на
физическо лице, както се твърди с отговора на исковата молба. Не
са налице нововъзникнали факти след постановяване на
влязлото на 18.11.2019 г. съдебно решение, които да обосноват допустимост на
твърдяно от ответниците придобивно
основание.
Съобразно разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.
Ето защо, от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът
намира, че ищцовата община е станала собственик на
процесния имот по силата на закона (ex lege), доколкото не са ангажирани доказателства същата да
принадлежи на физически лица, в т.ч. и на ответниците. Имотът е
подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, но не е спорно, че за него не са
подавани заявления за възстановяване на собствеността и че ответниците не са
трансформирали правото си на ползване в право на собственост своевременно. Въпросът за облагородяване на имота
понастоящем е неотносим към въпроса за собствеността
върху същия.
По изложените
съображения, следва да се приеме, че общината е установила по надлежен ред
правото си на собственост върху процесния имот.
Не се спори, че
понастоящем фактическата власт върху имота се осъществява от ответниците.
Предвид на гореизложеното, същата се упражнява без основание, поради което
съдът намира ревандикационният иск за основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
Съобразно
задължителните указания, дадени в ТР №4/2014 г. на ОСГК на ВКС в т. 2А при
сезиране с осъдителен иск по чл.108 от ЗС, съдът следва да се произнесе с
отделен установителен диспозитив
за принадлежността на правото на собственост към патримониума
на ищеца, поради което следва да се приеме за установено, че собственик на
процесния имот е ищеца.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и предвид отправеното искане, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца направените от разноски съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК, от които държавна такса – 215,58 лева, депозит за вещо лице – 400
лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено от
съда по реда чл. 78, ал. 8 вр. ал.1 от ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, или сумата
в общ размер на 765,58лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Р.П., ЕГН **********,***
и Б.А.П., ЕГН **********,***, е собственик на поземлен имот с
идентификатор 10135.5401.840, индивидуализиран по КККР на гр. Варна,
административен район Аспарухово, СО „Боровец-север“, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №
РД-18-7579-27.05.2014г. на Началник на СГКК - Варна, с площ 862 кв.м., при
съседи: ПИ 10135.5401.4169 и ПИ 10135.5401.3114.
ОСЪЖДА П.Р.П.,
ЕГН **********,*** и Б.А.П., ЕГН
**********,***, да предадат
владението върху поземлен имот с идентификатор 10135.5401.840,
индивидуализиран по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, СО „Боровец-север“,
одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение
със Заповед № РД-18-7579-27.05.2014г. на Началник на СГКК - Варна, с площ 862
кв.м., при съседи: ПИ 10135.5401.4169 и ПИ 10135.5401.3114, на собственика Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №43, на основание чл.
108 от ЗС.
ОСЪЖДА П.Р.П., ЕГН **********,*** и Б.А.П., ЕГН
**********,*** да заплатят на Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №43, сума от 765,58лв. /седемстотин шестдесет и пет
лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението
да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: