№ 180
гр. Пловдив, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20255001000164 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 ГПК.
Обжалвано е решение № 260013 от 19.12.2024г., постановено по т.д. №
25 по описа за 2019г. на ОС С.З., в частта, с която е осъдено ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, район
„И.“, ЖК Д., бул.”Д-р Г.М. Д.” №* да заплати на Д. В. Я., ЕГН ********** с
адрес с. Б.К., община С.З. сума в размер 120 000 лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на
19.12.2015 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 19.12.2015г. до
окончателното й заплащане и е отхвърлен иска до пълния заявен размер от
200 000 лв. и в частта, с която ЗК „О.“ АД, К., регистрирана в търговския и
фирмен регистър на Р К. под №******, представлявана от П.Н. и Х.П. в
качеството им на ликвидатори, чрез ЗК „О.“ клон Б. КЧТ със седалище и адрес
на управление: гр. С., район В., бул. Б. №***, бл. Б. Ц.Б., ет.*, ап.** ЕИК
******** е осъден да заплати на ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, район „И.“, ЖК Д., бул.”Д-р
Г.М. Д.” №* сума над 30 000 лв. до присъдените 100 000 лв., предявен като
частичен иск от 206 485 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
1
деликта – 19.12.2015г. до окончателното плащане, при условие, че ЗАД
Д.Б.:Ж.З. АД, ЕИК ********* заплати на Д. В. Я. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 19.12.2015г. до окончателното й плащане, както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 6485 лв., ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба 20.08.2018г. до окончателното плащане, ведно с
направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението в отхвърлителната част, касаеща претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е обжалвано от Д. В. Я., ЕГН
********** с адрес с. Б.К., община С.З., представляван от адв. А. Г. с
твърдения за неправилност и необоснованост при опреД.е справедливия
размер на обезщетението и неточно приложение на чл. 52 ЗЗД. Като твърди,
че не е отчетен комплексния характер на травматичното увреждане,
наложилия се дълъг възстановителен период, а и възрастта на увредения,
жалбоподателя настоява въззивният съд да отмени решението в
отхвърлителната му част и да постанови ново, с което предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълния
претендиран размер, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, а като последица да бъде разпределена и отговорността за
разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който ЗАД
Д.Б.:Ж.З. АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.
****, район „И.“, ЖК Д., бул.”Д-р Г.М. Д.” №*, представляван от адв. Д.С.
оспорва жалбата и настоява съдебното решение в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Решението, в частта, с която е уважен предявения обратен иск за сумата
над 30 000 лв. до 100 000 лв. е обжалвано от ответника по същия и трето лице
помагач на ответника - ЗК „О.“ АД, К., регистрирана в търговския и фирмен
регистър на Р К. под №******, представлявана от П.Н. и Х.П. в качеството им
на ликвидатори, чрез ЗК „О.“ клон Б. КЧТ със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., бул. Б. №***, бл. Б. Ц.Б., ет.*, ап.**, ЕИК
******** с твърдения за неправилност, поради противоречие с материалния
закон, допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването
му и необоснованост, като искането е същото да бъде отменено в обжалваната
2
част и постановено друго, с което, след като бъде признат по – големия принос
на Г.Д. за настъпилото ПТП, обратния иск да бъде уважен за 30 000 лв. и като
последица да бъде разпределена отговорността за разноски.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Д. В. Я.,
ЕГН ********** против ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, ЕИК ********* с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 6485 лв., вследствие претърпяно увреждане, в
резултат на ПТП, станало на 19.12.2015г.. Твърденията, на които се основават
предявените искове се свеждат до следното: на 19.12.2015г. около 19.00 ч. на
път ***-** /околовръстен път на гр. С.З./ в района на с. Б., на около 200 м.
южно от бензиностанция „В.“, водачът Г.М.Д., управлявайки лек автомобил
марка „Ф.“, модел „Ф.“ с ДК №********* е нарушила правилата за движение,
като при извършване на завой в обратна посока е навлязла в лентата за
насрещно движение без да пропусне движещия се в същата лента лек
автомобил марка Ауди А4, ДК №**********, в резултат на което е настъпил
сблъсък между двете МПС-та. Ищецът твърди, че вследствие станалото ПТП
е пострадал, като пътник в лек автомобил Ф. Ф., и са му причинени следните
телесни увреждания: Кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален
хематом/ вдясно; Кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; Общомозъчен
оток; Субфалксово вклиняване /изместване на едната от големите хемисфери
на главния мозък към другата с нарушение на анатомичната топика/; Контузии
на мозъка; Счупване на дясна слепоочна кост и дясна скулна кост с
разместване на фрагменти; Импресионно/хлътващо/ счупване на дясна челна
и теменна кости; Счупване на горната челюст; Счупване на долната челюст;
Хемо синус; Кръвонасядане по меките обвивки на черепа вдясно теменно;
Разкъсно-контузни рани по главата и челото; Гръден капак вдясно;
Хемопневмоторакс /свободен излив на кръв и въздух в гръдната кухина/
вдясно; Контузионни огнища в белите дробове двустранно; Счупване на 12-то
ребро вляво; Счупване на процесус трансверзус /напречен израстък/ на Л1
3
/първи лумбален прешлен/ вляво. Сочи, че непосредствено след станалото
ПТП е бил приет в УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ АД гр. С.З. в критично
състояние, като прогнозата за възстановяването му била негативна;
последвало интубирането му и поставянето му в състояние на изкуствена
белодробна вентилация; хранели го със сонда, като болничния му престой
продължил до 08.02.2016г.. Твърди, че му била поставена трахеостома, а
месеци наред челюстите му били фиксирани с брекети, като уточнява, че след
изписването му възстановяването му продължило в домашни условия, където
се нуждаел от чужда помощ, тъй като не можел да се обслужва сам, близките
му го хранели със сламка, а всеки ден идвал рехабилитатор, който да
раздвижва краката и ръцете му. Ищецът сочи, че отново бил хоспитализиран
за периода от 25.04.2017г. – 01.05.2017г., когато му била направена операция за
поставяне на титаниева пластина на главата – отдясно темпоро-париетално.
Твърди, че описаните травми са му причинили силни и продължителни болки
и страдания, множество неудобства и затруднения в бита, влошили са
качеството му на живот, както и че и понастоящем не е напълно възстановен –
задъхва се, бързо се уморява, налага се да се щади, изпитва главоболие,
забравя, изнервя се; след инцидента, отслабнал драстично като от 90 кг.
стигнал 60 кг., а впоследствие теглото му се повишило значително като към
настоящия момент тежи около 120 кг.; вдига кръвно, чувства се потиснат и в
тежест на близките си, като с решение на ТЕЛК му е определена 20 %
неработоспособност, което затруднява полагане на грижа за двете му
малолетни деца. Освен това, ищецът заявява, че вследствие причинените му
травми е претърпял и имуществени вреди, които се изразяват в разходи за
лечение и медицински консумативи на обща стойност 6485 лв.. Затова и като
сочи, че гражданската отговорност на виновния водач на лек автомобил марка
Ф., модел Ф., ДК №********* е била застрахована към датата на ПТП-то при
ответника, както и че същия е сезиран от пострадалия с молби от 07.11.2016г.
и от 07.07.2017г., за опреД.е и изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените му имуществени и неимуществени вреди, но въпреки това
застрахователя не е определил, нито заплатил такова, настоява съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 19.12.2015г. до окончателното й
заплащане, както и да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер
4
на 6485 лв., представляващи направени разходи за лечение, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 19.12.2015г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. С., п.к. ****, район „И.“, ЖК Д., бул.”Д-р Г.М. Д.” №* е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Не оспорва, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил
Ф., Ф. е била застрахована при него към датата на ПТП-то, но твърди, че
изключителна и единствена причина за настъпването на процесния инцидент
е поведението на водача на лек автомобил Ауди А4, който се е движил с
несъобразена скорост. Заявява, че произшествието е било непредотвратимо за
водача на лек автомобил Ф., Ф. Г.Д. при движение с разрешена скорост и при
своевременно задействане на спирачната система. Навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неизползване от
пострадалия на предпазен колан. Оспорва наличието на твърдяните да са
настъпили за пострадалия увреждания, както и размера на претендираното
обезщетение, което твърди да е завишено и несъответно на принципа на
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Прави искане за привличане на трети лица
помагачи и предявява при условията на евентуалност обратен иск срещу
застрахователя на съизвършителя на ПТП-то, а именно водача на лек
автомобил Ауди А4.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск - ЗК „О.“ АД, К.,
регистрирана в търговския и фирмен регистър на Р К. под №******,
представлявана от П.Н. и Х.П. в качеството им на ликвидатори, чрез ЗК „О.“
клон Б. КЧТ със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., бул. Б.
№***, бл. Б. Ц.Б., ет.*, ап.**, ЕИК ******** е подал отговор, с който оспорва
твърденията за виновно поведение на водача на лекия автомобил Ауди А4,
чиято гражданска отговорност е застрахована при него, като сочи, че ПТП-то
е настъпило единствено по вина на водача на лек автомобил Ф., Ф.. Подържа
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, а именно, че пострадалия е пътувал без поставен обезопасителен
колан, както и останалите такива, касаещи липса на претендираните да бъдат
обезщетени вреди, необоснованост на размера на заявеното обезщетение за
неимуществени вреди, а по отношение на имуществените вреди възразява, че
не са били необходими.
5
С влязла в законна сила присъда № 29 от 21.07.2020г., постановена по
НОХД № 539/2018г. по описа на ОС С.З. Г.М.Д. е призната за виновна в това,
че на 19.12.2015г. на път ***-**, пътна отсечка южно от бензиностанция «В.» -
с. Б. в землището на с. Б., община С.З. – източно от с. Б. в посока север-юг
при управление на лек автомобил марка «Ф. Ф.» с рег. №********* е
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.25, ал.2, изр. 1
ЗДвП и чл. 38, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП като с деянието си в условията на
независимо съпричинителство с М.Т.М. като водач на МПС – лек автомобил
марка «Ауди А 4» с рег. №********** по непредпазливост е причинила
смъртта на П. Д. А. и многостепенна средна телесна повреда на Д. В. Я., за
което й е наложено съответно наказание.
Със същата присъда М.Т.М. е признат за виновен за това, че на
19.12.2015г. на път ***-**, пътна отсечка южно от бензиностанция «В.» - с. Б.
в землището на с. Б., община С.З. – източно от с. Б. в посока север-юг при
управление на лек автомобил марка «Ауди А 4» с рег. №********** е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал.1, изр. 2 ЗДвП и
чл.20, ал.2, изр. 2 ЗДвП като с деянието си в условията на независимо
съпричинителство с Г.М.Д. като водач на МПС – лек автомобил марка «Ф. Ф.»
с рег. №********* по непредпазливост е причинил смъртта на П. Д. А. и
многостепенна средна телесна повреда на Д. В. Я., за което му е наложено
съответно наказание.
Няма спор, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил «Ф.
Ф.» с рег. №********* Г.М.Д. е била застрахована при ответника.
Не се спори и че, гражданската отговорност на водача на лек автомобил
«Ауди А 4» с рег. №********** М.Т.М. е била застрахована при третото лице
помагач на страната на ответника – ЗК «О.» АД К., чрез ЗК О. – КЛОН Б. КЧТ.
Влязлата в сила присъда се ползва с последиците на чл.300 ГПК и
задължава гражданския съд да приеме за установено извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Спорен пред въззивният съд е размера на дължимото се на ищеца
справедливо обезщетение за неимуществени вреди, за разрешаване на който
спор от значение са събраните гласни доказателства и приетата СМЕ.
6
От приетата от първоинстанционния съд съдебно – медицинска
експертиза, се потвърждава извода, който е установен по задължителен начин
и с постановената присъда, че на ищеца са причинени множество по вид и
тежест увреждания, които са в пряка причинна връзка със станалото ПТП.
Експертът е категоричен, че след откарването на Д. Я. в УМБАЛ С.З. същия е
бил в критично състояние, като прогнозата за възстановяването му е била
негативна; интубиран е и поставен в състояние на изкуствена белодробна
вентилация; хранен е със сонда, като впоследствие с поставена трахеостома.
Експертът сочи, че ищеца е бил в критично състояние, като след проведена
медикаментозна терапия и извършени медицински процедури е изписан и
повторно хоспитализиран на 25.01.2016г. за извършване на параклинични
изследвания, назначена му е медикаментозна терапия и е изписан за домашно
лечение с препоръка за консултация с лицево – челюстен хирург, а през 2016г.
е провел рехабилитация. Общият период на възстановяване, вследствие
черепно – мозъчната травма и фрактурите на главата е определен на 10-12
месеца, а по отношение на останалите увреждания същия е дефиниран до 3
месеца. Според експерта, вследствие тежката черепно – мозъчна травма при
ищеца е налична енцелофалопатия с голям посттравматичен мозъчен дефект с
оформяне на посттравматична киста и енцефалопатия, без данни за епилепсия.
Като последица от уврежданията д-р С. сочи, че ищеца търпи болки в главата
при психическо натоварване, а при физическо такова изпитва болки в областта
на гръдния кош и в зоната на фрактурата на прешлените. Експертът е
констатирал още нарушения в паметта, емоционална лабилност с прояви на
ексцесии и депресии, посттравматичен стрес и затлъстяване – 141 кг., след
предходни 170 кг. и появила се на тази база сънна апнея.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е
разпитана П. Я.а, майка на ищеца, чиито показания съдът преценява с
приложението на чл. 172 ГПК и кредитира, доколкото същите са подкрепени
от останалите събрани по делото доказателства - СМЕ. Св. Я.а твърди, че след
като разбрали за станалото ПТП посетили сина си в болницата, където той бил
в ОАИЛ в критично състояние, в кома около 15 дни; обездвижен; не виждащ и
не чуващ. Сочи, че сина й бил в болница около 2 месеца, от които 56 дни в
ОАИЛ, след което бил преместен в неврохирургия. Твърди, че в
неврохирургия бил в неадекватно състояние, не можел да се обслужва сам,
тъй като бил с абокат и система и дишал с канюла. Сочи, че докато бил в
7
ОАИЛ сърдечната функция на сина й се поддържала медикаментозно, както и
че е претърпял хирургична операция, тъй като имал мозъчен оток, като дошъл
в съзнание и започнал да възприема всичко едва 2-3 месеца след ПТП-то,
когато проходил и проговорил, но не бил пълноценен физически, тъй като бил
много отслабнал и мускулите му били атрофирали. Свидетелката заявява, че
възстановителния период на Д. продължил около година в домашни условия,
като и понастоящем не е възстановен напълно – забравя, чувствителен е на
слънце, реагира емоционално, ограничил социалните си контакти, физически
също е отслабнал, заболял от сънна апнея.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният
случай са причинени множество увреждания, изразяващи се в тежка черепно –
мозъчна травма, наложила оперативна интервенция и поставяне на ищеца в
състояние на изкуствена кома, съчетана със счупвания на прешлени, ребра и
челюст, контузионни огнища в белите дробове, които са предизвикали болки и
страдания у младо момиче, интензивни в началния период на възстановяване,
а впоследствие преодолени, но обусловили психическа нестабилност и
физическа немощ, главоболие, проблеми с паметта, наложили необходимост
от чужда помощ; нарушили обичайната му социална ангажираност, довели до
резки промени в теглото, а като последица и сънна апнея. Преценявайки от
една страна възрастта на увредения – млад мъж и факта, че част от
уврежданията са оздравели за около година, след проведено, в т.ч. и
оперативно лечение, макар и с типичните за този вид увреждания болеви
усещания и неудобства, а като остатъчни следва да се приемат паметовите
смущения, физическата немощ, болките в главата и наличието на
посттравматична киста, които са превърнали ищеца от жизнен, млад човек в
асоциално момче, съдът счита, че справедливия размер на обезщетението по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е 120 000 лв.. С определеният размер, според
настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на
търпените от пострадалия неимуществени вреди, като се съобразят
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то и
същевременно се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир,
8
за което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя – ищец за това, че
определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 120 000 лв. е несъответен на принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД, тъй като е занижен. Противно на твърденията на
жалбоподателя при опреД.е на справедливия размер на обезщетението съдът е
отчел, а това е отчетено и от настоящия съд, който е формирал извод,
аналогичен на решаващия първоинстанционен съд, че в конкретния случай се
касае за няколко тежки увреждания, в т.ч. тежка черепно мозъчна травма,
които са наложили поставянето на ищеца в кома и извършването на
оперативни интервенции, предизвикали са силни болеви усещания у млад мъж
за период от около четири месеца и са наложили грижите за задоволяване на
елементарни битови потребности да бъдат поети от негови близки, нарушили
са обичайния му ритъм на живот, повлияли са негативно психиката му, довели
са до резки промени в теглото и вследствие тях до сънна апнея. Наред с
установеното, следва да се отчете и момента на настъпване на увреждането –
2015г., както и социално икономическите условия в страната към посочения
момент, при зачитане на които определеното обещетение от 120 000 лв. е
напълно адекватно и в съответствие с критерия за справедливост, съгласно чл.
52 ЗЗД.
Изводът е, че жалбата на ищеца е неоснователна и решението в
оспорената от него част, с която е отхвърлена претенцията му за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдените 120 000
лв. до претендираните 200 000 лв. ще бъде потвърдено.
По жалбата на третото лице помагач и ответник по обратния иск,
предявен от ЗАД «Д.Б.:Ж.З.» АД срещу ЗК О. АД, К. чрез ЗК О. – клон Б. КЧТ
в частта, с която е осъден да заплати сума над 30 000 лв. до присъдените
100 000 лв., предявен като частичен от 206 485 лв., ведно със законната лихва,
считано от 19.12.2015г., при условие, че ЗАД «Д.Б.:Ж.З.» АД заплати на
ищеца присъдените му суми.
От жалбоподателя се подържа твърдението, че при постановяване на
решението си съдът не е изложил каквито и да било аргументи за
съотношението на вината между независимите съизвършителите на ПТП-то,
9
което е довело до неправилото уважаване на иска за пълния предявен размер
от 100 000 лв.. Като твърди, че застрахования при ответника ЗАД «Д.Б.:Ж.З.»
АД водач Г.Д. е виновна за настъпване на процесното ПТП и нейния принос е
75 % при 25 % за М.М., който извод следва пряко от приетата автотехническа
експертиза, както и от влязлата в сила присъда, настоява съда да отмени
решението, с което обратния иск е уважен за сума над 30 000 лв. до 100 000
лв. и да отхвърли същия за тази сума.
С влязлата в сила присъда е установено, че както застрахования при
ответника водач на МПС Г.Д., така и водача на лек автомобил «Ауди А4»,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ЗК О. АД, К. чрез ЗК О. –
клон Б. КЧТ са извършили виновно противоправно деяние, вследствие което е
увреден ищеца при т.нар. независимо съизвършителство, поради което и
между тях по силата на закона е възникнала пасивна солидарна отговорност –
чл. 121 ЗЗД вр. с чл.53 ЗЗД, в който смисъл са и разясненията дадени в т.4 от
ППВС № 17 от 18.11.1963г.. Релевантен е приноса на всеки един от
деликвентите за настъпване на вредоносния резултат, поради което и същия
следва да бъде определен от настоящия съд, съобразно доказателствата по
делото. От приетата от първоинстанционния съд автотехническа експертиза, а
и от влязлата в сила присъда се установява, че приноса на Г.Д. за настъпилото
ПТП е повече от 50 % . Еднозначен е извода на автоексперта, че процесния
пътен инцидент е настъпил вследствие предприетата от Д. маневра обратен
завой на място, където това не е било разрешено – при наличие на
непрекъсната линия на пътното платно, като вследствие предприетата маневра
управлявания от нея лек автомобил «Ф. Ф.» е навлязъл в насрещната лента за
движение, където водача е извършил повече от една маневри, въпреки
движещия се по същата лек автомобил «Ауди А4». Вярно е, че управляващия
лекия автомобил «Ауди А4» М.М. се е движил със скорост, далеч над
разрешената за съответния пътен участък, което обективно му е попречило да
формира правилна преценка на пътната обстановка и опасността от
направомерното навлизане на друг автомобил в неговата лента, посредством
намаляне на скоростта и предприемане на действия по спиране, но подобно
поведение е било необходимо и наложено именно от предприетата от водача
на лек автомобил «Ф. Ф.» неразрешена маневра. Следва да се има предвид и
установения факт, че водача на лек автомобил «Ф. Ф.» е възприел движещия
се в лентата, в която навлиза лек автомобил «Ауди А4», но въпреки това не е
10
преустановил предприетата маневра, която с оглед особеностите на пътния
участък е наложила да бъде извършвана, посредством продължително
маневриране. При тези данни приносът за настъпилия негативен резулатат на
водача на лек автомолбил «Ф. Ф.» Г.Д. следва да се определи на 60%, при 40 %
за водача на лек автомобил «Ауди А4». Отчитайки приетия принос и при
съобразяване на обстоятелството, че солидарните длъжници във вътрешните
си отношения отговарят по правилото на чл. 127, ал.1 ЗЗД съдът счита, че
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която обратния иск
е уважен за сумата над 48 000 лв. до присъдените 100 000 лв., а в останалата
обжалвана част решението по обратния иск ще бъде потвърдено.
При този изход на спора и като последица следва да бъде отменено
решение, в частта, с която в тежест на жалбоподателя - ответник по обратния
иск са възложени за заплащане 15 897.15 лв., представляващи разноски по
обратния иск пред първата инстанция, като вместо това същия се осъди да
заплати на ищеца по обратния иск сума в размер на 76363 лв., разноски за
първоинстанционното производство.
На жалбоподателя – ответник по обратния иск се дължат разноски и за
въззивното производство, които съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК се
изразяват в платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ
размер на 7900 лв.. Съразмерно с уважената част от жалбата на ЗК «О.», АД,
К. чрез ЗК «О. – КЛОН Б.» КЧТ на същия следва да се присъдят разноски за
въззивното производство в размер на 5868.57 лв., представляващи такива по
платена държавна такса и възнаграждение за адвокат.
От ЗАД «Д.Б.:Ж.З.» АД е заявено искане за присъждане на разноски,
които съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 800 лв.,
представляващи юристконсултско възнаграждение. Съдът, след като отчете,
че ЗАД «Д.Б.:Ж.З.» АД е въззиваем по двете жалби – тази на ищеца и тази на
ответника по обратния иск, прие, че юристконсултското възнаграждение от
800 лв. е дължимо по равно за осъществената защита по всяка от двете жалби
или по 400 лв. за всяка от тях.
Така на въззиваемия – ищец по обратния иск се дължат разноски за
въззивната инстанция, съразмерно с неоснователността на въззивната жалба,
които съдът констатира да са в размер на 102.86 лв., представляващи
юристконсултско възнаграждение за осъществената защита по тази въззивна
11
жалба.
На въззиваемия - ответник по първоначалния иск, с оглед
неоснователността на въззивната жалба на ищеца, се дължат разноски за
юристконсултско възнаграждение в размер на 400 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260013 от 19.12.2024г., постановено по
т.д. № 25 по описа за 2019г. на ОС С.З., в частта, с която е отхвърлен иска,
предявен от Д. В. Я., ЕГН ********** с адрес с. Б.К., община С.З. да бъде
осъдено ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ****, район „И.“, ЖК Д., бул.”Д-р Г.М. Д.” №* да му
заплати сума над 120 000 лв. до 200 000 лв., съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 19.12.2015 г., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 19.12.2015г. до окончателното й
заплащане.
ОТМЕНЯ решение № 260013 от 19.12.2024г., постановено по т.д. № 25
по описа за 2019г. на ОС С.З., в частта, с която ЗК „О.“ АД, К., регистрирана в
търговския и фирмен регистър на Р К. под №******, представлявана от П.Н. и
Х.П. в качеството им на ликвидатори, чрез ЗК „О.“ клон Б. КЧТ със седалище
и адрес на управление: гр. С., район В., бул. Б. №***, бл. Б. Ц.Б., ет.*, ап.**
ЕИК ******** е осъден да заплати на ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, район „И.“, ЖК Д., бул.”Д-р
Г.М. Д.” №* сума над 48 000 лв. до присъдените 100 000 лв., предявен като
частичен иск от 206 485 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта – 19.12.2015г. до окончателното плащане, при условие, че ЗАД
Д.Б.:Ж.З. АД, ЕИК ********* заплати на Д. В. Я. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 19.12.2015г. до окончателното й плащане, както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 6485 лв., ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба 20.08.2018г. до окончателното плащане, ведно с
направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете, както и
разноски в общ размер на 15 897.15 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
12
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, район „И.“, ЖК Д., бул.”Д-р
Г.М. Д.” №* срещу ЗК „О.“ АД, К., регистрирана в търговския и фирмен
регистър на Р К. под №******, представлявана от П.Н. и Х.П. в качеството им
на ликвидатори, чрез ЗК „О.“ клон Б. КЧТ със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., бул. Б. №***, бл. Б. Ц.Б., ет.*, ап.** ЕИК
******** за заплащане на сума над 48 000 лв. до присъдените 100 000 лв.,
предявен като частичен иск от 206 485 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на деликта – 19.12.2015г. до окончателното плащане, при условие, че
ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, ЕИК ********* заплати на Д. В. Я. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 19.12.2015г. до окончателното й плащане, както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 6485 лв., ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба 20.08.2018г. до окончателното плащане, ведно с
направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260013 от 19.12.2024г., постановено по
т.д. № 25 по описа за 2019г. на ОС С.З. в останалата обжалвана част, касаеща
обратния иск.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника - ЗК „О.“ АД, К., регистрирана в търговския и фирмен
регистър на Р К. под №******, представлявана от П.Н. и Х.П. в качеството им
на ликвидатори, чрез ЗК „О.“ клон Б. КЧТ и при участието на третото лице
помагач на страната на ответника - ЗК Л.И. АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. С., р-н Л., бул. Ч.в. №***.
ОСЪЖДА ЗК „О.“ АД, К., регистрирана в търговския и фирмен
регистър на Р К. под №******, представлявана от П.Н. и Х.П. в качеството им
на ликвидатори, чрез ЗК „О.“ клон Б. КЧТ със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., бул. Б. №***, бл. Б. Ц.Б., ет.*, ап.** ЕИК
******** да заплати на ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. ****, район „И.“, ЖК Д., бул.”Д-р Г.М. Д.”
№* сума в размер на 5868.57 лв., представляващи разноски пред първата
инстанция по заплащане на държавна такса и възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА ЗК „О.“ АД, К., регистрирана в търговския и фирмен
регистър на Р К. под №******, представлявана от П.Н. и Х.П. в качеството им
13
на ликвидатори, чрез ЗК „О.“ клон Б. КЧТ със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., бул. Б. №***, бл. Б. Ц.Б., ет.*, ап.** ЕИК
******** да заплати на ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. ****, район „И.“, ЖК Д., бул.”Д-р Г.М. Д.” №*
сума в размер на 102.86 лв., представляваща направени разноски за заплащане
на юристконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. В. Я., ЕГН ********** с адрес с. Б.К., община С.З. да
заплати на ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ****, район „И.“, ЖК Д., бул.”Д-р Г.М. Д.” №* сума в
размер на 400 лв., представляваща направени разноски за заплащане на
юристконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14