№ 167
гр. Монтана, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20211630102421 по описа за 2021 година
Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422 ал.1
ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „xxxxx представлявано от управителя xxxxxxx твърди в
исковата молба, че Д. Г. ВЛ. е неизправен длъжник – потребител на „xxxxx
съгласно Закона за водите. Твърди, че срещу нея е образувано ч.гр.д.№
1593/2021 година по описа на МРС, като до 25.06.2021 година длъжникът бил
натрупал задължения към дружеството в размер на 447,74 лева за имот,
находящ се в град Монтана, ул.”xxxxxxxxxxxxxxxx xxxxxxxxxx” № 38,
ап.3. Заявява, че в сумата са включени главница и законна лихва и
представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно
извлечение от сметка 411 „Клиенти” на дружеството. Поддържа също
така, че задължението, представляващо главница е за периода от
12.12.2019 година до 18.01.2021 година. Предвид гореизложеното моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата следва да му заплати сумата 447,74 лева – представляваща
неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница 412,22
лева и лихва 35,52 лева към 25.06.2021 година, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
1
изплащане, както и да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Д. Г. ВЛ. от град Монтана е
представила писмен отговор на исковата молба и изразява становище за
неоснователност на исковите претенции. Подробни доводи и съображения
са изложени в отговора на исковата молба. Предвид гореизложеното моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни,
като му присъди и сторените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и заключение
на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК,
приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че
ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за
изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.
№ 1593/2021 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника и последният е депозирал възражение по чл.414 от ГПК.
Установено е по делото, че ответницата Д. Г. ВЛ. от град Монтана е
потребител на питейна вода и В и К услуги, предоставяни от ,,В и К” ООД –
Монтана, за имот, находящ се в град Монтана, ул.”xxxxxxxxxxxxxxxx
xxxxxxxxxx” № 38, ап.3. Установено е също, че има начислени фактури, по
които има определени задължения. Партидата е с абонатен № 0820088. В
електронната система „INKASO” има данни за съществуващата партида на
името на ответницата от 2002 година. Не са налични документи, с които
ответницата да е заявила, че не желае да бъде считана за абонат на
дружеството и че не желае до имота й да се доставя питейна вода, респ. да се
ползва от предоставянето на В и К услуги. Ответницата е без сключен
изричен писмен договор, не е заявила желание за сключване на такъв, с
включени специфични клаузи, които да не са уредени в Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите
условия на В и К дружеството (ОУ). Това я определя като абонат, спрямо
когото важат Общите условия на дружеството по отношение на
предоставянето на В и К услуги, отправна норма за което е и текстът на чл.8
2
от Наредба № 4/2004г. От наличните по делото доказателства се установява,
че през 2019 година е възникнал теч във вътрешната водопроводна
инсталация на сградата, което е довело до преустановяване плащанията от
страна на ответницата на фактурите от разпределението за обща вода. От
заключението на вещото лице И.П. се установява, че претендираната от
ищеца сума в размер на 412,22 лева отговаря на изразходеното и разпределено
количество питейна вода към посочената дата и същата сума не е заплатена
от ответницата. Установено е също така, че за потреблението през процесния
период на потребителя са издадени фактури за изплащане на общо главница в
размер на 412,22 лева и лихва за забавено плащане в размер на 53,46 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства и заключението на вещото
лице И.П., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено.
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с
чл.415 ал.1 ГПК е установителен и цели да установи съществуване на
вземания на кредитора – ищец в настоящото производство по отношение на
длъжника – ответникът в настоящото производство.
От събраните по делото доказателства, в частност писмените
доказателства и заключението на вещото лице И.П. се установява, че
ответницата не е заплатила претендираната от ищеца сума в размер на 412,22
лева – главница. Безспорно е установено също, че в изпълнение на
задълженията си на оператор-доставчик на В и К услуги, през процесния
период ищцовото дружество лоялно е доставяло такива до водоснабдения
имот в обем, количество и цена, съгласно представените по делото справки за
задълженията на ответницата. Този факт се потвърждава изцяло от
заключението на вещото лице П..
Установено е по делото, че през 2019 година е възникнал теч във
вътрешната сградна водопроводна инсталация, в резултат на което
ответницата е преустановила заплащане на дължимите суми към ищеца.
Исковата претенция на ищеца е насочена срещу незаплащането на 9 броя
фактури, които касаят дялово разпределение за абоната от разпределена обща
вода. Процесните фактурите съдържат всички основни счетоводни реквизити,
включително начислен ДДС. Видно е, че се отнасят за партида (абонатен
3
номер), който съвпада с този от карнет - книгата, съвпадат имената на
титуляра и адреса на обекта. Във всички представени фактури за
индивидуалната партида е видно, че има съвпадение на старо и ново
показание на водомера, каквито са и записите в карнет - книгата, както и
съответното количество (кубици) вода, което впоследствие е фактурирано.
Вещото лице е отразило в заключението си, че във фактурите, с които е
заплатена обща вода е видна разликата. При тях няма отразено старо /ново
показание, тъй като те отразяват ,,% ,, (дял от общо потребление). Но в края
на всяка една от платените фактури за обща вода е записано, че тя е за
разпределение на водата по общия водомер, посочена е разликата, която
следва да бъде разпределена в кубични метри и в края е посочено какво е
дяловото участие на конкретния абонат в пропорционалното разпределение
на общото разходваното количество вода в етажната собственост. От тук
следва единственият извод, че счетоводното отчитане е коректно, както и че
са спазени всички счетоводни правила, следвайки последователността,
зададена от записите по индивидуалните партиди. Начислени и неизплатени
фактури за обща вода според заключението на вещото лице са осчетоводени
правилно.
Установено е също така, че в случая абонатът сам решава кои фактури
от обща вода да плати и кои не. В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи и по – конкретно в глава VІ - „Заплащане на
услугите В и К” е регламентиран редът, по който става отчитането на
индивидуалните водомери след общия. В разпоредбата на чл.39, ал.1, т.3
изрично е посочено, че разликата между данните, отчетени по общия
водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери се
разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери
количества. Категоричен е текстът на чл.32, ал.7 където е записано, че
установяването на разлики, по-големи от 20 на сто не е основание за
неплащане на изразходваното количество вода.
По делото не се спори, че причина за по-големите количества вода,
отразени на общия водомер и съответно във фактура за обща вода от месец
декември на 2019 година е теч, който е възникнал в кооперацията на
ответника. Този теч е установен от инкасатора на района при негово планово
4
посещение по за отчитане на водомерите. В резултат на това инкасаторът
xxxxxxxxx веднага е уведомила инспектора на района - свидетеля
xxxxxxxxxxxx С адекватни действия от негова страна, течът е ограничен.
Установено е и това, отзовалият се на мястото инспектор е дал
предложение за изход от ситуацията и след предприетите мерки от страна на
абонатите, проблемът е бил решен. Нещо повече, проявявайки разбиране към
проблема на живущите в кооперацията, им е начислена разпределената вода
само по цена за доставка, без да им се начислява канал и пречистване,
приемайки че изтеклата вода не е постъпила в канализационната мрежа.
Безспорно е установено по делото, че ищцовото дружество не е
извършило разпределение поравно, тъй като е съобразило разпоредбите, по
които работят В и К операторите, а и не е постъпил протокол от етажната
собственост за желание и съгласие от всички абонати в кооперацията,
разпределението от отчетената обща вода в резултат на теча да бъде
направено поравно. Количеството е отчетено на общия водомер и е
разпределено като обща вода между абонатите. Видно е, че става въпрос за
теч, който никой не би могъл да предвиди и за който В и К не носи
отговорност. Течът, в конкретния случай, засяга вътрешната сградна
водопроводна инсталация след общия водомер и разходите за него са за
сметка на собствениците (абонатите), съобразно индивидуалното им
потребление.
Ето защо съдът намира, че задължението, което се претендира е
формирано правилно на база на издадени и незаплатени фактури за обща
вода, поради което заявената искова претенция в размер на 412,22 лева следва
да бъде уважена. Липсата на плащане пък е и основание за начисляване на
мораторна лихва съгласно разпоредбите на Наредба № 4/2004г. и на ЗЗД. „В и
К” ООД - Монтана като доставчик е изправна страна - изпълнило е
задължението си по чл.8 от ОУ - да доставя питейна вода, ответникът като
ползвател на предоставяната в имота му питейна вода и В и К услуги, не е
заплащал за нея. С оглед на това ответницата следва да заплати на ищеца и
сумата от 35,52 лева – лихва за забава.
С оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да заплати
на ищеца и сумата от 26,80 лева – разноски в заповедното производство,
както и сумата от 259,20 лева – разноски в настоящото производство,
5
съобразно приложения на лист 50 от делото списък на разноските.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от “В и К”
ООД с ЕИК: xxxxxxxxx със седалище и адрес на управление гxxxxxxxxxx” №
11, представлявано от Управителя xx към Д. Г. ВЛ. от град Монтана,
ул.”xxxxxxxxxxxxxxxx xxxxxxxxxx” № 38, ет.3, ап.3, ЕГН **********,
възлизащо на сумата от 412,22 лева – главница, 35,52 лева – лихва за забавено
плащане за периода от 13.01.2020 година до 25.06.2021 година, ведно със
законната лихва от 28.06.2021 година до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1593/2021
година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Д. Г. ВЛ. от град Монтана, ул.”xxxxxxxxxxxxxxxx
xxxxxxxxxx” № 38, ет.3, ап.3, ЕГН ********** да заплати на “В и К” ООД с
ЕИК: xxxxxxxxx със седалище и адрес на управление гxxxxxxxxxx” № 11,
представлявано от Управителя xx сумата от 26,80 лева - разноски в
заповедното производство, както и сумата от 259,20 лева – разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6