РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. гр.Мадан, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100232 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от от Д. М. Ч. против
Сити Кеш ООД, ЕИК *** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 214
лева представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № ***
към искане № *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на *** г. между Д. М. Ч. като кредитополучател и
Сити Кеш ООД като кредитор бил сключен Договор за потребителски кредит № *** към
искане № ***, при следните параметри: Размер на кредита: 500,00 лева, Размер на
погасителна вноска: 1x3,89 лв. и 13x40,49 лв., Ден на плащане: петък, Вид вноска:
седмична, Годишен процент на разходите: 49,83 %, Брой вноски: 14, Фиксиран лихвен
процент: 40,05 %, Дата на първо плащане: 23.09.2022., Обезпечение - поръчител или банкова
гаранция - по избор на кредитополучателя; Дата на последно плащане: 27.06.2022., Обща
сума за плащане: 531,56 лв. Въпреки, че в т.3.12 от договора за заем било посочено, че
общата сума за плащане е в размер на 531,56 лв, сумата, която кредитополучателят трябвало
да заплати на кредитора по този договор била в размер на 714 лева - на основание чл. 11 ал.
1 от договора била начислена неустойка в размер на 182,44 лева за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя по чл.5 от договора за заем в тридневен срок от
сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5. Ищецът счита, че
неустойката е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и по чл. 146 ал.1 от Закона за
защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП. В случая в чл.11 ал.1 от договора
формално била уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя,
но фактически се дължала не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна
печалба на кредитора. Ищецът се позовава на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСТК, като сочи, че уговорената неустойка излиза извън придадените й
санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на
задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.
Счита ,че посочената клауза е договорена във вреда на потребителя и цели единствено
обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като
по този начин оскъпява цената на заема. Този извод се подкрепял от обстоятелството, че е
изначално предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се
1
разсрочи изпълнението й. Счита, че вземането в следва да участва в лихвения процент по
договора, тъй като представлявало сигурна печалба за кредитора. Посоченото вземане
следвало да бъде включено и в ГПР. Договорът бил сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.9
и т.10 ЗПК, поради което следвало да бъде приет за недействителен чл.22 ЗПК. В
изпълнение на договора Д. М. Ч. е заплатила на ответното дружество сумата от 714 лева, на
7 плащания извършени в периода от 26.09.2022 г. до 21.12.2022 г. Поради
недействителността на договора за заем за ищцата било възникнало задължение за връщане
само на чистата сума, която е получила по него - 500,00 лева, а не на лихви и други разходи.
Следователно, разликата между заплатената сума до дължимата била платена при начална
липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание
чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който заявява, че признава за основателен предявения иск и моли за решение при признание
на иска. Моли да не бъдат възлагани разноски в тежест на ответника, тъй като с
поведението си ответникът не бил станал повод за завеждане на делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира следното от фактическа и правна страна:
Като писмени доказателства по делото са приети приложените документи към
исковата молба – Договор за потребителски кредит № ** към искане № *** г., Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на преддоговорна информация за потребителски
кредити, 4 бр. копия приходни касови ордери от ** г., 3 бр. копия от разписки от ИЗИ ПЕЙ
АД от *** г. С оглед признанието на иска и становището на страните, по делото не са
събирани допълнителни доказателства, като предвид изявлението им е прекратено
съдебното дирене и е даден ход на устните състезания. Направеното признание на иска по
съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца
отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните
им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в
друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда от снабден с представителна власт по чл. 34,
ал. 3 ГПК пълномощник. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави,
предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки иска
на това основание.
Спорът между страните в настоящото производство се свежда до дължимостта на
разноските в производството и приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая се
касае за вземане на кредитополучател по недействителен Договор за потребителски кредит
№ ** към искане № ** г., поради което материално правното основание, което обуславя
исковата претенция е разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД /в този смисъл е т. 1 от
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, съгласно което
начална липса на основание е на лице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт/. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е
безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. С получаване от ответното дружество на
процесните суми без основание е настъпила изискуемостта на същите и кредиторът е можел
да иска реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било
като предяви осъдителни искове за вземанията си. Възражението в отговора на исковата
молба за наличие на предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК може да бъде възприето само в
хипотеза при извършени действия за връщане на полученото без основание. Ответното
дружество не твърди да е извършило такива действия. Липсват твърдения и доказателства
към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
претендираното вземане от ищеца да е удовлетворено от длъжника. Поради което следва да
се приеме, че ответното дружество е дало повод за предявяване на иск за вземането и не са
налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за възлагане на
разноските в тежест на ищеца.
2
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 50
лева – представляваща заплатена държавна такса в производството. В представения по
делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че ищецът се представлява
безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като същото възлиза в размер от 400 лева, която сума следва да се присъди директно в полза
на пълномощника, доколкото това не представляват направени от страната разноски, а
определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК. Така
мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да заплати на Д. М. Ч., ЕГН
**********, с адрес: с. Р., общ. М., обл. С. сумата от 214 лева (двеста и четиринадесет лева)-
главница, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит №
** към искане № ** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска- 11.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да заплати на Д. М. Ч., ЕГН
**********, с адрес: с. Р., общ. М., обл. С. сумата от 50 лева (петдесет лева) – направени по
делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да заплати на адв. М. М. О., АК
Смолян, служебен адрес гр. Р., бул. „Б., Булстат ** сумата от 400 лева (четиристотин лева) –
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
3