№ 140
гр. Несебър, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20252150100016 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и
чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба вх. № 108/06.01.2025 г., изправена с молба вх. №
924/27.01.2025 г., на К. С. П., ЕГН **********, с адрес в гр. ********, срещу Н. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес в гр. *******, тел. **********, по повод осъществено от него
по отношение на молителката домашно насилие от 01.01.2025 г. и 04.01.2025 г.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършено твърдяното домашно насилие, а именно:
Страните се запознали през лятото на 2023 г. и били любовници в период на 7-8
месеца, до заминаването на молителката за чужбина през м. март 2024 г. След като
молителката заминала да работи в чужбина започнала да избягва опитите на ответника
за контакт, което провокирало последния да иска от нея да се прибере под заплахи, че
ще посегне на сина и мъжа . Молителката не отговаряла на съобщенията на
ответника, освен с „Благодаря“ - на поздравите за празници. За Коледните и
Новогодишни празници през 2024 г. молителката се прибрала в дома си да празнува
със съпруга си и сина си. Ответникът разбрал за това и поискал контакт от
молителката, която отказала. Тогава ответникът я заплашил с думите „ще действам по
гадния начин, нямам какво да губя“, след което на 01.01.2025 г. около 17,30-18,00 часа
запалил стиропор пред колите на семейството на молителката - пред дома им в
*******, гр. Несебър. На 04.01.2025 г. през малките часове на нощта ответникът
отново извършил палеж, но този път на гума – в близост до колите на семейството на
молителката. По това време молителката вече била заминала за гр. Варна, където
работи и живее.
Излагат се твърдения, че молителката се притеснява за живота си и за здравето и
живота на близките си, поради което се моли за незабавна защита.
Към молбата е приложена декларация на молителката за извършено домашно
насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която не се съдържат данни за нито един конкретен
акт на домашно насилие, а се правят общи оплаквания от поведението на ответника.
Със свое определение № 120/28.01.2025 г., съдът остави без уважение молбата за
1
незабавна защита на молителката.
В съдебно заседание, молителката П. не се явява и не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, се явява лично. Взима
становище по молбата за защита, като по същество признава твърденията за
извършени от него палежи от 01.01.2025 г. и 04.01.2025 г. Не ангажира доказателства,
моли за отхвърлянето на молбата.
Молбата е процесуално допустима и съдържа задължителните реквизити по
чл. 9, ал. 1 от ЗЗДН. Подадена е в тримесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, от
легитимирано лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН срещу лице по чл. 3, т. 2 от ЗЗДН вр. пар. 1,
т. 6 от ДР на ЗЗДН – лице с което молителката е имала интимна връзка.
Тъй като производството е ограничено от тримесечен срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, молбата за защитата се разглежда относно конкретизираните актове на
насилие от 01.01.2025 г. и 04.01.2025 г., а всичко останало се отчита от съда като
съпътстващи факти и обстоятелства.
Несебърският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие, подадената
писмена декларация се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, на основание
чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН.
Отделно от това, в изявление по делото ответникът лично потвърди пред съда, че
е имал интимна връзка с молителката за период от 4 месеца през 2023 г., както и че
връзката е била поддържана впоследствие и до м. февруари 2024 г. Излага твърдения,
че връзката е била извънбрачна за молителката, като съпругът се случвало в пияно
състояние да я заплашва с физическо посегателство, а молителката често заявявала, че
желае да се разведе, да води свободен живот, обещавала на ответника, че ще са
заедно, че ще са щастливи, отсядала при него от време на време. Същевременно
твърди, че К. П. често обещавала да се видят, но отлагала срещите без обяснение. След
раздялата им през м. февруари 2024 г. П. поискала от ответника да махне общите им
снимки от „Фейсбук“, а впоследствие се свързала отново с него и го увещавала, че ще
се върне при него и отношенията им ще бъдат прекрасни. Ответникът признава, че в
опит да изясни отношенията си с П. през м. февруари 2024 г. отишъл пред дома ,
позвънил и я заплашил, че ще се самоубие, ако не излезе да разговаря с него.
Признава, че през лятото на 2024 г. е посетил дома и е оставил на дръжката на
входната врата голяма торба с общи вещи и подаръци от П., вследствие на което
получил съобщение от сина със заплахи и с думите „Не можеш ли да преглътнеш
една жена“. Твърди, че след този случай преустановил контактите си с П., но тя му
обещала да се видят, когато се прибере от чужбина. Посочва, че по Коледа случайно
се намирал в близост до къщата на молителката и я видял вътре с децата и мъжа ,
поради което писал във „Вайбър“ съобщение „Честита Коледа“ и поискал да се
видят, но П. отговорила „..нека сме тихи и смирени и след празниците ще се видим“.
Ответникът признава, че на 01.01.2025 г., след като не бил потърсен от П. звъннал,
но тя му казала „Имам семейство. Остави ме на мира“. В отговор ответникът писал,
че ще действа по гадния начин, с което визирал, че ще си посегне на живота. Признава
и че на същата дата изпратил снимка на молителката от входната врата на дома на
родителите на мъжа , пред която се озовал случайно. Признава, че е побеснял след
отказа на П. да се срещне с него и е подпалил гума, но с цел П. да му обърне
внимание, а не с намерението да я заплашва, че ще навреди.
2
Обстоятелството, че ответникът е запалил гума пред дома на семейството на
молителката на 04.01.2025 г. се потвърждава и от материалите по образуваната по
случая преписка УРИ 304 000-144/06.01.2025 г. по описа на РУ Несебър, приобщена на
л. 15-20 по делото, видно от която по случая на ответника е бил съставен протокол за
предупреждение по ЗМВР.
С писмо вх. № 779/24.01.2025 г. на разследващ полицай при ОДМВР Бургас, РУ
Несебър, по делото са представени събраните материали по ДП № 304-ЗМ-6/2025 г. по
описа на РУ Несебър, пр.пр № 405/2025 г. по описа на БРП, водено срещу ответника
П. за това, че на 01.01.2025 г. запалил стиропор пред дома на молителката П., а на
04.01.2025 г. - гума
Видно от писмо вх. № 1353/10.02.2025 г. на управителя на ЦПЗ „Проф. Д-р Иван
Темков“ ЕООД гр. Бургас, ответникът не се води на психиатричен отчет или
диспансерно наблюдение
От служебно изготвена по делото справка с деловодната система на съда се
установи, че ответникът П. не е бил страна в други образувано по реда на ЗЗДН
съдебни производства по описа на НРС.
Видно от изискана и приложена справка за съдимост на ответника П. се
установява, че същият е осъждан за грабеж.
Предвид анализа на безпротиворечивите доказателства по делото и признанията
на ответника, съдът намира за безспорно установено, че страните са водили
непостоянна интимна връзка, прекъсването на която се е проточило във времето и е
мотивирало ответника да търси контакт с ответница посредством мобилни
приложения, телефон, посещения на адреса , вкл. чрез отправяне на заплахи за
самоубийство. Това поведение на ответника ескалирало след Коледните празници на
2024 г., когато молителката за пореден път отказала да се срещне с П. и резултирало в
опити на ответника за комуникация с нея чрез „Вайбър“ и телефон, посещения от
ответника на адреса на молителката и свекърва , отправяне на заплаха, че „ще
действа по гадния начин“, вкл. запалване от ответника на 01.01.2025 г. на стиропор
пред дома на П. и на 04.01.2025 г. – на гума. Описаното поведение на П. е подведимо
под предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява
психическо такова спрямо личността на К. С. П..
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от
постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между
страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху
молителката и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии, съдът
намира, че по отношение на ответника следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал.
1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН мерки, а именно да се въздържа от извършването на домашно
насилие по отношение на молителката, както и да не я приближава на по-малко от 100
метра, жилището къде живее, местоработата, и местата за социални контакти и отдих
на пострадалото лице и да не осъществява контакт с нея под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация.
Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителката и ще
накарат ответника да преосмисли поведението си към нея. Налагането на мерките за
закрила предвидени в закона не е самоцелно, а следва да е адекватно и в зависимост от
проявлението на домашното насилие, като същевременно следва да се държи сметка
да не се навлиза необосновано в правната сфера на ответника.
Съдебната преценка досежно срока на мерките е в рамките на предвидения от
3
закона, а именно: от три до осемнадесет месеца. Съобразявайки, че ответникът трайно
и последователно във времето преди инцидентите е проявявал сходно поведение –
настоятелни опити за контакт с молителката, заплахи със самоубийство,
демонстративно напомняне за себе си, чрез оставяне на вещи пред дома на
семейството на молителката, следене - съдът намира, че мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т.
4 от ЗЗДН спрямо Н. Г. П. следва да бъдат наложени за срок от десет месеца, считано
от издаването на заповедта за защита. При определяне на вида на мерките и срока, за
който се определят, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН, както и
глава шеста от Правилник за прилагане на ЗЗДН - Методика за оценка на риска по чл.
15, ал. 4 ЗЗДН /нова - дв, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г./.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложи заплащането на държавната такса за настоящото производство в
размер на 25 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3
и т. 4 и ал. 2 вр. чл. 16 от Закона за защита от домашното насилие, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на К. С. П., ЕГН **********, с адрес в гр. ********,
от осъществено по отношение на нея домашно насилие от страна на Н. Г. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. *******, тел. **********, извършено на 01.01.2025 г. и
04.01.2025, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, тел.
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К. С.
П., ЕГН **********, с адрес в гр. ********.
ЗАБРАНЯВА на Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, тел.
**********, да приближава на по-малко от 100 /сто/ метра К. С. П., ЕГН **********,
както и жилището , местата за социални контакти и отдих и местоработата , ЗА
СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА на Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, тел.
**********, осъществява контакт с К. С. П., ЕГН **********, под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, в т.ч. мобилни приложения,
чат приложения и др., ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, тел.
**********, за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл. 21, ал.
4 от ЗЗДН, а именно: при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган,
констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на
прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ЗАПОВЕДТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
ОСЪЖДА Н. Г. П., ЕГН **********, да заплати държавна такса за
производството в размер на 25 /двадесет и пет/ лева по сметка на Несебърски районен
4
съд.
Препис от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на
страните и да се изпратят служебно на РУП по настоящия адрес на извършителя и на
пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
седемдневен срок от днес – 22.04.2025 г. - посочената в последното съдебно
заседание дата за обявяване на решението.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5