Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря С. Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1220 по описа за 2020 година
на РС Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа
на искова молба, изпратена по подсъдност от Софийски районен съд, с която е
предявен иск от М.И.Д. срещу ответника „М.“ АД, с искане да се приеме за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 17747 лева,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит
„Ваканция“ с № **/2008 г., сключен с „***, предмет на изпълнително дело № 85/2013 г. по
описа на ***, район на действие
ОС-Варна.
Ищецът твърди, че срещу
него е било образувано изпълнително дело № 824/2013 г. по описа на ***, с район на действие РС-Варна, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № ***/2013 г. на ВРС. Посочва, че натрупаните задължения
по изпълнителното дело са за сумата от 17747 лева. В тази връзка заявява, че
тези вземания на ответника са погасени по давност, тъй като са изтекли пет
години от последното извършено изпълнително действие, което било на 12.12.2013
г.
Направено
е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира
се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски, за което представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа се, че по изпълнителното дело
са извършвани редица изпълнителни действия, изрично посочени в писмения
отговор, като последното е на 21.03.2018 г. В тази връзка посочва, че вземането
му не е погасено по давност.
Направено
е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира
се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски, за което представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ищецът е депозирал молба, в която е заявено,
че поддържа исковата молба.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ответникът е депозирал молба, в която е
заявено, че поддържа отговора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на молба от „М.”
АД и издаден в негова полза изпълнителен лист на 20.11.2013 г. е образувано
изпълнително дело № 20137110400824 на *** ОС Варна за
осъществяване на парично задължение, представляващо главница по Договор за
потребителски кредит – Ваканция № ***.
На 20.11.2013 г.
взискателят е направил искане до ЧСИ за налагане на възбрани върху недвижими
имоти и запор на банковите сметки на длъжника. На 04.08.2015 г. взискателят е
направил искане до ЧСИ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. На 03.06.2016 г. взискателят е направил искане до ЧСИ за налагане на
запор на банкова сметка ***, открита в „***” АД. На 04.08.2017 г. взискателят е
направил искане до ***, след справка до БНБ да наложи
запор на банкова сметка ***. На 19.03.2018 г. взискателят е направил искане до
ЧСИ за налагане на запор на банкова сметка ***, открита в „***” АД. На 21.11.2018 г. взискателят е направил искане до ЧСИ за налагане на
запор на банковите сметки на длъжника.
През м. 12.2013 г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити в различни банки. През
м. 1.2014 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника. През м.
7.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „***” АД. През м. 3.2018 г. на длъжника е наложен запор върху банкови сметки,
открити в „***” АД, видно от постановление на ЧСИ от 21.03.2018 г. и писмо на „**” АД от 28.03.2018 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достига до следните правни изовди:
Предявен е иск с правно
основание чл. 439 от ГПК.
С предявяването на иска
по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439 ал. 2 от ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност
в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес следва да се съобразят
задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се
приема, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
От материалите по приобщеното изпълнително дело се установи, че в периода
от 20.11.2013 г. до 21.11.2018 г. взискателят е поискал извършването на
множество изпълнителни действия, като между нито едно от исканията не
са изминали две години. По тези съображения, неоснователни са доводите на
ищеца, че поради настъпила по силата на закона перемпция последното валидно
изпълнително действие е извършено на 12.12.2013 г., респ. на 21.12.2013 г.,
поради което процесното вземане е погасено по давност. Напротив, от материалите по приложеното
изпълнително дело № изпълнително дело № *** Варна се установява, че последното изпълнително действие по отношение на
ищеца, като длъжник по изпълнителното дело, водещо до прекъсване на давността
по смисъла на ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС е наложеният през м. 3.2018 г. запор върху банкови сметки на длъжника, открити в „СГЕ”
АД. Изложеното обуславя извода, че процесното вземане не е погасено, тъй като
давността за него изтича през м. 3.2023 г.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, в
полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер от 100 лева, на основание чл. 25 ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС Варна сумата от 709,88 лева, представляваща дължима държавна
такса.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** против „М.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, р*** ап. ***,
иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за приемане в за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 17747
лева /седемнадесет хиляди седемстотин четиридесет и седем лева/, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит – Ваканция № *** за която сума е образувано изпълнително дело № *** на ***
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК,
М.И.Д., ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на „М.” АД, * *** със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено при условията на чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
ОСЪЖДА
М.И.Д., ЕГН ********** с
адрес *** да заплати по сметка на
Варненски районен съд, сумата от 709,88 лева, представляваща дължима държавна
такса за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: