Р
Е Ш Е Н И Е
№ /31.07.2019г.; гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, 10-и състав, на четвърти юли две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като
разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 1138 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по предявен иск от ***, ЕИК ***, чрез
управителя на дружеството ***, срещу ***, ЕИК ***, да бъде постановено решение,
по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 1080,00 лв.
Твърди се в исковата молба следното:
На 26.05.2016г. е сключен договор за извършване на амбулаторни процедури за
2016г., с номер 032102, съгласно който срещу заплащане от възложителя ***ищецът
следвало да осъществява прегледи на пациенти. През 2016г. ищцовото
дружество в изпълнение на договора е осъществявало преглед на пациенти, като
всеки преглед е бил документиран. Ответникът не е осъществил напълно плащанията
за извършените медицински услуги от ищеца през 2016г. За 2016г. са извършени
100 броя прегледи на стойност от 36000,00 лв. Претенцията обхваща дължимите
суми за прегледи през м.януари 2016г. на стойност 720,00 лв. и за м.декември
2016г. на стойност 360,00 лв. За останалите 97 прегледа сумата е заплатена. За
неплащане на трите прегледа ответникът е сочил, че е надхвърлен лимитът по
клинични пътеки на ***. Съгласно решение на ВАС от 12.01.2018г. лимитите по
клинични пътеки на *** са обявени за противоречащи на закона, което решение
действа със задна дата по отношение на всяка неплатена сума, надхвърляща
лимита. Излага се, че договорните клаузи, въвеждащи ограничения при отчитането
и заплащането на извършените от ищеца прегледи, противоречат на чл. 52 КРБ, чл.
5 и чл. 35 ЗЗО. Т.е. същите се явяват нищожни.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се обективира следното становище:
Искът е допустим, но неоснователен. Не се спори, че директорът на ***, в
качеството си на представляващ ***, е сключил с ищцовото
дружество договор от 26.05.2016г. за извършване на амбулаторни процедури.
Неразделна част от същият са и стойностите и обемите на дейностите в БМП.
Съгласно чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от договора изпълнителят не може да отчита с
финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща стойностите по
чл. 40, ал. 2, а потвърдените за заплащане дейности и медицински изделия в
месечните известия по чл. 35, ал. 10 следва да са в рамките на стойностите за
съответния месец в Приложение 2 към договора, с което императивно е вменено на ***
да не заплаща суми над определените месечни стойности. Т.е. претендираните
суми от ищеца не са дължими на годно правно основание. Чл. 55, ал. 1 КРБ предвижда, че
гражданите имат правно на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна
медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и
ред, определени със закон. Този закон е ЗЗО. Сключеният между страните договор
напълно съответства с уреденото в чл. 4, ал. 1 ЗЗО. Сочи се, че наведените в
искова молба доводи за нищожност на договорните клаузи са неоснователни.
Направено е възражение за недължимост на сумите,
поради тяхното неотчитане по надлежния ред към *** и неудостоверяване със
съответните първични отчетни документи – фактура, спецификация към нея и първи
екземпляри на направленията за хоспитализация. Посоченото решение на ВАС, с
което т.2 и т.3 от Решението на Надзорния съвет са обявени за нищожни е неотносимо към настоящия спор. Не се оспорва претендираната сума като размер.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че между тях е сключен договор за извършване
на амбулаторни процедури с номер 032102
от 26.05.2016г., както и обстоятелството, че сумата от 1080,00 лв. е
правилно формирана, с оглед извършените амбулаторни процедури.
Безспорно е между страните, че тримата пациенти са лекувани в болницата
на ищеца, както и че това е отчетено в ***.
Изложеното се установява от представения заверен препис на Справка за
отчетени, платени и неплатени дейности по амбулаторна процедура 19 за ***.
Видно от същата за м. 07.2016г. са останали незаплатени две извършени дейности
в размер от 720,00 лв., а за м. 12.2016г. е останала една незаплатена извършена
дейност в размер на 360,00 лв. Установява се от протокол за извършена надлимитна дейност, че процедурите, които са извършени от ищцовото дружество се изразяват в „оперативно отстраняване
на катаракта по апр. 19“.
Съгласно сключения между страните договор за извършване на амбулаторни
процедури с номер 032102 от 26.05.2016г.
ищцовото дружество се явява изпълнител. Именно
като изпълнител, същото се е задължило да оказва на здравноосигурени лица и на
лицата по пар.8, ал. 1 от ЗБ*** за 2016г. медицински
дейности по приложение номер 7 към чл. 1 от Наредба 2 от 2016г. за определяне
на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на *** и посочени
в приложение номер 12 „Амбулаторни процедури по Решението“. Една от посочените
амбулаторни процедури е именно „оперативно отстраняване на катаракта“. В чл. 26
от Договора е уредено, че възложителят закупува и заплаща на изпълнителя
договорената съгласно чл. 1, ал. 1 от договора извършена и отчетена от
изпълнителя медицинска дейност по АПр. – „оперативно
отстраняване на катаракта“. Съгласно чл. 27 цената на всяка една процедура е
360,00 лв. Чл. 41, ал. 1 от договора съдържа забрана на изпълнителя да отчита с
финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща месечните
стойности по ал. 1 на чл. 40 от договора.
По делото са представения „Правила за условията и реда за прилагане на
чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за бюджета на *** за 2016г.“.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В чл. 52, ал. 1 КРБ е уредено, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ,
и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред,
определени със закон. Този закон се явява Законът за здравното осигуряване. В
чл. 4, ал. 1 от ЗЗО законодателят е приел, че задължителното
здравно осигуряване гарантира свободен
достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид,
обхват и обем пакет от здравни дейности, както
и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна
здравноосигурителна каса.
Основната цел на
договорите по чл. 59 от ЗЗО, какъвто е процесният, е осигуряването на свободен достъп на
осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет
от здравни дейности, и свободен избор от пациента на изпълнител - чл.4 ал.1 от ЗЗО. На задължително
здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, е предоставен пакет
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на *** и свободен избор на
изпълнител на тези дейности, поради което *** е длъжна да заплаща всички
дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 от ЗЗО/ на избрания от
здравно осигуреното лице изпълнител. След като всяко едно здравноосигурено
лице има право да получи медицинска помощ от лечебно заведение, сключило с ***
индивидуален договор по чл.59 ЗЗО, това лечебното заведение няма право да отказва предоставяне на
медицинска помощ - то е длъжно да изпълни своето договорно задължение,
независимо от това дали е достигнат лимита и дали съответната медицинска
дейност ще бъде "надлимитна". Изпълнението
от лечебното заведение на това задължение и извършване на медицинска дейност
след достигане на лимита не е основание възложителят *** да се освобождава от
задължението да заплати съответните "надлимитни"
дейности. (Решение № 134 от 30.05.2019 г. по в. т.
д. № 206 / 2019 г. на I състав на Апелативен съд – ***, д-к съдия ***).
Следователно
законът
дава право на здравноосигурените лица срещу задължителното им участие при
набиране на здравните вноски да получат медицинска помощ, като изберат
болничното заведение и лекуващия лекар. За да осигури това право на
здравноосигурените лица *** е длъжна да осигури бюджет, като заплати разходите
за лечението на всяко лице, в която болница то е избрало да се лекува.
Противното разбиране би довело
до неблагоприятно третиране на хората, които заплащат своите здравни вноски
редовно, а при нужда не получават насрещна, дължима по Конституция, престация. Освен това при лимитиран
бюджет на *** държавата поставя нуждаещите се от медицински грижи в състояние
на „състезателност на заболяванията“, т.е. вдъхва живот на принципа от римското
право „първи по време, първи по право“. Такова отношения спрямо гражданите на
страната е неприемливо и противоречи на разбирането за социална държава,
осигуряваща възможност на жителите си спокойно да се развиват в нея. Освен това
в чл. 6, ал. 2 КРБ е уредено, че не се допускат никакви ограничения на правата
или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол,
произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и
обществено положение или имуществено състояние, а с поведението си *** поставя
ограничение на правата на по – късно заболелите здравноосигурени лица, тъй като
за тях лимитът на заплащани от касата услуги е достигнат и същите трябва да
чакат идването на следващия месец, за да може да потърсят медицинска помощ, за
която всъщност ежемесечно заплащат вноски.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира, че наведеното от страна на ищеца възражение за нищожност на клаузите
от процесния договор, въвеждащи ограничение на
заплащането на извършените дейности до установения от възложителя лимит, а
именно разпоредбите на чл.
41, ал. 1 и ал. 2 от договора, които уреждат, че изпълнителят не може да отчита
с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща стойностите по
чл. 40, ал. 2, а потвърдените за заплащане дейности и медицински изделия в
месечните известия по чл. 35, ал. 10 следва да са в рамките на стойностите за
съответния месец в Приложение 2 към договора, с което императивно е вменено на ***
да не заплаща суми над определените месечни стойности, противоречат
на императивни правни норми, уредени в ЗЗО (чл. 4 ЗЗО, чл. 35 ЗЗО) и КРБ, поради
което и не пораждат действие.
Безспорно
се установи между страните, че сумата от 1080,00 лв. е правилно формирана, с
оглед извършените амбулаторни процедури на трима пациенти, лекувани в болницата
на ищеца през 2016г., както и че това е отчетено в ***. Следователно ищцовото дружество е изпълнило своето задължение по
сключения договор, като е оказал на здравноосигурени лица медицинска помощ,
съобразно чл. 1 от процесния договор, а възложителят
не установи в условията на пълно и главно доказване, че е заплатил дейностите,
извършени от изпълнителя.
С оглед на гореизложеното предявеният иск се явява основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата
от общо 465,00 лв., представляваща
сторените в настоящото производство разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да заплати на ***,
ЕИК ***, сумата от 1080,00 лв. /хиляда и осемдесет лева/, представляваща незаплатена
медицинска дейност по сключен между страните на 26.05.2016г. Договор за
извършване на амбулаторни процедури за 2016г., с номер 032102, за извършени три
процедури през 2016г. - „оперативно
отстраняване на катаракта по апр. 19“.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да заплати на ***,
ЕИК ***, сумата от 465,00 лв., представляваща сторените в
настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................