Р Е Ш Е Н И Е
Номер 514 /29.07.2019 г. Година 2019 Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І Граждански състав
На десети юли Година 2019
в публичното заседание, в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове:
1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1174 по
описа за 2018 година.
Производството е на
основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на С.П.Г.,
подадена чрез адв. В.З., против решение № 1 от 31.01.2019 г., постановено по
гр.дело № 612/2018 г. на Чирпанския районен съд.
Въззивникът заявява, че не е
доволен от решението на първоинстанционния съд, като счита, че е необосновано,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства – писмени и
гласни. Намира за неправилни като несъобразени с процесуалния и материалния
закон и правните изводи на съда, както и допуснато от съда нарушение на
съдопроизводствените правила. Съдът е обосновал решението си единствено на един
входящ номер на молба, без да има такова доказателство по делото, от което да
става ясно кой е подал заявление или молба с този номер и какво точно се иска с
него. Счита, че в решението си съдът не е обсъдил задълбочено представените по
делото писмени доказателства от личния му архив, а само формално ги изброява и
цитира. Излага подробни съображения. Счита, че са налице предпоставките на
уредения от чл.79, ал.1 от ЗС фактически състав, а именно наличието на
конкретни факти за изменение основанието на владение на апартамента, както и
установеното, че другите съсобственици са знаели за промененото му отношение
като владеещ съсобственик да упражнява фактическа власт върху процесния имот
само за себе си.
Моли съдът да отмени
решението на първоинстанционния съд и постанови решение, с което да уважи
изцяло предявения иск.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК
другите страни Р.Г.Ч., В.И.Ч., Д.И.Ч. и М.И.Ч.,
чрез пълномощника си адв. К.Ц., вземат становище, че въззивната жалба е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно,
законосъобразно и обосновано. Намират за правилно становището на съда, че
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС.
Излагат подробни съображения по всички оплаквания в жалбата. Считат, че съдът
правилно е приел, на база на представената допълнителна заповед № 1/24.01.2011
г. на Главния архитект на Община Чирпан, че дори към 04.12.2007 г. да е изтекла
придобивната давност в полза на ищеца С.Г., той не се е възползвал от нея.
Освен това съдът правилно е констатирал, че е недействително предварителното
заявление на владелеца, че се оказва от придобивната давност. Намират за
правилен и изводът на съда, че щом отказът от изтекла давност е недействителен,
то по аргумент на противното отказът от изтекла давност е валиден. Считат, че съдът правилно е преценил обстоятелствата по
делото и представените доказателства, в резултат на което е постанови
законосъобразно, правилно и обосновано решение.
На основание чл.193 от ГПК оспорват
истинността на представените с въззивната жалба документи:
1. Искане до
Община Чирпан от С.П.Г. с вх. №
93-00584/15.02.2019 г.
2. Писмо от
Община Чирпан до С.П.Г..*** от З.В.Д..
Молят,
съдът да изиска от Община Чирпан цялата административна преписка, свързана с
издаването на Разрешение за строеж № 79 от 30.11.2010 г. и последващата
допълнителна заповед № 1/24.01.2011 г., понеже се оказало, че явно
административният орган разполага с цялата преписка, въпреки че в писмото си до
ЧРС твърди обратното.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор и от Г.В.Ч., в който изразява съображения, че
подадената от С.П.Г. жалба е изцяло основателна и обоснована. В депозирания
отговор по исковата му молба, в който е заявил, че счита предявения иск с
правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗС за допустим и напълно
основателно предявен. Намира, че изводите на ЧРС, с които отхвърля иска на С.П.Г.
за неправилни и противоречиви със събраните по делото доказателства. Излага
съображения. Не възразява да бъдат
приети като доказателства представените
с въззивната жалба писмени документи.
Моли, съдът да приеме изложените
доводи във въззивната жалба за основателни и да отмени изцяло решението на ЧРС,
като уважи предявения иск от С.П.Г..
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна.
Въззивникът С.П.Г. редовно и
своевременно призован, явява се лично и с упълномощения си представител адв. В.З.,
които молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и съдът да постанови ново решение, с което да
уважи предявеният иск на въззивника.
Въззиваемият Г.В.Ч.,
Р.Г.Ч., М.И.Ч., В.И.Ч. и Д.И.Ч., редовно и своевременно призова не се явяват по
делото. Чрез процесуалния си представител адв. К.Ц. представят подробна писмена
защита по делото, с която заемат становището, че решението на
първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба на
жалбоподателя П. е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде
оставена без уважение, по съображения подробно изложени в същата писмена защита
по делото.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде
разгледана по съществото си.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във
вр. с ч. 79 ал.1 от ЗС.
Въззивния съд намира, както
правилно и законосъобразно е приел и РС-Чирпан, че в конкретния случай
предявения иск намира своето правно основание в нормата на чл. 124 ал. 1 от ГПК
и е положителен установителен иск. Безспорно, в настоящото производство е
налице правен интерес от предявяване на този иск, тъй като видно и от
цитираните по-горе отговори се установява, че част от ответниците а именно,
наследниците на И.В.Ч. – Р., М., В. и Д. И.Ч. оспорват наведените в исковата
молба твърдения за изтекла в полза на ищеца придобивна давност – 10годишна, по
см. на чл. 79 от ЗС. От представените по делото писмени доказателства, в това
число Удостоверение за наследници и Нот. Акт № …, том …, дело № …от …г. на
Нотариус при РС Чирпан безспорно се определя и наличието на активна и пасивна
легитимация на страните, което от своя страна обуславя допустимостта на
предявения иск.
Не се спори между страните, че процесния
недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Чирпан е бил
собственост на общите им наследодатели М.П.Ч. и нейния съпруг В.Г.Ч.. Същите са
имали три деца, майката на ищеца З.В.Д. и Г.В.Ч. и И.В.Ч.. Горното се удостоверява
и от приложеното по делото Удостоверение за наследници, надлежно прието като
доказателство от първостепенния съд. От същото се установява и че В.Г.Ч. е
починал на 09.03.1994г. Впоследствие с Нот. акт № …, том …, дело № …от …г. на
Нотариус при РС Чирпан бабата на ищеца М.П.Ч. и майката на ищеца З.В.Д. му
прехвърлили първата от тях собствените си 5/8 ид.ч. а втората от тях
собствената си 1/8 ид.ч. от подробно описания по-горе недвижим имот
представляващ апартамент, находящ се в гр. Чирпан. Датата на която е извършена
и изслушана сделката е 04.12.1997г.
Съгласно нормата на чл. 79 ал.1
от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Господстващото разбиране в
правната теория и практика е, че за да е налице законно владение е нужно преди
всичко у владелеца да има намерение да държи вещта като своя / анимус/.
Следователно, за да се придобие владение, трябва преди всичко да е възникнало
такова намерение. Понеже трудно се доказва какво е намерението на лицето, което
е започнало да държи една вещ, то законът установява тук една оборима
презумпция: винаги, когато едно лице държи фактически една вещ, предполага се ,
че има намерение да я държи като собствена, докато не се докаже противното /чл.
67 от ЗС/. Освен намерението да се държи вещта като собствена, за да възникне
законно владение е необходимо намерението да се е изразило в подвеждането на
вещта под фактическата власт на лицето, като тази фактическа власт трябва да
бъде установена по траен начин. Горното становище изцяло се подкрепя и е
възприето в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Здравка Първанова, където в мотивационната
част на същото е отбелязано, че при
наличието на хипотезата, при която правото на собственост се прехвърля по
производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на
идеална част от него и владението е предадено на приобретателя, то последният е
станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но като владелец
/добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на
праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание,
което изключва владението на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и
владелец на целия общ имот. Ето защо намерението му да държи имота като свой се
предполага.
От всичко гореизложено, въззивният
съд намира , че към датата 04.12.2007г. в полза на ищеца е изтекла дългата – 10
годишна придобивна давност по смисъла на чл. 79 ал.1 от ЗС. Но видно от
представените по делото заверени по надлежния ред фотокопия от Разрешение за
строеж, Договор за отстъпено допълнително право на строеж, Проект, Обяснителна
записка, Приходна квитанция и Скица от 2010г. се установява, че в Община Чирпан
е имало заведена преписка за издаване на Разрешение за строеж № 79 от
30.11.2010г. Първоначално разрешение за строеж е поискано от ищеца С.Г. и
навсякъде в цитираните по-горе документи за собственик е записан именно той.
Впоследствие към делото е приложена Заповед с №1/ 24.01.2011г. на Главния
архитект на Община Чирпан – арх. К.Т.. От тази заповед се установява, че въз
основа на допълнителна молба с обозначен входящ номер № 93-00-238/20.01.2011г.
подадена от ищеца С.Г. е поискано да бъдат вписани като нови титуляри /
възложители/ в Разрешение за строеж № 79 от 30.11.2010г. издадено от главния
архитект на Община Чирпан. Такива нови титуляри са записани а именно, И.В.Ч. ***
и Г.В.Ч., за която в мотивационната част на заповедта изрично е посочено, че са
собственици на останалите 2/8 ид.ч., като е цитиран и Нот. Акт № … г. който
легитимирал ищеца Г. за собственик на другите 6/8 ид.ч.
В тази насока първостепенния съд се
е позовал на стария и вече отменен Закон за давността /1898 год./, отменен
с действащия Закон за собствеността, в който изрично е съществувал института,
наречен отказ от завършена давност, а именно, Законът е позволявал владелеца да
се откаже от изтеклата в негова полза придобивна давност. Понастоящем, според
чл. 113 от ЗЗД към който препраща чл. 84 от ЗС недействително е съглашението, с
което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както
недействителен е и отказът от неизтеклата давност, т.е. недействително е
предварителното заявление на владелеца, че се отказва от една от последиците на
владението, каквото е придобивната давност.
Неправилни и необосновани обаче са
изводите на първоинстанционния съд, че не са налице законовите предпоставки и
надлежни доказателства за
осъществяването на основните елементи от фактическия състав на придобиването от
въззивника на процесните 2/8 идеални части по давност съобразно чл.79, ал.1
от ЗС поради следното:
В
обжалваното решение, първоинстанционният съд е достигнал до
правилни изводи от фактическа страна, но в следствие на превратното тълкуване на приетите по делото доказателства, а от друга страна и направените
въз основа на тях правни изводи относно приложимия закон в случая, противоречат
на формалната логика. На неправилното тълкуване
на твърденията на ищеца, а също и на
доказателствата и обстоятелствата по делото се дължат и неправилните окончателни
правни изводи на състава на съда.
Първоинстанционният съд на първо място обосновава решението си
ЕДИНСТВЕНО НА ЕДИН ВХОДЯЩ НОМЕР НА МОЛБА, БЕЗ на практика ДА
ИМА ТАКОВА ДОКАЗАТЕЛСТВО ПО ДЕЛОТО, от което да става ясно кой е подал заявлението или молба с този входящ номер и какво точно се
иска с него.
В издадената Заповед под № 1/24.01.2011 год. за
допълване на Разрешение за строеж , в обстоятелствената й
част е отразено единствено, че е постъпила такава молба от името на Г. и не става ясно точно кои лица се иска да бъдат вписани допълнително в
издаденото вече Разрешение за строеж.
С РЕШЕНИЕТО СИ РАЙОНЕН СЪД ЧИРПАН ПРИЕМА, САМО ПО ЦИТИРАН НОМЕР НА МОЛБА, ЧЕ ПО СЪЩЕСТВО ИЩЕЦА Г. е НАПРАВИЛ
ОТКАЗ ОТ ИЗТЕКЛАТА В НЕГОВА ПОЛЗА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ И
ВЪПРЕКИ, СЪДА ОТЧИТА,ЧЕ КЪМ 04.12.2007 ГОД. ЗА Г. Е ИЗТЕКЛА 10 ГОДИШНАТА
ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ, ПРИЕМА, ЧЕ СЪЩИЯ НЕ СЕ Е ВЪЗПОЛЗВАЛ ОТ
НЕЯ. Относно тези изводи на първостепенния съд, въззивния съд намира същите за
неоснователни, тъй като никъде въззивникът не е изявил изрично или дори
мълчаливо, че се отказва от тази изтекла в негова полза давност, а в община
Чирпан е било подадено само искане за разрешение за УКРЕПВАНЕ НА ВЪНШНАТА
ТЕРАСА НА АПАРТАМЕНТА, КОЯТО СЕ Е НУЖДАЕЛА ОТ НЕОТЛАЖЕН И СПЕШЕН РЕМОНТ. Именно
в качеството си на едноличен собственик на имота, и легитимиращ себе се и като
едноличен владелец въззивникът е подал до Общината такова искане за разрешение
за извършването на този неотложен ремонт. Същото се установява по един
категоричен начин от изисканата от съда и предоставена от Община Чирпан
официална справка с изх. № 11-03-С-15/27.06.2019 год. /на лист 60 от възз.
Дело/, от която става ясно, че Гл. архитект на Община Чирпан е издал
Разрешението за строеж под № 79 от 30.11.2010 год. , като след издаването му Общината
е направила съобщение именно до въззивника П., като възложител на това
мероприятие и съответно до лицето Елена Дечева – домоуправител на същия вход и
Сектор “Управление на собствеността при Община Чирпан с изх. № 93-00-238 от
20.01.2011 год.. Едва впоследствие е поискано вписването на промяна в
издадената Заповед под № 1/24.01.2011 год., но по искане не на въззивника, а на
лицето З.В.Д., без значение на факта, че тя се явява майка на жалбподателя.
Във връзка с тези обстоятелства
въззивният съд с Определението си от О.С.З. от датата 12.06.2019 год. е ПРИЕЛ като
доказателство по делото представените пред настоящата инстанция искане до Община Чирпан от С.П.Г. вх. №
93-00-584/15.02.2019 г.; Писмо от Община Чирпан до С.П.Г.;*** от Златица
Василева Дамянова.
В тази насока на основание чл.193
от ГПК въззивният съд е ОТКРИЛ и
ПРОИЗВОДСТВО ПО ОСПОРВАНЕ съдържанието на писмо от община Чирпан
№ 93-00284/22.02.2019 г., като на основание чл.193 от ГПК съдът е ОТКРИЛ и ПРОИЗВОДСТВО
ПО ОСПОРВАНЕ молба от З.Д. вх. № 93.00-238/20.01.2011 г. досежно нейната
автентичност. Същевременно с това съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за откриване производство по
оспорване относно съдържанието на молба от З.Д. вх. № 93.00-238/20.01.2011 г.
Съдът е дал подробни УКАЗАНИЯ на страните, че тежестта на доказване във връзка с
откритото производство по оспорване на
писмо на община Чирпан тежи на въззиваемите страни -Р.Ч., В.Ч., Д.Ч. и М.Ч., а
досежно молбата на З.Д. тежи върху въззивника.
По искане на ответниците пред
първоинстанционния съд, както и по разпореждане на въззивния съд във връзка с
откритото производство по оспорване пред настоящата инстанция е изискана от
съда преписката от Община Чирпан , същата е отговорила, както с горецитираното
писмо от датата 27.06.2019 год., така и с писмо
изх.№11-03-2-227 от 28.11.2018 год.,в което заявява,че в архива на
Общината НЕ Е ОТКРИТА ПРЕПИСКА относно издаването на РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЖ
№79/2010 год., като в тези отговори никъде не се споменава последваща заповед
за допълване на това разрешение. От представеното пред въззивния съд
писмо-отговор с изх. № 11-03-С-15/27.06.2019
год. /на лист 60 от възз. Дело/, става ясно, че едва след влизане в сила на
процесното Разрешение на строеж с №
79 от 30.11.2019 год. на 16.03.2011 год. същото е получено от З.В.Д. в
качеството й на майка на въззивника П..
Представена е от ответниците и
приета по делото т.н. Допълнителна заповед № 1/ 24.01.2011 год. в която
съществуват имената на Иван и Г. Чакалови, но НЕ Е ЯСНО дали същите са получили
и подписали същата.Не е получена и подписана и от ищеца С.Г.. Но и дори,
да се приеме че налице такава, това в никакъв случай не води до какъвто и да
било отказ или прекъсване на владението на ищеца и въззивник П..
По отношение на втория оспорен
документ, а именно молба от З.Д. вх. № 93.00-238/20.01.2011 г. досежно
нейната автентичност /на лист 9 от въззивното дело/, такава действително е
представена, но по делото не са ангажирани надлежните доказателства, които да
обосновават нейната автентичност.
В заключение относно допуснатото
оспорване съдът намира, че същото остана недоказано по отношение и на двата
оспорени документа, поради което въззивният съд на основание чл.193, ал.2 във
връзка с ал.3 от ГПК следва с въззивното си Решение да признае, че
оспорването на горепосочените два документа не е доказано.
Позовавайки се на стар и ОТМЕНЕН " Закон за
давността" ОЩЕ от ДАЛЕЧНАТА 1898 год., съпоставяйки го съвсем
неоснователно с действащите чл.113 от ЗЗД и чл.84 от ЗС, първоинстанционния съд приема,
че ищеца изрично е осъществил т.н. „отказ
от завършена давност", т.е
отказва се от една от последиците на владението, а именно ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ,
като извода на съда е направен единствено на ЦИТИРАН ДОКУМЕНТ(молба), КОЙТО НЕ Е ПРЕДСТАВЕН ПО ДЕЛОТО, КАТО ПИСМЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО. А на практика по делото са налице
убедителни доказателства които установят по безспорен и категоричен начин,
както намерението на въззивника да демонстрира своето владение към същия имот и
да го свои, така също установяващи и самия факт на това дългогодишно и
необезпокоявано от никого владение.
Въззивният съд счита, че
задължение на първостепенния съд е да обсъди всички относими към спора
доказателства, доводи, възражения на страните, свидетелските показания, съгласно
изискванията на чл.236, ал.2 от ГПК,тъй като съдебния акт трябва да е мотивиран
и обоснован.
В Решението си РС Чирпан не е
обсъдил задълбочено представените по делото писмени доказателства от личния
архив на ищеца С.Г. , а само формално ги е изброил и цитирал.
С представените по делото от
ищеца доказателства безспорно се установи, че Разрешението за строеж с №79/30.11.2010
год. за укрепването на процесната тераса на процесния имот е издадено
единствено и само на името на ищеца, както и Договорът сключен с Община Чирпан,
Проект, Обяснителна записка,приходна квитанция и Скица, като навсякъде в тези
документи фигурира единствено името на С.П.Г.. Разрешението за строеж под №79/03.11.2010
год. през същата тази 2010 год. е връчено и получено от собственика на датата 16.03.2011
год., чрез майка му четири месеца след издаването и съответно влизането в сила на
това Разрешението за строеж.
Първоинстанционният РС Чирпан
приемайки за доказано, че съществува Допълваща заповед от 2011 год.,в която е
цитирано,че е постъпила „Молба"от ищеца,въз основа на която са включени
останалите двама съсобственици на процесния имот стига до заключение,че
въпреки,че към 04.12.2007 год. е изтекла придобивната 10-годишна давност за С.Г.,
то същия не се е възползвал от нея, като ПРИЕМА ,че ищеца е заявил пред Община
Чирпан ,че собствениците на 2/8 ид.части са притежание на неговите вуйчовци и
така е направил ОТКАЗ от изтеклата в негова полза придобивна давност.
Настоящата инстанция приема, че
така изведените изводи на РС Чирпан са изцяло в противоречие на съдопроизводствените
правила и с практиката на ВКС по приложение на презумпцията на чл.69 от ЗС и по
чл.83 от ЗС, според която съгласно чл.69 от ЗС се предполага, че упражняващият
фактическата власт държи имота за себе си без да има качеството на владелец и
при липса на доказателства фактическата власт да е отнета от него,следва на
основание чл.83 от ЗС, че същият владее имота и понастоящем.
Обстоятелството, че през 2011
год. е издадено Допълващо Разрешение за строеж от Община Чирпан се явява БЕЗ
ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ, тъй като снабдяването на собственика с административни документи
не отстранява фактическата власт на владелеца, НИТО ВОДИ ДО ПРЕКЪСВАНЕ НА
ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ, съгласно чл.116 от ЗЗД, към който препраща и чл.84 от ЗС.
Концепцията, която е императивна
по своя правен характер и е възприета в чл. 116 ЗЗД е,че давността се прекъсва
само при наличието на следните обстоятелства:
А) С признаване на вземането от длъжника;
Б) С предявяване на иск или възражение
или на искане за почване на помирително производство;
В) С предприемането на действията за принудително изпълнение
ВКС е приел в свое Решение №
10 от 24.07.2013 год. на по Гр.дело № 334/2012 год.,1 Г.О., че придобивната давност НЕ СЕ ПРЕКЪСВА с
подаване на молба до Община за административни
действия,като това действие не може да се подведе под нито една от хипотезите на чл.116 от ЗЗД.
Други действия извън
ограничително посочените в чл.116 от ЗЗД НЕ МОГАТ ДА ПРЕКЪСНАТ течението на започналата придобивна
давност.
Различни
покани-устни,писмени,нотариални,фактически смущения на владението,които не са се
изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца ,НЕ ВОДЯТ ДО ПРЕКЪСВАНЕ НА
ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ по аргумент на чл.81 от ЗС (е този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК
Решение но ВКС № 376 от 12.03.2013 год. по Гр.Дело с №260/2012
год. на I Г.О.)
Инициирането на административна
процедура НЕ Е РАВНОЗНАЧНО на предявяване на иск,нито на предприемане на действия за принудително изпълнение по смисъла
на чл.116 от ЗЗД
В тази насока въззивният съд СЧИТА, ЧЕ ИЗЛОЖЕНИТЕ ИЗВОДИ В РЕШЕНИЕТО НА първостепенния РАЙОНЕН СЪД
ЧИРПАН са в нарушение както на материалния и действащ закон, така и на константната практиката
на ВКС на РБ, а именно,че; веднъж установената
фактическа власт върху недвижим имот се предполага,че продължава да се упражнява от владелеца непрекъснато до момента,в
който по несъмнен начин не бъде доказано,че
е осъществено прекъсване на владението,а от там и прекъсване на започналата да
тече в полза за владелеца
придобивна давност.
По отношение на следващият съществен елемент от състава на процесната придобивна давност по смисъла на
чл.79, ал.1 от ЗС се явява и самият факт на осъщественото и необезпокоявано
владение в продължение на 10 години от въззивника П.. В този смисъл стигайки до извода, че
ищеца е направил „отказ от завършена давност", РС Чирпан, е пренебрегнал и не е обсъдил в решението си и показанията
на разпитаните по делото свидетели,от които безспорно се установява ,че С.Г. е
владял процесният апартамент ,като свой
.непрекъснато,явно и необезпокоявано от момента, в който е установил владение.Показанията на свидетелите в
този смисъл са ясни, пълни, и безпротиворечиви.
Въззивната инстанция счита, че от писмените и гласни доказателства по делото
несъмнено се доказа пред първоинстанционния съд, че завладяването на
процесиите идеални части е манифестирано по един категоричен начин пред
ответниците и въззиваеми по делото.
Налице са безспорно предпоставките на уредения от
чл.79, ал.1 от Закона за собствеността фактически състав,
а именно: наличието на конкретни факти за изменение
основанието на владение на апартамента,както и установеното,че
другите съсобственици са знаели за промененото отношение на ищеца,като владеещ
съсобственик ДА УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ върху процесния
имот само за себе си.
Въззивният съд намира, че с оглед
горецитираните изводи и теоретични постановки и константната практика на ВКС на
РБ Решението на първоинстанционния се явява незаконосъобразно и неправилно и
като такова следва да бъде отменено ведно с всички законни последици от това. В този смисъл въззивният съд следва да постанови ново съдебно решение, с което да уважи
изцяло като основателен и
доказан предявеният от въззивника П. против въззиваемите установителен иск, с горепосоченото правно основание.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемите /с изключение на първия въззиваем Г.В.Ч.,
който е признал изцяло иска и не е дал повод за неговото завеждане/ следва да
бъдат осъдени да заплатят на въззивника П. направените от последния разноски по
делото пред всички съдебни инстанции в размер общо на 2736.00 лева, от които на
първоинстанционното производство по гр. дело № 612/2018г. по описа на РС-Чирпан
общо в размер на 1611.00 лева, представляващи внесена държавна такса за
завеждане на иска в размер на 50 лева и
сумата от 1561 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат – адв. В.З.,
по представения договор за правна защита и съдействие, представен пред
първоинстанционния съд, както и представения списък на разноските пред този съд,
както и разноските пред настоящата въззивна инстанция общо в размер на 1125.00
лева, от които 25 лева – държавна такса внесена от въззивника за въззивното обжалване,
както и сумата от 1100 лева, възнаграждение за един адвокат – адв. В.З., по
договор за правна защита и съдействие от 25.02.2019г., представен пред
въззивния съд /лист 12 от въззивното дело/.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК тъй като цената на иска е над 5 000 лева, и установителния иск е за
собственост по чл.124, ал.1 от ГПК и подлежи на касационно обжалване, то и настоящото
въззивно решение по в.гр. дело № 1174/2019г.
по описа на ОС-Стара Загора подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.
Водим от горното, и на основание
чл.79, ал.1 от ЗС във връзка с чл.68 и
чл.69 от ЗС съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение под № 1 от
31.01.2019 г., постановено по гр.дело № 612/2018 г. по описа на Чирпанския районен съд, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
За установено по
отношение на ответниците Г.В.Ч. ЕГН **********,
постоянен адрес: ***; Р.Г.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***; М.И.Ч. ЕГН **********,с
адрес: ***; В.И.Ч. ЕГН **********, с адрес: *** –къща и Д.И.Ч. ЕГН **********,
с адрес: *** –къща, че ищецът С.П.Г.,***, чрез адв. В.З. от АК
Ст.Загора, кантора гр. ст.Загора, ул. Ген. Гурко № 58, Бизнес център Загора,
ет.3, офис 4 е собственик на основание давностно
владение на 2/8 идеални части от следния недвижим имот, представляващ:ЕДНОСТАЕН АПАРТАМЕНТ, съгласно Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № …,дело … год. на
Нотариус при Районен съд Чирпан, намиращ се в секция „А",етаж 1(първи),над
магазините в жилищен блок № … на ул. "…" № …, находящ се в
гр.Чирпан,състоящ се от югоизточна стая,югоизточен хол,североизточна кухня,
вътрешен клозет, вътрешен коридор, югоизточна тераса и североизточна тераса с
обща площ от 73.48 кв.м.,при съседи: Д.И.Д. и стълбище,югоизточно избено
помещение а-1, с площ от 15.95 кв.м. при съседи: мазе на М.А.,коридор и
общинско мазе,югоизточно таванско помещение А-1 с площ от 11.62 кв.м. при
съседи: таван на Е.С. и сушилно помещение, североизточно таванско помещение А-1
с площ от 9.04 кв.м.при съседи:таван на Д.Д. и коридор от 18.85 кв.м.идеални
части от общите части на сградата и 12.66 процента от дворното място при
съседи: Т.П.Т.,наследници на Н.И. ***, Д.Й.К., съгласно Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №…., том …,дело …год. на
Нотариус при Районен съд Чирпан.
признаВА, че оспорването съдържанието на писмо от община Чирпан №
93-00284/22.02.2019 г., , както и оспорване на молба от З.В.Д. вх. № 93.00-238/20.01.2011
г. досежно нейната автентичност, не е доказано.
ОСЪЖДА Р.Г.Ч.
ЕГН **********, с адрес: ***; М.И.Ч. ЕГН **********,с адрес: ***; В.И.Ч. ЕГН **********,
с адрес: *** –къща и Д.И.Ч. ЕГН **********, с адрес: *** –къща да
заплатят на С.П.Г. с посочен адрес и ЕГН направените
по делото разноски пред всички съдебни инстанции в размер на 2736.00лева /две
хиляди седемстотин тридесет и шест лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, чрез Окръжен
съд- Стара Загора, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.