№ 23168
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110133112 по описа за 2024 годИ.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени е от ищеца *******************, ЕИК *********, срещу
ответника ************************, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2767,52
лв., представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва за период от 09.02.2024
г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.03.2024 г. по ч. гр. д. №
7891/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът *******************, ЕИК *********, твърди, че на
26.03.2023 г. при движение на влак № *****, обслужван от локомотив №
******, в междугарието ********-******, на прелез на КМ 57+***,
приближавайки охраняем прелез без бариери с АПС, непосредствено да
настъпи прелезната настилка, бива ударен от лек автомобил с марка „****“,
модел „******“, рег. № ********, който навлязъл отляво по посока на
движение на влака. За процесното ПТП бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 8 от служител на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- гр. *****. На водача на лекия автомобил бил издаден АУАН №
******. Твърди се, че към датата на ПТП за увредения локомотив при ищеца
имало сключена имуществена застраховка, обективирана в застрахователна
полица № ****************. Сочи се, че за обезщетяване на причинените
вреди на локомотив № ******, при ищеца е била заведена Щета №
****************, като било определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2767,52 лв. в полза на увреденото лице-
1
„***********************. Твърди се, че към датата на ПТП отговорността
на водача на лек автомобил с марка „****“, модел „******“, рег. № ********,
била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на
увредения локомотив срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за
процесното ПТП водач. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************************, ЕИК
*********, депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. Б. А., с който прави
признание на иска за сумата на главницата в размер на 2767,52 лв. Излага
твърдения, че срещу него не е предявявана извънсъдебна претенция за
изпълнение на регресното задължение във връзка процесното ПТП, по която
да е постановил отказ. Твърди, че не е дал повод за образуване на настоящото
съдебно исково производство. Оспорва да дължи обезщетение за забава. Моли
за прекратяване на делото.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Искът е допустим. Съгласно мотивите към т.10а от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, "правото
на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,
съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални
предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл.
415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с
преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на
указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на
подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като
особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на
кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство
възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При
обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено
процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ
установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.
414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му
пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното
производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал.
1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. По отношение на
спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съдът преценява данните по
заповедното производство, като е допустимо да дава указания и да събира и
други доказателства, посочени от страните". В случая, от данните, съдържащи
2
се в заповедното производство се установява, че в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение, а искът е
подаден в едномесечния законов срок , поради което е допустим.
Възражението на ответника, че производството е недопустимо,
позовавайки се на липсата на покана за доброволно изпълнение преди
иницииране на заповедното производство, съдът намира за неоснователно.
Поканата представлява процесуална предпоставка за допустимост на иска
само в изрично предвидени случаи в закона ( чл. 380, ал. 1 КЗ и чл. 432, ал. 1
КЗ). Покана за доброволно уреждане на отношенията по претенцията не е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 411 КЗ.
Съгласно чл. 498, ал. 1 КЗ увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 освен в случаите,
когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е
встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411
КЗ. Следователно регресът на застрахователя по чл. 411 КЗ попада в обхвата
именно на изключението, поради което отправянето на писмена
застрахователна претенция не е предпоставка за допустимост на иска по чл.
411 КЗ. Визираната от ответника разпоредба на чл. 412 КЗ има отношение към
поставяне на ответника в забава, но в случая не е предявен иск по чл. 86 ЗЗД.
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение
със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на
застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице
/автосервиз/; механизмът и причИ.та за настъпване на ПТП, размерът и видът
на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание за
ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-
следствена връзка между деянието и вредите и вИ., като вИ.та се предполага
до доказване на противното/. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил
дълга, или да обори презумпцията за вИ. на водача на МПС. В тежест на всяка
от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
С определение по чл. 140 ГПК между страните са отделени за безспорни
следните обстоятелства: на 26.03.2023 г. при движение на влак № *****,
обслужван от локомотив № ******, в междугарието ********-******, на
прелез на КМ 57+***, приближавайки охраняем прелез без бариери с АПС,
непосредствено да настъпи прелезната настилка, бива ударен от лек
автомобил с марка „****“, модел „******“, рег. № ********, който навлязъл
отляво по посока на движение на влака. Към датата на ПТП за локомотив №
****** при ищеца имало сключена имуществена застраховка, обективирана в
застрахователна полица № 0800- 130-2023-00001. В резултат на процесното
ПТП за локомотив № ****** са настъпили материални вреди, за чието
обезщетяване ищецът е заплатил сумата от 2767,52 лв. в полза на увреденото
лице- „***********************. Към датата на ПТП отговорността на
3
водача на лек автомобил с марка „****“, модел „******“, рег. № ********,
била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество.
С отговора на исковата молба ответникът е направил изрично изявление
за признание на иска по чл. 411 КЗ за сумата от 2767,52 лева, спазени са и
изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявения иск по чл. 411 КЗ за основателен. На основание чл.237, ал. 2 ГПК
съдът не е необходимо да излага мотиви за това.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В
разглеждания случай, с отговора на исковата молба, ответникът представя
преводно нареждане за извършено плащане в размер на 2767,52 лева на
08.08.2024 г. в полза на ищеца.
В рамките на това производство ищецът е претендирал присъждане на
законна лихва от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане като законна последица от уважаване на предявения
иск. Така в решение № 75 от 16.07.2015 г. по т. д. № 519/2014 г. на ВКС, II т. о.
е прието, че: „Законната лихва се дължи като законова последица от
предявяването на иска за вземането и в съдебната практика е възприето
разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца
и не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начИ.,
характерен за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.“
В разглеждания случай, със заявлението по чл. 410 ГПК, ищецът е
поискал присъждане на законна лихва върху тази сума от момента на подаване
на заявлението в съда -09.02.2024 г. до окончателното плащане. Съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, което в случая е сторено.
Съдебната практика е последователна, че в случаите на извършено от
ответника плащане на главницата в хода на процеса се присъжда законната
лихва върху нея, считано от завеждане на иска до датата на
извършеното плащане. Изчислена с помощта на интернет калкулатор за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до момента на
плащането 08.08.2024 г., законната лихва е в размер на сумата от 192,46 лева
Със задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 2017 г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл.76, ал.1 ЗЗД и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва
уговорка между страните, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението. За погасяването на паричните задължения
приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което
при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това
4
лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал.
2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от
посочените елемента /без законът да прави разграничение между различните
видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна/.
При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата,
длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е
обвързващ кредитора.
В контекста на изложеното и при съобразяване на задължителните
разяснения в съдебната практика, съдът приема на първо място, че от
платената в хода на процеса сума в размер на 2767,52 лева, по правилото на чл.
76, ал. 2 ЗЗД следва се погаси вземането в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а
именно: законните лихви от датата на подаване на заявлението (09.02.2024 г.)
до датата на плащане на сумата (08.08.2024 г.), която е установена от съда при
условията на чл. 162 ГПК и възлиза на 192,46 лева; след това се погасяват и
претендираната главница в размер на 2575,08 лева. Остава неплатен остатък от
главницата в размер на 192,46 лева за главница. За сумите, за които ищецът е
получил плащане и исканията му са удовлетворени, макар и в хода на процеса,
предявените искове подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/ съобразно изхода на спора, а именно 401,45 лв. – за държавна
такса и адвокатско възнаграждение и 747,45 лева – държавна такса и
адвокатско възнаграждение в исковото производство. Договорът за правна
защита и съдействие № 47 от 26.07.2023 г. е приложен към исковата молба, а
платежният документ за адвокатското възнаграждение е подаден по
електронен път на 26.11.2024 г., поради което макар и докладвано след
приключване на съдебното заседание, съдът следва да го съобрази.
Неоснователно е възражението на ответната страна за приложението на чл. 78,
ал. 2 ГПК. Подадено е възражение от ответника в заповедното производство
по чл. 414 ГПК, в резултат от което е инициирано исково производство по реда
на чл. 422 ГПК. Съдът намира, че с оспорване на вземането по заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК ответникът е дал повод за завеждане на делото,
респ. за предявяване от страна на ищеца на положителен установителен иск по
чл. 422 от ГПК за вземането по заповедта за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 411, ал.
5
1 КЗ, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ************************,
ЕИК ********* дължи на *******************, ЕИК ********* сумата от
192,46 лева (сто деветдесет и два лева и 46 стотинки), представляваща
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Имуществени щети на РПС” за вреди на локомотив
№ ******, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
26.03.2023 г. в междугарието ********-******, на прелез на КМ 57+***, ведно
със законна лихва за период от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 20.03.2024 г. по ч. гр. д. № 7891/2024 г. по описа на СРС, 166-и
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за регресно вземане за разликата
над 192,46 лева до пълния предявен размер от 2767,52 лв., ведно със законната
лихва в размер на 192,46 лева за периода от 09.02.2024 г. до 08.08.2024 г. като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА ************************, ЕИК ********* да заплати
на *******************, ЕИК ********* сумата от 401,45 лева- разноски за
заповедното производство и 747,45 лева – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6