Мотиви към Присъда №614 от 16.09.2011г., постановена по НОХД №686/2011г. по описа на Разградския районен съд .
Разградска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу И.Ц.С. ***, за това, че на 12.04.2011 г. в гр.Разград, е отнела чужди
движими вещи – златен пръстен с тегло 5,2гр с инструктирани 6р полускъпоценни
камъни цирконий на стойност 238,68лв, от владението на М.Н.С. *** нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои– престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Съдебното
производство по отношение на подсъдимата
е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно
следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е
извършено предварително изслушване на
подсъдимата, при което е признала
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това
положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК, съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимата, счита го за доказано и предлага
на съда да наложи наказание, при условията на чл.55 от НК – пробация към
средния размер.
Подсъдимата, чрез защитника си,
моли за същото наказание.
Разградският районен съд, след
преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна
следното:
Подсъдимата
И.С. е родена на ***г***, живуща *** е със средно образование, безработна, разведена,
неосъждана.
Подсъдимата
живеела в гр.Разград и се познавала със св.К. С.. На 12.04.2011г., около 20ч
подсъдимата се обадила по телефона на св.К. С. и поискала да се видят. След
това отишла в дома на свидетелката. В жилището била и св.М. Са.С. – дъщеря на
св.К. С.. Възползвайки се от отсъствието на св.К. С. от стаята, подсъдимата
взела от шкафче намиращо се в хола на жилището, златен пръстен с тегло 5,2гр с
инкрустирани шест броя полускъпоценни камъни., собственост на св.М.С., като
след това си тръгнала. Около час и половина по-късно, св- М С. забелязала, че
пръстена липсва от мястото, където го била оставила и казала това на майка си.
Тя се обадила по телефона на подсъдимата, която първоначално отрекла да е
вземала пръстена. На 13.04.2011г. подс.С. продала златния пръстен на св.Е. Т. -
касиер във “Фрешком заложни къщи” ООД офис Разград за сумата от 156лв. След
като св.К. С. уведомила органите на РУП-Разград за извършеното деяние, на
17.04.2011г., подс.С. и се обадила по телефона, извинила се, като и казала, че
ще и възстанови щетите. В края на м. април 2011г. подсъдимата възстановила на
св.К.С. сумата от 160лв
От
заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза, стойността на
тези отнети вещи възлиза на 238,68лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на
признанията на подсъдимата при
предварителното изслушване, показанията дадени на досъдебното производство от свидетелите С.С. и Т., заключението на
оценъчната експертиза. Признанията на подсъдимата, категорично се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, не оставят съмнение и
затвърждават убеждението на съда в изложената по - горе фактическа обстановка.
Така
изложената фактическа обстановка, налага
следните правни изводи:
С
действията си подсъдимата И.С. е
осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 27.05.2010 г. в гр.Разград, е отнела чужда движима
вещ – златен пръстен с тегло 5,2гр с инструктирани 6р полускъпоенни камъни
цирконий на стойност 238,68лв, от владението на М.Н.С. *** нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои. Подсъдимата е отнела посочената движима вещ
без съгласието на собственика им, като по този начин го е
лишил от владение върху същите и е установил свое владение върху
отнетото. От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл - съзнавала е обществената опасност на
действията си, и е искал тяхното настъпване, лишавайки лицето, което е владеело
посочените по-горе движими вещи, от възможността да се разпорежда с тях, в
качеството му на собственик. От субективна страна по безспорен начин, се
установява и намерението за своене.
При
определяне на наказанието на подсъдимата С., съдът се съобрази с обществената
опасност, както на деянието така и тази на дееца. Индивидуализирайки наказаниeто на подс. С., съдът отчита като смекчаващи обстоятелства, невисоката
стойност на предмета на престъплението, чистото и съдебно минало, добрите и
характеристични данни, изразеното от подсъдимата съжаление, затрудненото и
финансово състояние, възстановяване на по-голямата част от вредите. Т.е намира,
че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства поради което следва да се
определи наказанието при условията на чл.58 ал.4 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”Б”
от НК, а именно пробация. Срокът на задължителните пробационни мерки следва да
бъде в размер от минимума към средния, а именно за срок от една година, като има
предвид невъзстановените изцяло имуществени вреди и обществената опасност на
деянието. Поради което съдът и наложи следните пробационни мерки : Задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една
година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година.
Така
определеното наказание е в унисон с целите на наказанието по чл.36 НК.
С
оглед изхода на делото, подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноски
по делото, в размер от по 55 лв.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: