Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 22.07.2020година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:                                                      

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Ренета  Иванова, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №309 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №20-1253-000585 от 20.02.2020година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково,с което на А.К.А. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6месеца  .

      Жалбоподателят А.К.А. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконно-съобразно. Твърди  се в жалбата ,че същият не е знаел,че процесното управлявано от него МПС е било дерегистрирано. С оглед на изложеното моли  съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и моли съда да отмени обжалваният акт,като се излагата твърдения за незнание от негова страна,че процесният автомобил е бил дерегистриран. По изложените доводи моли съда да отмени обжалвоното НП.

     Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково , не изпраща представител и не взема становище.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

         На 18.09.2018г. на автомагистрала „Марица при км.114 посока ГКПП Капитан Андреево свидетелите-мл.автоконтрольор К.М.М. и  колегата му полицай И.З.С., изпълнявали служебните си задължения,когато около 17часа спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген,модел „Шаран” с рег.№ РВ 9663 РА. Установили,че МПС било управлявано от водача –жалбоподател,а собственик на автомобила бил негов приятел Стефан Георгиев Симеонов,който бил закупил процесното МПС на 28.06.2018г. ,видно от договор за покупко продажба.

      Полицейските служители извършили служебна проверка в системата на КАТ и установили,че към момента на проверката моторното превозно средство не било регистрирано в двумесечен срок от закупуването му и било автоматично дерегистрирано от 30.08.2018г. на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП. Водача обяснил,че лекият автомобил е на негов приятел и го бил взел да пренесе багажа,но не знаел,че автомобилът е дерегистриран,нито предполагал,тъй като имал поставени рег. Табели.

           Контролният орган – св.К.М.М. в присъствието на И.З.С. съставил на нарушителя –жалбоподател АУАН с № нечетлив номер,доколкото по преписката липсва оригиналния акт/18.09.2018 г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП-управление на МПС с посочен рег.номер,собственост на Стоян Емилов Георгиев /продавача по договора/ ,което не било регистрирано по надлежния ред.

          В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушител, който не вписал възражения против констатациите. 

        Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.

      АУАН  на 21.09.2018г е бил прекратен на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН , тъй като нарушението било престъпление по чл.345,ал.2 от НК и е разпоредело материалите по АНПр да бъдат изпратени на РП Свиленград по компетентност.

       За така извършеното нарушение била уведомена РП Свиленград, която с Постановление  за отказ да се образува наказателно производство от 14.11.2019година е отказ да образува наказателно производство по образуваната преписка и е прекратила същата,поради липса на субективен момент относно твърдяното престъпление,а именно знание от страна на жалбоподателя,че автомобилът не е бил регистриран.Разпоредено е препис от постановлението да се изпрати на АНО за сведение.

        Горепосоченото постановление е входирано в регистратурата на АНО на 19.11.2019г.,на която дата реално  е бил уведомен АНО.

        Сезиран надлежно с Постановление  за отказ да се образува наказателно производство, след получаване на образуваната с него преписка, Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково, е издал  процесното Наказателно постановление /НП/ №20-1253-000585 от 20.02.2020година., въз основа на постановлението на РП Свиленград.

         НП е редовно връчено – на М.Иванов-неизвестно лице по делото на 25.05.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.

         Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Директора на ОДМВР - Хасково.

                  Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетеля – К.М.М.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на К.М.М., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посоченият свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

       С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

        При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

        Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

        Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

       В случая наказателното постановление е издадено, видно от направеното в него изричното отбелязване в хипотезата на  чл. 36, ал. 2 ЗАНН.

         Не е спорно по делото, а и това е отразено върху самия АУАН, съставен срещу жалбоподателя, че образуваното административно наказателно производство спрямо него е прекратено с резолюция от 21.09.2018 г. на административно наказващият орган на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че са налице признаци за извършено престъпление от страна на нарушителя, за което е образувана пр.преписка по описа на РП Свиленград.

         В последствие така образуваната преписка е приключила с Постановление  за отказ да се образува наказателно производство от 14.11.2019година  на прокурор при Районна прокуратура – Свиленград, като е разпоредено препис от постановлението,да се изпрати на Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Хасково.

        Въз основа на така посоченото постановление, заведено в Сектор "ПП" на ОДМВР – Хасково на дата 19.11.2019г, Началника Група към ОДМВР – Хасково, Сектор "ПП" Хасково е издал на 20.02.2020 г. процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6месеца.

        С оглед така описаната фактическа обстановка издаденото наказателното постановление се явява в 6- месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

         Настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи, че към процесния случай намира приложение Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г. на ОСНК на ВС. Изрично в мотивите на това ТР е посочено, че "възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, която забранява на административнонаказващите органи да образуват административно-наказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на административно -наказателното производство зависи от завършването на предварителното или съдебното производство. В тези случаи предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на акт, установяващ нарушението, е без значение, тъй като акт не се съставя -  чл. 36, ал. 2 от ЗАНН". С оглед задължителния характер, който Тълкувателното решение има по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, следва да се приеме за безспорно, че при издаването на процесното НП е спазен предвидения в разпоредбата на ал. 3 на чл. 34, във вр. с  чл. 36, ал. 2 от ЗАНН срок.

         Изрично в НП е посочено, че същото се издава по административно-наказателна преписка, образувана на основание  чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с Постановление на Районна прокуратура - Свиленград от 14.11.2019 г..

          Нормата на  чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвижда отклонение от принципното положение, че административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН. За да се приложи  чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, следва наказателното производство за същото деяние да е прекратено от съда или прокурора и да е препратено на наказващия орган. В посочените случаи именно от момента, в който събраните доказателства, имащи отношение към реализиране на административнонаказателна отговорност, бъдат изпратени и получени от административнонаказващия орган, започва да тече срокът, предвиден в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за осъществяване на административнонаказателната отговорност чрез издаване на наказателно постановление.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на службата му и в предписаната от закона форма.

Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото производство, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.

   

 

 

 

Административно- наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Поради това както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.

В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението и възвеждането на правната му квалификация, както в АУАН, така и в НП, в което вместо наказващият орган да отстрани несъответствието по реда на чл. 53 от ЗАНН, ги е приповторил в същия вид, посочвайки нарушението с несъотносимия текст на сочената като нарушена норма на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В случая с възведеното в текстови вид в обстоятелствената част на АУАН и на НП деяние, на жалбоподателя е вменено, че на инкриминираната дата, време и място е управлявал описаното МПС с рег.№ посочен в двата акта, собственост на трето лице, което не било регистрирано по надлежния ред, което безспорно се явява нарушение по чл.145,ал.2 от ЗДвП –„Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.” и съответно се санкционира по реда на  Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел про чл. 180, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

В същото време с оглед на възприетата от актосъставителя и АНО правна квалификация по чл. 140, ал.1 от ЗДвП в редакцията й, действаща към деянието / с бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. /, на жалбоподателя е вменено различно от констатираното с акта адм.деяние, а именно, че въпросното МПС въобще не е било регистрирано по надлежния ред,въпреки изричното посочване на рег.номер на лекият автомобил. Разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, която се сочи за нарушена, предвижда - "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, ипо такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.". Така цитираното съдържание на сочената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е несъотносимо към текстовото описание на деянието. Още по-голямо объркване, неяснота и вътрешно противоречие в текстовото описание на деянието е възвел АНО в НП, допълвайки словесно, че жалбоподателят "управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред", т.е. цитирайки съдържанието на сочената като нарушена правна норма.

Разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН безусловно са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво адм.нарушение с надлежната му правна квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. 

Нещо повече, въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетел К.М.М., който е очевидц и е констатирал деянието, съдът намира, че напълно неприложима в случая е сочената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. По делото не е спорно, че управляваният от жалбоподателя автомобил, е бил регистриран с рег.№ РВ 9663 РА и се е водело собственост на трето лице и при проверката на 18.09.2018г е било установено, че МПС е било продадено с договор за покупко продажба. Наличието на данни в системата на КАТ,че автомобилът е бил регистриран по съответния ред и съответно има издадени номера за същият,които са били отразени както в акта,така и в обжалваното НП оборват извода изложен в НП, че автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред и съответно както се посочи по горе сочат на друг състав на нарушение,а именно на чл.145,ал.2 от ЗДвП.

       В тази връзка,дори и да се приеме,че има от обективна страна извършено нарушение от страна на жалбоподателя  по въведеното от АНО нарушение ,то липсва субективна такава,тъй като липсва знание от негова страна,че процесното МПС не е било надлежно регистрирано от собственика пред съответната служба на КАТ и в резултата на което е било служебно дерегистрирано,както правилно е приел наблюдаващият прокурор при РП Свиленград и в тази връзка обжалваното НП се явява неправилно.

       В контекста на изложеното, съдът приема, че атакуваното НП като неправилно и незаконносъобразно следва да бъде отменено .

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/ №20-1253-000585 от 20.02.2020година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково,с което на А.К.А. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6месеца .

 

         Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок  от съобщаването му на страните.  

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................